РЕШЕНИЕ
№……
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.
София, 02.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен
състав
в закрито заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА
МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл.
съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като разгледа
докладваното от младши съдия Малоселска въззивно гражданско дело №
12498 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 247 ГПК.
С Решение № 262754
от 27.04.2021 г., постановено по делото, е отменено решение № 130668,
постановено на 03.06.2019 г. от Софийския районен съд, 42-ри състав, по гр. д.
№ 265 по описа на Софийския районен съд за 2018 г. в частта, в която е признато
за установено на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от Гражданския
процесуален кодекс във връзка с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите и
чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите по отношение на М.И.Р., с
адрес ***, ателие 2, че съществува вземане на „С.В.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и предходен адрес на управление ***, Бизнес парк София сграда 2А,
актуален адрес на управление Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „*********,
в размер на 977, 39 лева (деветстотин седемдесет и седем лева и тридесет и
девет стотинки) главница за доставена вода и водоснабдителни и канализационни
услуги за клиентски номер ********* за периода от 15. 07. 2014 г. до 20. 04.
2017 г., сумата от 68,09 лева (шестдесет и осем лева и девет стотинки)
мораторна лихва върху главницата за доставена вода и водоснабдителни и
канализационни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска – на 28. 07. 2017 г., до окончателното изплащане на
вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
52122/2017 г. по описа на Софийския районен съд, 42-ри състав.
Делото
е върнато на СГС от районния съд за извършване на преценка дали са налице предпоставките
на чл. 247 ГПК за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното по делото въззивно решение, или за допълване на същото по реда на
чл. 250 ГПК, доколкото с диспозитива на съдебния акт съдът се е произнесъл по
отмяната на първоинстанционното решение, но не и по същество на спора, т.е.
липсва произнасяне за отхвърляне на предявените искове в уважената с решението
на СРС част.
Софийски
градски съд, II-В въззивен състав, намира,
че в случая се касае за допусната очевидна фактическа грешка при постановяване
на съдебния акт, като съображенията за това са следните:
В
мотивите на съдебното решение решаващият съдебен състав е формирал воля за
неоснователност на предявените искове, уважени с решението на СРС в частта,
предмет на въззивното производство, като е приел, че от страна на ищеца, чиято
е била тежестта за това, не са представени доказателства, които да обуславят
извод за наличието на валидно облигационно отношение между страните. При това
положение съдът е формирал решаващ извод, че следва да приложи неблагоприятните
последици на тежестта на доказването и с решението си да приеме за установено,
че между страните не е налице валидно облигационно отношение за процесния
период.
Като
е посочил, че не се установява първоначалния елемент отправопораждащия
вземанията на ищеца, предмет на спора, фактически състав, не са изследвани
останалите елементи, в това число и реалното предоставяне на стоки и услуги. В
заключение решаващият състав е обобщил, че въззивната жалба е изцяло
основателна, с оглед което и е формирал воля, че решението в обжалваната му
част следва да бъде отменено, т.е. исковете в уважената част - да бъдат
отхвърлени.
В
диспозитива на постановеното по делото съдебно решение обаче съдът се е
произнесъл по отмяната на обжалваният съдебен акт, но е пропуснал да формулира
съответна на изложената вече в мотивите воля за отхвърляне на исковете в
уважената от районния съд част.
Предвид изложеното
и по аргумент от чл. 247, ал. 1 ГПК следва да се поправи допуснатата в Решение №
262754 от 27.04.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 12498/2019
г. на СГС, II-В въззивен състав, очевидна фактическа грешка, като
съдът се произнесе с диспозитив по същество на спора, съответен на формираната
в мотивите на съдебния акт воля за неоснователност на предявените искове,
предмет на обжалване съгласно депозираната срещу посочената част на
първоинстанционното съдебно решение въззивна жалба.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 247 от ГПК, поправка
на очевидна фактическа в постановеното Решение № 262754 от 27.04.2021 г. по въззивно
гражданско дело № 12498 по описа на СГС за 2019 г., като диспозитивът на същото
да се чете както следва:
„ОТМЕНЯВА решение № 130668, постановено
на 03. 06. 2019 г. от Софийския районен съд, 42-ри състав, по гр. д. № 265 по
описа на Софийския районен съд за 2018 г. в частта, в която е признато
за установено на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от Гражданския
процесуален кодекс във връзка с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите и
чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите по отношение на М.И.Р., с
адрес ***, ателие 2, че съществува вземане на „С.В.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и предходен адрес на управление ***, Бизнес парк София сграда 2А,
актуален адрес на управление Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „*********,
в размер на 977, 39 лева
(деветстотин седемдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки) главница за
доставена вода и водоснабдителни и канализационни услуги за клиентски номер *********
за периода от 15. 07. 2014 г. до 20. 04. 2017 г., сумата от 68,09 лева (шестдесет и осем лева и
девет стотинки) мораторна лихва върху главницата за доставена вода и
водоснабдителни и канализационни услуги, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяването на иска – на 28. 07. 2017 г., до
окончателното изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 52122/2017 г. по описа на Софийския районен съд,
42-ри състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по
реда на чл. 422 във връзка с чл. 415 от Гражданския процесуален кодекс от „С.В.“
АД, ЕИК *********, със седалище и предходен адрес на управление ***, Бизнес
парк София сграда 2А, актуален адрес на управление Бизнес Център Интерпред Цар
Борис, бул. „Ца*********срещу М.И.Р., с адрес ***, ателие 2, искове с правно
основание чл. 79 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 977,
39 лева (деветстотин седемдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки),
претендирана като главница за доставена вода и водоснабдителни и канализационни
услуги за клиентски номер ********* за периода от 15. 07. 2014 г. до 20. 04.
2017 г., както и сумата от 68,09 лева
(шестдесет и осем лева и девет стотинки) - мораторна лихва върху главницата за
доставена вода и водоснабдителни и канализационни услуги, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяването на иска – на 28. 07. 2017 г.,
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 52122/2017 г. по описа на Софийския районен съд,
42-ри състав.
ОТМЕНЯВА решение №
130668, постановено на 03. 06. 2019 г. от Софийския районен съд, 42-ри състав,
по гр. д. № 265 по описа на Софийския районен съд за 2018 г. в частта за
разноските, в която М.И.Р. е осъден да заплати на основание чл. 81 във
връзка с чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс на „С.В.“ АД сумата от
355 (триста петдесет и пет) лева съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство и сумата от 75 (седемдесет и пет) лева
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство.
ОСЪЖДА въз основа на чл. 78, ал. 3 от
Гражданския процесуален кодекс „С.В.“ АД да заплати на адвокат К.Б. и адвокат Н.И.
сумата от още 162 (сто шестдесет и два) лева – адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното исково производство, и на адвокат С.К. и адвокат Н.И.
сумата от още 162 (сто шестдесет и два) лева – адвокатско възнаграждение за
заповедното производство на основание предоставена правна помощ по реда на чл.
38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА въз основа на чл. 78, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс „С.В.“ АД да заплати на М.И.Р. сумата от 50
(петдесет) лева – държавна такса за разглеждането на въззивната жалба, и на
адвокат Н.И. сумата от 303 (триста и три) лева и 18 (осемнадесет) стотинки –
адвокатско възнаграждение за въззивното производство на основание предоставена
правна помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението
не подлежи на обжалване.“.
Настоящото
решение, постановено в производство по чл. 247 ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.