Р Е Ш Е Н И Е
№ 329
град Горна Оряховица, 08.08.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на девети юли през хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА Н.
Членове : ...........................................
...........................................
при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ............................, като разгледа докладваното от съдията Н. гр. дело № 595 по описа за 2018 година, за да произнесе, взе предвид следното :
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1,пр.3 от ГПК.
Ищците Е.П. В.
с ЕГН **********,***, и Г.П. В. с ЕГН ********** ***, двамата чрез процесуален
представител - адв. А.К. от ВТАК, твърдят в исковата си молба, че са сключили с
ответника Ц.И.Л. договор за покупко-продажба на движими вещи от 29.07.2016г., с
предмет – продажба на правото на собственост върху следните движими вещи: диван
голям, диван малък, вентилатор, кухненско обзавеждане, плотове, посуда,
вентилация кухня и зала, бойлер, тестомесачка, готварска печка, 2 бр.
микровълнови фурни, 3 бр. фритюрници, скари -малка и голяма, газов котлон, 6
бр. хладилници малки, 3 бр. хладилници големи, витрина малка, шкафове и бар плотове,
телевизор голям, климатик, маса с 2 пейки, шатра дюшеме таван ,,ОСВ”, компютърна
конфигурация с програма, монитор и принтер, печка газова, сокоизстисквачка за
фреш, усилвател, колбасо резачка, пожарогасители - 2 бр., цветя големи - 7 бр.,
цветя големи - 6 бр., представляващи обзавеждане на заведение - кафе-аперетив в
град Велико Търново, ж.к. Чолаковци, ул. ,,Райна Княгиня” 2а (помещение 12 от
Базар - Чолаковци). Заявяват, че по силата на този договор ответникът е следвало
да прехвърли правото на собственост на всяка от изброените вещи, а ищците да му
заплатят съвкупна продажна цена в размер на 25 000,00 лв., като е
уговорено разсрочено плащане, а всеки от ищците поотделно е обезпечил вземането
с издаден в полза на Л. запис на заповед. Заявяват, че всички изявления
във връзка с договора от 29.07.2016г. са извършвани от Ц.И.Л., като в никое от
тях той не се е легитимирал като представител на търговско дружество „Железарии
Хамелеон” ООД. Посочват, че вещите, предмет на
договора, са били предадени от Л. в деня след подписването на договора.
Сочат, че в началото на лятото на 2017г. К. и Висарионов решили да преустановят ползването на заведението и при разговор със собственика на помещението установили, че процесните вещи са неделима част от сградата, като ищците нямат право да ги изнасят или препродават. По същото време се появили и претенции за процесната вещ - шатра. Ищците уведомили Ц.И.Л. устно за тези претенции, но не получили адекватен отговор. През лятото на 2017г. ищците установили, че ответникът Ц.И.Л. не е имал правото да се разпорежда с част от посочените вещи, а именно: шатра - дюшеме, таван, осветление, вентилация кухня, вентилация търговска зала, вентилатор, бойлер, климатик, тъй като върху тях съществували права на трети лица. Заявяват, че междувременно сключили предварителен договор с друго лице за поемане на заведението, но в неговия предмет не били включени спорните вещи, като прехвърляне на право на собственост на каквито и да било вещи към другиго не е осъществявано от ищцовата страна.
Твърдят, че с нотариална покана, връчена на Л. на 16.08.2017г., ищците отправили изявление по реда на
чл.87,ал.1 от ЗЗД за разваляне на процесния договор в частта му относно следните
движими вещи : шатра - дюшеме, таван,
осветление, вентилация кухня, вентилация търговска зала, вентилатор, бойлер,
климатик. Посочват,
че в дадения му срок Л. не е представил доказателства за
собственост, въпреки твърденията му за обратното; отказал е да снабди ищците с каквото и да
било писмено потвърждение, че отношенията между страните са погасени. Ответникът
настоявал, че
договорът е валиден в цялост и се дължи цялата съвкупна продажна цена по него, като претендира от тях изпълнение на
задължение в размер на 7000,00 лева, явяваща се разликата между платените му до
този момент суми в размер на 18 000,00 лева и първоначално уговорената
съвкупна продажна цена в размер на 25 000,00 лева. Заявяват,
че след проведени преговори между тях страните постигнали съгласие Ем. К. да заплати сумата от
10 000,00 лв., а Л. да признае, че няма други парични претенции
по договора. Твърдят, че ищцата е изпълнила това си задължение,
но в
началото на март
Считат, че процесният договор от
29.07.2016г. е развален в частта му относно гореописаните вещи, считано от 07.09.2017г., тъй като ответникът не притежава правото на собственост
върху посочените вещи, никога не го е притежавал, не е предприел абсолютно никакви действия, за да го придобие, и по тази причина не може да
изпълни задължението си да прехвърли право на собственост върху изброените вещи
нито в минал, нито в сегашен или бъдещ момент. Считат, че този договор остава валиден за
останалите вещи. Твърдят, че с няколко плащания са престирали на ответника общо сумата от
18 000,00 лв. като изпълнение на договора в неразвалената му част и с това са изпълнили всички свои
съществуващи договорни задължения. Заявяват, че не дължат плащане на останалите
7000,00 лв. до пълния размер на цената по договора поради настъпило разваляне
на договора в тази част за изброените в исковата молба вещи. Считат, че за тях е налице правен интерес от
предяване на отрицателен установителен иск, за да се установи съществуването или по-точно несъществуването на правоотношение
за продажба на посочените вещи, пораждащо въпросното задължение.
Молят съда да установи, че Е.К. и Г. В. не дължат
плащане на сумата от 7000,00 лв., явяваща се разликата между платеното до този
момент в размер на 18 000,00 лв., и уговорената в договора от 29.07.2016г.
съвкупна цена на всички вещи в размер на 25000,00 лв., поради настъпило
разваляне на договора в частта му за вещите шатра - дюшеме, таван, осветление,
вентилация кухня, вентилация търговска зала, вентилатор, бойлер, климатик.
Претендират разноски.
В съдебно заседание, ищците, чрез пълномощника си – адв. А.К. от ВТАК, поддържат предявения иск. Излагат съображения в писмена защита. Молят съда да уважи предявения иск и да им присъди разноските по делото.
Ответникът Ц.И.Л. с ЕГН **********,***, чрез
пълномощника си –
адв. К.М. от ВТАК, депозира отговор на
исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът счита
предявените искове за недопустими, алтернативно - за неоснователни и недоказани. Сочи, че пред ВТРС е образувано ч. гр. д. №
3029/2016г. по чл. 417 от ГПК, с искане за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника К. - ищца в настоящото производство, като след образуването на съответното изпълнително дело е постъпило възражение от К.. Заявява, че в резултат на това е образувано гр. д. № 141/2017г. по
описа на ВТРС, в хода на което е представен и договорът за продажба. Твърди, че съдът се е произнесъл относно наличието на каузално правоотношение между
страните, като е постановено решение на ВТРС, с което съдът е приел за
установено, че К. дължи претендираната от Л. сума. Сочи, че Решението не е
влязло в сила, тъй като е обжалвано пред ВТОС и към настоящия момент въззивното
дело все още е висящо. Твърди, че освен това, на 08.08.2017г. К.
и Висарионов вече се били разпоредили с вещите, предмет на
договора, за което бил подписан и съответен договор. Посочва, че в договора като
продавач е вписано търговско дружество, чийто управител до 26.06.2017г. е бил ответникът, т.е. искът е предявен срещу ненадлежна страна.
В случай, че
съдът приеме искът за разглеждане, счита, че
интерпретацията на представените от ищците документи не отговаря на вписаното в
тях съдържание. Твърди,
че никъде в договора няма отбелязване, че
вещите, предмет на същия, са обзавеждане на
заведение. Оспорва
като невярно твърдението, че Л. няма право да се разпорежда с част от тях. Твърди, че върху тези вещи не съществуват права на трети лица. Твърди, че : 1. Под ,,шатра -
дюшеме, таван, осветление” винаги се е имало предвид - дюшеме, таван,
осветление, поставени в рекламна шатра, което означава, че ответникът е закупил
материали, изградил и поставил сам и с помощта на свои приятели и роднини
дюшемето в шатрата, окачения таван и шатрата и осветлението в шатрата, като
именно тези вещи в шатрата са били предмет на продажба, но не и самата шатра;
2. ,,Вентилация кухня” е закупена от предходен наемател, по силата на която
покупка ответникът се легитимира като собственик; 3. ,,Вентилация търговска
зала” е закупена от предходен наемател, по силата на която покупка ответникът
се легитимира като собственик; 4. ,,Вентилатор” - касае се за
вентилатори, поставени от ответника и монтирани на прозорци; 5. ,,Бойлер”,
закупен от предходен наемател, по силата на която покупка ответникът се
легитимира като собственик; 6. ,,Климатик”, закупен и монтиран от ответника.
Заявява, че посочените по-горе вещи по своята същност не са инсталации и не са
вградени в имота трайни елементи. Сочи,
че освен това всички налични документи, касаещи продадените вещи, са предадени на ищците с подписване на договора. Заявява, че посоченият от ищците за собственик „ЕВРОПА MX” ЕООД е издал служебна бележка от 29.05.2018г., съгласно която вещите не са на дружеството.
Твърди, че с нотариална покана -
рег. № 874, том 1, номер 29 от 16.08.2017г. на нотариус Петя Лапчева не е
валидно направено изявление по реда на чл.87,ал.1 от ЗЗД за частично разваляне
на договора. Сочи, че с нотариална покана - акт 405, том 3, рег. № 4297 от 26.09.2017г.
на Е.Г. И., пом-нотариус при нотариус Денчо Денчев, с рег. № 145 на НК, с район
на действие ВТРС, е оспорил развалянето на договора и отново е посочил на
ищците, че наличните документи са им предадени с подписването на договора. Твърди, че притежава правото на
собственост върху посочените вещи и никой досега не е оспорвал това право, поради което същият се явява
изряден кредитор и е
изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост върху изброените
вещи. Счита, че след
като ищците не са заплатили на изрядния кредитор цялата дължима насрещна престация по договора, е недопустимо те да черпят права
от собственото си неизправно поведение. Счита, че договорът не е развален, а плащането по него
за остатъка от сумата е дължим.
Моли съда да
отхвърли предявените искове като недопустими, а в случай, че
сложи същите за разглеждане, да ги отхвърли като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
В съдебно заседание, ответникът Ц.И.Л., чрез пълномощник – адв. К.М. от ВТАК, поддържа писмения отговор и допълнението към него. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че на 29.07.2016 г. между Ц.И.Л. - като продавач, от една страна, и Е.П.К. и Г.П. В. - като купувачи, от друга страна, е сключен договор за покупко-продажба съгласно който продавачът продава на купувачите множество движими вещи, описани в договора, а те се задължават да заплатят солидарно уговорената цена в размер на 25 000 лв., по реда и при условията на този договор. Видно от процесния договор за покупко-продажба от 29.07.2016г., предмет на покупко-продажбата са следните вещи : диван голям, диван малък, вентилатор, кухненско обзавеждане, плотове, посуда, вентилация кухня и зала, бойлер, тестомесачка, готварска печка, 2 бр. микровълнови фурни, 3 бр. фритюрници, скари -малка и голяма, газов котлон, 6 бр. хладилници малки, 3 бр. хладилници големи, витрина малка, шкафове и бар плотове, телевизор голям, климатик, маса с 2 пейки, шатра дюшеме таван ,,ОСВ”, компютърна конфигурация с програма, монитор и принтер, печка газова, сокоизстисквачка за фреш, усилвател, колбасо резачка, пожарогасители - 2 бр., цветя големи - 7 бр., цветя големи - 6 бр. /чл.1 от договора/. Съгласно чл.2, чл.3 и чл.8 от процесния договор, страните са постигнали съгласие купувачите солидарно да заплатят на продавача цената на вещите в общ размер от 25 000 лв., на вноски, изрично упоменати в договора, по посочената в договора банкова сметка.
***, че на 16.08.2017г. Е.К. и Г. В. са изпратили до Ц.Л. нотариална покана чрез нотариус Петя Лапчева с № 718 в НК, с район на действие ГОРС, връчена на ответника на 17.08.2017г., с която са поканили същия, в 14-дневен срок от уведомяването му, алтернативно : да представи документи (ако има такива), които го легитимират като собственик на процесните вещи, описани в поканата, или да извърши всички необходими правни и фактически действия, за да се осигури реално прехвърляне на собствеността на описаните вещи и да им предостави доказателства за тези действия, като в противен случай ще считат, че не разполага с документи и че е договарял с тях недобросъвестно, че считат задължението му за прехвърляне на собствеността на посочените вещи за неизпълнено по негова вина и ще считат договора за покупко-продажба от 29.07.2016г. за развален по вина на продавача в частта му, в която е уговорена продажба на горепосочените вещи.
Съдът е приел за безспорен и фактът, че ищците са отправили до ответника писмено съобщение от 28.08.2017г., с което са му предоставили нов 7-дневен срок за отговор на горепосочените искания.
Безспорни по делото са и фактите, че на 26.09.2017г. ответникът е отправил до ищците, чрез нотариус Денчо Денчев с рег. № 145, с район на действие ВТРС, отговор на нотариална покана от Е.П.К. и Г.П. Висарионов, в която е уведомил същите, че вещите, предмет на договора за покупко-продажба от 29.07.2016г., ведно с документите за тях, са предадени с подписване на договора, а по отношение на ,,шатра дюшеме, таван, осветление” отново пояснява, че се продава - дюшеме, таван, осветление, монтирано от ответника в шатрата, като самата шатра, видно и от надписите по нея, е собственост на „Карлсберг България” и никога не е била предмет на продажба; че другите вещи, описани в поканата, са собственост на ответника и са монтирани и/или заплатени от него, като монтажите естествено са съобразени с изискванията на проектната документация, която пък е съобразена с предназначението на обекта; че вещите, предмет на договора за покупко-продажба от 29.07.2016г., са движими и продажбата им не се регулира от специални правила.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че с Решение № 351/11.05.2017г. по гр. дело № 141/2017г. по описа на ВТРС, районният съд е приел за установено, на основание чл.415 от ГПК, че Е.П.К. дължи на Ц.И.Л. сумата 17 000 лв. /седемнадесет хиляди лева/, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 29.07.2016г., с падеж на плащане 30.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2016г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3029/2016г. на ВТРС. Страните по делото не спорят и фактите, че горепосоченото съдебно решение не е влязло в законна сила поради постъпила против него въззивна жалба, вследствие на което е образувано в.гр.дело № 542/2017г. по описа на ВТОС, спряно с Определение от 02.05.2018г., до приключване на настоящото съдебно производство.
Видно от приложения по делото договор за покупко-продажба от 08.08.2017г. /л.42 от делото/, ищците, в качеството си на продавачи, са продали на М. Н.Н. – купувач, бизнес на работещо заведение – кафе-аперитив в гр. В.Търново, ж.к. „Чолаковци”, ул. „Райна Княгиня” 2а /помещение 12 от Базар – Чолаковци/, като предмет на сделката са съвкупност от фактически и правни отношения, свързани със заведението, които включват обзавеждането на заведението, включващо и вещи, сред които липсват процесните вещи, описани по-горе; правото на купувача да бъде негов наемател, изградените отношения с доставчици и партньори, доброто име на заведението и популярността му сред клиентите, за общата сума от 15 000 лв., при условията, визирани в договора.
В приложената по делото служебна бележка, изд. на 29.05.2018г. от управителя на „Европа МХ” ЕООД гр. В.Търново, същият удостоверява, че е собственик на питейно заведение – кафе-аперитив в гр. В.Търново, ж.к. „Чолаковци”, ул. „Райна Княгиня” 2а /помещение 12 от Базар – Чолаковци/, което се отдава под наем, но не е собственик на „вентилация кухня”, „вентилация търговска зала”, „вентилатор”, „бойлер” и „климатик”, находящи се в това питейно заведение.
От приетите писмени доказателства – 2 бр. нареждане разписка от 26.10.2017г. и нареждане разписка от 02.03.2018г., се установява, че на посочените дати ищците са заплатили на ответника общата сума от 11 000 лв. на основание договор за покупко-продажба от 29.07.2016г. и запис на заповед.
Разпитаният по делото свидетел Д.П. /познат на ищците/ удостоверява по делото, че през пролетта или лятото на 2017г., докато пиел кафе в кв. Чолаковци на шадравана, дошъл един мъж и започнал да вика на собствениците Е. и Г., че щели да продават вентилационната система и климатици, а те били на неговата фирма.
Видно от показанията на свидетеля Й.В. /майка на ищеца/, Е. и Г. не са продавали вентилация, бойлер, склад, тоалетна, турбини в тавана. Посочва, че Х. дошъл и казал, че това са вещи на фирмата му и не могат да ги продават; дошъл представител и на „Пиринско” – И., която казала, че тази шатра е на „Пиринско Калсберг”. Свидетелката твърди, че тези вещи са там - оставили ги, когато се махнали и дошъл друг наемател след тях. Видно от показанията на св. В., в шатрата имало под, тавана си е брезент, чергила имало, които се навивали отстрани; имало и малки лампички, които много слабо светели вечер и затова приятел на сина й ги слагал наново. Свидетелката твърди, че климатикът е на Х. и там си останал, компютър имало и той останал, масите и столовете там си останали. Спомня си, че е имало телевизор; в кухнята имало вентилация, предполага, че е имало и в залата. Не си спомня дали е имало вентилатори на прозорците.
Видно от показанията на свидетеля Г.Р.
/познат на ответника/, Ц. държал
заведение преди години в кв. „Чолаковци”, в комплекса на Х.. Свидетелят
установява, че Ц.Л. го потърсил, за да сложат климатик; смъкнали климатика от
железарията в кв. „Бузлуджа” и го монтирали в заведението в „Чолаковци”. Свидетелят
Р. установява, че имало ремонти на въздухопроводи, в кухнята правили ремонт на
вентилатора - изгорял бил електромотора и го сменили; профилактика правили -
почистване на турбината. Свидетелят Р. твърди, климатика, който монтирали,
няколко години преди това Ц. го купил от него като чисто нов за железарията си.
Свидетелят знае, че когато В. наел заведението, кухнята била с канален
вентилатор, който не е за кухня, а след това е сложен охлювен вентилатор, но не
знае кога и кой го е слагал. Посочва, че когато ходил да слага климатика, този
вентилатор бил там, а след това му правили ремонт, защото бил дефектирал.
Разпитан в съдебно заседание, свидетелят Х.Т.
категорично заявява, че подписът на предявената му служебна бележка /л.47 от
делото/ е негов. Потвърждава, че каквото пише в служебната бележка - това е
истина. Видно от показанията на св. Т., изброените вещи са монтирани от
наемателите на заведението, а имотът, в който се намира помещението е
собственост на фирмата, посочена в бележката. Свидетелят познава ищеца като
негов наемател. Посочва, че въпросното помещение работи като заведение от
самото начало - повече от 20 години. Не си спомня дали е проектирано с
вентилационна система.
Видно от показанията на свидетеля А. Л. /брат
на ответника/, брат му стопанисвал от 2013г. до около 2015г. заведение в кв.
„Чолаковци” срещу неговата железария - магазина му. Свидетелят твърди, че брат
му придобил оборудването на заведението, като го платил на една жена, която
стопанисвала помещението преди него. Свидетелят Л. установява, че Ц. монтирал
климатика в заведението, докато го стопанисвал; купил телевизор - нов, правил
ремонт - мазилка и цялостна декорация на заведението, и преграда към другото
заведение. Видно от показанията на св. Л., пред заведението имало шатра и брат
му сложил дюшеме на пода - той го купил и монтирал там. Доколкото си спомня, било
конструкция от палети и отгоре – дюшемето; дюшемето не било свързано с шатрата,
върху него лягало самото пано на шатрата и дюшемето било съразмерно с размерите
на шатрата; в шатрата имало и окачен таван, съставен от профили и пана; Ц.
монтирал лед осветление и една основна лампа. Свидетелят Л. установява също, че
старият бойлер се счупил и брат му монтирал нов; закупил и машина за рязане на
мезета. Твърди, че заведението имало изградена вентилация от специални гъвкави
тръби от предходен наемател, а те ги заварили там. Доколкото си спомня, брат му
освободил помещението 2015г. и го предал на ищеца.
Видно от приетата СТОЕ и допълнителното заключение към нея, от извършения оглед на място вещото лице
счита, че така монтирани и изпълнени на място, елементите, съставляващи
вентилационната инсталация на заведението, могат да бъдат демонтирани, тъй като
не са монолитно свързани с конструкцията на сградата и не съставляват трайно
вложени елементи. Предвид ,,възрастта” на монтираната тръбна инсталация и
състоянието на тръбната въздухоотвеждаща мрежа, вещото лице счита, че същата
няма да бъде годна за вторична употреба. Видно от СТОЕ, ел. бойлерът може да бъде демонтиран и да се
използва отново по предназначение. От заключението на СТОЕ се
установява, че към датата на огледа
процесната шатра /12.04.2019г./ не се намира на обекта в гр. В. Търново, кв. „Чолаковци”,
ул. „Райна Княгиня” № 2А, а от допълнителния оглед на място на площадката,
където е била монтирана процесната шатра вещото лице установява от наличните
белези по настилката пред сградата, че шатрата е била с геометрична форма в
план квадрат, със страна
Видно от приетата допълнителна СТОЕ, процесните вещи са идентифицирани в
с. Русаля, в стопански постройки в имота с адм. адрес : с.Р., община В.Т.,..посочени
от Йорданка Висарионова, както следва: 10 броя четири типа скари,
изработени от дървен материал, с обща подова площ от 20,40 кв.м., за които може
да се приеме, че предназначени за основа на пода на шатрата; върху тези скари е
било монтирано дюшемето - действителният под на шатрата, състоящ се от
обработени дъски с ширина
Съдът кредитира заключенията на приетите СТОЕ и допълнително заключение към нея доколкото и само в частта им, в която удостоверяват релевантни по делото факти, кореспондират на писмените и гласни доказателства и не се оспорват от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, който съдът намира за допустим. Доколкото ищците твърдят, че не дължат на ответника претендираното от него вземане, за същите е налице правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск.
В тази връзка,
с определението си по чл.140 от ГПК от 09.01.2019г., съдът е отхвърлил като неоснователно възражението за недопустимост на исковата претенция поради
наличието на предпоставките на чл.126,ал.1 от ГПК, предявено от ответника
Ц.И.Л., чрез пълномощника му – адвокат К.М. от ВТАК,
с писмения отговор на исковата молба.
С протоколно определение от 07.03.2019г.,
съдът е постановил, на основание
чл.193,ал.2 във вр. ал.1 ГПК, да се извърши проверка на истинността на приетото
писмено доказателство, оспорено от ищците - служебна бележка, изд. на 29.05.2018г. от управителя на „Европа МХ”
ЕООД - Х.С.Т. /л.47 от делото/.
След като прецени твърденията на ищцовата страна, с които същата оспорва представляващият „Европа МХ” ЕООД гр. В.Търново – управителят Х.С.Т., да е подписал оспорения документ като негов издател, имащи характер на инцидентен установителен иск за установяване истинността /автентичността/ на посочения документ, съдът намира, че същите са неоснователни и недоказани. В тази връзка, от показанията на св. Х.Т., разпитан по делото, се установява по категоричен начин, че той е издал и е положил своя подпис върху оспорената служебна бележка, в качеството си на управител на „Европа МХ” ЕООД гр. В.Търново. Оспореният по делото частен свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя му факти, че движимите вещи, предмет на процесния договор за покупко-продажба от 29.07.2016г., представляващи „вентилация кухня”, „вентилация търговска зала”, „вентилатор”, „бойлер” и „климатик”, находящи се в процесното заведение, не са собственост на „Европа МХ” ЕООД гр. В.Търново, представлявано от управителя Х.С.Т.. Предвид обстоятелството, че документът е подписан, той доказва не само, че материализиралото в него изявление е направено, но и че то изхожда от лицето, подписало документа като негов издател. В това се състои т.нар. формална доказателствена сила на документа, която в случая не е опровергана чрез доказване на неавтентичността на документа. Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл.194,ал.2,пр.1 от ГПК, съдът следва да приеме, че оспорването на приложения по делото документ - служебна бележка, изд. на 29.05.2018г. от управителя на „Европа МХ” ЕООД - Х.С.Т., не е доказано. Поради това, след като намира за установено, че този частен документ е подписан от лицето, което го е издало, съдът счита, че той съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от това лице, съгласно чл.180 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният отрицателен установителен иск за установяване по отношение на ответника Л., че ищците не дължат на ответника, в условията на солидарност, сума в размер на 7000 лв., явяваща се разликата между платеното до този момент в размер на 18 000,00 лв., и уговорената в договора от 29.07.2016г. съвкупна цена на всички вещи в размер на 25000,00 лв., поради настъпило разваляне на договора в частта му за вещите шатра - дюшеме, таван, осветление, вентилация кухня, вентилация търговска зала, вентилатор, бойлер, климатик, се явява неоснователен и недоказан по изложените по-долу съображения.
Като особеност на отрицателния установителен иск в съдебната практика се счита, че ищецът не е задължен да посочи фактите, от които произтича липсата на отричаното с иска право. В този смисъл, ответникът е този, който трябва да докаже, при условията на пълно доказване фактите, от които черпи правото си /Решение № 19/19.02.2001г., ІІ г.о. на ВКС/, а именно : ответникът следва да установи обстоятелствата, от които твърдяното от него право произтича /неговото възникване, основание и размер/.
Съдът намира за безспорно установени по делото фактите, че на 29.07.2016г. между страните е сключен валиден договор за покупко-продажба на движими вещи, който е породил търсените с него правни последици, както и че процесните движими вещи, предмет на договора, са били собственост на продавача Л. – ответник по настоящото дело, към момента на сключване на договора.
Възражението на ответната страна, че надлежна страна – продавач по процесния договор е „Железарии Хамелеон” ООД, а не физическото лице Ц.Л., с оглед ръкописното добавяне в приложения към исковата молба препис от договора на наименованието и ЕИК на посоченото ЮЛ, съдът намира за неоснователно и недоказано. Съдът счита, че изложените от ответната страна възражения в тази насока се опровергават по категоричен начин от приложения по делото оригинал от договора за покупко-продажба от 29.07.2016г. /л.106 от делото/, чиято истинност /автентичност/ не е оспорена от ответника, като в оригинала липсва ръкописната добавка, съдържаща се в приложения препис от него, договорът е надлежно подписан от страните по него – като физически лица, респ. приложеният в оригинал договор удостоверява по категоричен начин, че посочените в него страни : ищците Е. В. /към дата 29.07.2016г. с фамилно име К./ и Г. В. – двамата като купувачи, и ответникът Ц.Л. – като продавач, са направили изявленията, съдържащи се в договора.
Въз основа на приложения договор за покупко-продажбата на движими вещи от 29.07.2016г., по делото се установяват по несъмнен начин и фактите, че владението по отношение на вещите, предмет на този договор, подробно описани в чл.1 от същия, в т.ч. и процесните движими вещи : ,,шатра - дюшеме, таван, осветление”, ,,вентилация кухня”, ,,вентилация търговска зала”, ,,вентилатор”, ,,бойлер”, ,,климатик”, е предадено от ответника на ищците с подписването на договора за покупко-продажба на 29.07.2016г. Тези обстоятелства, както и фактите, че купувачите приемат предадените им от продавача вещи в състоянието, в което се намират към датата 29.07.2016г., след обстоен и подробен преглед, без да правят възражения за дефекти и недостатъци на вещите, са изрично удостоверени в чл.6,ал.1 и ал.2 от процесния договор. С оглед изложеното по-горе, при неоспорване истинността на приложения по делото договор, съдът приема същия за годно писмено доказателство, който с оглед подписването му от лицата, които са го издали, удостоверява, че материализираните в него изявления на двете страни, в т.ч. и постигнатото от тях съгласие досежно предмета на договора, предаването и приемането на процесните вещи без възражения от двете страни, са направени и изхождат именно от тези лица – страни по делото. Фактите, че на 29.07.2016г. ответникът-продавач е предал, а ищците-купувачи са приели предадените им от продавача движими вещи, предмет на договора, се установяват и с оглед признанието на тези неизгодни за ищцовата страна факти в предявената искова молба и в уточнението към нея.
Въз основа на приетите писмени доказателства –
договор за покупко-продажба от 29.07.2016г., 2 бр. нареждане разписка от
26.10.2017г. и нареждане разписка от 02.03.2018г., се установява и ответникът
не спори, че до приключване на съдебното дирене в настоящата съдебна инстанция
ищците са изпълнили частично задължението си по чл.2 – чл.4 от процесния
договор за заплащане на договорената продажна цена на вещите, като са платили
на ответника общо сумата от 18 000 лв., съставляваща част от договорената обща
продажна цена от 25 000 лв., на основание договор за покупко-продажба от
29.07.2016г. и издадения за обезпечение на договора запис на заповед.
Същевременно, ищците оспорват правото на
ответника да претендира от тях заплащане на остатъка от продажната цена в
размер на 7000 лв., поради настъпило разваляне на договора в частта му за
вещите „шатра - дюшеме, таван, осветление, вентилация кухня, вентилация
търговска зала, вентилатор, бойлер и климатик”, мотивирайки претенцията си с
обстоятелството, узнато от тях през лятото на 2017г., че върху тези вещи
съществуват права на трети лица и ответникът не е имал право да се разпорежда с
тях.
В тази връзка ищците поддържат твърдението, че като изправна страна по договора за покупко-продажба от 29.07.2016г., същите едностранно са развалили този договор с нотариална покана, изпратена от тях на 16.08.2016г. чрез нотариус Петя Лапчева с № 718 в НК, с район на действие ГОРС, съответно - връчена на ответника на 17.08.2017г., както и с отправяне до ответника на писмено съобщение от 28.08.2017г., с което са му предоставили нов 7-дневен срок за отговор на исканията, съдържащи се в нотариалната покана. Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства и изслушаните заключения на СТОЕ и допълнение към нея, съдът намира твърденията на ищците за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.87,ал.1 от ЗЗД, развалянето на един двустранен договор е обусловено от наличието на три кумулативни предпоставки : 1/ наличие на неизпълнение на задълженията по договора от едната страна; 2/ неизпълнението трябва да е виновно, и 3/ кредиторът трябва да е изправен, т.е. правото на разваляне принадлежи на изправната страна и то срещу неизправната страна. Разпоредбата на чл.87,ал.1 от ЗЗД посочва, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Алинея втора на същата разпоредба сочи, че кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Безспорни между страните по настоящото дело са фактите, че с цитираната по-горе нотариална покана, връчена на ответника на 17.08.2017г., ищците са поканили същия в 14-дневен срок от уведомяването му, алтернативно : 1. да представи документи (ако има такива), които го легитимират като собственик на: ,,шатра - дюшеме, таван, осветление”, вентилация кухня, вентилация търговска зала, вентилатор, бойлер, климатик, тоалетна и тестомесачка”; или 2. да извърши всички необходими правни и фактически действия, за да се осигури реално прехвърляне на собствеността на описаните вещи и да им предостави доказателства за тези действия, като в противен случай ще считат, че не разполага с документи и че е договарял с тях недобросъвестно, като заедно с това са отправили изявление до ответника, че считат задължението му за прехвърляне на собствеността на посочените вещи за неизпълнено по негова вина, и при непредставяне на горепосочените документи и/или неизвършване на гореописаните правни и фактически действия, ще считат договора за покупко-продажба от 29.07.2016г. за развален по вина на продавача в частта му, в която е уговорена продажба на горепосочените движими вещи. Безспорни по делото са и фактите, че на 26.09.2017г. ответникът е отправил до ищците, чрез нотариус Денчо Денчев с рег. № 145, с район на действие ВТРС, отговор на нотариална покана от Е.П.К. и Г.П. В., в която е уведомил същите, че вещите, предмет на договора за покупко-продажба от 29.07.2016г., ведно с документите за тях, са предадени с подписване на договора, а по отношение на ,,шатра дюшеме, таван, осветление” отново пояснява, че се продава - дюшеме, таван, осветление, монтирано от ответника в шатрата, като самата шатра, видно и от надписите по нея, е собственост на „Карлсберг България” и никога не е била предмет на продажба; че другите вещи, описани в поканата, са собственост на ответника и са монтирани и/или заплатени от него; че вещите, предмет на договора за покупко-продажба от 29.07.2016г., са движими и продажбата им не се регулира от специални правила.
Съдът счита, че въпреки отправената от ищците до ответника писмена покана с предоставен срок за изпълнение и предупреждение, че след изтичането на срока ще смятат договора за развален, в конкретния случай е налице само една от предпоставките, изискуеми от чл.87 от ЗЗД, а именно : неизпълнение на задължение по договора за покупко-продажба от 29.07.2016г. С оглед на събраните по делото доказателства, обаче, съдът приема, че единственото неизпълнение в този случай е от страна на ищците – купувачи по договора от 29.07.2016г. От цитираните по-горе писмени доказателства се установява, че на основание сключения валиден договор за покупко-продажба на движими вещи от 29.07.2016г. ищците е следвало да заплатят на ответника договорената продажна цена в общ размер от 25 000 лв. на четири вноски, както следва : при подписване на договора на 29.07.2016г. – сумата от 8000 лв., в срок до 31.08.2016г. – сумата от 7000 лв., в срок до 30.09.2016г. – сумата от 5000 лв., в срок до 30.10.2016г. – сумата от 5000 лв. Приетите писмени доказателства удостоверяват също, че към момента на настъпване на падежа на последната парична вноска /30.10.2016г./, купувачите са изплатили на продавача единствено първата дължима сума от 8000 лв., платена при сключване на договора, но не са изпълнили задължението си да заплатят на ответника Л. остатъка от договорената сума в размер на 17 000 лв. /трите следващи поредни вноски/. Ищците не само не доказват плащане на падежа на съответните парични вноски, но дори и не твърдят, че към уговорената дата за плащане на последната парична вноска /30.10.2016г./ са имали готовност и намерение да платят остатъка от продажната цена, въпреки осъществяваното от тях владение върху процесните движими вещи. Същевременно, по делото не са събрани никакви годни доказателства, че към момента на изтичане на договорения срок за заплащане на продажната цена в пълния й размер, ответникът е отказал или е създавал пречки за изпълнение на това парично задължение от купувачите. При тези данни, настоящият съдебен състав счита, че в случая е настъпила хипотезата, визирана в чл.10 от процесния договор, съгласно който при забава от страна на купувача за заплащането на която и да е от вноските по чл.3 с повече от 10 дни, каквато несъмнено се установява от писмените доказателства по делото, настъпва автоматична изискуемост на цялата останала неплатена сума по договора /17 000 лв./, и купувачите дължат на продавача законната лихва от деня на забавата до датата на плащането, както и сторените разноски за събиране на вземането. Именно наличието на обстоятелства, свързани с неизпълнение на поетото договорно задължение за заплащане на продажната цена от страна на купувачите, са мотивирали ответника да подаде на 16.11.2016г. пред ВТРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение против ищцата Висарионова /тогава с фамилно име К./ за сумата от 17 000 лв., на основание запис на заповед, издаден от ищцата на 29.07.2016г. като обезпечение по чл.9 от процесния договор /заверени преписи от решение № 351/11.05.2017 г., постановено по гр. д. № 141/2017 г. по описа на ВТРС, определение от 28.06.2017г. по в. гр. д. № 542/2017г. по описа на ВТОС; молба от Ц.И.Л. от 26.10.2017г., молба с вх. № 2626/14.03.2018г. от адв. К.М. от ВТАК, призовка за страна по в. гр. д. № 542/2017г. по описа на ВТОС/. Не на последно място, ищцовата страна не сочи и не ангажира никакви доказателства за удостоверяване на обстоятелството, че към момента на настъпване на уговорени от страните дати за плащане на съответните парични вноски, са противопоставили на продавача по договора възражения за намаляване на продажната цена поради скрити недостатъци или др. подобни /, каквито са предявили едва в производството по гр. д. № 141/2017г. по описа на ВТРС/, нито възражения за съществуването на права на трети лица върху процесните вещи, каквито предявяват едва с настоящата искова молба на 23.03.2018г., т.е. около една година и пет месеца след настъпване на последната, определена от страните дата – 30.10.2016г., за плащане на остатъка от продажната цена, което не е било сторено от купувачите, и по силата на уговорката по чл.10 от договора е настъпила автоматична изискуемост на цялата останала неплатена сума по договора /17 000 лв./, и ищците са изпаднали в забава. Въз основа на изложеното дотук, се налага извод, че към момента на изпращане на нотариалната покана от 16.08.2017г. неизправна страна по процесния договор са били ищците - купувачи, а не ответникът – продавач, поради което Е. В. /с предишно фамилно име К./ и Г. В. не са разполагали с правото на развалят процесния договор за покупко-продажба от 29.07.2016г., т.е. по отношение на тях не са били налице предпоставките по чл.87,ал.1 ЗЗД. Същевременно и с оглед удостовереното в чл.6 от процесния договор, съдът приема за установено в процеса, че ответникът е изпълнил задълженията си като продавач по процесния договор, да предаде на купувачите вещите, предмет на договора, в т.ч. и процесните вещи, осъществено на 29.07.2016г. след обстоен и подробен преглед, без ищците да правят възражения за дефекти и недостатъци на вещите. Поради това, съдът счита, че направеното от ищците изявление до ответника с нотариалната покана от 16.08.2017г. за разваляне на процесния договор, няма правна стойност, тъй като по отношение на ищцовата страна не са били налице предпоставките на чл.87,ал.1 от ЗЗД, и като неизправната страна по договора от 29.07.2016г., същите не са разполагали с правото да развалят договора.
На следващо място, съдът намира за неоснователни и недоказани изложените в исковата молба твърдения, че ответникът не е имал правото да се разпорежда с процесните вещи, тъй като върху същите съществували права на трети лица. Общото правило при договорите за продажба на движими вещи е, че правото на собственост, заедно с риска от случайно погиване или повреждане на вещта, преминават върху купувача в момента на сключване на договора (, ако вещта е индивидуално определена и съществува реално към този момент). В отклонение от общото правило, обаче, страните могат да се уговорят, че плащането на цената на вещта ще бъде извършено от купувача на части, какъвто е и процесният случай, като през това време собствеността ще се запази у продавача, и че собствеността ще премине автоматично у купувача с изплащането на последната вноска от цената /чл.5 от договора/. С оглед на това, когато страните са уговорили продажба на изплащане, продавачът предава фактически вещта, рискът от случайното й погиване или повреждане преминава у купувача, но собствеността остава у продавача до пълното изплащане на цената. Съдът намира за установено от събраните писмени и гласни доказателства, че ответникът е собственик на процесните движими вещи. Правото си на собственост той основава на деривативния способ „покупко-продажба” между него и трети лица, установими в случая от показанията на свидетелите Х.Т., А.Л., Г.Р., частично – от показанията на св. Й.В., и от заключенията на приетите по делото СТОЕ и допълнително заключение към нея. В тази връзка, св. Х.Т. удостоверява пред съда, че управляваната от него фирма „Европа МХ” ЕООД е собственик на недвижимия имот, в който се намира процесното заведение в гр. В.Търново, кв. „Чолаковци”, ул. „Райна Княгиня” № 2а, но процесните вещи : „вентилация кухня”, „вентилация търговска зала”, „вентилатор”, „бойлер” и „климатик”, не са собственост на дружеството, а са били монтирани и закупени от различни наематели, какъвто се явява и ответникът Л., съответно – предавани на следващия наемател на помещението. Свидетелят Г.Р. от своя страна установява фактите, че докато Ц.Л. бил наемател на заведението, той го наел да смъкне собствения му климатик от магазин за железария в кв. „Бузлуджа”, след което да го монтира в питейното заведение, което свидетелят извършил, както и правил ремонт и профилактика на охлювния вентилатор. Свидетелят Гр.Р. удостоверява също, че по времето на първия наемател на заведението – В., кухнята била с канален вентилатор и имало един вентилатор за превоз на чист въздух в заведението, след него се подменили работите, сложен бил охлювен вентилатор с въздухопроводи и турбина, а когато Ц. бил наемател, разширил помещението, правил множество подобрения и ремонт на вентилационната система, която била дефектирала, сложил и шатра. Тези факти се потвърждават и от св. Ал. Л., който установява по категоричен начин, че когато брат му Ц.Л. наел горепосоченото заведение, придобил цялото оборудване на същото, като го платил на предходния наемател – жена; брат му купил допълнително нов телевизор, нов ел. бойлер и машина за рязане на мезета; брат му монтирал климатик в заведението; Ц.Л. купил и монтирал конструкция от палети и дюшеме на шатрата пред заведението, както и таван с лед осветление и още една лампа на същата шатра. Съдът кредитира показанията на свидетелите Р., Т. и Л. досежно установените по-горе факти, като счита, че в тази своя част същите не противоречат помежду си и кореспондират на приетите писмени доказателства, на заключенията на СТОЕ и допълнението към нея, и частично на показанията на св. Й.В.. Последната също удостоверява пред съда, че когато Е. и Г. В. наели помещението, вътре имало климатик, телевизор, бойлер, компютър, кухнята имала вентилация и била напълно оборудвана, имало маси и столове, а в шатрата пред заведението имало под, таван, осветление от малки лампички. Фактите, че процесните вещи „вентилация кухня”, „вентилация търговска зала”, „вентилатор”, „бойлер” и „климатик”, „шатра – дюшеме, таван, осветление”, са предадени от ответника - като собственик на същите, на ищците на основание процесния договор от 29.07.2016г., се установяват и от заключенията на СТОЕ и допълнението към нея, като ДСТОЕ удостоверява по категоричен, че въпреки възраженията за наличие на права на трети лица върху процесните елементи от шатрата – дървени скари, дюшеме, плоскости от таван, същите към момента на огледа се намират във владение на ищците и се съхраняват от тях в имот в с. Русаля, общ. В.Търново. Предвид така установените факти, изложените по-горе мотиви във връзка с производството по установяване истинността на оспорения от ищците документ – служебна бележка, изд. от управителя на „Европа-МХ”, съдът намира, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора от 29.07.2016г. да предаде владението върху собствените си движими вещи, описани по-горе, на ищците-купувачи.
Неоснователни и недоказани се явяват твърденията на ищцовата страна, че предмет на процесния договор е шатра, върху която ответникът не притежава право на собственост. Действително, цитираните по-горе писмени и гласни доказателства сочат, че намиращата се пред процесното заведение шатра е била предоставена от „Карлберг България” с рекламна цел на предходния наемател на заведението. Съдът приема за основателно възражението на ответната страна, обаче, че предмет на договора не е шатрата, предоставена от „Карлберг България”, а изградените към тази шатра под /конструкция от дървени скари и дюшеме/, таван /изработен от фибранови плоскости/ и лед осветление, закупени и изградени от ответника Л.. Тези обстоятелства, освен че са изрично посочени в чл.1 от процесния договор, се извличат и чрез тълкуване на действителната воля на страните, съгласно чл.20 от ЗЗД, относно уговорката, съдържаща се в тази клауза от договора, съобразно смисъла, произтичащ от целия договор, с оглед неговите цели, обичаите в практиката и добросъвестността. За да се отрече правото на собственост на ответника върху процесните вещи, а чрез него – и правото му да търси заплащане на договорената продажна цена на същите, е необходимо да са настъпили такива правоизменящи, правопрекратяващи, или правопрепятствщи факти, които правна норма да свързва като последица със загубване правото на собственост от Ц.Л., респективно - с притежаването на това право от друго лице. Настоящият съдебен състав счита, че в хода на това съдебно производство, ищцовата страна не е заявила и не е доказала наличието на такива факти, с които да отблъсне претенцията на ответника за заплащане на остатъка от дължимата продажна цена в размер от 7000 лв.
Предвид изложените съображения, съдът приема за недоказано в настоящото производство, че в полза на ищците – купувачи по процесния договор, е възникнало правото да прекратят облигационната връзка с ответника - продавач, и че това право е упражнено по надлежния ред, поради което и с оглед данните по делото възраженията на недължимост на сумата от 7000 лв., явяваща се разликата между платената до сега продажна цена в размер на 18 000,00 лв. и уговорената в договора от 29.07.2016г. съвкупна продажна цена на всички вещи в размер на 25000,00 лв., поради настъпило разваляне на договора в частта му за вещите шатра - дюшеме, таван, осветление, вентилация кухня, вентилация търговска зала, вентилатор, бойлер, климатик, са неоснователни и недоказани, и обуславят неоснователност на предявения иск.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен със законните последици от това.
При този изход на делото, следва да
бъде уважено направеното от ответната страна искане, на основание чл.78,ал.3 от ГПК съдът да осъди ищците да заплатят на ответника направените по
делото разноски в общ размер от 710 лв., от които - сумата от 680 лв., представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение, и сумата от 30 лв. – депозит за призоваване на свидетел,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194,ал.2,пр.1 във вр. чл.193 от ГПК, че оспорването на истинността /автентичността/ на приложения по делото документ - служебна бележка, изд. на 29.05.2018г. от управителя на „Европа МХ” ЕООД - Х.С.Т., не е доказано.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК, предявен от Е.П.
В. с ЕГН **********,***, и Г.П. В. с ЕГН **********,***, чрез пълномощника им -
адв. А.К. от ВТАК, против Ц.И.Л. с ЕГН **********,***, за приемане за
установено, че Е.П. В. /с предишно фамилно име
К./ и Г.П. В. не дължат плащане в полза на Ц.И.Л. на сумата от 7000,00 лв.
/седем хиляди лева/, явяваща се разликата между платената до сега продажна цена
в размер на 18 000,00 лв. и уговорената в договора за покупко-продажба от
29.07.2016г. съвкупна продажна цена на всички вещи в размер на 25000,00 лв.,
поради настъпило разваляне на договора в частта му за вещите „шатра - дюшеме,
таван, осветление, вентилация кухня, вентилация търговска зала, вентилатор,
бойлер, климатик”, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е.П. В. с ЕГН **********,***, и Г.П. В. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Ц.И.Л. с ЕГН **********,***, СУМАТА от 710 лв. /седемстотин и десет лева/, представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение /680 лв./ и депозит за призоваване на свидетел /30 лв./, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………..