Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 445
гр.Враца 18.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публичното заседание на 19.11.2020г. / деветнадесети ноември две хиляди и двадесета
година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа
докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. д.№455
по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр.чл.118 ал.1 от КСО.
Образувано е въз
основа на жалба на Н.Б.Ц. *** против Решение
№ Ц 1040-21-83/30.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ София – град, с което е оставена без уважение жалбата
му против РАЗПОРЕЖДАНЕ № РВ-3-21-00754038/18.05.2020г. на Ръководителя на контрола по разходите относно възстановяване на
добросъвестно получено за периода 11.04.2019г.
до 15.06.2019г. вкл. парично обезщетение за временна нетрудоспособност по
болнични листове № ************ и № ************ в размер на ** лв. главница.
Поради смъртта на
жалбодателя същият е заличен и на негово място като жалбодатели са
конституирани наследниците му М.Б.Ц., М.Н.Ц. И В.Н.Ц..
В жалбата се сочи, че
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане противоречат на
материалноправни разпоредби и при издаването им са допуснати съществени
процесуални нарушения. Счита се, че след като лицето има сключен трудов договор,
който не е прекратен и са начислявани трудови възнаграждения и осигурителни
плащания, то добросъвестно получените от
първоначалния жалбодател суми като обезщетение за временна
нетрудоспособност не следва да се възстановяват. Иска се отмяна на решението и потвърденото
с него разпореждане.
Ответникът по оспорването
чрез процесуалния представител * Ц.Ц.
оспорва жалбата и прави искане за нейното отхвърляне. Изтъква се, че оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане не страдат от пороци, които да сочат
на отмяната им, издадени са от компетентни органи, в съответствие с материалния закон и при спазване
на процесуалните правила.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка на оспореното решение
съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Първоначалният
жалбодател е сключил трудов договор с работодателя „Г. **** “ ЕООД № **/**.**.**** г. на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ, на
длъжност * . Установено е от контролния
орган, че за този договор е подадено уведомление за сключването и
прекратяването му на 01.06.2019г. За
периода 11.04.2019г. – 16.05.2019г. и от
17.05.2019г. до 15.06.2019г. лицето е ползвало отпуск за временна
нетрудоспособност въз основа на издадени болнични листове рег.№ ************ и рег.№ ************ .
Тези болнични листове са представени при
ответника от работодателя „Г. **** “ ЕООД гр.*** чрез * М.Г. за изплащане. По представените два болнични
листове на първоначалния жалбодател е изплатено обезщетение за временна
нетрудоспособност ** лв., за което не са представени доказателства, но който
размер не се оспорва в предявената жалба. Ръководителят по контрола на разходите
е извършил проверка, вследствие на която е установил, че в периода м.април и м.май 2019г. соченото
като работодател дружество не е упражнявало дейност по смисъла на Търговския
закон. Като доказателство е приета Декларация от * на дружеството Ц.П., в която
той декларира, че първоначалният жалбодател
не е постъпвал на работа в дружеството, не е извършвал трудова дейност и
не са му изплащани трудови
възнаграждения. Съставен е Констативен протокол № КП-5-21-00714169/04.02.2020г.
за установените факти и обстоятелства, въз основа на което са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-21-00714186/04.02.2020г., в които под №
** е наредено заличаване на подадените по чл.5 ал.4 от КСО за Н.Б.Ц. за април и м.май 2019г. Не се спори, че предписанието
е изпълнено от „Г. **** “ ЕООД. При така установеното
Ръководителят по контрола на разходите е издал и Разпореждане № РВ-3-21-00754038/18.05.2020г.,
с което е разпоредил получената сума да бъде възстановена от получилото я лице.
Разпореждането е получено от първоначалния жалбодател на 30.06.2020г., видно от
приложеното известие за доставяне. Обжалвано е пред ответника с жалба вх.№ Ц 1012-21-363/06.07.2020г., който я е приел
за неоснователна и я е отхвърлил с
оспореното пред съда решение.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от
правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения
преклузивен срок / решението е получено на 05.08.2020г. , а
жалбата е депозирана на 07.08.2020г. по пощата/, против индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 ал.1 от АПК, подлежащ на обжалване, поради
което е допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл.168 от АПК съдът преценява оспорения пред него
акт на всички основания, посочени в чл.146 от АПК и се произнася и по негова
нищожност, дори да няма заявено искане в тази насока. Съдът намира, че спореното
решение е издадено от компетентен орган по чл. 117
от КСО – Директорът на ТП на НОИ София – град, потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен
орган, видно от представените по делото доказателства за материална
компетентност. Двата акта отговарят на изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК и 117, ал. 3 от
КСО и съдържат всички задължителни реквизити, включително и фактическите и
правни основания, послужили за издаването им, волята на издателите им е ясно определена. При така констатираното
оспореното пред съда решение не може да се приеме за нищожен административен
акт.
В хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Съгласно чл.
10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4
или чл.
4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й. В §
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е дадена легална дефиниция на понятието
осигурено лице. Това е физическо лице, което извършва трудова дейност по чл. 4
или чл.
4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Тълкуването на
цитираните разпоредби налага извода, че основанието за възникване на
осигурително правоотношение е упражняването на трудова дейност, за която се
дължат осигурителни вноски. Формалната регистрация на трудов договор, без
реално да бъде извършвана трудова дейност, не води до възникване на
осигурително правоотношение, което да поражда право на парично обезщетение за
временна неработоспособност.
Видно от
административната преписка, която е приета без оспорване от страните, при
извършена проверка от ТД на НАП-София град е установено, че по отношение на дружеството работодател не може да се направи извод за реално извършвана
дейност в пареода м.април и м.май 2019г., поради което са издадени задължителни
предписания да подаде декларации образец 1 с код заличаване на всички данни по чл.
5, ал. 4 от КСО за този период , включително и тези, касаещи първоноачалния
жалбоподател. Предписанията са влезли в сила и са изпълнени.
Правилен е изводът на
административния орган, че по отношение на жалбоподателя, в резултат на
извършеното заличаване на подадените данни по чл.
5, ал. 4 от КСО, са налице новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които са от
значение за определяне на правото и размера на изплатените парични обезщетения
за временна неработоспособност и обосновават възстановяването им. От
заличаването на подадените данни за м.април и м.май 2019г. за жалбоподателя от дружеството, с което е
сключил трудов договор, следва, че жалбоподателят не е осигурено лице, поради
което няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност, каквото
му е изплатено по представените болнични листове и дължи възстановяване на
същото.
Следва да се има
предвид, че в административното и в съдебното производство, жалбоподателят не е
ангажирал никакви доказателства, от които да може да се направи извод, че е
било налице трудово, съответно осигурително правоотношение, между него и
посоченото дружество работодател, че той реално е упражнявал трудова дейност и
е бил осигурено лице.
С оглед изложеното,
съдът приема, че оспореното решение, както и потвърденото с него разпореждане
са правилни и законосъобразни и подадената жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Воден от горното и на
основание чл.172 ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на М.Б.Ц., М.Н.Ц. и В.Н.Ц.,***, в
качеството им на * на Н.Б.Ц., против РЕШЕНИЕ №Ц 1040-21-83/30.07.2020Г. на ДИРЕКТОРА на ТП на НОИ София –град , с което е потвърдено РАЗПОРЕЖДАНЕ №РВ-3-21-00754038/18.05.2020г.
на
Ръководителя на контрола по разходите.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд чрез Врачански
административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: