№ 1000
гр. Варна, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иванка Д. Дрингова
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Ива Бл. Благоева
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20253100501214 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 32379/09.04.2025г., подадена от
„Глобал Маркетинг България“ АД, ЕИК ********* срещу решение №
1015/24.03.2025г., постановено по гр.д. № 5045/2025г. на РС-Варна, 9 състав, в
частите му, с които е признато за незаконно и отменено, на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ, по иск, предявен от Д. С. Д., ЕГН ********** против „Глобал
Маркетинг България“ АД, ЕИК *********, прекратяването на трудовото
правоотношение между ищеца и ответника, извършено със заповед №
33/26.02.2024 г. и е осъдено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1
от КТ, „Глобал Маркетинг България“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза
на Д. С. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 4 233.56 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради
незаконната прекратителна заповед № 33/26.02.2024 г., а именно в периода от
27.02.2024 г. до 05.08.2024 г., ведно с обезщетението за забава, съизмеримо със
1
законната лихва, считано от 01.04.2024 г. до окончателното погасяване на
вземането.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на
решението като постановено при неправилен анализ на доказателствения
материал, при необосновани фактически изводи и нарушение на материалния
закон. Въззивникът счита за неточен фактическия извод на съда, че ищцата
изпълнява възложените й трудови задължения качествено, ефективно и
добросъвестно, който не е конкретизиран по време. Сочи, че от разпитаните
свидетели лични впечатления има само св. К.П.. Излага, че съдът не е провел
разграничение в поведението на работника преди м. ноември 2023г. и след
този момент до прекратяване на трудовото правоотношение. Въззивникът
счита за необоснован и извода на съда, че ищцата не е била наясно въз основа
на каква фактическа обстановка работодателят е стигнал до заключение, че
същата трайно не умее да планира и организира работата си и т.н. и намира
мотивите на съда за вътрешнопротиворечиви. Моли решението да бъде
отменено в обжалваните му части и вместо него предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни, както и да му бъдат присъдени направените в
двете инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна Д. С. Д., ЕГН **********, с който жалбата се
оспорва като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за
правилно, законосъобразно и обосновано. Излага че събраните по делото
доказателства са обсъдени всестранно и задълбочено от съда, а изводите му са
логични и обосновани. Доводите във въззивната жалба счита за изцяло
неоснователни. Поддържа още, че самият ответник си противоречи в
разнопосочните си твърдения. Моли решението да бъде потвърдено и да й
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
2
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Д. С.
Д., ЕГН ********** против „Глобал Маркетинг България“ АД, ЕИК
*********, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1)
иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ да бъде признато за незаконно и отменено
прекратяването на трудовото правоотношение между ищеца и ответника,
извършено със заповед № 33/26.02.2024 г.; 2) по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за
заплащане на сумата от 4233.56 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа за периода от 27.02.2024 г. до 20.05.2024 г., ведно със
законната лихва, считано от 28.03.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата; 3) по чл.224, ал.1 от ГПК за заплащане на сумата от 224.70 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г.
и 2023 г. общо 8 дни – по 4 дни за всяка година, ведно със законната лихва
върху претендираните обезщетения, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 26.04.2024 г. до окончателното погасяване на вземанията.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са бил в трудово
правоотношение, учредено въз основа на трудов договор от 06.02.2019г., по
силата на който ищцата заемала длъжност ***. Със заповед № 33 от
26.02.2024 г., трудовото правоотношение между страните било прекратено,
считано от 27.02.2024 г., без да е посочено правното основание за
прекратяването, като е вписано единствено, че се базира на констатациите и
изводите, направени в атестационен доклад № 1/15.02.2024 г. Твърди се, че на
ищцата не й е известно съдържанието на този атестационен доклад и че от
началото на трудовата й заетост при ответника е изпълнявала възложените й
задачи стриктно и съвестно. Посочва, че е провела и допълнително обучение
през периода на работа в ответното дружество и е получила допълнителна
3
професионална квалификация. Излага твърдения, че отговорен за уволнението
й е лицето К.П., който е пряк ръководител на ищцата, за който сочи, че има
неприязън и негативно отношение към нея. Твърди, че с други колеги не е
имала конфликти. По отношение на К.П. посочва още, че същият при
връчване на заповедта за уволнение и направените от страна на ищцата
възражения, избухнал и я заплашил, че няма да й върнат трудовата книжка, че
нямало да може да си намери друга работа, че няма да й изплатят обезщетение
и др. Ищцата твърди, че заповедта й е била връчена на 28.02.2024 г., като е
била притисната да я подпише със задна дата, но не се съгласила, и вместо
това изписала собственоръчно възражение „Не съм съгласна и оспорвам
основанието за прекратяване“. Твърди още, че не й е връчвано предизвестие.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника „Глобал Маркетинг България“ АД, ЕИК *********, с който
исковете се оспорват като неоснователни. Не оспорва, че страните са били в
трудово правоотношение, което е прекратено с процесната заповед, връчена
на ищцата на 28.02.2024г. Твърди, че в заповедта за прекратяване на трудовия
договор изрично е посочено основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ и е
възпроизведен текстът на посочената разпоредба. Сочи се, че преди да
прекрати трудовото правоотношение с ищцата, изпълнителния директор на
„Глобал Маркетинг България“ АД е възложил вътрешна проверка за
установяване на качествата на ищцата за ефективно изпълнение на работата.
Излага се, че проверката е извършена от К.П. на длъжност *** и пряк
ръководител на ищцата. В хода на проверката К.П. разговарял с представители
на контрагенти на работодателя, посетил филиалите на различни търговски
вериги, в които ищцата трябвало да осъществява възложената работа и на
място провел разговори с ръководители на различни отдели в търговските
отдели по повод ефективността й на работа. В хода на проведеното проучване
било установено, че ищцата без наличието на обективни причини не
изваждала достатъчни количества от съответните продукти от складовете на
търговските обекти, не проявявала старателност към спазване на установените
планограми на излагане и попълване на отчетната документация и поради
наличието на лоши взаимоотношения със служители на ръководни длъжности
в търговските обекти, същата не получавала от тях своевременно съдействие
за намирането и излагането на регалите на наличните в складовете продукти.
Твърди се, че К.П. констатирал също, че ищцата създава лоши колегиални
4
отношения и с екипа в гр. Варна, като отклонява всички молби към себе си за
колегиална помощ или за заместване, държи се дистанцирано и с
пренебрежение към тях. Посочва се още, че в хода на проверките станало
ясно, че ищцата не умее да организира правилно работата си, проявява
бавност и неинициативност, както и недиалогичност в отношенията с
контрагентите и останалите членове на екипа, като в съвкупност всичко това
води до извода, че е налице трайно неумение на ищцата да изпълнява
правилно възложената й работа.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата,
че страните са се намирали в трудово, считано от 06.02.2019г., като ищцата е
заемала длъжността ***, като от 01.01.2024г. основното й месечно
възнаграждение е уговорено на 940 лева, както и че трудовото
правоотношение е прекратено, считано 27.02.2024г. със заповед № 33 от
26.02.2024 г., връчена на ищцата на 28.02.2024г. В заповедта е посочено
правно основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, а като причини са изложени липса на
качества на работника за ефективно изпълнение на възложената работа, а
именно: трайно неумение на работника да планира и организира работата си,
бавност, неинициативност и недиалогичност в отношенията с контрагентите и
членовете на екипа, съгласно констатациите и изводите направени в
атестационен доклад № 1/15.02.2024 г.
Представен по делото е и описаният в заповед атестационен доклад №
1/15.02.2024 г. по отношение на работника Д. Д., за периода 01.11.2023г.-
31.01.2024г. изготвен от К.П., супервайзер, в който са обективирани
резултатите от извършени лични проверки в обслужваните търговски обекти в
гр. Варна, след проведени срещи с управители и служители, разговори с
членове на колектива и получения обяснения от работника.
Приета по делото е и длъжностната характеристика за длъжността ***,
връчена на Д. И.
Видно от заповед за предоставяне ползването на неплатен годишен
отпуск от 15.01.2024г. на работодателя на Д. С. Д. е наредено да ползва
неплатен отпуск в размер на 30 работни дни, считано от 15.01.2024г. до
5
23.02.2024г. В заповедта за изложени мотиви, че ползването на неплатен
отпуск се налага поради постъпили оплаквания от клиенти относно качеството
на извършваната работа и до установяване на причините и реорганизиране на
работния процес.
От представения препис от трудова книжка се установява, че след
прекратяването на трудовото правоотношение с „Глобал Маркетинг
България“ АД, считано от 27.02.2024г., няма други записвания.
Представена от ищцата е и регистрационна карта от „Бюро по труда“, в
която е отразена дата на регистрация 07.03.2024г.
Видно от представеното допълнително споразумение № 114 от
02.01.2025 г. към трудов договор № 2899 от 05.08.2024 г., Д. Д., считано от
05.08.2024 г., е страна по трудово правоотношение, учредено с търговското
дружество „Асенко-04“ ЕООД
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели на страната на ищцата – З.П. и С.А. и един свидетел на
страната на ответника – К.П..
Съгласно показанията на св. П., същата е била служител в „Кауфланд“
от 2018 г. до 2023 г. е била служител в ***, а ищцата била *** на „Глобал
Маркетинг“ и двете са работили заедно всеки ден. Задълженията на Д. били да
се грижи за фирмите, които представлява, да са заредени стоките по регалите,
като са подредени по определени изисквания. Свидетелката сочи, че ищцата се
справяла много добре със задълженията си, дори вършела повече неща от
тези, за които била длъжна. Излага, че задължение на служителите на
„Кауфланд“ било да изнасят стоките от склада, а *** трябвало да ги
позиционира по определен начин. Въпреки това, Д. често сама влизала в
склада и си вземала стоките. Свидетелката изразява дори мнение, че ищцата е
била единственият толкова съвестен служител. Заявява, че Д. не е била
конфликтна личност, като конфликт е имала само с една от служителките на
„Кауфланд“ – К.Д., която по принцип се държала конфликтно с всички. К. се
опитвала да настройва и останалите служители на Кауфланд против ищцата,
но не й се получило, тъй като последната се разбирала с всички. Ищцата си
вършила работата добре и всички били доволни от нея. К. споделила, че ще
направи всички възможно, за да не работи ищцата повече в Кауфланд.
Св. А., бивша служителка на „Глобал Маркетинг“, сочи, че е работила
6
като „мърчандайзър“ в „Кауфланд“ за една седмица през м. септември-
октомври 2023г. Излага че за този периода е работила с ищцата и е била
обучавана от нея. Д. се справяла с трудовите си задължения и докато
свидетелката е била там, никой не е изразявал недоволство от работата й. А.
познава и К.Д., за която знае, че има конфликт с Д., но тя се отнасяла грубо с
всички, включително и със свидетелката.
Съгласно показанията на св. П., регионален супервайзер на „Глобал
Маркетинг“ в гр. Варна от 15.08.2023г. и пряк ръководител на ищцата,
основните задължения на *** били да следи за срокове и наличности в склада
и на регалите, за извеждане на стоката от склада и нареждане по регалите по
стандарти на клиента и на съответната верига магазини. Първоначално
заявява, че Д. се справяла със задълженията си на средно ниво, но се получили
много оплаквания от клиенти за неефективна работа. Основното оплакване
било от търговски представител на „Хел Енерджи“, който споделил, че е
заварил голямо количество стока в склада на обект „Кауфланд 1 –
Възраждане“, а на местата в залата, където трябвало да се изложи стоката
количеството било незадоволително. Св. П. е категоричен, че в длъжностната
характеристика на ищцата влиза носенето на стоката от склада до магазина,
макар и да има много магазини, чиито служители правят това сами, в който
случай *** поставя стоката само на регала. След постъпилото оплакване
прекият ръководител Г.И. възложил на св. П. да проследи работата на Д.. В
изпълнение свидетелят разговарял с нейния ръководител на отдел и с колеги и
събрал много негативна информация. При проведен разговор със служител на
„Кауфланд“, отдел „Дрогерия“ К.Д., разбрал, че двете с Д. са в тежък
конфликт, който е започнал много отдавна, който поред Д. се дължал на
немарливото изпълнение на задълженията на ищцата. П. разговарял и със
служителите от отдел „Млечни“, които също били негативно настроени
спрямо ищцата. Излага още, че Д. създавала много голямо напрежение в
екипа. Свид. П. сочи, че като цяло, като свършена работа ищцата никога не е
работила зле, но методите, които е използвала не се харесвали на никой.
Споделя още, че е водил разговори с ищцата относно системното
неизпълнение на трудовите й функции, като я е насочвал да бъде по-
ефективна в работата си
От заключението на допусната съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява, че
7
последното месечно брутно трудово възнаграждение, получено от ищцата за
месеца, предхождащ месеца, в който е прекратен трудовия договор или
последното получено от ищцата месечно брутно трудово възнаграждение за
пълния отработен месец преди прекратяване на трудовия договор е в размер
на 808.96 лева.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Въззивната жалба срещу решението е подадена само в частта, с която
съдът е уважил исковете на ищцата с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3
от КТ.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ
Съгласно разпределението на доказателствената тежест ответникът по
иска /работодателя/ следва да установи законосъобразно упражняване на
правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата на посоченото в
заповедта за прекратяване основание.
Наведените с въззивната жалба оплаквания срещу постановеното от
първоинстанционния съд решение касаят изводите му относно две
обстоятелства: 1) че ищцата, поради невръчване на атестационния доклад не е
била наясно въз основа на каква фактическа обстановка работодателят е
стигнал до извода за липса на качества да изпълнява задълженията си; 2) че
ищцата през целия периода на договора е изпълнявала възложените й трудови
задължения качествено, ефективно и добросъвестно. Във връзка с второто
оплакване въззивникът се позовава на липсата на проведено разграничение
досежно периода от 01.11.2023г. до 31.01.2024г., като заявява, че не оспорва,
че от постъпването си на работа до м. ноември 2023г. въззиваемата Д. Д. е
изпълнявала трудовите си задължения, но счита за доказано по делото, че след
това е имала променено, различно поведение, недиалогично и конфликтно
спрямо контрагентите на работодателя и колегите в екипа.
Въззивният състав не споделя изводите на първоинстанционния съд по
отношение на първото оплакване. В практиката се приема, че заповедта за
уволнение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ следва да бъде мотивирана,
като значението на мотивите има две насоки – с тях се дава възможност на
работника/служителя да узнае точно на кое от всички законови основания се
8
прекратява трудовото му правоотношение и да може да организира ефективно
защитата си. С т.3 от Тълкувателно решение № 4/2017г. на ОСГК на ВКС е
прието, че в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл.328,
ал.1, т.5 от КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на
работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез
изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с
възложената работа. В мотивите към ТР изрично се сочи, че и в двата
алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или
служителят могат да упражнят правото си на защита. Видно от процесната
заповед, която е връчена на служителката, в същата изрично е посочено както
конкретното правно основание (чл.328, ал.1, т.5 от КТ), така и фактическата
липса на качества чрез описание на начина, по който работникът се справя с
възложената работа – бавно, неинициативно, недиалогично, при неумение да
планира и организира работата си. Обосновка на този извод чрез посочване на
конкретни фактически обстоятелства не е необходима съобразно
горепосочената постановка на т.3 от Тълкувателно решение № 4/2017г. на
ОСГК на ВКС. Следователно с невръчването на атестационния доклад на
служителката правото й на защита не е засегнато, доколкото самата заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение е достатъчно мотивирана.
По второто оплакване настоящият съдебен състав намира следното:
Установено от доказателствата по делото, а и безспорно с оглед
изявленията във въззивната жалба, е обстоятелствата, че от постъпването си
на работа през 2019г. до м. ноември 2023г., Д. Д. е изпълнявала ефективно и
качествено трудовите си задължения. Периодът, за който се твърди, че е
настъпила промяна в поведението й е от 01.11.2023г. до 31.01.2024г., а именно
периода на атестацията на служителя, изготвена от К.П.. В атестационния
доклад се сочат три конкретни случая през м. ноември-декември 2023г., в
който служителката не е изпълнила ефективно задълженията си, наличие на
личностен конфликт между нея и служителката на „Кауфланд“ К.Д., както и
общо създаване на лоши личностни и колегиални отношения с екипа на
работодателя в гр. Варна.
В мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 4/2017г. на ОСГК на
ВКС е посочено, че субективното право на работодателя по чл.328, ал. 1, т. 5
КТ е потестативно право, което се упражнява с едностранно писмено
9
волеизявление, като трудовият договор се прекратява по причина у работника
или служителя. Фактическият състав на основанието включва следните
елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево,
количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за
изпълнение на работата. Липсващите качества означават фактическа липса на
знания, умения и навици за изпълнение на работата. Допълнително в
практиката на ВКС се приема, че самата липса на качества трябва да е от
такова естество, че да обоснове прекратяването на трудовото правоотношение
от страна на работодателя, което налага неизпълнението на трудовите
задължения да има продължителен характер, като не се дължи на
инцидентно обстоятелство или инцидентно състояние на работника или
служителя, а освен това е необходимо то да е налице към момента на
упражняване на потестативното право по чл.328, ал.1, т.5 от КТ – в този
смисъл решение №60258 от 18.08.2022г. по гр.д. № 3443/2020г. по описа на
ВКС, IV г.о. и №60259 от 18.08.2022г. по гр.д. № 4104/2020г. по описа на ВКС,
IV г.о.
В конкретния случай от атестационния доклад и от показанията на св.
К.П. се установява, че са налице три случая, при които служителката Д. Д. не е
изпълнила достатъчно ефективно задълженията си по подреждане на стоки на
регалите в съответните търговски обекти. Както се посочи, от показанията на
другите две свидетелки става ясно, че преди този момент тя е работила
съвестно и ефективно. По отношение на ситуацията със служителката на
„Кауфланд“ К.Д. категорично установено от показанията на всички свидетели
е, че двете с Д. Д. са били в тежък конфликт, който е започнал почти от
постъпването й на работа. Св. П. и А. сочат, че по принцип Д. се държала
грубо с всички. Установява се, че П. и Д. са работили заедно няколко години в
един обект на „Кауфланд“, през който период въззиваемата е изпълнявала
изключително добре задълженията си. Очевидно това се е случвало въпреки
конфликта й с Д.. Според св. П. Д. се е позовала на немарливото изпълнение
на задълженията на Д., но преки показания от Д. не са ангажирани, за да могат
да бъдат съпоставени с тези на св. П. и А.. П. излага, че освен с Д. е
комуникирал и със служители от отдел „Млечни“ на „Кауфланд“, които също
говорели за Д. Д. негативно, в смисъл че не си върши добре работата. Тези
служители не са отразени в атестационния доклад, нито са посочени при
разпита на свидетеля имена или случаи на несвършена работа. Самият св. П.
10
заявява, че според него Д. не е работила зле, но самият й характер и методите,
които използвала, не се харесвали на никой.
Изложеното в атестационния доклад, че са създадени лоши личностни и
колегиални отношения с екипа на работодателя също не е аргументирано с
посочване на конкретни случаи или колеги. Показанията на св. П. отново не
внасят яснота в това отношение.
При така изложеното, съдът намира, че не са налице данни по делото, от
които да се направи извод, че въззиваемата Д. не е изпълнявала добре
задълженията си, при това поради именно липса на качествата, изброени в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. На следващо място,
сочените няколко конкретни ситуации, случили се през кратък период от
време (около месец) не водят на извод за трайност на поведението й. Самият
атестационен период е твърде кратък, като за част от него, а именно от
15.01.2024г. до 31.01.2024г. служителката е ползвала й принудителен неплатен
отпуск, а в последствие и до прекратяване на трудовото й правоотношение.
Данните от атестационния доклад сочат на изолирани случаи в рамките на
общото добро изпълнение на трудовите задължения на служителката през
периода, в който е работила за „Глобал Маркетинг България“ АД. Конкретното
неизпълнение на трудовите й задължения би могло да се разглежда като
евентуално дисциплинарно нарушение, но не и като трайна липса на качества
за изпълнение на работата.
По гореизложените съображения, съдът намира, че искът се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ
Предвид отмяната на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата се следват и обезщетение по чл.225 от КТ за
оставане без работа поради незаконното уволнение. Въззивникът е подал
жалба срещу решението по този иск само във връзка с жалбата по иска по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ и не е навел конкретни оплаквания по отношение на
присъдената като обезщетение за оставане без работа сума и период, за който
се дължи, поради което въззивният съд не следва да извършва преценка по
правилността на решението в частта по уважения размер на иска.
С оглед на всичко изложено и поради съвпадане крайните изводи на
двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
11
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемaта страна направените в настоящото
производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на
1200 лева.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1015/24.03.2025г., постановено по гр.д. №
5045/2025г. на РС-Варна, 9 състав.
ОСЪЖДА „Глобал Маркетинг България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Средна гора“ № 57, ет.3, ап.3
да заплати на Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1200 лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12