Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
11.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана
Генжова
мл. съдия Мирослав
Стоянов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 8684 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 12.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 1427/ 2018 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 167 състав, са отхвърлени като недоказани предявените от „Т.С.”
ЕАД- *** /ЕИК *******/ срещу П.И.К. /ЕГН **********/ и М.П.Я. /ЕГН **********/ осъдителни
искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за разделно присъждане /при
съотношение 3/4 към 1/4 части/ на сумата 1 488.48 лева /общо/, представляваща главница за топлинна енергия
за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. за имот с адм. адрес: гр. София, жк
„*******, аб.№ 269964, ведно със законната лихва от 8.01.2018 г. до
окончателното й изплащане, на сумата 295.65 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.09.2015 г. до 28.11.2017 г., на сумата 36.08 лева, представляваща главница за
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 08.01.2018 г. до окончателното й изплащане,
и на сумата 7.62 лева- лихва за
забава върху таксата за дялово разпределение за периода 30.06.2015 г.-
28.11.2017 г. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъден да
заплати на ответниците П.К. и М.Я. сумата 300
лв.- разноски
по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД- ***
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС отхвърлително решение, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на
горепосочените суми, ведно с разноските по делото.
Въззиваемите
страни П.И.К. и М.П.Я. /ответници по делото/ оспорват въззивната жалба на ищеца
и молят да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като
претендират разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач “Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по повод жалбата на
ищеца.
Предявени са осъдителни
искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество постановеното от СРС решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предявените
от „Т.С.” ЕАД искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са неоснователни и недоказани и
следва да бъдат отхвърлени.
Основателността на
предявените по делото искове е предпоставена от установяване пасивната
материално- правна легитимация на ответниците да отговарят по същите. Ищецът основава претенциите си
към ответниците П.И.К. и М.П.Я. на твърдението, че са собственици и потребители на топлинна
енергия в топлоснабден имот: АПАРТАМЕНТ № 66 на ІV етаж в бл.*******гр.
София, с абонатен № 269964, през периода м.05.2014 г.- м.04.2016 г., в която връзка представя списък
на етажните собственици в сградата, в която се намира процесният имот, удостоверение
за наследници на Е.Б.К./поч. 2004 г./ и молба на ДСК- „Жилищно кредитиране“ от 1991
г. за вписване законна ипотека върху недвижим имот по отношение на П.И.К. и Е.Б.К..
Основният
спорен по делото въпрос е дали през процесния период между страните е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Действащата през периода нормативна уредба предвижда две алтернативни
основания, при които такова договорно отношение възниква- писмен договор по
чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване
върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153,
ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна
енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако
имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се
явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба
на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща
в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тази хипотеза е
приложима, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен
топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ
се по правило
основен източник на
облигационните правоотношения. Сключването
на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е
приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1,
т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз
основа на писмени договори при общи условия,
сключени
между
доставчика на
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 8684/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
топлинна
енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието
на такъв договор, сключен относно доставката
на топлинна енергия в процесния
имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно
правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права
върху имота.
В
случая от страна на ответниците П.К. и М.Я. е заявено оспорване на исковете- по
основание и по размер /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/, поради
което и съобразно чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже
обосноваващите спорното материално право факти и обстоятелства, каквото
доказване от негова страна в процеса не е проведено.
Като
доказателства по делото от страна на ищеца са представени само посочените по-
горе: списък на етажните собственици в сградата, в която се намира процесният
имот, в който срещу
ап.№ 66 за абонатен № 269964 е посочено името на П.И.К.; удостоверение за наследници
на Е.Б.К., според което след смъртта си на 22.02.2004 г. същата е оставила за
законни наследници съпруг П.И.К. и дъщеря М.П.Я. /ответниците по делото/; и
молба на ДСК- „Жилищно кредитиране“ от 1991 г. за вписване законна ипотека
върху недвижим имот по отношение на П.И.К. и Е.Б.К..
Липсват легитимационни
документи за правото на собственост върху процесния апартамент както на името
на някой от участващите в настоящото съдебно производство ответници П.И.К. и
дъщеря М.П.Я., така и на името на посочената по- горе наследодателка Е.Б.К./пом.
2004 г./.
Приложеното от ищеца писмено доказателство- молба на ДСК- „Жилищно кредитиране“ от
1991 г. за вписване законна ипотека върху недвижим имот, не
представлява доказателство, годно да установи релевантните за предмета на
настоящия съдебен спор факти и обстоятелства, вкл. притежанието на вещни права
върху процесния имот или на част от него от П.К. и Е.К., а също и от
ответницата М.Я.- като законен наследник на последната.
При установената в
процеса фактическа и правна обстановка се налага приемането на извод, че
ответниците П.К. и М.Я. не са пасивно материалноправно легитимирани да
отговарят по предявените от „Т.С.“ ЕАД осъдителни искове за реално изпълнение
на договорно задължение по чл.79, ал.1 ЗЗД. Не се установява същите да имат
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по силата на закона
/чл.153, ал.1 ЗЕ/, тъй като липсват доказателства през процесния период от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. да са били притежатели на вещни права- право
на собственост или ограничено вещно право на ползване, върху процесния имот: АПАРТАМЕНТ № 66 на ІV етаж в бл.*******гр. София,
с абонатен № 269964, нито да са страни по сключен с „Т.С.“ ЕАД
индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия по смисъла на
чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ.
Няма твърдения, нито доказателства да са подали молба- декларация за откриването
на клиентска партида при ищеца- топлопреносно предприятие.
Предвид
непроведеното от ищеца пълно главно доказване на производящите спорното
материално право факти и отнасяне на неблаго-приятните последици от
недоказването в негова вреда, исковете му по чл.79, ал.1 ЗЗД като недоказани и
неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Неоснователността
на исковете относно главницата- чл.79, ал.1 ЗЗД, обуславя извод за
неоснователност и на исковете за присъждане на акцесорни вземания за лихви за
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора постановеното от СРС решение като правилно следва изцяло да
бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи
да заплати на въззиваемите страни общо сумата 300 лв.- разноски за въззивното
производство /за платено адв. възнаграждение/.
На
основание чл.77 ГПК въззивникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата 63.46
лв.- държавна такса по въззивната жалба /допълнително/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 12.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1427/ 2018
г. на Софийски районен съд, І ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК
*******/ да заплати на П.И.К. /ЕГН **********/
и М.П.Я. /ЕГН **********/ общо сумата
300 лв. /триста лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК
*******/ да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата 63.46 лв. /шестдесет
и три лева и 46 ст./- държавна такса
по въззивната жалба /допълнително/, на основание чл.77 ГПК.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- *** като трето лице- помагач на
ищеца в производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.