№ 663
гр. Варна, 05.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:П. Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от П. Ив. Петрова Въззивно гражданско дело №
20243000500483 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 483/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, от всеки от ответниците -
Национална агенция по приходите-гр.София, подадена чрез гл.юрисконсулт Й.
и „Г Л С“ ЕООД-гр.Търговище, подадена чрез адв. М., срещу решение №
63/09.05.2024 г., постановено по гр.д. №96/2023 г. по описа на Търговищкия
окръжен съд В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на
тях, че ищецът „Пашабахче България“ЕАД-гр.Търговище е носител на
правото на собственост върху метални стелажи за 22 500 палета; 39 960 куб.м.
и спринклерна инсталация-1 брой, както и контролно-спускателен клапан за
спринклерна система - вода/въздух - фланец DN150TY - 10 броя, находящи се
в сграда с идентификатор 73626.533.10.9 по кадастралната карта на
гр.Търговище, представляващи принадлежност към главната вещ-склада, със
застроена площ от 15 133 кв.м. и функционално предназначение: за складова
база и предмет на принудително изпълнение по реда на ДОПК на старши
публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна Гергана Стефанова Стаменова по
изп.д.№*********/2022г. на осн.чл.269, ал.1 от ДОПК във вр.с чл.98 от ЗС и
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца „Пашабахче България“ЕАД-
гр.Търговище направените по делото разноски в размер на 201 104.95 лв., на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК, както следва:
По въззивна жалба на Национална агенция по приходите-гр.София:
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно -
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон, като е
молил за отмяната му в обжалваната част с отхвърляне на иска. Изложил е
следните оплаквания: направените изводи от съда за принадлежност на
стелажи и спринклерната система към сградата, предназначена за склад, били
неправилни, необосновани, противоречащи на изготвените експертизи и
1
закона; съдът неправилно приложил разпоредбите на чл. 98 от ЗЗД, тъй като
не се доказало по делото, че оборудването е необходимо за ползването на
склада по предназначение и отделянето ще наруши това ползване до степен на
невъзможност; съдът не анализирал представеното като доказателство
споразумение от датата на нотариалния акт за склада, доказващо уговорка за
изнасяне на вещите от продадения склад в двумесечен срок; съдът посочил, че
споразумението, като неподписано от двамата представители, не поражда
правни последици за дружеството -ищец и не приложил чл. 301 от Търговския
закон, при данните че „Пашабахче България“ ЕАД не се е противопоставило
на действието без представителна власт, след узнаването му; в противоречие с
разпоредбата на чл. 293, ал.2 и сл. от Търговския закон, съдът направил извод,
че следва да е налице изрична уговорка за изключване на вещите от обхвата на
сделката; неправилно не допуснал свидетелите на ответната страна и
ограничил възможността за доказване на уговорките за вещите;
Въззиваемият „Пашабахче България“ ЕАД, чрез адв. К., е подал писмен
отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за
неоснователност на всяко от оплакванията и такива за правилността на
решението на окръжния съд в обжалваната му част, е молил за
потвърждаването му в същата и за присъждане на сторените по делото
разноски.
По въззивна жалба на „Г Л С“ ЕООД-гр.Търговище: Въззивникът е
настоявал, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение
на процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като е молил за
отмяната му в обжалваната част с отхвърляне на иска и присъждане на
разноските. Изложил е следните оплаквания: в разрез със събраните по делото
доказателства и/или при липса на доказателства, окръжният съд приел, че
процесиите движими вещи са принадлежност към продадения недвижим имот
по волята на собственика относно общата юридическа съдба на недвижимия
имот и движимата вещ, и отношението му към движимата вещ и поради
функционалното естество и характеристики на движимата вещ; съдът не
отчел доказателствата, сочещи намерението на собственика движимите вещи
да не следват общата юридическа съдба на имота, а именно: начина на водене
на счетоводството по отношение на същите; сключения между „ГЛС“ ЕООД и
Банка „ДСК“ АД договор за особен залог върху процесните вещи; сключените
застрахователни полици при „ГЛС“ ЕООД за тях; споразумението от
21.12.2021 г. за демонтаж на движимите вещи в склада; сключения на
22.12.2021 г. от „ГЛС“ ЕООД с „Туин транс“ ЕООД договор за наем за тях;
отправената до „Пашабахче Българи“ ЕАД нотариална покана от 22.06.2021 г.;
счетоводното отразяване на придобитото от ищеца „Пашабахче България“
ЕАД; окръжният съд не изложил мотиви по отношение на целия предмет на
делото, който включвал няколко различни но характер движими вещи; с отказа
си да допусне свидетели на ответника, съдът лишил последния от защита
срещу иска; съдът не анализирал констатациите на вещите лица в приетите по
делото експертизи (първата техническа експертиза, повторната такава и
2
пожаротехническа) и не обосновал коя от тях и защо кредитира и коя - не;
обосновал своите изводи единствено въз основа инвестиционния проект за
изграждане на сградата и на договора за наем от 07.11.2016 г. с „ Пашабахче
България“ ЕАД изолирано от останалия доказателствен материал; погрешно
приел, че волята на собственика има значение при квалифицирането на
движимите вещи като принадлежност или не, а дори и при това положение не
съобразил наличието на уговорката за изключване на движимите вещи –
писмено споразумение за демонтаж и не допуснал доказване в тази връзка със
свидетели. Позовано на допуснато от първоинстанционния съд процесуално
нарушение – недопускане на свидетелски показания и на осн. чл. 266, ал. 3 от
ГПК е поискал от настоящата инстанция допускането на две групи свидетели
относно: обстоятелствата при водене на преговорите между продавач и
купувач, и за твърденията, че движимите вещи са били обект на преговори с
отделна продажна цена; и за обстоятелствата, при които е извършена самата
сделка и уговорката между страните за демонтаж и изнасяне на движимите
вещи. Пояснил е, че със свидетелите ще установява каква е била волята на
собственика на вещите относно съдбата на движимите вещи и факта, че той
никога не бил приемал, че те следват юридическата съдба на недвижимия
имот, както и в случай че се приеме движимите вещи да са принадлежност,
цели да докаже наличието на друга уговорка относно тях.
Въззиваемият „Пашабахче България“ ЕАД, чрез адв. К., е подал писмен
отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за
неоснователност на всяко от оплакванията и такива за правилността на
решението на окръжния съд в обжалваната му част, е молил за
потвърждаването му в същата и за присъждане на сторените по делото
разноски. По съображения за недопустимост на свидетелските показания за
установяване на сочените факти и липсата на предпоставките по чл. 266, ал.3
ГПК, се е противопоставил на искането на въззивника за допускане на такива,
евентуално при уважаването им – е заявил искане за допускане на същия брой
свидетели за опровергаването им.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в частта, с която е
отхвърлен, предявен от ищеца „Пашабахче България“ЕАД- гр.Търговище,
срещу ответниците „Г Л С“ ЕООД- гр.Търговище и Национална агенция по
приходите-гр.София иск по чл.269, ал.1 от ДОПК във вр.с чл.97 от ЗС за
установяване правото му на собственост върху метални стелажи за 22 500
палета; 39 960 куб.м. и спринклерна инсталация-1 брой, както и контролно-
спускателен клапан за спринклерна система - вода/въздух - фланец DN150TY -
10 броя, находящи се в сграда с идентификатор 73626.533.10.9 по
кадастралната карта на гр.Търговище, претендирани като присъединени вещи
към главната вещ- склада, със застроена площ от 15 133 кв.м. и функционално
предназначение: за складова база и предмет на принудително изпълнение по
реда на ДОПК на старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна Гергана
Стефанова Стаменова по изп.д.№*********/2022г.
Въззивните жалби са в срок и са подадени от ответниците, разполагащи
3
с правен интерес от обжалване на неизгодната за тях част от решението на
окръжния съд, редовни са и допустими. Отговорите също са в срок, но са
нередовни, предвид че не са подписани с валиден КЕП от адв. Ц. К. и
пълномощното й не е заверено за вярност, поради което на ищеца следва да
бъдат дадени указания за отстраняване на недостатъците в отговорите, както и
че в противен случай отговорите няма да бъдат зачетени.
По доказателственото искане на въззивника „Г Л С“ ЕООД за
допускане на две групи свидетели относно: обстоятелствата при водене на
преговорите между продавач и купувач, и за твърденията, че движимите вещи
са били обект на преговори с отделна продажна цена; и за обстоятелствата,
при които е извършена самата сделка и уговорката между страните за
демонтаж и изнасяне на движимите вещи: Исканията са били заявени
своевременно от ответника пред окръжния съд, но свидетелски показания за
установяването на сочените факти са недопустими и правилно са били
отхвърлени. Обстоятелствата за преговаряне по отделна от имотите цена за
движимите вещи и за наличие на уговорки за демонтаж и изнасяне на
движимите вещи, касаят все предмета (обема му) и уговорките на страните по
сключения между страните договор за продажба и при наличието на писмена
кореспонденция по преговорите и офертите, писмени съглашения между
страните във връзка с прекратяване на договора за наем заради продажбата и
сключен писмен договор за продажба на стойност над 5000 лв., не могат да
бъдат доказвани със свидетелски показания съгласно забраните в чл. 164, ал.
1, т. 6 от ГПК, чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК и чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК. Затова и
липсва процесуално нарушение от окръжния съд в тази връзка и не са налице
предпоставките чл. 266, ал. 3 от ГПК за уважаването им от настоящата
инстанция. Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника „Г Л С“ ЕООД за
допускането на две групи свидетели относно: обстоятелствата при водене на
преговорите между продавач и купувач, и за твърденията, че движимите вещи
са били обект на преговори с отделна продажна цена; и за обстоятелствата,
при които е извършена самата сделка и уговорката между страните за
демонтаж и изнасяне на движимите вещи.
УКАЗВА на ищеца – въззиваем „Пашабахче България“ ЕАД, в
едноседмичен срок от съобщението, да отстрани следните недостатъци на
отворите на въззивните жалби: отговорите на въззивните жалби да бъдат
подписани от пълномощника адвокат К. и да бъде представен заверен препис
от пълномощното й за настоящото производство, евентуално отговорите да
бъдат подписани от законните представители на дружеството. В случай, че
нередовностите не бъдат отстранени в срока, отговорите няма да бъдат
зачетени.
4
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 05.02.2025 г. от 9.00 ч., за която дата да се уведомят страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5