№ 1597
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Въззивно гражданско дело № 20221100500874 по описа за
2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) и следващите.
С решение № 20200077/19.10.2021 г. СРС, постановено по гр. д. № 30043//2020г.
по описа на СРС, 177 състав е осъдил ответникът Е.Л. М.а да заплати на "Т.С." ЕАД на
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 200 ЗЗД във вр. с чл. 110, ал. ЗС сумата от 167.47
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.201г. до 30.04.2018г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 10.07.2020г.
до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 502.42 лв. като неоснователен, като осъжда ответинка да заплати на
ищеца сумата от 4.83 лв. – главница, представляваща стойност на таксата дялово
разпределение за периода от 01.03.2017г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 10.07.2020. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата
над тази сума до пълния претендиран размер от 14.49 лв. като неоснователен. С посоченото
решение ответникът Е.Л. М.а е осъдена да заплати на ищеца „Топлофиказция София” ЕАД
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 89.75 лв. – разноски в производството, съобразно с
уважената част от иска. С посоченото решение са отхвърлени останалите предявени искове
от ищеца „Т.С.” ЕАД срещу ответниците Е.Л. М.а и Л.Ц. М.. Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на ищеца – „Т.с.” ЕООД.
Срещу решението в осъдителната част е постъпила въззивна жалба от ответника
Е.Л. М.а (с настояща фамилия Г.), действаща чрез процесуалния си представител Л.Ц. М. с
оплаквания, че в посочената част решението е неправилно и незаконосъобразно.
Възивницата излага оплаквания, че по делото не е безспорно установено обстоятелството,
че топлинната енергия, за заплащането на чиято цена е уважен иска, е действително
1
доставена до процесния имот. Твърди, че при изчисляване на дължимата сума не се е
вземало предвид нерегламентираното порлзване на топлинна енергия от живущи в блока.
Твърди, че по делото липсват доказателства за дължимост на цена за услуата дялово
разпределение, защото такова не е извършвано коректно и участието на топлинния
счетоводител като трето лице помагач било формално. Излага подробни доводи защо липсва
коректно топлинно счетоводство на процесната сграда, поради което основателността на
претенцията от ищеца за заплащане на сградна инсталация е останала недоказана. Сочи и
неоснователност на претенцията за заплакщане на услугата дялово разпределение. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба - "Т.С.” ЕАД оспорва същата, без да излага
конкретни доводи. Моли съда да отхвърли въззивната жалба. Претендира разноски. Третото
лице-помагач - "Т.с." ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал.
2 ТЗ във вр. с чл. 200 ЗЗД във вр. с чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - "Т.С." ЕАД твърди, че ответниците – Е.Л. М.а и наследниците на Ц.Е.
М. са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот на адрес гр.
София, общ. Кръсно село, ж.к. **** в периода 01.05.2016г. -30.04.2018г.Претендира двамата
да заплатят в условията на разделност по ½ ид. част от следните суми: 1004.84 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2016г. – 30.04.2018г. и 247.70 лв. законна лихва за забава от 15.09.2017г. до
23.06.2020г., както и сумата за дялово разпределение в размер на 28.99 лв. главница за
периода от 01.03.2017г. до 30.04.2018г. и 7.72 лв. законна лихва за период от 30.04.2017г. до
23.06.2020г. ведно със законната лихва от депозиране на иска до окончателното изплащане
на претендираните суми. Ищецът твърди, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Т.С. ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Т.С." ЕАД и се одобряват от
ДКЕР, с които се регламентират търговските отношения между потребителите
на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите
при изпълнение на задълженията и др. Ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия от
"Топлофикация Саофия" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение № 0У-1/26.06.2016 г. на ДКЕВР, в сила от 11.08.2016 г. С ОУ от 2016 г. /чл. 33, ал.
2 е установено, че срокът за заплащане на месечните задължения е 45 дни след изтичане на
периода, за който се отнасят. Сградата, в която се намира имотът на ответника, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с "Т.С.“
ЕООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение
за топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Твърди, че между него
и ответниците е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за
продажба на тотоплинна енергия при Общи условия, чиито кклаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите , без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за прозццесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачите на топлинан енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 30
дневен срок след изтичане на датата на публикуване на фактурите на интернет страницата
му. Твърди, че за предоставената услуга за дялово разпределение клиентите му дължат суми
за разпределение на топлинна енергия към топлопреносното предприятие съгласно чл. 61 от
2
Наредба № 16334/2017 г. и чл. 36, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "Топлофикация Софишя" ЕАД на потребители в гр. София. Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят претендираните с исковата
молба суми в условията на разделност
Ответниците в срока по чл. 131 ГПк са оспорили качеството си на потребители,
както и наличието на реално доставяно количество топлинна енергия и наличие на реабно
извръшена услуга дялово разпределение. Правят възражение за изтекла погасителна
давност.
По делото е предсатвено писмо от Столична община, раайон Красно село,
адресирано до ищцовото дружество. От него се установява, че лицето Ц.Е. М. е придобил
право на собсственост върху апартамент № 11, вх. 1, бл. 21 на жж.к Бели брези по силата на
Договор за продажба от 29.12.1990г. Представеният документ не е оспорен от ответниците.
По делото е представен нотариаален акт за посупко-продажба на идеална част от
недвижим имот от 15.11.2013г. по силата на който ответникът Е.Л. М.а е придобила 1/6 ид.
част от процесния имот.
През м. Юни 2002г. Общото събрание на етажните собственици на сградата на
адрес: гр. София, жк "****1 е взело решение за сключване на договор за извършване на
услугата индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални
сметки с "Т.с." ЕООД. Под № 12 в пприложения към него списък е вписан Ц.Е. М..
