Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 17.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 20.03.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 7577 по описа на
съда за 2017г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Подадена
е искова молба от „Топлофикация – П.” ЕАД, против В.И.Т., Н.В.Т. и В.В.Т., с
искане да се признае за установено, че всеки един от ответниците, при условията
на разделност, дължат сумите от по 196.25лв. - главница, представляваща
стойността на потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода
01.11.2015г. до 31.01.2017г., по 19.15лв. /уточнена от съда в с.з. на
19.01.2018г./ – лихва за периода от 04.01.2016г. до 15.06.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по ч.гр.д. № 4473/2017г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на
вземането. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за тези суми и по образуваното ч.гр.д. №
4473/2017г. на ПлРС, съдът е уважил заявлението и е издал заповед за
изпълнение, и в срока по чл. 414 от ГПК, длъжниците са подали възражения. ПлРС
е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това поражда
неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че
ответниците са собственици на топлоснабден имот, намиращ се на адрес: ***, и
топлинната енергия за него не е заплатена за исковия период. Твърди, че са
публикувани общите условия за договора за доставка на топлоенергия съгласно
изискванията на ЗЕ. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание ищецът е допълнил твърденията си, като е посочил, че главницата за
посочения период по пера е следната: сума за отопление в размер на 116.55лв.,
сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в размер на 118.45лв.,
сума за битово горещо водоснабдяване в размер на 341.13лв., сума за услуга
дялово разпределение в общ размер от 15.78лв. Направено е твърдение, че
ответниците са собственици на ид.ч. от недвижимия топлофициран имот, както
следва: В.И.Т. – 4/18 ид.ч., Н.В.Т. – 9/18 ид.ч. и В.В.Т. - 1/18 ид.ч. Допуснато е изменение на претенцията
за главница срещу В.В.Т., като претенцията за главница се счита предявена в
размер на 32.71лв., а претенцията за лихва се счита предявена за сумата от 3.19лв.
без изменение в периода на двете. Допуснато
е изменение на претенцията за главница срещу В.И.Т., като претенцията за главница се счита предявена в размер на
130.83лв., а претенцията за лихва се счита предявена за 12.76лв. за посочените
в исковата молба периоди.
Ответниците
считат, че искът е недопустим поради липсата на активна легитимация на ищеца,
т.к. между страните липсва договор, развиват съображения за необходимостта от
такъв. Твърдят, че ТЕ не е ползвана, че имота не е обитаван, отоплителните тела
са свалени, позовават се на отказ от услуга, оспорват качеството на потребител.
Твърдят, че до 2016г. е посочен друг потребител, че с решение по гр.д.
1930/2016г. за същите претенции до м. 12.2015г. исковете са били отхвърлени.
Оспорват, че между ЕС на бл. 52, ет.1 и 2 и ищеца има облигационни отношения.
Оспорват, че има енергия, отдадена от сградна инсталация, твърдят, че не са
длъжни да поемат загубите от преноса на ТЕ, че формулата за сградна инсталация
е фалшива, че тази ТЕ не подлежи на реален отчет и не подлежи на контрол от
потребителя. Оспорват топлинното счетоводство, дават примери, считат, че
невярно се изчислява количеството топла вода. Считат, че законни уреди са единствено
топломерите. Считат, че ищецът нарушава ЗЗК и Конституцията. Твърдят, че не са
подавали искане за доставка и покупка на ТЕ никога. Оспорват част от Методиката
и твърдят, че разпределението се извършва в разрез с Наредба № 16-334/2007г.
Впоследствие процесуалния представител на ответниците твърди, че договорът
между топлинния счетоводител и ЕС е с изтекъл срок на действие, и че данните,
които „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД е предоставил не следва да се ценят като валидно
доказателство по делото. Оспорва и валидността на договора между ищеца и
топлинния счетоводител. Заявява, че водомерът в имота е бил демонтиран през
2002г. и неправилно е начислена сума за БГВ. Оспорва, че се дължат суми за ТЕ,
отдадена от щранг-лири, счита, че първоначално се е твърдяло, че има една, а
после е било донагласена и друга щранг лира в коридора. Счита, че информацията,
дадена за щранг-лирите е недоставерна и неправилно начислена и предлага свои
изчисления, счита, че е налице неправилност на заключението. Моли се съдът да
отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Третото
лице-помагач - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД гр. София, не взема становище по делото,
представя изисканите от него доказателства.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От
приложеното ч.гр.д. № 4473/2017г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е
депозирал на 22.06.2017г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответниците за следните суми за всеки
един от ответниците, при условията на разделност: по 196.25 лв. - главница за
периода 01.11.2015 г. – 31.03.2017г., лихва в размер на по 19.15 лв. за периода
04.01.2016 г. до 15.06.2017г., и законната лихва върху главницата от 22.06.2017
г. до изплащане на вземането, както и по 8.33 лв. за ДТ, и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 16.67 лева. Установява се също така, че за
претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 3372/6.7.2017г.,
възразена в срок от длъжниците. С Разпореждане на съда, получено на 01.09.2017г., е указано на заявителя да
предяви иск за установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК,
поради постъпило възражение от длъжника. Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок – на 29.09.2017г., той е за сумите, включени в издадената
заповед за изпълнение, поради което съдът го е приел за допустим. Установява се
обаче, че само срещу ответника В.И.Т. от ответниците в настоящето производство,
е водено друго такова – по ч.гр.д. 6710/2015г., а впоследствие и по гр.д.
1930/2016г., от същия ищец, за вземане за незаплатена ТЕ и лихва за същото
жилище, като периодът, който е бил обхванат от това производство е бил за
главница – от 01.10.2012г. до 02.12.2015г. и за лихва – 03.12.2012г. –
09.12.2015г. Искът е бил отхвърлен с влязло в сила решение на 09.08.2016г.
по гр.д. 1930/2016г. на ПлРС. Поради горното,
съдът намира, че претенцията срещу този ответник за главница за м. 11.2015г. за
неговата 4/18 ид.ч. от вземането в размер на 14.30 лв., се явява недопустима,
т.к. за нея вече е налице сила на пресъдено нещо по влязло в сила решение, и в
тази му част производството следва да бъде прекратено като недопустимо.
По делото е представен констативен нотариален
акт за собственост на процесния топлофициран недвижим имот в ***– нот. акт № 95
т. ІІІ, д. 411/2006г. на нотариус И.И.. Видно от този констативен акт,
ответниците са съсобственици в имота, както следва: В.И.Т. – 4/18 ид.ч., Н.В.Т.
– 9/18 ид.ч. и В.В.Т. - 1/18 ид.ч., като
останалите 4/18 ид.части от имота са собственост на неучастващо в делото лице –
Л.И.Т.От представените от ищеца доказателства е видно, че предходния собственик
на имота и наследодател на ответниците - И.П.Т.е изпращал през 2001г. до
Директора на ищеца уведомления, с които е заявил, че демонтира инсталацията в
жилището, че прекратява взаимоотношенията помежду им и в бъдеще няма да заплаща
нищо /лист 47-48 от делото/. Заявление в същия смисъл именувано „Предизвестие
за прекратяване на договор” е изпратил до ищеца и ответника В.И.Т. на
17.05.2016 г., с което последният е заявил, че се отказва от договора между от
тях, ако въобще съществува такъв, и че ако му се предоставят услуги ще счита
същите за непоискани. Представени са споразумителни протоколи от 05.09.2002г.
между ищеца „Топлофикация-П.” ЕАД и „Техем Сървисис” ЕООД, съгласно които третото
лице помагач „Техем Сървисис” ЕООД извършва разпределение на топлинната енергия
между абонатите от абонатната станция в ***. Въз основа на наличието на тези
споразумителни протоколи и съществуващото договорно задължение, конституираното
като трето лице помагач по делото дружество - „Т.С.” ЕООД - е представило по
делото справка /лист 68/ относно отчетената консумирана топлоенергия за
жилището на ответниците, което е с абонатен № ***. Същия абонатен номер,
съгласно приложение към споразумителен протокол № 2/1037 /лист 93 от делото/, е
с демонтиран водомер, това е видно и от демонтажен протокол от 25.02.2002 г.
/лист 152 от делото/, а видно от протокол за демонтаж и монтаж на контролен
водомер от 15.11.2016г., на посочената дата е имало само затапване в жилището
на ответниците без сваляне на съществуващ водомер. По делото, по искане на
ответниците, ищецът е представил показанията на топломера в абонатната станция
в ж.к.Сторгозия *** за периода от
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Категорично се доказа
по делото, че ответниците са съсобственици на недвижимия имот в ***, както и
техните квоти в съсобствеността. Понятието "потребител на топлинна
енергия" е уредено в Закона за енергетиката, в който, съгласно чл. 153,
ал. 1, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия; чл. 150 от ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. С
разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е
утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна
енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на
отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо, и с оглед представения
констативен нотариален акт, съдът приема, че ответниците са "потребители"
по силата на приложимата нормативна уредба и се явяват потребители на
топлонергия за битови нужди. Ирелевантна е липсата на договор. Между страните
са налице договорни отношения съгласно чл. 153 от ЗЕ. Не е необходимо да има
изрична молба-декларация за откриване на партида, предвид посочената изрична
нормативна уредба. Общите условия на топлофикационното дружество се одобряват и
публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила и няма данни да са
оспорени от ответника. В случая е налице е колективна услуга, която се ползва
от всички собственици в сграда-етажна собственост, като няма данни да са
спазени изискванията за спиране на топлоподаването в сградата /чл. 153, ал.2
ЗЕ/, нито ЕС да е направила постъпки в тази насока. По делото са представени
доказателства, неоспорени от ответниците, че същите са съсобственици на имота
от 2006г., но имотът е бил топлофициран още към 2001г., както сочи разменената
кореспонденция между ищеца и наследодателя на ответниците. Към този период в
действие все още е бил ЗЕЕЕ. Съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия.
А според нормата на чл. 106а, ал.3 от ЗЕЕЕ (отм.) след изтичане на едномесечния
срок от публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им
приемане от купувача. Според чл. 149,
ал.1, т.6 от ЗЕ, когато става въпрос за отношения между доставчик на топлинна
енергия и потребител в сграда - етажна собственост, продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмен договор при общи условия, сключен
между доставчика и потребителя. Вярно е, че ако се изхожда само от тази норма
би следвал извод, че публикуването на Общи условия не е достатъчно, за да
възникне облигационна връзка, а че е необходимо да бъде сключен писмен договор,
макар и бланков, при Общи условия. Като се има предвид обаче разпоредбата на
чл. 153, ал.1 от ЗЕ, според която всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени
в съответната наредба по чл. 36, ал.3, следва, че сключване на писмен договор
като форма за действителност, за да възникне облигационна връзка между
топлофикационното дружество и потребителя, както предвижда чл. 149, ал.1, т.6 от
ЗЕ, е необходимо само за нови потребители, докато за т.нар. заварени
потребители в сграда - етажна собственост /в сграда, която е топлофицирана към
момента на влизане в сила на закона/, облигационната обвързаност възниква по
силата на самия факт на съществуващо присъединяване към абонатна станция, без
да е необходимо сключване на писмен договор или подаване на заявление за
откриване на партида. В случая несъмнено е, че представените по делото Общи
условия на ищеца са влезли в сила, доколкото са били одобрени от ДКЕВР и
публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, ответниците да са упражнили правото си на възражение
срещу Общите условия. С оглед елемента на административно регулиране в чл. 150
от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия и без да
необходимо изричното им приемане от потребителя. Касае се за презумирани от
закона облигационни отношения между страните, в който смисъл е и постановената
по реда на чл. 290 ГПК практика, имаща задължителен характер, обективирана в
решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК,
решение № 457/01.11.2012 г. по дело № 1460/2011 г. и др. В този смисъл, че
между страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на
топлоенергия по силата на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален
договор с ответниците, съответства на практиката на ВКС, отразена в решение №
443 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на IV ГО на ВКС, решение № 221 от
11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на II ТО на ВКС и определение № 1200 от
2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г. на III ГО на ВКС. Поради всичко дотук
изложено, всички възражения на ответника, касаещи оспорвания на базата на липса
на договор и отказ от услугите на ищеца, се явяват неотносими и неоснователни. По
делото безспорно се доказа, че в сградата има изградена абонатна станция и
топлопреносна мрежа и поради това процесния имот се явява топлоснабден по
смисъла на ЗЕ, а ответниците, като физически лица - собственици на топлоснабден
имот, са лица, ползващи ТЕ за битови нужди в процесното жилище и имат
качеството на клиенти. Следва да се посочи по отношение на претендираната ТЕ,
отдадена за сградна инсталация, че в мотивите на КС, в Решение № 5 от
22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/09 г., с което е отхвърлено искането
за противоконституционност на чл. 153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ, е посочено, че
разпоредбите изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част
по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и носители на вещни права,
следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. По
делото се доказа, че в жилището на ответниците е имало наличие на част от
сградната инсталация, която част обаче е изградена да играе ролята на
отоплителна тяло – в случая две щранг-лири, с проектирана мощност, и независимо
от липсата на ИРУ на тези отоплителни тела, то отдадената от тях ТЕ може да
бъде изчислена.
От друга страна,
изслушаното по делото заключение на вещото лице – топлоенергетик, установява
размера на отчетените от топлинния счетоводител, съобразно Методиката количества
топлинна енергия - ТЕ, отдадена от сградната инсталация и ТЕ, отдадена от
щранг-лира /като се установява, че при наличие на две такива, след намаляване
на тяхната мощност се отчита мощност, отговаряща само на мощността на една
щранг-лира/. Възражението на ответниците, че след като е изтекъл договора между
ЕС и топлинния счетоводител, то отчетените за процесния период размери на
ползвана ТЕ са отчетени без топлинния счетоводител да има право за това, се
явява неоснователно. Съдът намира, че следва да цени като валидни доказателства
представените по делото отчети от третото лице-помагач за аб. номер ***, т.к. то е действало съобразно разпоредбите на
чл. 60 и чл.61 от ЗЗД след изтичане на срока на сключения договор между него и
ЕС. Ответниците не биха могли да се позовават срещу ищеца на липсата на
договор, който те, като членове на ЕС не са инициирали за подписване с
топлинния счетоводител, т.к. по този начин те биха се позовавали на собственото
си виновно поведение и то срещу страна, в чиито правомощия не влиза инициативата
за подписване на такъв договор. Налице е избор на ОС на ЕС на топлинен
счетоводител, който избор е безсрочен, и доколкото ответниците не твърдят, че е
налице друго, последващо ОС на ЕС, на което е избран друг топлинен
счетоводител, съдът следва да приеме, че дори без приподписан договор, именно
третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД е топлинния счетоводител на ЕС. Съобразно
представените писмени доказателства за демонтаж на водомера в жилището на
ответниците преди исковия период обаче, съдът намира, че по делото не се доказа
в жилището да е консумирана топла вода, не доказа и начинът, по който същата е отчетена
при липсата на водомер. Поради горното, начислената ТЕ за БГВ, която възлиза на
341.13лв. за исковия период, не следва да бъде считана за дължима и това перо
от главницата, претендирана и от тримата ответници, следва да отпадне. Видно е
от ССчЕ, че няма данни за извършени плащания на начислените суми, а и такива не
се твърдят от ответниците. Същевременно, съдът установява, че независимо, че в
издадената по заповедното производство Заповед за изпълнение № 3372/6.7.2017г.
периодът на главницата е бил до 31.03.2017г., то в петитума на исковата молба,
претендирания период е до 31.01.2017г. Поради горното, и сумите, посочени в
заключението на вещото лице – икономист за периода 31.01.2017г. – 31.03.2017г.
като главница, не следва да се вземат предвид, не следва да се отчитат и сумите
за лихва върху главницата за този период. Като цяло се налага извода, че
дължими за процесното жилище и за периода 01.11.2015г. до 31.01.2017г., са
следните суми: сума за отопление в размер на 95.40 лв., сума за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация в размер на 96.58 лв., и сума за услуга
дялово разпределение в общ размер от 15.78 лв., или общо 207.76лв. Съобразно
дяловете на всеки от ответниците от собствеността на имота, както и
недопустимостта на иска спрямо отв. В.И.Т. за първия месец от исковия период, съдът
изчислява дължима сума от главницата за всеки от ответниците, както следва: за
отв. В.И.Т. – 31.87лв. - главница за периода 01.12.2015г. - 31.01.2017г.; за отв.
Н.В.Т. – 103.88 лв. главница за периода 01.11.2015г. - 31.01.2017г. и за отв. В.В.Т.
– 11.54 лв. главница за периода 01.11.2015г. - 31.01.2017г. Общо за цялото
жилище лихвата за исковия период върху признатата за дължима главница възлиза
на 20.27лв., като изчислена от съда за всеки от ответниците, тя е в размер
както следва: за отв. В.И.Т. – 3.00лв. лихва за периода 01.02.2016г. - 15.06.2017г.;
за отв. Н.В.Т. – 10.17 лв. лихва за периода 04.01.2016г. - 15.06.2017г. и за
отв. В.В.Т. – 1.13 лв. лихва за периода
04.01.2016г. - 15.06.2017г. Именно в тези размери и за тези периоди, съдът
намира исковите претенции за основателни и следва да ги уважи срещу всеки от
ответниците, а за разликата до пълните претенции за главници и лихви – да ги
отхвърли като недоказани.
При този изход на делото,
съобразно уважените и отхвърлени части на исковите претенции спрямо всеки от
ответниците, както и прекратяване на производството частично по отношение на
отв. В.И.Т., съдът следва да присъди разноски по компенсация в исковото
производство. На ищеца, съобразно уважената част от претенциите, се дължат
разноски в общ размер от 166.29лв., на ответниците, съобразно отхвърлената част
от исковете се дължат направени разноски в размер на 112.49лв., или по
компенсация ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в
размер на 53.80лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното
производство, като съобразно изхода на настоящето производство, дължима се
явява от ответниците сумата от 18.75лв., представляващи разноски в заповедното
производство, изчислени пропорционално на претендираната в него сума и тази, за
която установителните искове са уважени.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството
на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, с ищец „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД с ЕИК
********* ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, и ответник В.И.Т., ЕГН ********** ***, за претенцията за главница за м. 11.2015г. за
неговата 4/18 ид.ч. от вземането в размер на 14.30 лв., като НЕДОПУСТИМО.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ В.И.Т.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 31.87лв. - главница, представляваща стойността на потребена, но незаплатена
топлинна енергия на адрес ***, за периода 01.12.2015г. - 31.01.2017г., и 3.00 лв.
– лихва за забава за периода 01.02.2016г. - 15.06.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от 22.06.2017г. - датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4473/2017г. по
описа на ПлРС, до окончателното изплащане на главницата, като предявените
искове за горниците на главница до размер на 130.83 лв., и за лихва до 12.76 лв.,
като недоказани, ОТХВЪРЛЯ.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Н.В.Т., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 103.88 лв. - главница, представляваща стойността на
потребена, но незаплатена топлинна енергия на адрес ***, за периода 01.11.2015г.
- 31.01.2017г., и 10.17лв. – лихва за забава за периода 04.01.2016г. -
15.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.06.2017г. -
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 4473/2017г. по описа на ПлРС, до окончателното
изплащане на главницата, като предявените искове за горниците на главница до
размер на 196.25лв., и за лихва до 19.15лв., като недоказани, ОТХВЪРЛЯ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ В.В.Т.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 11.54 лв. - главница,
представляваща стойността на потребена, но незаплатена топлинна енергия на
адрес ***, за периода 01.11.2015г. - 31.01.2017г., и 1.13 лв. – лихва за забава
за периода 04.01.2016г. - 15.06.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от 22.06.2017г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4473/2017г. по описа на
ПлРС, до окончателното изплащане на главницата, като предявените искове за
горниците на главница до размер на 32.71лв., и за лихва до 3.19 лв., като недоказани,
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В.И.Т.,
ЕГН **********, Н.В.Т., ЕГН ********** и В.В.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.”ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, разноски в исковото
производство по компенсация в размер на
53.80лв.
ОСЪЖДА В.И.Т.,
ЕГН **********, Н.В.Т., ЕГН ********** и В.В.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***, разноски по ч.гр.д. № 4473/2017г. на ПлРС в размер на 18.75лв.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД,
гр. София.
Решението може да се
обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: