№ 9
гр. ******, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Е.К.А.
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20243130200258 по описа за 2024 година
Производството е образувано във връзка с подадена жалба от М. М. М.
с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 24-0324-
000199/10.06.2024 г. на Началник Група към към ОДМВР-*****, РУ ******, с
което на същия било наложено административно наказание "Глоба" в размер
на 300 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.150 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
НП, аргументи за което се излагат: описана фактическа обстановка в същото
неотговаряща на реалната такава, а и вътрешнопротиворечива, липсата на
посочени доказателства възоснова на които са установени изложените факти,
както и на относимите съставомерни от обективна и субективна страна
признаци на нарушението, което респ.рефлектира и върху възможността да
разбере жалбоподателя за какво е санкциониран и води до нарушаване
правото му на защита. Излагат се и доводи за допуснати нарушения и при
издаването на АУАН, възоснова на който е постановено и обжалваното НП.
Възоснова на изложеното се иска отмяна на атакуваното пред настоящия съд
НП.
В проведените по делото съдебни заседание жалбоподателят, не се
явява, а така и упълномощеният негов представител.
Въззиваемата страна, не се явява и не изпраща представител в
проведените по делото съдебни заседания, като такъв няма и от страна на
призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-*****.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
1
намира следното:
На 05.05.2024 около 19,00 часа св. В. К. се прибирала от паша с
животните които гледала и дъщеря си в дома си в с.******. В този момент
видяла как по улицата пред дома й се придвижва с висока скорост лек
автомобил, Ауди АЗ , сив на цвят, с варненска регистрация, управляван от
жалбоподателя М., който същата познавала добре, тъй като живеел в близост.
Същият спрял до нея и започнал да вика и свири с клаксона на колата, като
след отправен от нейна страна въпрос свързан с действията му, същият я
наругал и с висока скорост се отправил към близката нива. За случилото се,
св.К. съобщила на тел 112, предвид и че същият ден преди това, случилото се
било повторило нееднократно и М. с висока скорост със същия автомобил
преминавал по улицата на която живеела, като свидетелката се обадила и на
съпруга си – св.К., чийто животни сутринта били уплашени и се разбягали от
шофиращия същия автомобил М..
Във връзка със случая била извършена проверка при която се установил
автомобилът, управляван от жалбоподателя, а именно – Ауди А3 с рег.№
******, както и водачът на същия - М. М. М., който бил неправоспособен.
Предвид констатираното, св.М. съставил АУАН за извършено нарушение на
чл.150 от ЗДвП, който бил връчен лично на нарушителя, но същият отказал да
го подпише. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН. В последствие била сезирана и РП-*****. С Постановление от
17.06.2024 г. на прокурор при ВРП било отказано образуването на досъдебно
производство поради липса на доказателства за осъществен състав на
престъпление от общ характер. Препис на постановлението било изпратено в
РУ - ****** по компетентност, за преценка относно ангажиране на
отговорност по УБДХ или по чл.4, ал.4 от Наредба№1 за обществения ред и
сигурност на гражданите в община ****** по отношение на М..
Въз основа акта и съобразявайки посоченото в прокурорскя акт, било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на М. М. М. е
наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.150, ал.1
от ЗДВП.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните св. К., св. К.и св.М. са
напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка
помежду си, като колерират и с приетите писмените доказателствени
средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът
възприема с доверие и кредитира изцяло показанията на посочените
свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените
доказателствени източници.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид установените факти направи следните
правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
2
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна, поради следното:
В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на
законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва
да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с
оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, съдът намира за съставени от компетентни органи, като са
спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да
налагат отмяна на последните, като в този смисъл и съдът не релевира
изнъкнатите за обратното във въззивната жалба аргументи. Наказващият
орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Спазена е
процедурата по съставянето и връчването им. Наказателното постановление и
АУАНН са издадени в предвидената форма и съдържат изискуеми съответните
реквизити, като същите не страдат от пороци, които да ги правят процесуално
недопустими. Същите съдържат определения в закона обем информация,
която включва описание на съставомерните фактически признаци на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, връзката между
лицето, сочено за извършител и инкриминираното деяние, както и
нарушените правни норми, включително в НП и санкционната такава, въз
основа на която на нарушителя се налага административно наказание.
Приетите за установени съставомерни фактически положения и приложимите
към тях правни норми са изложени в пълнота, точно и ясно, с необходимата
конкретика, като в този смисъл и не е налице сочената невъзможност
санкциионираното лице да разбере за какво е наказан.
От доказателствата по делото се установява, че на датата на деянието,
което съдът намира за безспорно установено и извършено от жалбоподатяля,
нарушителят е бил неправоспособен водач по смисъла, вложен в чл.150 от
ЗДвП, респ. с деянието си е осъществил именно състава на
административното нарушение, за което е санкциониран.
Съгласно чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 от ЗДвП и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4
от ЗДвП. Така нормата урежда правило за поведение за водачите на
превозните средства, а именно – същите да са правоспособни при
осъществяването на управлението на ППС. Изпълнителното деяние включва
извършването на действие – управление на автомобил, като същото трябва да
се извършва при липса на правоспособност на водача. В случая от
установеното от фактическа страна е видно, че е осъществен съставът на
нарушението, доколкото действително жалбоподателят е управлявал
превозното средство и същият е неправоспособен. Не са налице и някои от
изключенията, свързани с вида на управляваното превозно средство, като и
липсват твърдения то да е от такъв вид, който би изключил наказването на
3
лицето.
С оглед на легалната дефиниция, дадена в чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал.1 ЗБЛД,
свидетелството за управление на моторно превозно средство е официален
удостоверителен документ, който с обвързваща всички доказателствена сила
установява релевантния факт - правоспособността на притежаващия го да
управлява съответното моторно превозно средство. От друга страна
правоспособността да се управлява моторно превозно средство е признато от
държавата право да се извършва дейността по управление на моторно
превозно средство. Признаването на това право държавата е поставила в
зависимост от наличието на две групи изисквания: 1. съвкупност от знания,
умения и поведение, които позволяват управление на моторното превозно
средство, и 2. физическа и психическа годност за управление на моторно
превозно средство. Двете изисквания трябва да са налице кумулативно както
към момента на първоначалното признаване на правоспособността, така и по
време на нейното упражняване. Липсата на което и да е от изискванията води
до липса на правоспособност. За установяване наличието на двете изисквания
законодателят е създал специален ред - изпит пред оторизиран от държавата
правен субект за проверка на знанията, уменията и поведението, и
медицински преглед от компетентно медицинско лице.
С оглед и гореизложеното настоящият състав приема, че разпоредбата,
която съдържа хипотезата на извършеното нарушение в конкретния случай е
чл. 150 от ЗДвП- така, както е посочено в АУАН и НП, тъй като безспорно
МПС е управлявано от неправоспосочен водач.
Съдът намира, че от АНО е приложена правилната санкционна норма на
чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Същата предвижда налагането на наказание "глоба"
в размер от 100 до 300 лева за конкретното нарушение. Според настоящия
състав правилно административно-наказващият орган е наложил наказание в
максималния предвиден размер, а именно от 300 лв., доколкото се касае за
деяние с висока степен на обществена опасност и за поредно нарушението за
жалбоподателя, видно от от данните в Справката за нарушител, съставляваща
разпечатка от автоматизираната информационна система на ОД на МВР-
*****, на който са били налагани и предходни санкции по ЗДвП, които
очевидно не са постигнали целения предупредителен и поправителен ефект.
В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай, с
оглед изричната норма на чл.189з от ЗДвП и сторената законодателна
преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за
нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се
и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че
конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на
обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.
Напротив, касае се за деяние, засягащо защитаваните обществени отношения с
типичния интензитет за този вид административни нарушения. Процесното
деяние не представлява и изолирана проява по нарушаване на правилата за
движение от страна на жалбоподателя, поради което степента на лична
обществена опасност на дееца не може да се определи за ниска.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилено и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства по
4
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В
настоящото производство такива са претендирани единствено от страна на
въззивника, поради и което с оглед изхода на делото разноски не следва да
бъдат присъдени.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0324-
000199/10.06.2024 г. на Началник Група към към ОДМВР-*****, РУ ******, с
което на М. М. М. с ЕГН **********, е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 300 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от
ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – ***** по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
5