На 05.06.2002 г. е подписан договор № 23 между ЕС на за извършванена услугата
индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални
сметки с "Т.с. " ЕООД.
От заключението на техническата експертиза на в. л. Инж. А.Ж. е установено, че
за процисния имот има разкрита партида на името на ответника Е.Л. М.а. От представените
по делото документи, фактури, извлечения и сметки е безспорно, че ответниците са
ползвали топлинна енергия за отопление на имот през целия процесен период и такава им е
била начиславан от ищеца, както е била начиславана и стойността на топлинна енергия,
отдадена отсградна инсталация и топлинна енергия за БГВ. Вещото лице е констатирало, че
ответниците са разполагали в жилището си с 3 бр. Отоплителни тела – радиатори, на които
са монтирани 3 броя топлинни разпределители и 3 бр. Термостатни вентили, както и 1 бр.
Водомер за отчитане на БГВ. През същия период топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация е определяна съобразно изискванията на действащата през периожда
нормативна уредба в областта на енергетиката. За периода 05.2016г. – 04.2018г.
потреблението на топла вода е на база реален отчет на показанията на един технически
изправен и узаконен водомер за топла вода, като в края на процесиня период количеството
БПВ е отчитана по неговите показатели. Топлинната енергия от щранг – лирата е
изчислявана по т. 6. 5 от Приложението към Наредба № 16-334 след 10. 2006 г.
Количеството на топлата вода е изчислявано съгласно чл. 69, ал. 2 Наредба № 16-
334. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана по формулата от
т. 6.1.1. от Приложение към Наредба № 16-334. Размерът на главницата
за топлинна енергия за периода м. 05. 2015 г. - м. 04. 2018 г. е 1706.60 лв, от които 1056.52
лв. за отопление на имот и 650.08лв. за битовогорещо водоснабдяване. Начислените суми
за топлинна енергия са в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
В частта, с която са отхвърлени исковете първоинстанционното решение е влязло
в сила поради необжалването му.
Първоинстанционният съд е приел, че ответникът Е.Л. М.а има качеството на
3
потребител на топлинна енергия като собственик на 1/6 ид. част от имота, като е определил
размера на доставеното количество топлинна енергия съгласно приетата по делото
техническа експертиза.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Съгласно съгласно ОУ от 2016 г.
/чл. 33, ал. 2 срокът за заплащане на месечните задължения е 45 дни след изтичане на
периода, за който се отнасят. Според нормата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потребителите на ТЕ в
сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска. В чл. 142, ал. 2 ЗЕ е
предвидено, че топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на чл. 153, ал. 3
ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не са съгласни с разпоредби в Общите
условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането им в сила да внесат в топлопреносното
предприятие заявление и да предложат специални условия. Правото на жалби и рекламации
е предвидено и в самите ОУ.
От събраните по делото доказателства се установи, че въззивницага е била
собственик 1/6 ид. част от процесния топлоснабден имот през исковия период и в това си
качество е клиент на топлинна енергия за битови нужди и носител на задължението за
заплащане на цената на потребената топлинна енергия /в този смисъл са и разясненията по т.
1 от ТР № 2/18.05.2017 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС/. Липсват данни същата да е
възразила срещу клаузите в ОУ в предвидения в закона срок.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, както и от договора,
сключен между ЕС, в която се намира процесния имот и третото лице-помагач е установено
и обстоятелството, че имотът е бил топлоснабден през исковия период.
На следващо място следва да се посочи, че всички дейности и обществени
отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в
областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и
осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Според чл.
139, ал. 2 ЗЕ /в редакция – изм.,ДВ, бр. 74 от 2006 год./, дяловото разпределение на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След изменението на посочената норма
/ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия се възлага само на топлопреносните предприятия, като
те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез
възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на
определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът
на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.
139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към
търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал.
5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост,
самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат
условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ
/отм./ – действаща нормативна уредба към момента на сключването на договора от м. юни
4
2002 год. между етажните собственици на процесната сграда и „Т.с.“ ООД.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за
обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена
за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/
за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на
клиентите.
В случая въззивният съд счита, че услугата дялово разпределение е била реално
осъществена, а нейната стойност за периода от м.май 2016 год. до м.април 2018 год. възлиза
на 28.99 лв., който извод следва от съвкупната преценка на писмените доказателства и
заключението по съдебно-счетоводната експертиза /което в посочената част следва да бъде
кредитирано – чл. 202 ГПК/. Размерът на реалното доставено
количество топлинна енергия е изчислен при спазване на действащата нормативна уредба и
е определен от техническата експертиза, като за притежаваната от въззвника 1/6 ид. част
възилиза на 4.83 лв., до който размер искът се явява основателен.
С доклада по делото първоинстанционният съд е разпределил правилно
доказателствената тежест между страните, а в решението съдът се е произнесъл по
възраженията на ответника, относими към правилното решаване на спора по същество.
Други мотивирани оплаквания не са въведени с въззивната жалба, а съгласно
разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
в осъдителната част следва да се потвърди, а въззивната жалбада се остави без уважение.
С оглед изхода на делото хправо на разноски има само въззивамеата страна. В
настоящия случай разноски в полза на въззиваемото дружество не следва да се присъждат
тъй като въззиваемият е подал бланкетен отговор на въззивната жалба, не е изпратил
процесуален представител в съдебно заседание, подал е молба, в която е заявил бланкетно
оспорване на въззивната жалба и е заявил претенция за разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20200077/19.10.2021 г. СРС, постановено по гр. д.
№ 30043//2020г. по описа на СРС, 177 състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на "Т.с." ЕООД като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6