Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
двадесет и четвърти състав
в открито заседание, проведено на девети декември 2019 г.,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №3036 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК
и във вр. с чл.40а от Кодекса на търговското корабоплаване /КТК/.
Образувано е след
произнасяне на ВАС по адм.д. № 3500/2019 г. с Решение №14696/31.10.2019 г., с
което е отменено Решение № 49/16.01.2019 г. по адм.д. №1862/2018 г. по описа на
Административен съд Варна и делото е върнато за ново разглеждане.
Първоначалното дело е
било образувано по
жалба на „Патра шипинг“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Суворово, обл.Варна, ул.“Батак“ № 15,
представлявано от управителя Д.С.С., чрез пълномощник – адв.М.П., против Отказ изх.№ В-1116/04.06.2018г. на Директора на
Дирекция „Морска администрация“ - гр.Варна, за вписване в Регистъра на
българските кораби на ново обстоятелство относно м/к „Патра 3“-предоставяне на кораба на беърбоут чартър на
„Камаро С.А.“, Маршалови острови.
Жалбоподателят твърди, че отказът
е незаконосъобразен
тъй като е издаден в противоречие с материалния закон. Твърди се, че отказа се дължи на неправилно тълкуване на
разпоредбите на КТК и по конкретно на чл.27, ал.1, чл.33, ал.1 от КТК и чл.10,
т.13 и чл.4, ал.1 т.2 от Наредба №1/2003 г. за вписване в регистъра на
корабите. На изложените
основания претендира отмяна на оспорения акт. В съдебно заседание се представлява, от адв.
П., който поддържа жалбата на изложениет в нея основания. Депозирани са и
подробни писмени бележки, в които се излагат допълнителни аргументи в подкрепа
на тезата на жалбоподателя за неправилно приложение на КТК и Наредба №1/2003 г.
Претендират се и разноските по делото.
Ответникът – Директорът на
Дирекция „Морска администрация-Варна“, чрез процесуален представител, оспорва жалбата с
твърдения за законосъобразност на отказа. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид
представените по делото писмени доказателства, наведените от страните
възражения и приложимата нормативна уредба, за да се произнесе по оспорването,
прие за установено следното:
По
допустимостта:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на подлежащ на оспорване акт, пред надлежния
съд и в законоустановения срок, като отговаря на изискванията по чл.150 от АПК,
поради което е допустима за
разглеждане.
По
основателността:
Жалбоподателят „Патра шипинг“ ЕООД
е собственик на моторен кораб „Патра 3“, ИМО № 8000836, бруто тонаж 7788 тона,
плаващ под знамето на Република България. На 28.03.2018г. корабът е вписан в
регистъра на големи кораби на пристанище Варна в том 6, стр.35, под рег. № 05,
видно от свидетелство за регистрация № 0032/28.03.2018г. /л.11 по делото/. Със
Заявление № В-1116/28.05.2018 г.
за вписване в регистъра на българските кораби на нови обстоятелства относно
м/к„Патра 3“, жалбоподателят позовавайки се на чл.18 от Наредба № 1 от
10.01.2003г. за вписване в регистъра на корабите е уведомил Директора на
Дирекция „Морска администрация Варна“, че на 14.03.2018г. между
корабособственика „Патра шипинг“ЕООД и „Камаро С.А.“, Маршалски острови е
сключен договор за беърбоут чартър на м/к „Патра 3“, за срок от 22.03.2018г. до
07.06.2020г. Корабособственика е изразил несъгласие м/к„Патра 3“ да бъде вписан
в беърбоутния регистър на друга държава, като предвид обстоятелството, че
корабът ще остане да плава под Български флаг по време на действието на
договора за беърбоут чартър е заявил беърбоут чартърът да бъде вписан в
регистъра на корабите, съгласно чл.10, ал.1, т.13 от Наредбата, посочвайки в
заявлението данните на беърбоут чартьора.
С писмо изх. №
В-1116/04.06.2018г./2 директорът на Дирекция „Морска администрация Варна“ е постановил
отказ относно направеното от жалбоподателя изявление за вписване на нови
обстоятелства.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между
страните, съдът приема за установена въз основа на приобщените по делото
писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и допълващи
се, и съвкупният им анализ не налага различни изводи.
С оглед гореустановените факти,
съдът формира следните правни изводи:
По валидността на отказа:
При
извършване на задължителната проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът констатира,
че обжалвания акт е издаден в изискуемата от закона форма и от компетентен
орган, при материална и териториална компетентост /чл.22 ал.1 т.1 вр. чл.21 ал.1 т.1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Морска администрация“/, поради което същият не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност.
Съдът не констатира и основания за нищжност на акта по смисъла на чл.177,
ал.2 от АПК.
По материалната
законосъобразност на акта:
В случая административният орган е
бил сезиран с искане за извършване на административна услуга – вписване в
Регистъра на корабите на договор за беърбоут чартър на м/к „Патра 3“, сключен между „Патра шипинг“ ЕООД и „Камаро С.А.“, Маршарски острови със срок
на действие от 22.03.2018 г. до 07.06.2020 г.
Приложимата правна уредба за
вписване в Регистъра на корабите на Република България се съдържа в КТК и Наредба № 1/10.01.2003г. за вписване в
регистъра на корабите на МТС /обн. ДВ бр.7/24.01.2003г./.
В чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/2003 г., за вписване в регистъра на
корабите /Наредба № 1/ на ИАМА е вменено задължение за органа, преди да направи вписване в
регистъра на корабите да извърши проверка на обстоятелствата и представените
документи. § 38 от ДР на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското
корабоплаване (ДВ, бр. 92 от 2011 г.) посочва, че Законът въвежда изискванията
на Директива 2009/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009
г. относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на
кораби и за съответните дейности на морските администрации (ОВ, L 131/47 от
2009 г.), Директива 2009/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2009 г. за определяне на основните принципи, които уреждат разследването на
произшествия в областта на морския транспорт, и за изменение на Директива
1999/35/ЕО на Съвета и Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета (ОВ, L 131/114 от 2009 г.), Директива 2009/20/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно застраховката на корабособствениците
за морски искове (ОВ, L 131/128 от 2009 г.) и Директива 2009/21/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно спазването на
изискванията за държавата на знамето (ОВ, L 131/132 от 2009 г.). Чл.2, пар.1,
б. „б“ от Директива 2009/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2009 г. относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и
преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации (ОВ, L
131/47 от 2009 г.) дава легална дефиниция на понятието „кораб, плаващ под
знамето на държава-членка“, като това е кораб, регистриран и плаващ под знамето
на държава-членка в съответствие с нейното законодателство. Кораби, които не
отговарят на настоящото определение, се приравняват към кораби, плаващи под
знамето на трета държава.
Чл.3, пар.1, б. „а“ от Директива
2009/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно
спазването на изискванията за държавата на знамето (ОВ, L 131/132 от 2009 г.)
дава дефиниция на понятието „кораб“ и това е кораб или плавателен съд плаващ
под знамето на държава – членка, който попада в обхвата на съответните
конвенции на ММО и за който се изисква свидетелство.
В съответнствие с чл. 2, пар.1, б.
„б“ от Директива 2009/15/ЕО чл. 27 от Кодекса за търговското корабоплаване
/КТК/ императивно посочва при условията на изчерпателност /“само“/ кои кораби
плават под знамето на Република България. И това са корабите: 1. които са
собственост на държавата; 2. които са собственост на българско физическо или
юридическо лице; 3. повече от половината от които са собственост на българско
физическо или юридическо лице; 4. които са собственост на физическо или
юридическо лице от страна - членка на Европейския съюз, при условие че за
изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на
българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български
физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна -
членка на Европейския съюз, установени в Република България; 5. които са наети
по договор за беърбоут чартър от лицата по т. 1 - 4 за времето на действие на
договора; 6. кораби, използвани за туризъм, спорт, спортен риболов или
развлечение, които са собственост на притежаващо разрешение за постоянно
пребиваване в Република България физическо лице от страна, която не е членка на
Европейския съюз.
Доколкото „Патра Шипинг“ ЕООД е регистрирано в
Република България юридическо лице и същото дружество е корабособственик на м/к
„Патра 3“, корабът е вписан под № 05, на страница 35, том 06 в единния регистър на
корабите, плаващи под българско знаме, като му е издадено Свидетелство за
регистрация № 0032 – л. 11 от преписката. Съгласно разпоредбата на чл. 35 КТК, на кораби, вписани в
регистровите книги по чл. 34, ал.1, т.1 и т.2, се издава свидетелство за
регистрация. Изрично в свидетелството за регистрация на л. 11 от преписката е посочено, че на кораба се разрешава да плава под българско знаме.
Регистърът на корабите на Република
България представлява съвкупност от регистрови книги на големите кораби,
регистрови книги на малките кораби, регистрови книги на кораби, наети по
договор за ББЧ, регистрови книги на кораби в строеж.
Фактът, че процесният кораб е
вписан в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т.2 КТК /основен регистър по
смисъла на чл. 39в КТК/ не променя факта, че при сключване на договор за ББЧ с
предмет този кораб, това обстоятелство трябва да се впише в регистъра по чл.
34, ал.1, т.3 КТК, за да продължи този кораб да плава под български флаг.
Единственото условие, за да продължи същият кораб да плава под български флаг
след като е отдаден под наем с договор за ББЧ е корабът да се впише в
регистровите книги по чл. 34, ал.1, т.3 КТК, като на ББ чартьора се издаде
временно свидетелство за регистрация. Съгласно чл. 35а, ал.2 КТК, временното
свидетелство за регистрация удостоверява правотото на кораба да плава под
българско знаме за срока на действие на договора за беърбоут чартър, но за не
по-вече от пет години.
Не трябва да се смесват понятията „право на беърбоут
чартьора да плава под българско знаме за срока на договора за ББЧ“ и „право на
корабособственика да плава под това знаме“. Правото на корабособственика да
плава под българско знаме е по силата на регистрацията в регистровите книги по
чл. 34, ал.1, т.2 КТК и издаденото в тази насока свидетелство за регистрация,
което е intuitu personae. Договорът за ББЧ представлява договор за наемане на
кораб за определен срок, по силата на който наемателят /беърбоут чартьора/
получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително и право да
назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на договора. За да бъде
регистрирано дадено лице като беърбоут чартьор, то трябва да бъде вписано в
някоя от регистровите книги за кораби, наети по договор за ББЧ, водени от
съответната териториална дирекция по негов избор. Няма пречка чартьорът да се
регистрира в друга държава, но тогава корабът за времето на действие на
договора няма да плава под български флаг. Единствената хипотеза при договор за
ББЧ, при която корабът продължава за времето на договора да плава под български
флаг е тази, при която договорът за ББЧ се регистрира в регистровите книги по
чл. 34, ал.1, т.3 КТК. Условията за тази регистрация са регламентирани в чл.
39а от Кодекса за търговското корабоплаване /КТК/, като същите са заложени
императивно и кумулативно. Законодателят
в чл. 39а КТК не прави разлика между основния флаг, под който плава кораба –
дали е български или чужд. Чл. 39а КТК важи за всеки кораб, който следва да
бъде вписан в регистровите книги на корабите наети по договор ББЧ, независимо
от основния си регистър.
Тъй като българският флаг е
европейски флаг, корабите плаващи под български флаг се ползват със свободен
достъп до европейски пристанища. По тази причина, личността на субекта, на
който е разрешено да управлява кораб, плаващ под български флаг, е изрично
дефинирана в чл. 27, ал.1 КТК. Единственото изключение по отношение на чужди
граждани е в хипотезата на чл. 27, ал.3 КТК, като тя касае физически лица,
притежаващи разрешение за постоянно пребиваване в Република България.
Правото на корабособственика да
плава под българско знаме с вписването на кораба в основния регистър не е
тъждествено на правото на ББ чартьора да плава под български флаг при условията
на сключен договор за ББЧ. За да се случи второто, беърбоут чартьорът трябва да
подаде заявление по чл. 39а, ал.2 КТК за вписване в регистър на корабите наети
по договор за ББЧ, като същият трябва да отговаря на изискванията на чл. 39а,
ал.1 от КТК. Правото на даден кораб да плава под българско знаме е в зависимост
от субекта, който управлява същия. На борда на кораба не може да има
едновременно две свидетелства, удостоверяващи правото на два различни субекта
да плават под български флаг със същия кораб. Изрично разпоредбата на чл. 37,
ал.3 КТК посочва, че действието на вписването по ал.1 и ал.2, не се отнася до
корабите, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал.1, т.3 или в чужд регистър
на корабите, наети по договор за беъбоут чартър.
Вписването в регистрите на корабите
плаващи под български флаг се доказва единствено с валидно Свидетелство за
регистрация или Временно свидетелство за регистрация. Право да плават под българско знаме
имат единствено лицата изброени в чл. 27 КТК. Съгласно чл. 35 КТК, на кораби
вписани в регистровите книги по чл. 34, ал.1, т.1 и т.2, се издава свидетелство
за регистрация, а на корабите, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал.1,
т.3, се издава временно свидетелство за регистрация. Последният документ
удостоверява правото на кораба да плава под българско знаме за срока на
действие на договора за ББЧ, но за не повече от 5 години. За да се издаде
такова Временно свидетелство за регистрация обаче ББ чартьорът трябва да
отговаря на изискванията на чл. 39а КТК, респективно на тези по чл.27, ал.1 от
КТК.
Доколкото в договора за ББЧ е вписано, че чартьора е с адрес Маршалски острови, то съдът приема, че той не е сред лицата по чл. 27 КТК,
поради което и не са налице предпоставките по чл. 39а КТК за вписването му в
регистровите книги по чл. 34, ал.1, т.3 КТК. За да плава последният под
български флаг с процесния кораб, то договорът за ББЧ, по силата на който е
наемател, следва да се впише в книгите за договорите за ББЧ съгласно
изискванията на българското законодателство, като чартьорът следва да е сред
лицата по чл. 27 КТК, което обстоятелство в случая не е налице.
В регистровите книги по
чл.34, ал.1 т.3 от КТК може да бъде вписан договор за ББЧ или на кораб, който
до момента е плавал под чужд флаг, но чартьора е лице по чл.27, ал.1 т.1-4 или
на кораб, който плава под български флаг и чартьора също е лице по чл.27, ал.1
т.1-4 от КТК.
Предвид изложеното съдът
не споделя възраженията на жалбоподателя застъпени в т.14 от писмената защита.
Съдът приема, че чл.39а от КТК урежда вписването в регистъра по чл.34, ал.1 т.3
от КТК, на кораб плаващ под чужд флаг, който е нает по договор за ББЧ от лице
по чл.27, ал.1 от КТК.
Чл.39б от КТК урежда
именно процесната хипотеза, когато кораб плаващ под български флаг и вписан в
регитрите по чл.34, ал.1 т.1 и 2 от КТК бива нает по договор за ББЧ от лице
извън кръга посочен в чл.27, ал.1 от КТК. Прав е жалбоподателя, че „ако което и
да е от условията на чл.39б от КТК не е изпълнено, корабът остава да плава под
българско знаме“, но това не влече след себе си задължение за администрацията да
впише договора за ББЧ с лице извън кръга посочен в чл.27, ал.1 от КТК.
Напротив. При тази хипотеза корабът няма да може да бъде вписан временно в
регистър на друга държава като кораб, нает по договор за беърбоут чартър с
правото да плава под нейно знаме за срока на договора.
За неправилно се приема
тълкуването и на чл.9, ал.4 и 5 от Наредба №1/2003 г. Според жалбоподателя,
ал.5 въвежда облекчен режим за вписване на договор за ББЧ, когато корабът вече
е вписан в регистъра на корабите, които могат да плават под български флаг. На
пръв поглед, разпоредбата на чл.9, ал.5 от Наредбата наистина може да се приеме
за привилегирован състав, но тя трябва да се тълкува едновременно с ал.4 от
същия чл.9 от Наредбата, а също така и с чл.39а, ал.1 от КТК. Алинея 4 на чл.9
от Наредбата определя документите, които трябва да представи лице от кръга на
посочените в чл.27, ал.1 от КТК, наело кораб по договор за ББЧ и което желае
наетия от него кораб да плава под български флаг. Алинея 5 от същия чл.9 от
Наредбата визира случаите в които също такова лице от кръга посочен в чл.27,
ал.1 от КТК желае да впише договор за ББЧ на кораб, който вече плава под
български флаг. Това е така, защото чл.39а, ал.1 т.1 от КТК е категоричен, че кораб,
нает при условията на договор за беърбоут чартър, може да бъде вписан в
регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 при условие, че е нает от българската
държава или от лице по чл. 27, ал. 1, т. 2, 3 и 4. След като наемателя не е
измежду посочените лица договора за ББЧ не може да бъде вписан в регистровите
книги по чл.34, ал.1 т.3 от КТК.
Горното води до извода
за законосъобразност на обжалвания отказ.
Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски в размер на 300 лв. на основание чл. 78, ал.8 ГПК във
връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във
връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЖАЛБАТА на „Патра шипинг“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Суворово, обл.Варна,
ул.“Батак“ № 15, представлявано от управителя Д.С.С., чрез пълномощник – адв.М.П.,
против Отказ изх.№ В-1116/04.06.2018г. на Директора на Дирекция „Морска
администрация“ - гр.Варна, за вписване в Регистъра на българските кораби на
ново обстоятелство относно м/к „Патра 3“-предоставяне на кораба на беърбоут
чартър на „Камаро С.А.“, Маршалови острови.
ОСЪЖДА „Патра шипинг“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Суворово, обл.Варна, ул.“Батак“ № 15,
представлявано от управителя Д.С.С. да заплати
на Дирекция „Морска
администрация – Варна“ сумата от
300 /триста/ лева.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: