Р Е Ш Е Н И Е
№ 260063
гр. Д., 31.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Д., граждански
състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при
секретаря Нина Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 595
по описа за 2019 г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК и иск с
правно основание чл.108 ЗС от Е.М.К. с ЕГН **********,*** срещу „Т.“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Д., ул.С.Ш.№ 18, обл.Силистра,
представлявано от законен представител М.Ц.В., за признаване за установено по
отношение ответника, че ищеца е собственик на следната
движима вещ – Телескопичен товарач марка ****, цвят - зелен и да осъди
ответника да му предаде владението на тази движима вещ, както и за осъждане на ответника
да предаде владението на процесната движима вещ на ищеца.
Ищеца е предявил срещу ответника иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за ползването на процесната движима вещ, за периода
от ****г. до 09.10.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 2 000
лева, считано от предявяване на иска до окончателното плащане.
В условията на евентуалност ищеца иска от съда да
осъди ответника да му заплати паричната равностойност на повредените,
унищожените части или липсващата движима вещ, предмет на ревандикационния иск.
В исковата молба се твърди, че на **** г. ищеца е закупил процесния телескопичен товарач марка „***“, модел ***от продавача Т.“ ЕООД , представляван от
пълномощника И.И.Д.за сумата от 2000 лв., като вещта му била предадена още на същия ден.
Продажбата била обективирана в договор за покупко-продажба от 09..08.2016 г. с нотариална заверка на
подписите.
По молба на
продавача, ищеца му предоставил телескопичния
товарач за ползване за срок от 6 месеца
след сделката. След изтичане на този срок ищеца поискал телескопичния товарач
да му бъде върнат, като за целта провел многократни разговори с пълномощника на
ответника И. Д., но той категорично отказал да върне движимата вещ. Подал жалба до РП-Д. за
оказване на съдействие, но бил постановен отказ от образуване на наказателно
производство и преписката била прекратена. Заявява още, че по негова молба, РС-Д.
е допуснал обезпечение на бъдещ иск срещу ответника и е наложил запор върху
движимата вещ. Счита, че с действията си ответника накърнява неговите
собственически интереси.Моли за уважаване на предявените искове.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Т.“ ЕООД, със становище за недопустимост на иска. изразява становище за недопустимост на исковата молба поради липса на правен
интерес от страна на ищеца, тъй като според него той не е собственик на въпросната вещ. Счита, че
договора за покупко-продажба от ****г. е
нищожен на две основания – поради липса на съгласие и поради привидност на
сключената сделка на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД. Липсата на съгласие в
страните за сключване на действителен договор за покупко-продажба с предмет
спорната вещ, въпреки нотариалната заверка се извличало от обстоятелството, че
и двете страни в продължение на повече от три години са запазили пасивно
поведение, което показвало липсата на намерение да внесат промяна в правния
статут на спорната вещ.
Счита, че ищеца никога не е бил собственик на
въпросната движима , поради което и не бил легитимна страна за предявяване на
исковата претенция.. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С подадената
исковата молба съдът е сезиран с установителен иск за собственост срещу и с
ревандикационен иск, както и с иск по чл. 59 от ЗЗД срещу „Т.“ ЕООД.
По отношение
на субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК и с правно
основание чл.108 ЗС:
Допустимостта на предявения установителен иск
за собственост се обуславя от наличието на правен интерес.
За
да се приеме, че ревандикационният иск е
основателен и доказан, следва да се установи наличието на три кумулативно дадени предпоставки, а именно: ищецът да е
собственик на вещта, последната да се намира във владение или държане на
ответника и фактическата власт върху вещта да се осъществява от ответника без
правно основание.
Видно от
договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от **** г., с
нотариална заверка на подписите на сключилите го страни, рег. № 842 на нотариус Н.Н. *** на НК на РБ, „Т.“ ЕООД чрез пълномощникът
си И. И.Д., в
качеството си на продавач, е продал на Е.М.К., в качеството му на купувач
следното МПС, а именно: Телескопичен товарач марка ****, цвят - зелен, за сумата от 2 000 /две
хиляди/ лева. В договора е записано, че продавачът заявява, че е получил
продажната цена напълно и в брой от купувача.
Ответникът в
писмения си отговор признава, че процесната движима вещ се намира в негово
владение, а от разпита на пълномощника И.Д.в качеството на свидетел безспорно
се установи че телескопичния товарач- предмет на договора за покупко-продажба
се намира в базата на дружеството-ответник, и че работи и се ползва от последния.
Съдът намира,
че договорът за покупко-продажба на МПС-то от **** г. легитимира ищеца като
собственик на процесната вещ по следните съображения: Разпоредбата на чл.144,
ал.2 от ЗДвП регламентира форма за действителност при прехвърлянето на
регистрирани моторни превозни средство (какъвто е и процесният) и тя е писмена
с нотариална заверка на подписите. Посочена форма е спазена, видно от
съдържанието на договора и наличието на нотариална заверка на подписите. Затова
договорът от **** г. легитимира ищеца като собственик на процесното МПС, поради
което възражението на ответника, че ищеца не е собственик е неоснователно.
На
следващо място, недоказано остана възражението на ответника, че не е получил
плащане по договора, сключен с ищеца, и че е трябвало да бъде издадена фактура
за продажната цена от 2 000 лева. В проекта за доклад по делото, обявен за
окончателен без възражения, на страната е указана доказателствената тежест за
установяване на твърдяното обстоятелство, като и е указано на основание чл.146,
ал.2 ГПК, че не сочи доказателства за доказване на този факт.
Договорът
за покупко-продажба на моторно превозно средство от ****г. който е с нотариална
заверка на подписите, материализира
удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по
договора. В частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили
посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни,
договорът за покупко -продажба представлява официален свидетелстващ документ. В
частта, с която продавачът е заявил, че е получил цената, нотариалният акт е
частен свидетелстващ документ за знание и материализира удостоверителното
изявление на своя издател за даден факт - плащането на цената. Поради това
съгласно практиката на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК и задължителна за
съдилищата по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК /решение № 403/10.01.2012г. по гр. дело №
1543/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 402/17.01.2012г. по гр. дело №
449/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 173/27.07.2010г. по гр. д. №
5166/2008г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и други съдебни актове/, договорът за
покупко-продажба на моторно превозно средство в частта, с която страните са
направили изявление за заплащане, респективно получаване на продажната цена,
има характер на разписка за плащане. Когато страните са удостоверили в
нотариалния акт за покупко-продажба, че цената е платена и получена от
продавача, не е необходимо издаване на отделна разписка съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД или издаване на фактура.
В откритото
съдебно заседание не се ангажираха доказателства в тази насока, поради което и
съдът намира възражението на ответника че не е платена продажната цена посочена
в договора за покупко-продажба на МПС от **** г. за недоказано, респективно и
неоснователно.
Предвид
изложените съображения съдът приема, че ищеца е собственик на процесната вещ на
наведеното от него правно основание – договор за покупко-продажба от 09.06.2016
г., с нотариална заверка на подписите.
От
ангажираните гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля И. Д.,
се установява, че процесното МПС се съхранява в база, собственост на ответника „Т.“ ЕООД и че работи и се
ползва от него.
Съдът
кредитира в тази част показанията на разпитаният свидетел на основание чл.172 ГПК, предвид обстоятелството, че същият работи при ответника на трудов договор.
Неговите
възприятия за релевантните факти са непосредствени и съдът им дава вяра. Както
се прие, ответникът прехвърлил на ищеца правото на собственост върху МПС-то по
силата на договора от **** г., поради което и не е налице правно основание, въз
основа на което да упражнява фактическата власт върху последното. Затова и
следва да бъде осъден да предаде владението върху телескопичния товарач на неговия собственик – ищеца.
По иска по чл. 59 ЗЗД:
Ищецът иска от съда да постанови решение с
което да осъде ответника да му заплати сумата от 2 000 лева,
представляваще обезщетение за ползване на процесната движима вещ за периода от ****г.
до 09.10.2019г., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска –
09.10.2016г. до окончателното плащане.
За основателността на претенцията в тежест на ищеца е да
установи, че е собственик на недвижимия
имот и оборудването, че ответникът е ползвал същите, за
конкретните периоди от време, без да имат основание за това, т.е. обедняване на ищеца и
обогатяването на ответника, при липса на основание за разместването на имуществените блага, връзката
помежду им, както и размера на претенцията си.
Съдът достигна до извод, че ищецът е
собственик на процесното
МПС – телескопичен товарач, на основание договор за покупко-продажба с
нотариална заверка на подписите. Ползването на посочената движима вещ за
процесният период от **** г. до 09.10.2019 г. безспорно и ненуждаещо се от
доказване,с оглед събраните по делото гласни доказателства че вещта се намира
във владение на ответника.
Не се установява обаче в полза на ответника да е налице правно
основание, което да оправдава осъщественото от него ползване.
Следователно, осъществен е фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Константна е практиката на ВКС за приложимост на общия фактически състав по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД по отношение на неоснователно обогатяване,
изразяващо се в спестяване на разходи за наем и възникнало като последица от
ползване на чужд недвижим имот или движими вещи при липса на
валидно основание за ползването и лишаване на собственика от възможността да си
служи с имота и да извлича ползи от него, чрез отдаването му под наем на трето
лице – ТР№82/28.2.75 г. по т.д.№74/74 г. на ОСГК на ВС. В този смисъл са:
решение № 677 от 05.11.2010 г. по 911 гр.д. № 1822/2009 г., ІІІ г.о.,
решение № 193 от 02.12.2010 г. по т.д.№ 1087/2009 г., ІІ т.о., решение № 291 от
02.08.2011 г. по гр.д.№ 959/2010 г., ІV г.о., решение № 463 от 20.12.2011 г. по
гр.д.№ 109/2011 г. и други.
Неоснователното обедняване на собственика за сметка на
неоснователното обогатяване на ползвателя на неговите вещи, се
определя от средномесечния пазарен наем, който би получавал за спорния период,
както е изяснено в ТР-82-74-ОСГК на ВС и последователно е
прилагано в трайната практика на Върховния съд и Върховни касационен съд.
По делото в тази
насока е прието първоначално заключение и допълнително заключение на вещото
лице С.П..
Съдът намира, че същото следва да бъде
кредитирано като подробно и обосновано, като по него се предвижда пазарен наем на
месец в размер на 3450 лева без ДДС или 115.00 лева на ден.
Ищецът не направи изменение в размера на исковата си
претенция по чл. 59 от ЗЗД, поради което същата остава предявена в размер от
2 000 лв. за периода период от **** г. до 09.10.2019г.
Съдът намира същата за частично
основателна до размера от 1631.53 лв. /31 мес.х 52.63 лв./ за периода от
09.03.2017г. до 09.10.2019г., тъй като е налице признание от ищеца в исковата
молба че е дал съгласие ответника да ползва безвъзмездно процесната движима вещ
за период от 6 месеца, считано от **** г. до 07.02.2017 г.
Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен за периода от 09.03.2017г. до
09.10.2019г. и следва да
бъде уважен до сумата от 1631.51 лева, а
в останалата част до размера от 2000 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищцовата страна в размер на общо 1333.83 лв., с оглед на уважената част
на иска. В тези разноски са включени и сторените такива в обезпечителното
производство.
За претендираните разноски от страна на ищеца е представен по делото списък
на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим
от горното, Дуловският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Д., ул.С.Ш.№ 18, обл.Силистра, представлявано от законен
представител М.Ц.В., че Е.М.К. с
ЕГН **********,***, е
собственик на основание договор за покупко-продажба от **** г., с нотариална
заверка на подписите рег. № 842 на нотариус Н.Н. *** на НК на РБ, на Телескопичен товарач марка ****,
цвят - зелен.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Д., ул.С.Ш.№ 18, обл.Силистра,
представлявано от законен представител М.Ц.В. да предаде владението на Е.М.К. с ЕГН **********,*** върху Телескопичен товарач марка ****,
цвят - зелен.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Д., ул.С.Ш.№ 18, обл.Силистра,
представлявано от законен представител М.Ц.В., да заплати на „Е.М.К. с ЕГН **********,***31.53 лв. /хиляда шестотин
тридесет и един лева и петдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за
ползване без основание в периода от 09.03.2017г. до 09.10.2019г. на собствената
му движима вещ, а именно: Телескопичен товарач марка ****, цвят - зелен, ведно със законната лихва върху
сумата от подаването на исковата молба на 09.10.2020г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
за разликата НАД сумата от 1631.53 лева до пълния предявен размер от 2
000.00 лева за същия период и същата движима вещ, ведно със
законната лихва върху разликата от подаването на исковата молба на 09.10.2019
г.. до окончателното й погасяване, като неоснователна.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК „Т.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Д., ул.С.Ш.№ 18, обл.Силистра, представлявано от законен
представител М.Ц.В. да заплатят на Е.М.К.
с ЕГН **********,***, сумата от 1333.83 лв. (хиляда триста тридесет и три лева
и осемдесет и три стотинки) – сторени разноски по делото включително и
разноските по обезпечителното производство.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: