Р Е Ш Е Н И
Е
В И М E Т О Н А Н А Р О Д А
№…………………..,гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ІV”в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Андрей Георгиев
При
участието на секретаря Снежана Апостолова и участието на прокурор Чавдар Ангелов, като разгледа
докладваното от съдия Зл. Чолева гр.дело № 8773 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното.
Производството
е по реда на чл.258- чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение на СРС, 45 състав под № 335210 от 09.02.2018г.,
постановено по гр.дело № 53910/2015г., с което Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на А.К.Г., на основание чл.2,ал.1,т.3 и т.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ - сумата от 7000,00лв.
като обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищцата в резултат на незаконно
обвинение в извършване на престъпление, по което е оправдана с присъда от
25.10.2012г. по НОХД № 22348/2011г. по описа на СРС, НК, 2-ри състав,
потвърдена с решение № 695/27.05.2013г. по ВНОХД № 2060/ /2013г. по описа на
СГС, НО 16 въззивен състав, като за разликата над сумата от 7 000,00лв.- до
пълния предявен размер от 25 000,00лв., искът е отхвърлен като неоснователен. С
решението Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на А.К.Г. сумата от
282,80лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението се обжалва от двете страни по делото.
Възизвницата-ищца
А.К. М./с
предишна фамилия Г./ атакува първоинстанционното решение в частта, с която е
отхвърлен предявеният от нея иск за разликата на уважения размер от 7
000,00лв.– до пълния заявен размер от 25 000,00лв. Твърди, че присъденият от
първата инстанция размер на обезщетението не е съобразен с критерия за
справедливост, установен с нормата на чл.52 от ЗЗД, тъй като е занижен и не
съответства на претърпените от нея и доказани по делото неимуществени вреди.
Поддържа неправилност на извода на първата инстанция, с който е прието, че от
нейна страна е налице принос за настъпване на вредите. С оглед на тези
съображения, подробно развити жалбата и писмена защита, ищцата заявява искане
за отмяна на решението на СРС в отхвърлителната му част и вместо него –
постановяване на друго, с което предявеният от нея иск да бъде уважен в пълния
му заявен размер, с присъждане на направените по делото разноски.
Въззивникът-ответник Прокуратура на РБ обжалва решението на първата инстанция в частта на
уважения иск за сумата от 7 000,00лв.. Поддържа доводи за незаконосъобразност на
решението в обжалваната част. Възразява, че по делото не е установено наличието
на всички елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността му и в
частност- за недоказаност на претърпени от ищцата неимуществени вреди , които
да са в пряка причинно-следствена връзка с процесното обвинение. При условията на евентуалност – поддържа
доводи за завишен размер на присъденото
от първата инстанция обезщетение , като счита, че то не съответства на принципа
за справедливост, установен с нормата на чл.52 от ЗЗД. С изложените доводи,
подробно развити в жалбата, въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваната от него част и вместо него-
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, а при
условията на евентуалност – да бъде намалено по размер присъденото на ищцата
обезщетение. Не претендира разноски по делото за въззивното производство.
Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната
страна, като неоснователна в съдебно заседание, като по въззивната жалба на
ответника е подаден и писмен отговор от ищцата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК, с
който е заявено искане за отхвърлянето й като неоснователна.
Софийският
градски съд, като взе
предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства в рамките на въззивната жалба по реда на чл.235,ал.3 от ГПК,
приема за установено следното:
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни и
срещу подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което се
явяват допустими.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269,
предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по съществото на спора в
рамките на доводите, изложени във
въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК..
Предявен е иск с правно основание чл.2,ал.1, т.3 и т.1
от ЗОДОВ от А.К.Г. /с ново фамилно име-М./
срещу Прокуратурата на РБ за сумата от 25 000,00лв., претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди, /негативни психически емоционални преживявания, притеснения,
уронване на честта и доброто име/ , претърпяни в резултат незаконно обвинение в
извършване на престъпление, по което е оправдана с присъда от 25.10.2012г. по
НОХД № 22348/2011г. по описа на СРС, НК, 2-ри състав, потвърдена с решение №
695/27.05.2013г. по ВНОХД № 2060/ /2013г. по описа на СГС, НО 16 въззивен
състав.
С решението на СРС исковата претенция за главницата е
уважена за сумата от 7 000,00лв. и е отхвърлена за разликата над тази сума-до
пълния предявен размер.
Настоящият съдебен състав приема, че следва да се
произнесе първо по въззивната жалба на ответника, доколкото с нея се поддържат
доводи за недължимост на претендираното обезщетение, а жалбата на ищцата касае
само размера на претендираното обезщетение.
По жабата на ответника срещу решението в частта на
уважения иск по чл.2,ал.1,т.3 и т.1 от ЗОДОВ- за сумата от 7 000,00лв.
Настоящият
съдебен състав приема, че между страните по делото няма спор, а и от
представените писмени доказателства се установява наличието на следните
елементи от фактическия състав по чл.2,ал.1,т.3 и т.1 от ЗОДОВ, а именно:
повдигнатото и поддържано обвинение срещу ищцата за престъпление по чл.194,ал.1
от НК по досъдебно производство № ЗМ 2727/2006г. по описа на 05 РПУ-СДП,
пр.пр.№ 45424/2006г. по описа на СРП. Ищцата е привлечена като обвиняема за
посоченото престъпление с постановление
от 16.01.2007г. Наказателното производство е приключило с оправдателна присъда по
ВНОХД № 2060/2013г. по описа на СГС, НК, 16 въззивен състав, влязла в сила на 127.05.2013г. От материалите
по приложените към настоящото дело наказателни дела се установява, че при
първоначалното разглеждане на наказателното дело от СРС е постановена
осъдителна присъда по НОХД № 9735/2009г., с която на ищцата е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, като изпълнението на
наказанието е отложено за срок от 1 година с изпитателен срок от 3 години по
реда на чл.66 от НК. Осъдителната присъда е отменена по реда на обжалването й
от ищцата от СГС и делото е върнато за ново разглеждане на СРС, при което е
постановена оправдателна присъда по НОХД № 22348/2011г. по описа на СРС,
потвърдена с решение на СГС по ВОНХД № 2060/2013г. Доказан е фактът, че в рамките на
наказателното производство на ищеца е наложена мярка за неотклонение- „задържане под стража“
по НОХД № 9735/2009г. по описа на СРС – с определение от 29.09.2010г., като
последица от която ищцата е приведена в затвора в гр.Сливен на датата
08.01.2011г. и е освободена на 21.01.2011г. , след отмяна на посочената мярка
за неотклонение и наложената по-лека мяра за неотклонение- „подписка“.
Правният спор между страните по делото , с оглед
поддържаните от вззивника-ответник доводи /възражения/ с въззивната жалба и
приложението на чл.269,предл.2 от ГПК, е
по въпроса за доказаността на претърпените от ищцата неимуществени вреди и
причинно- следствената връзка между тези вреди и процесното обвинение, както и
по въпроса за размера на дължимото на ищцата обезщетение- при приети за
доказани от съда неимуществени вреди в резултат на процесното обвинение.
Настоящият съдебен състав приема, че по делото е
безспорно установено наличието на претърпени от ищцата неимуществени вреди,
които са в пряка причинно - следствена връзка с процесното обвинение. Както
приема ВКС в своята константна практика, житейски обосновано и нормално е всяко лице в ситуация на водено
срещу него наказателно производство да търпи гореизброените неимуществени
вреди, поради което „съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за
установяване на увреждането в рамките на обичайното“ – Решение № 239/
26.03.2019г. по гр.д. № 4963/ 2017г. на ІV ГО на ВКС, постановено по реда на
чл.290 от ГПК. Константната практика на
ВКС приема, че на пълно и главно
доказване подлежат твърдяните от ищеца увреждания над обичайното. В конкретния случай фактът, че ищецата е
търпяла в периода на воденото срещу нея процесно наказателно производство:
стрес, несигурност, притеснения, засягане на доброто име пред семейството,
както и в кръга на съседите, приятелите и колегите, притеснения за детето й,
което към релевантния момент е било на 11 години, е доказан и от събраното по делото гласно
доказателство- показанията на разпитания по делото свидетел В.. Съдът кредитира
показанията на свидетеля относно изброените неимуществени вреди и
причинно-следствената връзка между тях и процесното обвинение, като отчита, че
свидетелят не е заинтересован и
показанията му почиват на негови преки и непосредствени впечатления. Като
последица от така, съдът приема, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ
и за ответника е възникнала отговорността за заплащане на дължимото на ищцата
обезщетение за гореизброените претърпяни неимуществени вреди – пряка последица
от процесното обвинение, по което е оправдана с влязлата в сила присъда.
По отношение размера на дължимото на ищеца
обезщетение. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно заявеното от
ответника с въззивната жалба възражение за прекомерност на размера присъденото
с обжалваното решение обезщетение. Настоящият съдебен състав приема, че
определено
при спазване на принципа за справедливост, установен с нормата на чл.52 от ЗЗД,
размерът на дължимото на ищеца обезщетение възлиза на сумата от 8 000,00лв.
В съответствие с константната и задължителна съдебна практика- т.3 от
Постановление № 4/ 23.12.1968г. на Пленума на ВС настоящият съдебен състав
зачита следните конкретни обстоятелства,
имащи правно значение за определяне на този размер съобразно критерия за
справедливост, установен с нормата на чл.52 от ЗЗД, а именно: че обвинението, по което ищцата е оправдана ,
е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от НК, доколкото за
него се предвижда наказание лишаване от свобода повече от 5 години / до 8
години/, както и фактът, че ищцата е била с чисто съдебно минало. Отчита, че
наказателното производство е продължило в дълъг период от време от 7 години,
/като ищцата се е явила лично с пълномощника си на 5 от проведените съдебни
заседания, а в останалите е представлявана от пълномощник/ и през този период
ищцата е търпяла стрес, безпокойство, притеснения, засягане на доброто име,
честта и достойнството й пред семейството, близки, приятели и колеги, което е
обусловило и затваряне в себе си и ограничаване на контактите й. Отчита също
така, че първоначално по отношение на ищцата е постановена осъдителна присъда,
която до отмяната й по реда на инстанционния контрол безспорно обуславя търпяни от ищцата по-силни
като интензитет негативни емоции и преживявания, предвид и установения от свидетеля факт , че
ищцата към този момент е отглеждала сама
малолетното си дете на 11 години и се е тревожила и за неговото бъдеще и
отглеждане. Съдът зачита също така и правно-релевантния факт, че на ищцата е
наложена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ в периода
08.01.2011г.- 21.01.2011г., в резултат на което тя е била приведена в затвора в
гр.Сливен , като в този период не е
могла да се грижи за детето си, изпитвала е безпокойство и притеснения кой ще
отглежда детето, включително не е могла да споделя преживявания на детето –
като рожден ден. От друга страна съдът намира, че следва да бъде отчетен
фактът, след отмяната на най-тежката мярка за неотклонение, за останалата част
от наказателното производство по отношение на ищцата е взета най-леката мярка
за неотклонение- „подписка“, като зачита,
че последната макар и в по-малка степен е
налагала ограничения на ищца, свързани с придвижването й. При зачитане
на гореизброените правно-релевантни факти, съдът приема, че дължимото на ищцата
обезщетение, което репарира претърпяните от нея неимуществени вреди в
съответствие с принципа за справедливост, възлиза на сумата от 8 000,00лв.
, /както е прието и от първата инстанция/. Настоящият съдебен състав приема, че
не се установяват търпяните от ищцата негативни психически преживявания и емоции
да са над обичайните в конкретния случай, ето защо счита, че обезщетението в
размер на 8 000,00лв. съответства с принципа за справедливост. От друга страна, настоящият съдебен състав
напълно споделя извода на първата инстанция, с който е прието, че за настъпване
на част от претърпяните неимуществени вреди ищцата е допринесла с поведението
си, поради което и на основание нормата на чл.5,ал.2 от ЗОДОВ, горепосоченото
обезщетение следва да бъде намалено. Съдът приема, че за неимуществените вреди,
за които самата ищца твърди, че са били с най-голяма негативна тежест в периода
на наложената й мярка за неотклонение
„задържане под стража“, а това й
твърдение се установява и със събраното гласно доказателство, тя е допринесла с
неизпълнение на задължението й по чл.66,ал.1 от НПК. Установява се от
материалите по НОХД № 9725/2009г., че
призовките за съдебните заседания на 25.11.2009г., 10.03.2010г.,
19.05.2010г., 29.09.2010г. , са
върнати в цялост от адреса, посочен от ищцата в рамките на досъдебното
производство, който съвпада с нейните регистрирани постоянен и настоящ адрес:***,
като това е и адресът, посочен от баща й, на чийто адрес ищцата също е търсена
по нак.дело. В цялост е върната и призовката до установения в рамките на
досъдебното производство адрес в гр.София, кв.Надежда. Всички призовки са
върнати с отбелязвания, че ищцата не се намира на тези адреси, като този на
ул.“Дунав“ е напуснат от нея. Като последица от неизпълнение на задължението на
ищцата по чл.66,ал.1 от НПК, с определение на съда от съдебно заседание на
29.09.2010г. по отношение на ищцата е взета мярка за неотклонение- „задържане
под стража“ за посочения по-горе период от време. Напълно неоснователно и недоказано е
твърдението на ищцата, че от нея не е изпълнено задължението по чл.66,ал.1 от НПК, основано на недоказания факт, че не
е знаела за образуваното срещу нея наказателно дело, тъй като това й твърдение
се опровергава от доказателствата по делото. Материалите от разследването по
досъдебното производство са й връчени лично с протокол от 11.02.2009г.
Настоящият съдебен състав приема, че приносът на ищцата за настъпване на част
от доказаните претърпяни неимуществени вреди, свързан с неизпълнение на
задължението й по чл.66,ал.1 от НПК, довело до налагане на най-тежката мярка за
неотклонение, е в размер на 10% , като
отчита, че този принос касае именно най-големите по тежест неимуществени вреди,
търпяни от ищцата, в кратък период от време. Като последица от това, дължимото
на ищцата обезщетение, намалено с посочения процент на съпричиняване е в размер
на 7 000,00лв. До размера на тази сума следва да бъде уважен
предявеният иск, а за разликата над нея- до пълния предявен размер от
25 000,00лв.- отхвърлен, като неоснователен.
С оглед гореизложените мотиви, съдът намира,
че жалбата на ответника се явява неоснователна и като такава-следва да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение в атакуваната от него част- потвърдено, като законосъобразно и
правилно.
По жалбата на ищцата срещу първоинстанционното решение
в отхвърлителната част
Жалбата е
неоснователна, с оглед подробно изложените по-горе съображения, с които от съда
е мотивиран дължимият на ищцата размер на обезщетението за претърпяните
неимуществени вреди.
Тъй като изводите на настоящата инстанция напълно
съвпадат с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
въззивните жалба и на двете страни срещу него- оставени без уважение, като
неоснователни.
По разноските във въззивното производство: При този
изход на делото- на неоснователност на жалбите и на двете страни, на същите не
се дължат разноски за настоящото производство и те остават в тяхна тежест
така, както са извършени.
Воден от горните мотиви, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 45
състав под № 335210 от 09.02.2018г., постановено по гр.дело № 53910/2015г
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд, при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.