Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 3753 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, както и
осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ.
Ищецът „Т.Б.” ЕАД твърди, че в негова полза е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 16895/2018 г. по
описа на ВРС срещу ответницата Г.Р.Д. /с предишна фамилия ***/ за сума в размер
на 823.14 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги. Обосновава правния си
интерес от предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК с обстоятелството, че
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Поддържа, че между ищцовото дружество и ответницата
е сключен Договор за мобилни услуги от дата 18.10.2016 г. за мобилен номер ***със
срок до 18.10.2018 г., както и договор за лизинг от същата дата. По силата на
последния на абоната е предоставено мобилно устройство марка ***срещу
задължението за изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер от по 9.99
лева всяка.
Посочва, че съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането
на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура и неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми.
Заявява, че за потребените
от ответницата услуги са издадени следните фактури: фактура №
**********/18.12.2016 г. за отчетения период 18.11.2016 г. – 17.12.2016 г. за
сумата от 56.68 лв. с ДДС, фактура № **********/18.01.2017 г. за отчетения
период 18.12.2016 г. – 17.01.2017 г. за сумата от 54.88 лв. с ДДС, фактура №
**********/18.02.2017 г. за отчетения период 18.01.2017 г. – 17.02.2017 г. за
сумата от 27.98 лв. с ДДС. С Кредитно известие № **********/18.03.2017 г. е
извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата
в размер на -5,14 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени
при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в
размер на 9.99лв. и е отразен незаплатеният баланс в размер на 139.54 лв.
Ищецът посочва, че поради неизпълнение на задължението
за заплащане на горните суми договорът е едностранно прекратен на основание чл.
75 във вр. с чл. 196 в) от ОУ и е издадена крайна фактура № ********** за
сумата от 823.14 лв., представляваща сбор от незаплатените задължения в размер
на 144.39 лв. по предходните фактурирани периоди, начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 488.94 лв.,
както и незаплатени лизингови вноски в размер на 189.81 лв. Пояснява, че
процесният абонамент е деактивиран на 10.03.2017 г., която дата се генерира
автоматично от електронната система на оператора при наличието на незаплатени
суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане.
Излага, че съгласно предвидената в договора неустоечна клауза в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или инициатива на
потребителя последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на този срок. Предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на
потребителите, дружеството претендира неустойка в размер на три стандартни за
ползваната програма месечни абонаментни такси, която в конкретния случай
възлиза на 89.97 лв.
Твърди, че поради прекратяване на договора за
мобилни услуги и на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия към лизинговите
договори месечни вноски за предоставеното на абоната устройство са обявени за
предсрочно изискуеми. Същите са в размер на 189.81 лв. и са дължими за периода
от м. 04.2017 г. до м. 09.2018 г.
Позовава се на Общите условия с твърдения, че
потребителят дължи заплащане на всички потребени услуги, като месечният
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният
договор, включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от
потребителя ежемесечно в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план. Заявява, че неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимата сума в указания срок, но не по-късно от
18 дни след датата на издаването ѝ.
Отправя искане до съда за приемане за установено,
че Г.Р.Д. дължи на „Т.Б.“ ЕАД сумата от 104.43 лв. – незаплатена цена на
предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 18.11.2016 г. до 17.04.2017
г. по Договор за мобилни услуги от 18.10.2016 г., при условията на който е
ползван номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр. дело № 16895/2018 г. по описа на ВРС. Наред с това предявява искове за
осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 89.97 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 18.10.2016
г., при условията на който е ползван номер ***; сумата от 229.77 лв. –
неизплатени лизингови вноски за периода от м. 12.2016 г. до м. 09.2018 г. по
Договор за лизинг от 18.10.2016 г.
Претендира присъждане на извършените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По претенцията за незаплатена цена на предоставени
мобилни услуги:
Претенцията за заплащане на цена на предоставени далекосъобщителни
услуги е предявена по реда на чл. 422 ГПК. От приложеното ч. гр. д. № 16895 по
описа за 2018 г. на ВРС, 25 състав, се установява, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за това
вземане, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
установителен иск за вземането си. Поради изложеното съдът намира, че се
породил правен интерес от предявяване на иска и същият е допустим.
За да бъде уважена тази претенция, ищецът следва да установи в
условията на пълно и главно доказване, че между него и ответната страна е
налице валидно възникнало облигационно отношение по договор за предоставяне на
мобилни услуги, както и че реално са предоставени посочените услуги и
стойността им е начислена правилно съобразно сключения индивидуален договор и
общите условия.
От представените с исковата молба писмени
доказателства се изяснява, че между страните е сключен договор за мобилни
услуги от 18.10.2016 г. /л. 9-11/, по силата на който на Г.Д. е предоставен
мобилен телефонен номер ***. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, като е влязъл в сила от
датата на сключването. С него е уговорена стандартна месечна абонаментна такса
в размер на 29.99 лева, по отношение на която е приложена 40 % отстъпка, важаща
за срока на договора. Т.е. през този период дължимата абонаментна такса е в
размер на 17.99 лева.
Следователно по безспорен начин се установява наличието на облигационно
отношение между „Т.Б.“ ЕАД и Г.Д.. Потвърждава се, че в процесния период /от 18.11.2016 г. до 17.04.2017 г./ ответницата е ползвала мобилни услуги посредством мобилен номер ***. Доколкото номерът е ползван при условията на месечна абонаментна
такса в размер, уговорен със сключения между страните договор, за процесния
период несъмнено е възникнало задължение на ответницата да заплаща въпросната
такса. Последната се явява възнаграждение за правото на достъп до мрежата на
оператора, предоставено чрез активиране на съответната СИМ карта, което се
установява с представения по делото договор за мобилни услуги, подписан от
ответницата. За процесния период дължимата абонаментна такса е в размер на
17.99 лева месечно. Видно от съдържанието на приложените по делото фактури,
такава е начислявана за периода от 18.11.2016 г. до 17.02.2017 г., като нейната
стойност възлиза на общо 53.97 лева.
От подробните справки за потреблението, приложени към исковата молба,
става ясно, че за процесния период са отчетени ползвани услуги в рамките на
предоставения абонаментен план, като за ползването им е начислявана дължимата
абонаментна такса. Наред с нея по фактурите от 18.12.2016 г. и 18.01.2017 г. са
начислени и допълнителни суми за „други услуги с добавена стойност“, кратки
текстови съобщения и международни разговори. Същевременно, ищецът не ангажира
каквито и да било доказателства, че подобни услуги действително са ползвани от
абоната. Издадените от ищцовото дружество фактури сами по себе си не са
основание за плащане – такова е доставката на услугата, а фактурите удостоверяват
този факт за данъчни цели /решение № 46 от 27.03.2008 год. на ВКС по т.д. №
454/2008 год., ІІ т.о./. Касае се за едностранно съставени от ищеца частни
документи, които имат единствено формална, но не и материална доказателствена
сила. Тъй като не се установява ответницата да е ползвала услуги в
претендирания размер, следва да се приеме, че не е възникнало задължение за
заплащането на такива.
От гореизложеното следва, че претенцията с предмет незаплатена цена на предоставени далекосъобщителни услуги
е доказана до сумата от 53.97 лева, на колкото възлиза
стойността на начисления месечен абонамент за процесния период. Именно то тази
сума искът следва да бъде уважен, като за разликата над нея до предявения
размер на претенцията от 104.43 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за неустойка
поради предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги:
Основателността на така иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е
обусловена от наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието
на валидна неустоечна клауза в сключения между страните договор; 2)
прекратяването на договора по вина на потребителя.
Процесният договор за мобилни услуги включва клауза, съгласно която в случай на предсрочното му прекратяване по вина или
инициатива на потребителя последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на срока.
Безспорно ответницата притежава качеството потребител на
далекосъобщителни услуги по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби
на Закона за защита на потребителите /„потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност“/, поради което се ползва със специалната
закрила по този закон. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договор, сключен с потребител, са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Следва да се отбележи, че съдът следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни основания, обуславящи неравноправност на клауза в
потребителски договор, като при констатиране наличието на неравноправни клаузи
съдът следва да прогласи тяхната нищожност, освен ако потребителят изрично не
се противопостави на това.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 143 ЗЗП, неравноправна
клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. В посочената разпоредба
неизчерпателно са изброени отделни проявни форми на неравноправност на клаузите
в потребителския договор, като т. 5 визира клаузи, които задължават потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка, а т. 14 – такива, които налагат на потребителя да
изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни
своите.
Ищецът основава претенциите си за неустойка на твърдения, че поради
неизпълнение на задълженията по издадени фактури от страна на ответницата,
ищцовото дружество е прекратило предсрочно сключения с нея договор. По същество
се касае за разваляне на договора поради неизпълнение на основното задължение
на потребителя /за заплащане на предоставените услуги/, което има за цел да
освободи занапред мобилния оператор от задълженията му за осигуряване достъп на
потребителя до мрежата му.
Следователно уговорената неустойка следва да компенсира вредите от
прекратяването на договора преди настъпване на неговия краен срок. Последните
обаче не са съизмерими с неполучената парична престация
на потребителя за остатъка от срока на договора. Последната би била дължима в
случай че мобилният оператор продължи да осигурява услуги съобразно договорения
абонаментен план и занапред, като съставлява възнаграждението, което
потребителят заплаща за предоставянето им. В случаите на предсрочно
прекратяване на договора и прекъсване достъпа на потребителя до мобилната мрежа
обаче отпадат всички задължения на оператора. Така, при уговорена неустойка,
равняваща се на сбора от дължимите абонаменти до края на срока на договора,
мобилният оператор получава имуществената облага в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше развален, без да предостави насрещна престация.
Независимо че в случая клаузата, предвиждаща начисляването на
посочената неустойка е включена в индивидуалния договор, сключен с потребителя,
съдът намира, че същата не отразява индивидуалните нужди на потребителя. Тъкмо
напротив – тя е включена в частта от договора, имаща характер на бланка, на
която клиентът не може да влияе.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП посочената
клауза е нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по облигационното
отношение. Обстоятелството, че с исковата молба се претендира неустойка в
по-нисък размер не може да санира порока на
коментираната договорна клауза. Ето защо предявеният иск за неустойка следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По претенцията за лизингови вноски:
Дължимостта на сумата за лизингови вноски е обусловена от наличието на
валидно сключен договор за лизинг, въз основа на който ищцовото дружество да е
предоставило на ответницата мобилно устройство, а последната да се е задължила
да заплати за ползването му възнаграждение под формата на лизингови вноски.
От ангажираните от ищеца писмени доказателства се
потвърждава, че на 18.10.2016 г. ответницата е сключила с „Т.Б.“ ЕАД договор за
лизинг за срок от 23 месеца с предмет мобилно
устройство марка ***/л. 12/. По силата на последния Г.Д.
се е задължила да заплати първоначална лизингова вноска в размер на 65 лева при
подписване на договора и 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер
на 9.99 лева. Договорът съдържа клауза, съгласно която лизингополучателят
потвърждава, че е получил съответното устройство.
Следователно безспорно се установява
сключването на договор за лизинг. Ответницата, полагайки подписа си, е
удостоверила изпълнението на основаното задължение на лизингодателя, а именно –
да ѝ предаде държането на лизинговата вещ. Същевременно, липсват
доказателства мобилното устройство да е върнато на ищцовото дружество. Предвид
изложеното и доколкото понастоящем са падежирали
всички задължения по договора за лизинг, ответницата дължи изплащането на
лизинговите вноски до края на срока на договора. За исковия период от м. 12.2016 г. до м. 09.2018 г. те възлизат на 229.77
лева, колкото е размерът и на предявената осъдителна претенция, поради което и
същата се явява изцяло основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от
страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски за държавна такса /25 лева/ и
адвокатско възнаграждение /180 лева/ съразмерно на уважената част от иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК – общо в размер на 13.44 лева.
Наред с изложеното на ищеца следва да бъдат
присъдени и разноски за исковото производство съразмерно на уважената исковете.
По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 125
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева с ДДС. При съобразяване
общия размер на така извършените разноски съдът намира, че ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер на 153.92
лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът Г.Р.Д., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на
ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, СУМАТА ОТ 53.97 лева /петдесет и
три лева и деветдесет и седем стотинки/ – незаплатена
цена на предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 18.11.2016 г. до
17.04.2017 г. по Договор за мобилни услуги от 18.10.2016 г., при условията на
който е ползван номер ***; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 07.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
16895/2018 г. по описа на ВРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над сумата от 53.97 лева /петдесет и
три лева и деветдесет и седем стотинки/, до пълния претендиран размер на вземането
от 104.43 лева /сто и четири лева и четиридесет и три стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу Г.Р.Д., ЕГН **********,***, иск
с правно основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 89.97 лева
/осемдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/ – неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 18.10.2016 г., при
условията на който е ползван номер ***.
ОСЪЖДА Г.Р.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София,
сграда 6, СУМАТА ОТ 229.77 лева /двеста двадесет и
девет лева и седемдесет и седем стотинки/ –
неизплатени лизингови вноски за периода от м. 12.2016 г. до м. 09.2018 г. по
Договор за лизинг от 18.10.2016 г.
ОСЪЖДА Г.Р.Д., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, СУМАТА ОТ 13.44 лева /тринадесет лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща сторени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Р.Д., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, СУМАТА ОТ 153.92 лева /сто петдесет и три лева и деветдесет и две
стотинки/, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: