№ 466
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева
в присъствието на прокурора Ив. К. К.
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100600492 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 02.07.2021г. по НОХД 7399/2017г., Софийски Районен съд –НО, 2-ри
състав е признал подсъдимия Х.А.Х. за виновен в извършване на престъпление по чл.201,
вр. с чл.26, ал.1 от НК, като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от три
години.
Срещу цитирания първоинстанционен съдебен акт е депозирана жалба от подс. Х.
чрез защитника му - адв. Ч.. В жалбата се твърди, че присъдата на СРС е неправилна и
незаконосъобразна. Изтъква се, че същата е постановена в противоречие на събраната
доказателствена маса, находяща се в кориците по делото. Моли се първоинстанционната
присъда да бъде отменена в осъдителната й част и подс. Х. да бъде признат за невиновен в
извършване на престъплението, за което е осъден.
С жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия Х.Х. -адв.Ч., в хода по същество,
заявява че по делото не се установило паричните суми, за които е осъден подзащитният й,
да са присвоени от него. Нещо повече, според адв. Ч., подзащитния му изразходвал голяма
част от инкриминираните суми за служебни разходи. Изтъква и допълнителни доводи в
насока, че ревизията, с която са установени касовите липси е извършена в периода, в който
1
подс. Х. вече не е бил служител на съответното търговско предприятие. В заключение
защитникът моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, като въззивният съд
приеме същата за незаконосъобразна и неправилна.
Подсъдимият в своя лична защита, счита, че престъплението, за което му е
повдигнато обвинение е „инсценирано“ от служители на дружеството, в което е работил.
Намира себе си за невинен.
Представителят на държавното обвинение моли настоящият съдебен състав да
потвърди атакувания съдебен акт.
Подсъдимият Х.А.Х. в последната си дума моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и протеста, както и
тези изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от
НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено
следното:
Подсъдимият Х.А.Х. e роден на **** г. в гр. Свищов, българин, български
гражданин, разведен, осъждан, с висше образование, безработен, ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. ****.
Дружеството, което в настоящия казус се явява ощетено юридическо лице, „К.Е.“
ЕООД към инкриминирания период било вписано в Търговския регистър с адрес на
управление гр. София, ж.к. „Сухата река“, ул. „****. За управител на дружеството бил
вписан свидетеля Л.Т., а едноличен собственик на капитала била св. Г.Н.И.. Към същия
период „К.Е.“ ЕООД било обслужвано счетоводно от св. Г.Н.Н.. Дружеството имало и
касиер – св. К.Д. Х.а била назначена на такава длъжност на 05.03.2013 г. с трудов договор №
4.
Като основен предмет на дейност на дружеството било включено отпускане на заеми
със средства, които не са събрани набрани чрез публично привличане на влогове или други
средства, осъществяване на финансов лизинг, придобиване на вземания по кредити и друга
форма на финансиране. „К.Е.“ ЕООД към инкриминирания период стопанисвало офис
помещение, находящо се в гр. София, ул. „****, ап. ляв, като тогава било и в процес на
изграждане и на други офиси.
В дружеството – ощетено юридическо лице бил назначен и подс. Х.. Същият
първоначално заемал длъжност „старши сътрудник, охрана“ с трудов договор №8 от
05.08.2013 г. На подсъдимия била връчена и длъжностна характеристика, съгласно която Х.,
наред с всичките си служебни задължения, произтичащи от заеманата от него длъжност,
следвало да съхранява и отчита поверените му парични и материални ценности и парични
средства. В противен случай подс. Х. носел както дисциплинарна, така и имуществена
отговорност.
След около 2 месеца, на 08.10.2013 г., подс. Х. подписал нов трудов договор (№16)
със същото предприятие, като бил назначен на друга длъжност, а именно „контрольор“ с код
по НКДП 33413005. Отново бил запознат с длъжностната характеристика на заеманата от
2
него длъжност, в която се включвали и задължения, свързани с отчитането и съхраняването
на поверените материални ценности и парични средства, както и технически такива. При
неизпълнение на вменените му задължения, подсъдимият носел както дисциплинарна, така
и имуществена отговорност. Предвид заеманата от него длъжност, бил натоварен и със
задължението на осъществява финансов контрол върху оперативната дейност на „К.Е.“
ЕООД, а също и следвало да организира и контролира дейността по изразходване на
средства, отчитането им и воденето на счетоводство.
Във връзка с описаните по-горе служебни задължения на подсъдимия към
инкриминирания период, същият имал правото да получава служебни аванси от касата на
„К.Е.“ ЕООД. В предприятието, към посочения момент, не съществувала практика, преди
поискване на служебни средства, да се изготвя предварителна заявка чрез вътрешнофирмен
формуляр. Не се изисквало и писмено одобрение на поисканата сума от касата на
дружеството. Единствената практика в този смисъл била касиерът, преди да отпусне
съответните средства, да докладва на свидетелката Г.И. единствено с цел устно
потвърждение от нейна страна.
Подсъдимият, при всяко поискване от своя страна на конкретни суми от касата на
„К.Е.“ ЕООД, изтъквал като причини различни дейности, свързани със служебните му
задължения и поддръжката на офисите – закупуване на стоки за оборудване на офиси,
зареждане на гориво, ремонтни дейности и т.н. Касиерът – свидетелката Х.а, се съгласявала
да отпуска парични суми на подсъдимия от наличността на касата, без да спазва наложеното
от свидетелката Г.И. изискване предварително последната да бъде уведомявана. Това е така,
тъй като Х.а, от една страна, била останала с впечатление, че подсъдимият бил в близки
приятелски отношения със собственика на дружеството – свидетелката Г. И.. От друга
страна, свидетелката Х.а считала подсъдимия за лице, намиращо се на по-високо ниво в
йерархията на търговското предприятие, поради което и не намирала за редно да се
противопоставя при всяко негово поискване на парични суми. При всяко едно от
инкриминираните деяния, обаче, подсъдимият не предоставял отчетни документи за
изразходените служебни средства. Касиерът Х.а, от своя страна, имала за задължение, с
удостоверителна цел, при предаване на паричните средства, да изготви разходен касов
ордер, на който подписи следвало да положат лицето издател и лицето получател на
исканите суми.
По описания по-горе начин, на 02.10.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в
размер на 9,99 лева, като обосновал нуждата от такъв със заплащането на куриерски услуги.
За целта бил съставен разходен касов ордер, подписан както от подсъдимия, така и от
касиерът на ощетеното юридическо лице – св. Х.а. Изготвения касов ордер и отпуснатата
сума били описани надлежно от свидетелката Х.а в касовата книга- както на хартиен
носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били изразходвани по
предназначение, нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е задържал и
използвал сумата за свои лични разходи.
На същата дата - 02.10.2013 г. подс. Х. получил отново служебен аванс в размер на
3
50,03 лева, като обосновал нуждата от такъв със заплащането на гориво за служебен
автомобил. За целта бил съставен разходен касов ордер, подписан както от подсъдимия, така
и от касиерът на ощетеното юридическо лице – св. Х.а. Изготвения касов ордер и
отпуснатата сума били описани надлежно от свидетелката Х.а в касовата книга- както на
хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били
изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е
задържал и използвал сумата за свои лични разходи.
Отново на 02.10.2013 г. подс. Х. получил отново служебен аванс в размер на 30,00
лева, като обосновал нуждата от такъв със заплащането на гориво за служебен автомобил. За
целта бил съставен разходен касов ордер, подписан както от подсъдимия, така и от касиерът
на ощетеното юридическо лице – св. Х.а. Изготвения касов ордер и отпуснатата сума били
описани надлежно от свидетелката Х.а в касовата книга- както на хартиен носител, така и на
електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били изразходвани по предназначение,
нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои
лични разходи.
На 07.10.2013 г. подс. Х. получил отново служебен аванс в размер на 50,00 лева, като
обосновал нуждата от такъв със заплащането на гориво за служебен автомобил. Отпуснатата
сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в касовата книга- както на хартиен
носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били изразходвани по
предназначение, нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е задържал и
използвал сумата за свои лични разходи.
На 10.10.2013 г. подс. Х. получил отново служебен аванс в размер на 30,00 лева, като
обосновал нуждата от такъв със заплащането на гориво за служебен автомобил. Отпуснатата
сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в касовата книга- както на хартиен
носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били изразходвани по
предназначение, нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е задържал и
използвал сумата за свои лични разходи.
На 11.10.2013 г. подс. Х. получил отново служебен аванс в размер на 500,00 лева,
като обосновал нуждата от такъв с обслужване на дейности на дружеството. Отпуснатата
сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в касовата книга- както на хартиен
носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били изразходвани по
предназначение, нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е задържал и
използвал сумата за свои лични разходи.
На същата дата - 11.10.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 1000,00
лева, като обосновал нуждата от такъв с обслужване на разходи, свързани с офис на
дружеството „Люлин“. Отпуснатата сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в
касовата книга- както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства,
поверени на Х. не били изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на
дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични разходи.
На 16.10.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 70,01 лева, като
4
обосновал нуждата от такъв с обслужване на разходи, свързани със заплащането на гориво
за служебен автомобил. Отпуснатата сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в
касовата книга- както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства,
поверени на Х. не били изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на
дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични разходи.
На 17.10.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 30,00 лева, като
обосновал нуждата от такъв с обслужване на разходи, свързани със заплащането на гориво
за служебен автомобил. Отпуснатата сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в
касовата книга- както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства,
поверени на Х. не били изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на
дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични разходи.
На същата дата - 17.10.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 60,00
лева, като обосновал нуждата от такъв с обслужване на разходи, свързани с офис на
дружеството „Люлин“. Отпуснатата сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в
касовата книга- както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства,
поверени на Х. не били изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на
дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични разходи.
На 21.10.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 700,00 лева, като
обосновал нуждата от такъв с обслужване на разходи, свързани със захранване на касова
наличност на офис на дружеството „ЦО София 2“. Отпуснатата сума била описана надлежно
от свидетелката Х.а в касовата книга- както на хартиен носител, така и на електронен.
Паричните средства, поверени на Х. не били изразходвани по предназначение, нито върнати
в касата на дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични
разходи.
На 22.10.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 400,00 лева, като
обосновал вземането на паричните средства с нуждата от плащане на полици. Отпуснатата
сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в касовата книга- както на хартиен
носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били изразходвани по
предназначение, нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е задържал и
използвал сумата за свои лични разходи.
На 28.10.2013 г. подс. Х. получил отново служебен аванс в размер на 29,98 лева, като
обосновал нуждата от такъв със заплащането на гориво за служебен автомобил. Отпуснатата
сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в касовата книга- както на хартиен
носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били изразходвани по
предназначение, нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е задържал и
използвал сумата за свои лични разходи.
На 30.10.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 180,00 лева, като
обосновал нуждата от такъв с обслужване на разходи, свързани с офис на дружеството
„Люлин“. Отпуснатата сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в касовата книга-
5
както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били
изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е
задържал и използвал сумата за свои лични разходи.
На 31.10.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 115,30 лева, като
обосновал нуждата от такъв с обслужване на разходи, свързани със заплащането на гориво
за служебен автомобил. Отпуснатата сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в
касовата книга- както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства,
поверени на Х. не били изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на
дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични разходи.
На същата дата - 31.10.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 1000,00
лева, като обосновал нуждата от такъв с обслужване на разходи, свързани с дружеството –
ощетено юридическо лице. Отпуснатата сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в
касовата книга- както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства,
поверени на Х. не били изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на
дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични разходи.
На 01.11.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 1000,00 лева, като
обосновал нуждата от такъв с обслужване на разходи, свързани с дружеството – ощетено
юридическо лице. Отпуснатата сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в касовата
книга- както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х.
не били изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на дружеството.
Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични разходи.
На 04.11.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 30,00 лева, като
обосновал нуждата от такъв с обслужване на разходи, свързани със заплащането на гориво
за служебен автомобил. Отпуснатата сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в
касовата книга- както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства,
поверени на Х. не били изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на
дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични разходи.
На 08.11.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 600,00 лева, като
обосновал нуждата от такъв с обслужване на разходи, свързани с офис на дружеството
„Свищов“. Отпуснатата сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в касовата книга-
както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били
изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е
задържал и използвал сумата за свои лични разходи.
На 13.11.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 50,00 лева, като
обосновал нуждата от такъв с обслужване на разходи, свързани със заплащането на гориво
за служебен автомобил. Отпуснатата сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в
касовата книга- както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства,
поверени на Х. не били изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на
дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични разходи.
6
На 14.11.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 100,00 лева, като
обосновал нуждата от такъв със заплащане на ремонт на служебен автомобил. Отпуснатата
сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в касовата книга- както на хартиен
носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били изразходвани по
предназначение, нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е задържал и
използвал сумата за свои лични разходи.
На 19.11.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 150,00 лева, като
обосновал нуждата от такъв с обслужване на разходи, свързани с обзавеждането на офис на
дружеството „Красно село“. Отпуснатата сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в
касовата книга- както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства,
поверени на Х. не били изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на
дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични разходи.
На 25.11.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 800,00 лева, като
обосновал нуждата от такъв с обслужване на разходи, свързани със захранване на касова
наличност на офис на дружеството „ЦО София 1“. За целта бил съставен разходен касов
ордер, подписан както от подсъдимия, така и от друго неустановено лице. Изготвения касов
ордер и отпуснатата сума били описани надлежно в касовата книга- както на хартиен
носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били изразходвани по
предназначение, нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е задържал и
използвал сумата за свои лични разходи.
На 29.11.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 100,00 лева, като
обосновал нуждата от такъв с обслужване на разходи, свързани със заплащането на гориво
за служебен автомобил. Отпуснатата сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в
касовата книга- както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства,
поверени на Х.Х. не били изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на
дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични разходи.
На същата дата - 29.11.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 800,00
лева, като обосновал нуждата от такъв с обслужване на разходи, свързани с офис на
дружеството „Пловдив“. Отпуснатата сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в
касовата книга- както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства,
поверени на Х. не били изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на
дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични разходи.
На 09.12.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 45,00 лева, като
обосновал нуждата от такъв с обслужване на разходи, свързани със закупуване на вентили.
Отпуснатата сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в касовата книга- както на
хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били
изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е
задържал и използвал сумата за свои лични разходи.
На 12.12.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 40,00 лева, като
обосновал нуждата от такъв с разход за разтоварване на каса на офис на дружеството
7
„Красно село“. Отпуснатата сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в касовата
книга- както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х.
не били изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на дружеството.
Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични разходи.
На 18.12.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 16,00 лева, като
обосновал същия с необходимост от закупуване на разклонители. Отпуснатата сума била
описана надлежно от свидетелката Х.а в касовата книга- както на хартиен носител, така и на
електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били изразходвани по предназначение,
нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои
лични разходи.
На 19.12.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 22,00 лева, като
обосновал нуждата от такъв с обслужване на разходи, свързани със заплащането на гориво
за служебен автомобил и консумативи. Отпуснатата сума била описана надлежно от
свидетелката Х.а в касовата книга- както на хартиен носител, така и на електронен.
Паричните средства, поверени на Х. не били изразходвани по предназначение, нито върнати
в касата на дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични
разходи.
В началото на 2014 г. свидетелката И. (собственик на ОЮЛ) започнала да подозира
подс. Х., поради което и назначила вътрешна проверка, в която взели участие както св. И.,
така и св. Г.Н.. От извършената вътрешна проверка се установило наличието на неотчетена
сума в размер на 7892,71 лева. Проверяващите Н. и И. установили също така, че
неотчетената сума представлява сбор от поискани служебни аванси от страна на подсъдимия
в периода от 02.10.2013 г. до 19.12.2013 г., за които последният не е предоставил
съответните отчетни документи.
След инкриминирания период подсъдимият спрял и да се явява на работа, поради
което и представителите на дружеството не успели да потърсят за възстановяване
присвоената сума. Свидетелката И. счела за необходимо да потърси отговорност за
липсващите парични средства от касиера на дружеството – св. Х.а. Това е така, тъй като Х.а
е отпускала служебни суми без да спазва приетите вътрешни правила предварително да иска
устно одобрение от собственика – св. И.. Последната от своя страна, приела действията на
касиера за небрежни, поради което и на 14.08.2014 г. била изпратена покана до К. Х.а да
възстанови инкриминираната сума. Свидетелката Х.а възвърнала исканата от нея сума, като
и подала сигнал в Софийска районна прокуратура, разказвайки за действията на
подсъдимия.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след обстоен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, включващи– гласни
доказателствени средства: обясненията на подсъдимия Х., дадени в хода на съдебното
следствие (частично); показанията на свидетеля Л.М.Т. (частично) и на И. И. И. (частично),
както и в цялост на свидетелите Г.И., Г.Н., К. Х.а, а също и очна ставка между св. Т. и К.
Х.а. Съдът при изграждане на фактическите си изводи взе предвид и изготвените по делото
8
експертизи, а също и събраните в хода както на досъдебното, така и на съдебното писмени
доказателства.
Съдът намира за неоснователни доводите във въззивната жалба за необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата на районния съд.
За да приеме за установени по безспорен начин изложените в мотивите към
първоинстанционната присъда фактически изводи СРС съобразно разпоредбата на чл.305,
ал.3 от НПК е подложил на детайлна и обективна оценка събраните в хода на съдебното
следствие доказателствен материал.
Правилно първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетелите Г.И. (както
депозираните в съдебна фаза, така и частично прочетените по реда на чл. 281 от НПК), К.
Х.а и Г.Н. като обективни и логични, възпроизвеждащи в процеса факти, изясняващи
обстоятелства, свързани с предмета на доказване по делото, а именно реда за отпускане на
служебни аванси в търговското предприятие „К.Е.“ ЕООД, процедурата по отчитане на
изразходваните суми, а също и обстоятелства, свързани с последвалата вътрешна проверка.
В тази връзка са правилни разсъжденията на първия съд касателно факта, че и трите
свидетелки непосредствено са възприели конкретни фрагменти от престъпното поведение на
подс. Х.. Свидетелката И. изяснява какви устни правила е разпоредила да се спазват при
отпускане на парични средства от касовата наличност на дружеството. Последната също
така излага факти в насока и как са били установени липсите в касата вследствие на
престъпното поведение на подсъдимия. Заявеното от И. категорично се потвърждава от
показанията на свидетелката Г.Н., която е била счетоводител на „К.Е.“ ЕООД. Н. и И. са
провели ревизия на касата и са установи конкретните липси, като разказите и на двете
свидетелки се отличават със съответните еднопосочност и сходство.
Свидетелката К. Х.а към инкриминирания период е заемала длъжността касиер в
дружетсвото „К.Е.“ ЕООД, като същата депозира логични, безпротиворечиви и подробни
показания касателно факти, относими към предмета на доказване. Х.а е била лицето, което е
отпускало служебни средства от касовата наличност на дружеството на служители,
включително и на подс. Х.Х.. Цитираното гласно доказателствено средство се явява
източник на същевременно преки и първични доказателства. Нещо повече, фактите,
възпроизведени от свидетелката напълно се потвърждават както от разказите на свидетелите
Н. и И., така и от назначените и приети по делото съдебно-счетоводни експертизи, а също и
от приобщената по делото документация, свързана с дейността на цитираното по-горе
търговско предприятие.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция, сходно на предходната, намира, че
показанията на изброените по-горе свидетели се явяват годен доказателствен източник.
Същите кореспондират както помежду си, така и с останалия доказателствен материал,
поради което въззивният съд не намери основателни причини да не кредитира с доверие
същите.
На следващо място, съдът следва да обсъди обясненията на подсъдимото лице.
9
Единствено за пълнота настоящият състав следва да отбележи, че обясненията като главно
доказателствено средство имат двояка процесуална природа. От една страна същите
представляват средство за защита, а от друга доказателствено средство. Това е така, тъй като
подсъдимият, депозирайки своите обяснения, първо, не носи отговорност съобразно нормата
на чл. 290 от НК и второ, същият сам преценява дали ще даде обяснения, кога ще го направи
и дали ще отговаря на въпроси на съда и на страните. Ето защо, при преценка на това гласно
доказателствено средство, съдът следва да подходи с изключително внимание и известна
критичност, т.е. същите да бъдат подложени на задълбочен доказателствен анализ и
съпоставени с находящите се в материалите по делото доказателства и доказателствени
материали. Воден от гореизложеното, СГС, в конкретния казус намира, че обясненията на
подс. Х. не намират подкрепа в голямата си част в нито един доказателствен източник.
Контролната инстанция, сходно на СРС, намира, че следва да се даде доверие на заявеното
от Х. единствено в частта относно обстоятелствата кога и на каква позиция първоначално е
постъпил на работа в „К.Е.“ ЕООД, какви са били служебните му задължения, както и каква
е била целта на отпусканите му служебни аванси. В останалата си част обясненията на
подсъдимия са диаметрално различаващи се от възпроизведените доказателства
посредством разпитите на по-горе обсъдените свидетели И., Х.а и Н.. Нещо повече, същите
противоречат и на изготвените експертизи. Единствено за пълнота в тази насока съдът ще
посочи, че подсъдимият заявява, че е отчел всеки един разход, направен със служебни
средства, което напълно противоречи със заявеното от Х.а, която към инкриминирания
период е била касиер на търговското предприятие. Касателно същият факт информация се
извлича и от показанията на Н. и И., които потвърждават заявеното от Х.а.
Правилно първостепенният съд е анализирал показанията на свидетеля Л.М.Т..
Последният също е бил служител на дружеството към инкриминирания период, като същият
заявява, че тогава не е имало неясни липси от касата на дружеството, а също и че не помни и
подсъдимият да е имал проблеми с ръководството при напускане. Свидетелят Т. твърди
също, че не е участвал в ревизия, не знае и на подсъдимия да му е извършвана такава.
Всички тези обстоятелства, депозирани от обсъждания свидетел се явяват изолирани
твърдения, неподкрепени от съвкупната доказателствена маса по делото. Именно поради
горното, настоящият съдебен състав намира, че не следва да кредитира показанията на Т. в
тази им част. Аргумент в подкрепа на приетото от съда е и обстоятелството, че свидетелят в
разпита си заявява, че при приключване на трудовото му правоотношение с дружеството
„К.Е.“ ЕООД, същият не е бил в добри отношения с ръководството. Т. е останал с
впечатление, че от дружеството са прекратили трудовият му договор неправомерно, а също
и не че не са му изплатили парична сума, която са му дължали. Поради последните
обстоятелства съдът счита, че Л.Т. до известна степен и се явява заинтересовано от изхода
на делото лице. Предвид, че последният в разпита си пред първоинстанционния съдебен
състав изразява негативно отношение спрямо ощетеното юридическо лице, житейски
логично се явява и показанията му да бъдат анализирани със съответната критичност и през
призмата на съвкупната доказателствена маса. Ето защо и предвид констатираните
противоречия, показанията на Т. в уточнената по-горе част не следва да им бъде давана
10
съответната процесуална вяра.
Предвид изложеното по-горе, касателно обясненията на подс. Х. и показанията на
свидетеля Т., тези два доказателствени източника в указаните им части не следва да бъдат
кредитирани. От едната страна и двете лица, се явяват се заинтересовани такива, а от друга,
обстоятелствата, заявени от същите категорично противоречат както на останалите
свидетелски показания, така и на експертизите и писмените доказателства.
На следващо място, СГС намира за акуратен анализа на първия съд касателно
свидетелка И. И.. Действително показанията на същата не подкрепят защитната теза,
въпреки твърдяното, че не е знаела за случай, в който подсъдимият не се е отчел за
служебно изразходваните средства. Аргумент в тази насока, се явява и заявеното, че
свидетелката не е имала задължения да следи касовата наличност, както и процеса на
отчетност на парични средства, изходящи от касата на дружеството, а също и е прекратила
правоотношенията си с предприятието преди края на инкриминирания период. Поради
гореизложеното и правилно, в тази им част съдът не се е доверил на заявеното от св. И..
Касателно изясненото от И. И. във връзка със служебните й задължения, механизма на
работа в „К.Е.“ ЕООД, реда за отпускане и отчитане на служебни парични средства, съдът
намира за изцяло кореспондиращо си с показанията на свидетелите Г.И., Г.Н. и К. Х.а,
поради което и следва да се кредитират в тази им част.
Не се нуждаят от ревизия и изводите на първия съд относно пълната кредитируемост
на заключенията по назначените и изготвени в хода както на съдебното, така и на
досъдебното производство експертизи, като настоящата инстанция ги намира за обосновани
и мотивирани. Счита същите за компетентно изготвени въз основа на научен подход,
отговарящ в пълнота на поставените задачи.
СГС счита, че напълно резонно СРС е кредитирал и представените по делото писмени
доказателства, които допринасят за изясняването на обективната истина.
На базата на възприетите фактически обстоятелства, след обстоен анализ на събраните
по делото доказателства и прецизно изследване на фактите и обстоятелствата, релевантни за
престъплението, за което е повдигнато обвинение, правилно първоинстанционният съд е
заключил, че подсъдимият Х.А.Х. е консумирал от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.201, вр. с чл.26, ал.1 от НК от
НК.
От обективна страна на различни дати в периода от 02.10.2013 г. до 10.03.2009 г. в гр.
София, ул. ****, етаж 1, при условията на продължавано престъпление, с 29 отделни деяния,
подс. Х.Х., в качеството на длъжностно лице – първоначално “старши сътрудник охрана”, а
в последствие „контрольор“ в „К.Е.“ ЕООД с ЕИК **** е присвоил чужди пари - сума в
размер на 7892,71 лева, собственост на горе цитираното дружество, които му били поверени
в качеството му на длъжностно лице под формата на служебни аванси. Подсъдимият Х. не е
изразходил поверените му парични средства за служебните нужди, за каквито е следвало, а
ги е използвал за свои лични разходи.
11
Присвоените от подс. Х. суми са изхождали от касовата наличност на офиса на „К.Е.“
ЕООД , находящ се на ул. ****, етаж 1.
Съобразно разпоредбата на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, длъжностно е това лице, на
което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно
"ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в
държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или
при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен
изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител“. В конкретния казус през
инкриминирания период по делото е установено, че подсъдимият е заемал първоначално
длъжността “старши сътрудник охрана”, а в последствие „контрольор“. Видно от
приложените по делото трудови договори, подсъдимият е заемал посочените длъжности и е
изпълнявал функциите си по тях до прекратяване на трудовото му правоотношение. По
делото са приложени и длъжностните характеристики на подсъдимия във връзка с
изпълняваните от него длъжности, находящи се на л. 164 и л. 166 от ДП. Внимателният
прочит на тези писмени доказателства, с чието съдържание надлежно е запознат и
подсъдимия, несъмнено сочи, че са изпълнени изискванията на закона и задължителната
тълкувателна практика по този въпрос, да може да се направи извод, че Х. е имал качеството
на длъжностно лице по смисъла на б чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК.
Налице е и другият критерий за съставомерност на деянието на подсъдимия Х. от
обективна страна, а именно чуждото имущество да му е връчено в качеството му на
длъжностно лице да го пази и управлява. В трайно установената съдебна практика под
"връчване" на длъжностното лице с посочената в чл. 201 НК цел се разбира или
установяването на фактическа власт над чуждото имущество или получаването на реална
възможност в рамките на възложената функция, работа, да се извършват правомерни
действия на фактическо или юридическо разпореждане с имуществото за постигане на тази
цел в интерес на собственика му. В настоящия случай подсъдимият Х. е следвало да
управлява поверените му суми– да се разпореди с тях в полза на предприятието, каквито и
причини е изтъквал пред свидетелката К. Х.а, за да му ги отпусне. Подсъдимият не се е
разпоредил с поверените му парични средства както е следвало, а ги е задържал за себе си.
Изпълнителното деяние при присвояването се изразява именно във външно проявена
промяна на отношението на дееца към повереното му чуждо имущество, което той владее,
управлява или пази, т.е. трябва да е обективирано някакво противозаконно действие, чрез
което вещта, парите да бъдат отклонени от патримониума на лицето, от името на което те се
владеят или управляват, като отклоняването може да е в полза на дееца или на всяко друго
лице, различно от законния им собственик.
За да е доказано присвояването, следва да се установи не само неотчитането на
имуществото от отчетника, т.е. липсата на повереното му за пазене имущество, но да се
установи и факта, че липсата е предхождана от конкретни разпоредителни действия на дееца
по отношение на повереното му имущество. Тоест за отговорността водещо е отнасянето с
имуществото като със свое собствено. В конкретния казус категорично се доказва, че Х.Х.
12
не е изразходвал отпуснатите му парични средства по предназначение, а ги е задържал за
себе си. Именно с акта на задържане на паричната сума подсъдимият се е разпоредил с
повереното му имущество в свои интерес, като по този начин е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 201, ал. 1от НК.
На следващо място, напълно акуратно първия съд е приел, че е налице усложнена
престъпна дейност, тъй като неотчитането на инкриминираната сума е реализирано чрез
двадесет и девет деяния в рамките на непродължителен период от време от 02.10.2013 г. до
09.12,2013 г., осъществяващи поотделно един състав на едно и също престъпление, като
деянията са извършени при една и съща обстановка (деецът е запазил едно и също
отношение към предмета на деянието) и при еднородност на вината (пряк умисъл), като
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при условията на
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, обективиран в действията му. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на всяко отделно деяние, предвиждал е настъпването
на общественоопасните им последици и е искал тяхното настъпване - осъществил е
целенасочени и съзнателни волеви действия, в израз на намерението му да присвои всяка от
процесните суми. Съзнавал е всички елементи от състава на престъплението - това, че
извършва противоправно и общественоопасно деяние, целял е настъпването на престъпните
последици и пряко се е насочил към тях - съзнавал е правомощието си да се разпорежда с
процесните суми от името на дружеството „К.Е.“ ЕООД, разпоредил се е тях, но не е
представил съответните документи за отчет в касата на предприятието, не е предал обратно
процесните суми, а ги задържал за себе си.
Въззивният съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е
определил вида и размера на наказанието, което е наложено на подсъдимия Х.А.Х., след
като е спазен редът, предвиден в разпоредбите на чл. 54 и следващите от НК, както и с
целите, предвидени в нормата на чл. 36 от НК.
За престъплението по чл. 201 от НК, законът предвижда наказание лишаване от
свобода до осем години. По усмотрение на съда може да се наложи и наказание
конфискация до ½ от имуществото на дееца.
В настоящия случай СРС е определил на подсъдимия Х. за извършеното от него
престъпно деяние наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което
изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил за срок от 3 години.
Контролираната инстанция, е счела, че за изпълнение целите на наказанието в конкретния
казус не е необходимо да се наложи и наказание „конфискация“. Според настоящият
съдебен състав, изводите на първия съд в тази насока се явяват напълно акуратни. Ето защо
СГС намира, че при определяне на наказанието първостепенният съд изцяло се е съобразил с
разпоредбата на чл.54 от НК, като правилно е отчел, както отегчаващите, така и
смекчаващите обстоятелства. Така определеното наказание, както по вид, така и по размер
отговаря на целите, предвидени в чл. 36 от НК.
Първоинстанционият съд правилно и законосъобразно е преценил, че са налице
13
формалните основания за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК – подсъдимият Х. не е осъждан на
„лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, наложеното наказание е в размер
на една година „лишаване от свобода“, възпиращият и превъзпитателният ефект на
наказанието може да се постигне и без ефективното му изтърпяване.
Възлагането на разноските по делото на подсъдимия е направено в съответствие със
закона и въззивният съд няма основание за промяна в тази насока на присъдата на СРС.
При извършване на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 02.07.2021г. по НОХД 7399/2017г., Софийски Районен съд –
НО, 2-ри състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14