№ 143
гр. Русе , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Мариета Цонева
в присъствието на прокурора Пламен Йорданов Петков (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20204500100531 по описа за 2020 година
Производството е образувано по иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди от незаконно обвинение с правно основание чл.2 във
вр.чл.6 от ЗОДОВ.
Ищецът Г. В. Д. твърди, че има качеството на наследник на Т.Г.Б.
негова майка, починала на 16.09.2015 г. и в това си качество за него се
пораждало правото да претендира обезщетение за причинени имуществени
вреди от незаконно обвинение. Твърди, че срещу наследодателката му Т.Б.
било образувано наказателно производство като досъдебната му фаза
започнала на 04.09.2012 г. с образуване на ДП №115/ 2012 г. в описа на
ОДМВР- гр. Пазарджик. Било извършено претърсване и изземване на
25.09.2012 г., а с Постановление на РП - Пазарджик на 04.10.2012 г. Т.Б. била
привлечена, в качеството си на обвиняем, била принудително заведена в съда,
въпреки незаконосъобразното призоваване, като с Постановление от
29.09.2012 год. била задържана за 72 часа за периода 03.10.2012 год. -
05.10.2012 год. При задържането й била представлявана от служебен адвокат
и принуждавана да подпише самопризнание. С Определение на РС –
Пазарджик от 05.10.2012г. по ЧНД №1475/2012г. спрямо нея била взета мярка
за неотклонение „Домашен арест“ , която мярка за неотклонение продължила
1
до 16.10.2012 г. По искане на наследодателката му мярката била променена в
„Подписка“ с Определение на РС – Пазарджик, влязло в сила на 16.10.2012г.
Наказателното производство в съдебна му фаза било образувано на
29.03.2013 г. в РС – Пазарджик и същата била призната за виновна по
повдигнато й обвинение за извършено престъпление по чл.316, във вр. с чл.
308, ал. 1, във вр. с чл.2, ал. 1 НК, за което й е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1г. и 3 м. Била призната за виновна и по
повдигнато обвинение по чл.212, ал.4, във вр. с ал.2 от НК, за което й е било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 5 години.
Наложеното й общо наказание в размер на 5 години „Лишаване от свобода“
следвало да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо
общежитие от открит тип. С оглед наложеното й наказание било приспаднато
времето на задържането й, както и времето, през което спрямо нея е била
взета мяра за неотклонение „Домашен арест, за период 09.10.2012 год. -
16.10.2012 год. Присъдата била потвърдена с Решение №27/14.02.2014 г. по
ВНОХД № 20/2014 год. по описа на ОС – Пазарджик. След възобновяване на
производството с решение на ВКС за отмяна на решението на ПОС,
постановено на 30.06.2014 год., производството пред ОС – Пазарджик
продължило в периода 30.06.201 4год. - 23.03.2015 год., тъй като решението
на въззивната инстанция било отменено по реда на възобновяването и делото
било върнато на друг състав за разглеждане. След връщане на делото с
Решение № 33/23.03.2015 год. по ВНОХД № 332/2014г. по описа на ОС -
Пазарджик, при неизпълнение на изричните указания на ВКС, присъдата била
повторно потвърдена. Наказателното производство било отново възобновено
с Решение №224/15.06.2015 г. по КНОХД №615/2015 г. на ВКС, като с
Решение по ВНОХД № 332/2014 г. ОС - Пазарджик присъдата била
отменена. Майка му била оправдана за извършеното престъпление по чл. 212,
ал.4 вр. с чл.2 от НК, а наказателното производство по обвинение по чл.316,
във вр. с чл. 308, ал.1, във вр. с чл.2 от НК било прекратено на основание
чл.24, ал.1, т.З от НПК поради изтекла погасителна давност, като изрично в
мотивите на ВКС било посочено че производството било допустимо и
следвало да се проведе по реда на чл. 78а от НК. В периода от осъждането до
оправдаването на майка му, същата е била приведена за изпълнение на
наложеното й наказание на 28.08.2014г. Наказателното производство срещу
наследодателката му започнало на 28.06.2012 г. с предварителна полицейска
2
проверка и продължило до 15.06.2015 г., когато била оправдана с Решение на
ВКС. Общият период на наказателното преследване срещу нея бил 3 г. и 11 м.
В резултат на незаконното обвинение й били причинени имуществени вреди в
общ размер на 30 000 лева, от които 4 724.88лв. били направени разходи за
лечението й, а останалите били под формата на пропуснати ползи- 20 000 лв.,
представлявали неполучено парично възнаграждение по договори за правна
помощ от упражняваната адвокатска дейност, а останалата част- от
продуцентска дейност. Тези вреди били в пряка причинно-следствена връзка с
незаконното обвинение, поради което ответникът дължал обезщетение за
причинените имуществени вреди. Майка му Т.Б. била адвокат, а също и
упражнявала успешна продуцентска и журналистическа дейност, от която
реализирала доходи. Била известен уважаван и търсен адвокат в София, с
много знакови дела и добра практика, която адвокатска дейност със
започването на наказателното преследване спрямо нея практически била
невъзможна, поради мероприятията провеждани от полицията и
прокуратурата, насочени към нейното икономическо и социално изолиране.
Наказателното производство спрямо нея било служебно известно на съдии,
деловодители, нейни клиенти и колеги. Адвокатската й дейност се променила
напълно, като в резултат на воденото срещу нея наказателно производство
били преустановени договорните правоотношения с нея, а създаденото
негативно отношение я е лишило от възможността да извършва адвокатска
дейност, да създава други договорни отношения и с това да увеличава
доходите си и имуществото си. Отделно от това в хода на наказателното
производство била иззета цялата налична компютърна техника, заедно с
базата данни на клиентите и техните дела и всичко свързано с тях, което също
я е лишило от възможността да упражнява своята професия. Адвокат Б. имала
сключени договори с множество субекти, нейни клиенти били от София,
Пловдив, Пазарджик и от други места. Същата била адвокат по договор с
Генералния Щаб на БА, по повод имотни проблеми на генералитета и МО,
обслужвала строителни фирми, няколко асоциации и множество физически
лица, но поради внезапната й смърт част от архива й се загубил, друга част
била в наказателното производство. Същата имала договор за абонаментно
обслужване с „Busimess concordat GVT incorporated” за предоставяне на
правна помощ с месечна цена 2 000 лв. и отделно заплащане при водене на
конкретни дела, сключен на 01.02.2012 г. за срок от 5 години. Имала е 5-
3
годишен договор за абонаментно обслужване сключен на 14.03.2012г. със
„Стъпка по Стъпка на стойност“, на стойност 1 000 лв., договор за
абонаментно обслужване от 08.08.2012 г. за срок от 4 години, с месечно
възнаграждение 1 000лв., сключен с фирма „Конкордат за бизнеса“ гр. София,
както и 5- годишен договор, сключен на 03.03.2012 г., за абонаментно
обслужване на „Бизнес Съпорт“ ООД, Германия. Тези договори били
развалени няколко седмици след извършване на незаконосъобразно
претърсване и изземване спрямо нея и последвалото й задържане. Изземането
на компютърната й конфигурация и базата данни, съхранявана в нея,
поставила майка му в невъзможност да изпълнява поетите с договорите
ангажименти, да поддържа деловите си взаимоотношения и контакти, а
взетата по отношение на нея мярка за неотклонение първоначално
„Задържане под стража“, а след това „Домашен арест“ я лишило от
възможността да упражнява тази дейност. Това смутило клиентите, които й
гласували доверие и същите прекратили взаимоотношенията си. Наложило се
майка му да възстанови изцяло получени от нея парични суми по сключени
договори за правна защита.Майка му извършвала дейност и като журналист с
развита журналистическа практика. Работила в радиото, била акредитиран
журналист в Ню Йорк, изготвила концепция за журналистическа практика,
която да представя България като привлекателна дестинация и да се
осъществят неформални, делови отношения между бизнесът в нашата страна
и бизнесът по света, реализирала множество интервюта. Нейните
журналистически разработки останали в иззетата компютърна конфигурация,
а действията на органите на полицията и проведени неформални разговори
отстрана на оперативни работници с рекламодатели, потенциални клиенти и
контрагенти, я лишило от възможността да упражнява тази дейност. Същата
не можела да упражнява журналистическата си практика и поради
наложената мярка за неотклонение „Домашен арест“. В отнетите компютри се
съдържали и съхранявали на дигитален носител множество пиеси, сценарии
за сериали, игрални филми и аудио визуални продукти, които майка му била
създала и на които била автор или независим продуцент. Без тяхното наличие
в дигитален вид, станало невъзможно те да се реализират. При приключване
на наказателното производство с много труд част от тях били възстановени.
Компютърните конфигурации били унищожени, поради което не успели да се
извлекат съдържащите се там данни. Това я лишило от възможността да
4
реализира доходи от тази си дейност, които били в пряка причинно-
следствена връзка с незаконното обвинение. В резултат на воденето срещу
нея наказателно преследване се влошило здравословното й състояние, което
наложило извършването на изследвания и лечение. Бил й направен ЯМР,
изследвания, операция, поставяне на импланти, като общата стойност на
разходите за лечението й възлизали на 4 724.88 лв., отделно от това за
погребението на майка му заплатил и сумата в размер на 1 862 лв. Посочените
преки вреди и пропуснати ползи били пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и следвало да бъдат обезщетени от страна на
Прокуратурата. Претендира съда да постанови решение , с което да осъди
Прокуратурата на Република България да му заплати сумата в общ размер на
30 000 лв, обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконно
обвинение, от които 4724.88 лв. разходи за лечение, 1 862 лв. разходи за
погребение, 20 000лв. пропуснати ползи от невъзможност да се упражнява
адвокатска дейност и по прекратени договори за абонаментно обслужване и
правна помощ, а останалата част до заявеният размер били пропуснати ползи
от невъзможността да се упражнява журналистическа дейност във връзка с
журналистическата й практика и дейността й като автор и независим
продуцент, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2012 г. до
окончателното плащане, както и направените разноски за производството.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва основателността на иска по
съображенията, изложени в отговора. Заявява, че претендираните вреди не са
доказани нито по основание, нито по размер. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземането за обезщетение, съответно
за неоснователност на претенцията като погасена по давност.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Г. В. Д. е законен наследник на Т.Г. Б., поч. на 16.09.2015 г. в гр.София.
С постановление от 04.09.2021 г. на РП-Пазарджик било образувано ДП
срещу Т.Г. Б. за извършено престъпление по чл.316 във вр.чл.308, ал.1 във
чл.2, ал.1 от НК.В хода на образуваното ДП били извършени множество
5
процесуално- следствени действия като на 25.09.2021 г. било извършено
претърсванеп в дома на Т.Б., откъдето била иззета компютърни системи,
флаш- памет, декларации, пълномощни и др. документи, описани в
съставения протокол за претърсване и изземване.
С постановление от 03.10.2012 г. в присъствието на служебен защитник
Т.Б. била привлечена в качеството й на обвиняема за престъпление по чл.316
във вр.чл.308, ал.1 вр.чл.2, ал.1 от НК и за престъпление по чл.212, ал.4 във
вр.чл.212, ал.2 от НК и била разпитана в това й качество. С постановление на
РП-Пазарджик от същата дата Б. била задържана за времето от 03.10.2012 г.
06.10.2012 г., РП-Пазарджик направила искане за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. По искането било образувано ЧНД
№1745/2012 г. по описа на РС-Пазарджик като с определение № 592 от
05.10.2012 г. спрямо Б. била взема мярка за неотклонение „Домашен арест“. В
мотивите на определението съдът приел, че е налице обосновано
предположение Б. да е извършила престъпленията, за които била привлечена
като обвиняема и че съществува реална опасност да се укрие. С
постановление от 10.10.2012 г. на РП-Пазарджик по искане на Т.Б. й било
разрешено на 11.10.2012 г. за времето от 8.30 до 12 ч., както и два пъти
седмично по един час в дните от понеделник до петък за времето от 9.00 ч. до
10.00 ч. да напуска жилището си за получаване на съобщение и призовка,
както и за снабдяване с храна и други продукти от първа необходимост.
По молба на Т.Б. за изменение на мярката й за неотклонение било
образувано ЧНД №1788/2012 , по което с определение №606/12.10.2012 г.
мярката за неотклонение било изменена от „Домашен арест“ в „Подписка“.
Разследването приключило на 04.03.2013 г. със заключително мнение за
предаване на обв. Т.Б. на съд.
На 29.03.2013 г. ПРП внесла обвинителен акт срещу Т.Г. Б. за извършени
престъпление по чл.316 във вр.чл.308, ал.1 във вр.чл.2, ал.1 от НК и за
престъпление по чл.212, ал.4 във вр. ал.2 от НК, било образувано НОХД
№622/2013 г. по описа на ПРС. С присъда № 258/13.11.2013 г., постановена по
делото, ПРС признал Т.Г. Б. за виновна в извършването на престъпление по
чл.316 във вр.чл.308, ал.1 във вр.чл.2, ал.1 он НК, за което и наложил
6
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 3 месеца при първоначален
общ режим, както и виновна за извършването на престъпление по чл.212, ал.4
във вр.ал.2 от НК, за което й наложил наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 5 години при първоначален общ режим. На основание чл.23 от НК
съдът определил едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет
години, което Б. да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо
общежитие от открит тип
По жалба на обвиняемата било образувано ВНОХД№ 20/2014 г. по описа
на ОС-Пазарджик и с решение №27/14.02.2014 г. потвърдил присъдата.
Присъдата била приведена в изпълнение с начало 28.02.2014 г.
Срещу решението на ПОС била подадена жалба от Т.Б., изпратена на
ВКС. Било образувано НД №570/2014 г. по описа на ВКС и с решение
№248/30.08.2014 г. на ВКС по реда на възобновяването отменил решение №
27/14.02.2014 г., постановено по ВНОХД №20/2014 г. по описа на ОС-
Пазарджик и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. След
връщане делото било образувано като ВНОХД №332/2014 г. по описа на ПОС
и с решение №33/23.03.2015 г. ПОС потвърдил присъдата по НОХД
№622/2013 г. по описа на ПРС.
На 23.02.2015 г. Т.Б. отново подала молба за възобновяване до ВКС, а на
08.04.2015 г. депозирала и касационна жалба против решението. Наред с това
във ВКС постъпила и молба за спиране на изпълнението на присъдата.
Въз основа на подадените молби било образувано НД №615/2015 г. по
описа на ВКС. С определение от 27.04.2015 г. ВКС спрял изпълнение на
влязлата в сила присъда. С решение №224/ 15.06.2015 г., постановено по НД
№ 615/2015 г. по описа на ВКС било възобновено ВНОХД № 332/2014 г. по
описа на ПОС, отменил решение №33/23.03.2015 г., постановено по делото на
ПОС и потвърдената с него присъда №258/13.11.2013 по НОХД №622/2013 г.
и оправдал съгласно чл.24, ал.1, т.1 от НПК подсъдимата Т.Б. по обвинението
да е извършила престъпление по чл.212, ал.4 вр.ал.2 от НК и прекратил
наказателното производство по обвинението за извършеното престъпление по
чл.316 във вр.чл.308, ал.1 и 2 от НК на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК.
Решението на ВКС, с което е оправдана подс. Б. е влязло в законна сила в
7
деня на постановяването му-15.06.2015 г. Общата продължителност на
наказателното производство срещу Б. е 2 години и 9 месеца.
По делото няма релевирани преки доказателства, които да установяват
горепосочените факти. Съдът е извел същите въз основа на преписите от
постановените съдебни актове и протоколи за извършени процесуално-
следствени действия, както и въз основа на констативния протокол на ИВСС.
Констативният протокол е изготвен съобразно правомощия на ИВСС и в него
детайлно са описани действията на органите по наказателното производство
срещу Т.Б.. Протоколът има характер на официален документ и се ползва с
регламентираната в чл.179 от ГПК доказателствена сила.
С представените писмени доказателства, приетата съдебно-
икономическа експертиза, както и с показанията на св.В.Д. се установява, че
Т.Б. с постановление №5/22.02.1995 г. е вписана в АК-София като адвокат и е
упражнявала адв. дейност, с добра адвокатска практика- имала много клиенти
от София, Пловдив, Пазарджик и от други населени места. Същата била
адвокат по договор с Генералния Щаб на БА, по повод имотни проблеми на
генералитета и МО, обслужвала строителни фирми, няколко асоциации и
множество физически лица. Имала договор за абонаментно обслужване с
„Busimess concordat GVT incorporated” за предоставяне на правна помощ с
месечна цена 2 000 лв. и отделно заплащане при водене на конкретни дела,
сключен на 01.02.2012 г. за срок от 5 години. На 14.03.2012 г. е сключила и
договор за срок от пет години за абонаментно обслужване на „Стъпка по
Стъпка на стойност“, на стойност 1 000 лв., сключила е и договор за
абонаментно обслужване от 08.08.2012 г. за срок от 4 години, с месечно
възнаграждение 1 000 лв. с фирма „Конкордат за бизнеса“ гр. София, както и
5- годишен договор, сключен на 03.03.2012 г., за абонаментно обслужване на
„Бизнес Съпорт“ ООД, Германия.
Т.Б. е извършвала и търговска дейност- с решение № 392/28.02.2005 г. по
ф.д.№ 200/2005 г. на ПОС същата е вписана като ЕТ с фирма „Алфа филмс-
Т.Б.“ със седалище гр.Пазарджик и е извършвала журналистическа и
продуцентска дейност.
За реализираните от нея доходи е подавала ГДД, в които е декларирала
8
приходи от договори за предоставени авторски права и продуцентска дейност
до 2011 г., а след това няма подавани ГДД и липсва счетоводна
документация. За периода 2008 г.- 2012 г. доходите, които е реализирала от
адвокатска и продуцентска дейност възлизат на 75 614.73 лв.
Средномесечният доход на същата до м. септември 2012 г. е възлизал на
8 582.21 лв. Липсват доказателства за размера на доходите на Б. след 2011 г.
По делото са приети медицински документи- амбулаторни листи за
извършени медицински прегледи и епикризи, установяващо проведено
лечение в болнично заведение през периода 2014 г.- 2015 г., за което Т.Г. Б. е
направила разходи в общ размер 4 724.88 лв. За направените разходи са
издадени фактури.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите,
които е причинил другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на
отговорността на държавата за вредите причинени на нейните граждани от
правозащитните органи. Законът определя специален ред и условия за
обезщетяване на пострадалите лица като предпоставките за ангажиране на
отговорността на правозащитните органи са изчерпателно посочени в
разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ.
Съгласно цитираната правна норма държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно:
1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение,
домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително
настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат
отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в
нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със
закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998
г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък
"Конвенцията";
9
2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;
3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано;
4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на
административно наказание, когато лицето бъде оправдано или
административното наказание бъде отменено;
5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му
бъде отменено като незаконосъобразно;
6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или
размер;
7.незаконосъобразно използване на специални разузнавателни
средства.
В чл. 4 от ЗОВОД е посочено, че дължимото обезщетение обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Правото на обезщетение за причинени имуществени вреди е наследимо-
чл.6 от закона, като при смърт на увредения неговото право на обезщетение за
имуществени вреди може да бъде упражнето от неговите наследници.
В настоящият случай е наведено твърдение, че ищецът е законен
наследник на Т.Б., поч. на 16.09.2015 г. и на същата са били причинени
имуществени вреди в размер на 30 000 лв.
По делото е категорично установено, че ищецът е законен наследник на
Т.Б., поради което на основание чл.6 от ЗОДОВ същият е активно
процесуалноправно и материалноправно легитимиран по иска.
10
Предвид фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част
на исковата молба, и заявения петитум, съдът приема, че ищецът основава
претенцията на хипотезата, визирана в чл.2, т.3 от ЗОДОВ.
Съгласно цитираната правна норма държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
За да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата, в качеството на
процесуален субституент на Държавата на заявеното основание, в процеса
следва да се установят елементите от фактическия състав на цитираната
правна норма, а именно: незаконно обвинение в извършване на престъпление,
претърпени от наследодателката на ищеца вреди и причинна връзка между
незаконното обвинение и вредите.
В доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи
кумулативното наличие на посочените елементи.
По делото се установи, че срещу наследодателката на ищеца е било
образувано досъдебно производство като с постановление от 03.10.2012 г.
Т.Б. е била привлечена в качеството й на обвиняема за престъпление по
чл.316 във вр.чл.308, ал.1 вр.чл.2, ал.1 от НК и за престъпление по чл.212,
ал.4 във вр.чл.212, ал.2 от НК и е била разпитана в това й качество. С
постановление на РП-Пазарджик от същата дата Б. била задържана за времето
от 03.10.2012 г. 06.10.2012 г. РП-Пазарджик направила искане за вземане на
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, по което било образувано
ЧНД №1745/2012 г. по описа на РС-Пазарджик и с определение № 592 от
05.10.2012 г., постановено по делото, спрямо Б. била взема мярка за
неотклонение „Домашен арест“. С постановление от 10.10.2012 г. на РП-
Пазарджик по искане на Т.Б. й било разрешено на 11.10.2012 г. за времето от
11
8.30 до 12 ч., както и два пъти седмично по един час в дните от понеделник до
петък за времето от 9.00 ч. до 10.00 ч. да напуска жилището си за получаване
на съобщение и призовка, както и за снабдяване с храна и други продукти от
първа необходимост.Мярката за неотклонение е била изменена по молба на
Т.Б. с определение № 606/12.10.2012 г. , постановено по ЧНД №1788/2012г.
по описа на ПРС от „Домашен арест“ в „Подписка“.Разследването
приключило на 04.03.2013 г. със заключително мнение за предаване на обв.
Т.Б. на съд.На 29.03.2013 г. ПРП внесла обвинителен акт срещу Т.Г. Б. за
извършени престъпление по чл.316 във вр.чл.308, ал.1 във вр.чл.2, ал.1 от НК
и за престъпление по чл.212, ал.4 във вр. ал.2 от НК, било образувано НОХД
№622/2013 г. по описа на ПРС. С присъда № 258/13.11.2013 г., постановена по
делото, ПРС признал Т.Г. Б. за виновна в извършването на престъпление по
чл.316 във вр.чл.308, ал.1 във вр.чл.2, ал.1 он НК, за което и наложил
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 3 месеца при първоначален
общ режим, както и виновна за извършването на престъпление по чл.212, ал.4
във вр.ал.2 от НК, за което й наложил наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 5 години при първоначален общ режим. На основание чл.23 от НК
съдът определил едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет
години, което Б. да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо
общежитие от открит тип. По жалба на обвиняемата било образувано
ВНОХД№ 20/2014 г. по описа на ОС-Пазарджик и с решение №27/14.02.2014
г. потвърдил присъдата. Присъдата била приведена в изпълнение с начало
28.02.2014 г. Срещу решението на ПОС била подадена жалба от Т.Б.,
изпратена на ВКС. Било образувано НД №570/2014 г. по описа на ВКС и с
решение №248/30.08.2014 г. на ВКС по реда на възобновяването отменил
решение № 27/14.02.2014 г., постановено по ВНОХД №20/2014 г. по описа на
ОС-Пазарджик и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
След връщане делото било образувано като ВНОХД №332/2014 г. по описа на
ПОС и с решение №33/23.03.2015 г. ПОС потвърдил присъдата по НОХД
№622/2013 г. по описа на ПРС. На 23.02.2015 г. Т.Б. отново подала молба за
възобновяване до ВКС, а на 08.04.2015 г. депозирала и касационна жалба
против решението. Наред с това във ВКС постъпила и молба за спиране на
изпълнението на присъдата.
Въз основа на подадените молби било образувано НД №615/2015 г. по
12
описа на ВКС. С определение от 27.04.2015 г. ВКС спрял изпълнение на
влязлата в сила присъда. С решение №224/ 15.06.2015 г., постановено по НД
№ 615/2015 г. по описа на ВКС било възобновено ВНОХД № 332/2014 г. по
описа на ПОС, отменил решение №33/23.03.2015 г., постановено по делото на
ПОС и потвърдената с него присъда №258/13.11.2013 по НОХД №622/2013 г.
и оправдал съгласно чл.24, ал.1, т.1 от НПК подсъдимата Т.Б. по обвинението
да е извършила престъпление по чл.212, ал.4 вр.ал.2 от НК и прекратил
наказателното производство по обвинението за извършеното престъпление по
чл.316 във вр.чл.308, ал.1 и 2 от НК на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК.
Изложените факти дават основание да се приеме, че е налице незаконно
обвинение по смисъла на чл.2, т.3 от ЗОДОВ.
Решението на ВКС, с което е оправдана подс. Б. е влязло в законна сила в
деня на постановяването му-15.06.2015 г. и от този момент за нея е
възникнало субективното право на обезщетение за причинените й вреди от
незаконното обвинение.
Няма доводи и доказателства същата да е упражнила това свое право до
момента на смъртта си, поради което и на основание чл.6 от ЗОДОВ
субективното право е упражнено от нейния законен наследник.
Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат
вредите, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват
противоправният резултат.
В настоящият случай заявените за обезщетяване вреди нямат характер на
непосредствени вреди по смисъла на горепосочената правна норма.
От представените медицински документи се установи, че през периода
2014 г. -2015 г. Т.Б. е имала здравословни проблеми, извършила е прегледи и
изследвания , провела е лечение , за което е направила разходи в общ размер
на 4 724.88 лв. Липсват обаче доводи и съответно доказателства, въз основа
на които да се обоснове извод, че заболяванията са в резултат на воденото
срещу нея наказателно производство. Здравословните проблеми при нея са се
появили в края на 2014 г., когато са й били извършени прегледи и
13
изследвания. По делото обаче няма доказателства, които да обосноват извод,
че установените заболявания са в причинна връзка с наказателното
производство. Установяването на заболяванията, както и факта, че същите са
в причинно- следствена връзка с незаконното обвинение е в тежест на ищеца.
Съдът приема, че не е налице причинна връзка между здравословните
проблеми на Т.Б. и незаконното обвинение, поради което направените от нея
разходи за лечение не са пряка и непосредствена последица от увреждането и
за тях не може да бъде ангажирана отговорността на държавата.
Заявената претенция в размер на 1862 лв.- разходи за погребение също е
неоснователна. Направените разходи за погребение на Т.Б. нямат характер на
вреда на починалата, нито пък същите са пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение, поради което са извън обхвата на чл.4 от ЗОДОВ.
По делото се установи, че наследодателката на ищеца е била вписана
като адвокат и е извършвала адвокатска дейност, от която е реализирала
доходи. Установи се също, че тя се е регистрирала като ЕТ и е осъществявала
журналистическа и продуценска дейност, както и че от тази дейност също е
реализирала доходи.
С приетата по делото СИЕ се установи, че до м. септември 2012 г.
средномесечния доход на Б. е възлизал на 8 582.21 лв.
По делото няма доказателства, които да установяват, че сключените от
нея договори за правна защита и абонаментно обслужване са били
прекратени, нито доказателства, че прекратяването им е било във връзка с
воденото наказателно производство.
Предвид разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че
претендираните суми под формата на пропуснати ползи са извън обхвата на
дължимото обезщетение по този закон, поради което са изцяло
неоснователни.
Дори да се приеме, че същите подлежат на обезщетяване по този
специален ред, то те са недоказани в процеса.
Искът е неоснователен и на друго основание. Субективното право на
14
обезщетение за причинени вреди от незаконно обвинение възниква от
момента на влизане в сила на съдебното решение, с което наследодателката на
ищеца е оправдана и е прекратено наказателното производство спрямо нея. В
случая това е 15.06.2015 г. От този момент е запознала да тече и
погасителната давност, визирана в чл.110 от ЗЗД. Давностният срок е изтекъл
на 15.06.2020 г., а искът е предявен на 14.09.2020 г.- след погасяването на
вземането по давност. С оглед на това възражението на ответника, че
вземането е погасено по давност се явява основателно, което обуславя
неоснователността на предявеният иск.
Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Съгласно чл.10 от ЗОДОВ разноските за производството са в тежест на
ищеца. Същият следва да бъде осъден да заплати разноските по делото в
размер на 253.50 лв.- платено възнаграждение на ВЛ от БС.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. В. Д., ЕГН ********** от гр.В. против
Прокуратурата на РБългария иск за сумата в размер на 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконно
обвинение на наследодателката му Т.Г. Б., поч. на 16.09.2015 г.
ОСЪЖДА Г. В. Д., ЕГН ********** от гр.В. да заплати по сметка на
Русенския окръжен съд сумата в размер на 253.50 лв.- разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
15
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
16