Решение по дело №1051/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Предмет на съдебното производство е оспорването на П.К.К. против Решение № 237 от 08.09.2023г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С230026-022-0058912/17.08.2023г. на Старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково.

Жалбоподателят твърди, че не е налице годно изпълнително основание, въз основа на което да се налага обезпечителната мярка. Цитираният в решението ревизионен акт не бил влязъл в сила и дори бил отменен с Решение на съда по а.д. № 801/2019г. на АдмС-Хасково. Наред с това обезпечителната мярка била несъразмерна и постановена в разрез с принципа за пропорционалност. Мотивите на органа издал решението били несъстоятелни и не кореспондирали с фактите и закона.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски.

В допълнителна писмена молба се прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение и се моли в случай на присъждане на такива, същите да бъдат сведени до установения в закона минимум.

Ответникът - Директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатеното от оспорващата страна адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С изх. № С190026-048-0001570 от 01.02.2019г. до П.К.К. било изпратено съобщение за доброволно изпълнение, с което бил уведомен, че спрямо него в ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково, под №********* от 2019г., е образувано изпълнително дело за неплатени, публични вземания. В съобщението са посочени вида задължение, основанието за възникването му, както и за кой период е дължимо всяко едно от установените публични вземания.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С230026-022-0058912 от 17.08.2023г. издадено от Публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково(л.39), като е прието, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № *********/2019г. по описа на ТД на НАП-Пловдив в размер на 20792.03 лева , в това число лихва от 8453.22 лева и главница от 12338.81 лева, на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 от ДОПК, вр. с чл. 195, ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки открити при доставчик на платежи услуги в ТБ Уникредит Булбанк АД.

На същата дата до Уникредит Булбанк АД е изпратено на основание чл. 202, ал.1 от ДОПК запорно съобщение с изх. № С230026-003-49840, с което е поискано наложения запор да бъде отбелязан, като изрично е посочено кои суми не следва да бъдат запорирани.

На 25.08.2023г. УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД уведомило с писмо (л.42)ТД на НАП-Хасково, че сметките на задълженото лице П.К.К. са запорирани.

Постановлението за налагане на обезпечителни мерки е връчено на адресата си на 24.08.2023г.(л.40). Същото е обжалвано по административен ред с жалба от 27.08.2023г., депозирана чрез ССЕВ(л.38). С Решение № 237 от 08.09.2023г. Директорът на ТД на НАП-Пловдив, като приел че жалбата е неоснователна, потвърдил процесното постановление. Решението е връчено на адресата си чрез процесуалния му представител на 13.09.2023г.(л.33). Жалбата срещу същото е депозирана до съда и регистрирана с вх.№ 6950/18.09.2023г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Решение № 237/08.09.2023г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив е постановено по реда на чл.197, ал.1 от ДОПК и на основание чл.197, ал.2 от същия кодекс може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му на последния и на публичния взискател. Жалбата е подадена при спазване на посочения срок и от надлежна страна, адресат на решението, за която е налице правен интерес от търсената защита. Предвид изложеното оспорването е процесуално допустимо за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Решението е издадено от посочения в чл. 197, ал.1 от ДОПК компетентен орган - Директор на Териториална дирекция на НАП – Пловдив.

От компетентен орган, по смисъла на чл.195, ал.3 от ДОПК орган – публичен изпълнител е издадено и оспореното пред Директора на ТД на НАП - Пловдив постановление за налагане на обезпечителна мярка и същото съдържа изискуемите реквизити предвидени в разпоредбата на чл.196, ал.1 от ДОПК, включително фактическите и правните основания за издаването му.

Обжалваният акт е постановен в изискуемата писмена форма и има съдържание, в което са изложени фактически и правни основания за постановяването им, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или незаконосъобразност на това основание.

Съществуването на посоченото в ПНОМ изпълнително основание - ревизионен акт не е спорно между страните по делото. Действително от доказателствата съдържащи се в преписката, приобщените в хода на съдебното производство такива и обявения за служебно известен факт по реда на чл.155 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, се установява, че ревизионният акт не е придобил стабилитет, като е оспорен пред съда и до настоящия момент по отношение оспорването не е постановен влязъл в законна сила съдебен акт. , Съгласно чл.209, ал.2, т.1 от ДОПК ревизионният акт представлява изпълнително основание независимо дали е обжалван или не. Предвид това неоснователно се твърди от оспорващата страна, че не е налице годно изпълнително основание. От документите съдържащи се в административната преписка се установява и размера на вземанията по образуваното срещу жалбоподателя изпълнително дело № *********/2019г. по описа на ТД на НАП-Пловдив, изискуемостта на същите не се оспорва, като не се твърди, нито се представят доказателства за наличие на някоя от останалите хипотези, регламентирани алтернативно в специалната разпоредба на чл.197, ал.3 от ДОПК, при които съдът отменя обезпечителната мярка.

Запорът върху банкови сметки на длъжника по изпълнителното дело, е допустим обезпечителен способ, който изрично е предвиден в чл. 198, ал.1, т.3 от ДОПК. Изключенията от приложното поле на тази разпоредба са посочени в чл. 198, ал.3 от ДОПК, където изрично е регламентирано, че запор и възбрана за публични вземания не могат да се налагат върху имуществата по чл.213 от с.н.а. В чл.213 от ДОПК, озаглавен „Имущество, подлежащо на принудително изпълнение“ е предвидено, (ал.1) че принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на: т.1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет; т.2. единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо; т.3. сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството; т.4. земеделските земи – до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването им инвентар; т.5. трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията – в общ размер до минималната работна заплата месечно и петдесет на сто от трудовото възнаграждение за разликата между средната брутна месечна работна заплата, определена общо за икономическите дейности за предходно тримесечие, за което са публикувани официални данни на Националния статистически институт, и минималната работна заплата.Ал.2 на същата норма сочи, че не се допуска принудително изпълнение и върху:1. обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица;2. социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет; 3.сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение;4. вземанията за издръжка, определени от съда.

Изрично в запорното съобщение изпратено до УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД посочена в ПНОМ е указано, че не следва да бъдат запорирани сумите постъпващи по банковите сметки, които попадат в хипотезите на чл. 213, ал.1, т.3 и т.5 и ал.2 от ДОПК. Предвид това запорът не е наложен върху несеквестируеми суми, а наред с това по делото не е и доказано че такъв вид плащания постъпват по сметки на длъжника в банката посочени в ПНОМ.

Възраженията на жалбоподателя, че наложената обезпечителна мярка е несъразмерна и със същата е нарушен принципа на пропорционалност не се споделя. Обезпечителната мярка трябва да отговаря на обезпечителната нужда. Тези характеристики на обезпечителните мерки са намерили нормативен израз в нормата на чл. 195, ал. 7 от ДОПК, която изисква обезпечението да съответства на вземанията на държавата и общините. Това означава определяне на обезпечителна мярка, която държи сметка както за обезпечителната нужда на публичния взискател, така и за интересите на длъжника, без прекомерното му обременяване. Това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на един от основните принципи в административното производство - принципа на съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на пар. 2 от ДР на ДОПК. В случая това изискване е спазено. Запорът е наложен до сумата на публичните задължения, за които е образувано изпълнителното дело. В случай, че по банковата сметка на дружеството са налични суми в по-голям от посочения в постановлението размер, няма пречка лицето да оперира с тях, ето защо не е налице несъразмерност на наложеното обезпечение и то не засяга права и законни интереси в по-голям размер от целта, за която се налага обезпечението, а именно да се осигури възможност да се съберат публичните задължения.

Съответно правилно е преценено от ответника, че обжалваното пред него ПНОМ изх. № С230026-022-0058912/17.08.2023г. на Старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково е законосъобразно .

Ето защо обжалваното решение се явява законосъобразно издадено и оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора, основателно се явява искането на ответната страна да й бъдат присъдени сторените по делото разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100.00 лева, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

Водим от изложеното и на основание чл.197, ал.3 и ал.4 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на П.К.К. против Решение № 237 от 08.09.2023г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С230026-022-0058912/17.08.2023г. на Старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково.

ОСЪЖДА П.К.К., с ЕГН **********,*** да заплати на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, разноски по делото в размер на 100.00 (сто лева) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: