№ 13354
гр. ******, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20221110132367 по описа за 2022 година
И. Б. И., ЕГН ********** от гр. ******, /АДРЕС/, е
предявил против ПРБ обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, за сумата в размер на 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, в резултат на водено срещу него за
деяние по чл. 234, ал.1, пред.2 от НК д.п. № 5145/2018г. по
описа на СДВР, пр.пр. № 17341/2018г. по описа на СРП
наказателно производство, впоследствие прекратено с
постановление на СРП от 20.11.2018г., за сумата в размер
на 19 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, в резултат на водено
срещу него за деяние по чл. 234, ал.1, пред.2 от НК д.п. №
5145/2018г. по описа на СДВР, пр.пр. № 17341/2018г. по
описа на СРС наказателно производство, впоследствие
1
прекратено с постановление на СРП от 20.11.2018г., ведно
със законната лихва върху двете главници, считано от
15.06.2022г. – датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателно изплащане на сумата, за сумата в размер на
152,10 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за имуществени вреди, за периода от
17.06.2019г. до 15.06.2022г., за сумата в размер на 5 931,26
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за неимуществени вреди, за периода от 17.06.2019г. до
15.06.2022г.
Ищецът твърди, че срещу него било водено д.п. №
5145/2018г. по описа на СДВР, пр.пр. № 17341/2018г. по
описа на СРП за деяние по чл. 234,ал.1, пред.2 от НК.
Твърди, че с определение от 17.06.2019г. на СГС, НО, 9-ти
въззивен състав, постановено по ВНЧД № 2260/2019г. било
отменено определение на СРС, НК, 8-ми състав от
17.04.2019г. и било потвърдено постановление на СРП от
20.11.2018г. за прекратяване на воденото срещу него
наказателно производство. Твърди, че в рамките на
досъдебното производство бил задържан под стража за срок
от 72 часа, когато с протоколно определение от 14.05.2018г.
но ЧНД № 7630/2018г. СРС, 99-ти състав, оставил без
уважение искането на СРП за вземане спрямо ищеца на
постоянна марка за неотклонение „задържане под стража“.
Твърди, че от 14.05.2018г. до 17.06.2019г. бил с мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500,00 лева.
Твърди, че в рамките на наказателното преследване
2
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
разноски за адвокатска защита в размер на 500,00 лева.
Наказателното производство довело и до редица негативни
преживявания, които произвели неблагоприятни
последици за него, като стрес, тревожност, психически
дискомфорт, поради което се влошило и здравословното му
състояние. Твърди, че воденото наказателно производство
се отразило и на социалните му контакти и на служебно
изпълняваните от него задължения в кафе „******“, бил
злепоставен пред семейството си, приятелите и в службата
си. По изложеното моли за уважаване на исковете.
Ответникът оспорва предявените претенции по
основание и размер. Посочва, че задържането на ищеца
било с цел явяването му пред съда, като по същество
намира исковете за неоснователни, доколкото на ищеца не
били причинени вреди, нито с факта на задържането му,
нито с този на привличането в качеството му на обвиняем.
Обстоятелството, че ищецът предприел след прекратяване
на наказателното производство действия по заличаване на
извършената му полицейска регистрация, за което си наел
адвокат, чиито хонорар заплатил, не било в причинна
връзка с повдигнатото обвинение и воденото наказателно
производство. Ищецът не ангажирал доказателства за
доказване на твърдените от него за претърпени
неимуществени вреди, както и че са в причинна връзка с
воденото наказателно производство. Счита и че размера на
претендираните неимуществени вреди е завишен. Моли за
3
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание, ищецът И. Б. И., редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат С., който
поддържа исковата претенция и моли за уважаването й.
В съдебно заседание ответникът ПРБ се представлява
от прокурор К.В., който поддържа отговора на исковата
молба и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото гласни и писмени доказателства и
като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл.235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото по делото д.п. № 5145 по описа на СДВР,
пр.пр. № 17341/2018г. по описа на СРП се установява, че
досъдебното производство е образувано в хипотезата на чл.
212, ал.2 от НПК със съставянето на протокола на първото
действие по разследването, когато се извършва
претърсване и изземване, по повод съобщение за
извършено престъпление по чл.234, ал.1,пред.2 от НК, за
това, че на 12.05.2018г. в гр.******, ул. „*****“ № 159-163 в
кафе – аперитив „******“, ищецът държал акцизни стоки
без акцизен бандерол, смес за пушене на водна лула –
наргиле, като случая е немаловажен и такъв се изисква по
закон. С постановление за привличане на обвиняем от
12.05.2018г. ищецът е привлечен като обвиняем за
4
извършено престъпление по чл. 234, ал.1, пред.2 от НК. Със
Заповед за задържане на лице от 11.05.2018г. ищецът е бил
задържан за срок от 24 часа, а впоследствие с
постановление на наблюдаващия прокурор от 12.05.2018г.
ищецът е задържан за 72 часа. Изготвено е искане за
вземане по отношение на И. Б. И. на мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Съответно на 12.05.2018г. е
извършено при условията на неотложност действие по
„претърсване и изземване“, обективирано в протокол,
който впоследствие е одобрен от СРС, НО, 15-ти състав по
ЧНД № 7588/2018г. С Определение от 14.05.2018г. СРС, НО,
99-ти състав оставя без уважение искането на СРП за
вземане по отношение на И. Б. И. на мярка за неотклонение
„задържане под стража“, като му е взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500,00 лева.
С постановление на наблюдаващия прокурор е удължен
срока за разследване по д.п. № 5145/2018г. по описа на
СДВР, пр.пр. № 17341/2018г. по описа на СРП. С
постановление на наблюдаващия прокурор от 20.11.2018г.,
наказателното производство срещу И. Б. И. е прекратено за
престъпление по чл. 234, ал.1, пред2 от НК, отменена е
взетата му мярка за неотклонение „парична гаранция“ и
производството е спряно, поради това, че извършителят на
деянието не е разкрит. С определение от 17.04.2019г., СРС,
НО, 8-ми състав, постановено по НЧД № 6277/2019г. отменя
постановлението на прокурор от 20.11.2018г. за
прекратяване на наказателното производство срещу И. Б.
5
И. за престъпление по чл. 234, ал.1,пред.2 от НК. С
определение № 2399/17.06.2019г. СГС, НО, 9-ти въззивен
състав, постановено по ВНЧД № 2260/2019г. е отменено
определение на СРС от 17.04.2019г., с което е отменено
постановление на прокурор при СРП от 20.01.2019г. за
прекратяване на наказателното производство по д.п. №
5145/2018г. по описа на СДВР, водено срещу И. Б. И. за
престъпление по чл. 234, ал.1, пред.2 от НК. Така
постановлението за прекратяване на досъдебното
производство срещу ищеца влиза в сила на 17.06.2019г.
Не е спорно, че впоследствие след прекратяване на
досъдебното производство, ищецът, чрез адвокат В. С.
предприема производство по чл. 28 от Наредба за реда за
извършване и снемане на полицейска регистрация, за
заличаването й, за което е реализира разноски за
адвокатска защита, за което по делото е приет договор за
правна защита и съдействие № 17/2021г., от който се
установява, че страните са договорили възнаграждение в
размер на 500,00 лева, заплатено от ищеца.
В хода на производството е допуснато събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Ф.Л., майка на ищеца и Х.Б.П., негов
работодател.
От показанията на свидетелката Л. се установява, че
през 2018г. синът и работел в кафе „******“ на ул. „*****“ в
кв. „............“, като сервитьор. На 11.05.2018г. в заведението
6
се извършила комплексна проверка, която продължила до
15:30-6:30 часа на другия ден и завършила с отвеждане на
сина й в СДВР. Първоначално бил задържан за 24 часа,
впоследствие за 72 часа. Свидетелката възпроизвежда, че
сина и след случая бил „психически смазан, не искал да
излиза, няколко зъба му се наложило да бъдат извадени
веднага“, в която част показанията и кореспондират на
приетите по делото амбулаторни листа /л.25 и л.26 по
делото/, започнал да получава главоболие, не се хранел,
кръвното му се покачвало, като това обективно състояние
продължило около година. Смазвало го това, което четял в
социалните мрежи, че е задържан, арестуван. Свидетелката
посочва, че не е имало други образувани срещу сина и
производства преди това, той не бил осъждан. Към датата
на разпита посочва, че отново бил сервитьор в същото
заведение.
Показанията на свидетеля П. се припокриват с тези на
свидетелката Л., като той също потвърждава, че след
случката ищецът не бил същия човек, затворил се в себе си,
напълнял, започнал да вдига кръвно, не искал да посещава
работното си място, изявил желания да напуска работното
си място на няколко пъти, понякога в продължение на
седмица не идвал на работа, споделил, че изпитва срам, че
бил задържан по случая, като това състояние продължило
година –две. Конкуренцията се възползвала от това и
започнала да вреди на имиджа на заведението, но въпреки
7
това ищецът продължил да работи в заведението,
включително и към датата на о.с.з.
Въз основа на гореустановеното съдът достигна до
следните правни изводи:
Нормата на чл. 2, ал 1,т.3,пред.1 от Закона за
отговорността на Държавата и общините за вреди гласи, че
Държавата отговоря за вредите причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието и прокуратурата и
съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, и когато лицето бъде оправдано, или
образуваното срещу него производство бъде прекратено.
Съгласно Тълкувателно Решение № 3 от 22.4.2005 г. по т.
гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение
по чл.2 от ЗОДОВ се предявят срещу ПРБ, когато е единно
и централизирано юридическо лице /чл.7 ЗОДОВ/. С оглед
разясненията дадени в цитираното тълкувателно решение
предявеният от ищеца иск е процесуално допустим,
предявен срещу надлежна страна.
Основателността на предявения иск се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки:
повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено
престъпление; впоследствие наказателното производство
да е прекратено; причинна връзка между претърпените
вреди и незаконното обвинение. В случая съдът намира, че
е налице първата предпоставка за уважаване на иска с
правно основание чл. 2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ, тъй като срещу
8
ищеца е образувано наказателно производство, повдигнато
му е обвинение за осъществен състав на деянието по чл.
234, ал.1, пред.2 от НК, като впоследствие наказателното
производство е прекратено. Периода, който се очертава и в
рамките на който ищецът твърди да е търпял
неимуществени вреди следва да се онагледи времеви от
11.05.2018г. до влизане в сила на постановлението на
наблюдаващия прокурор, с което наказателното
производство срещу И. Б. И. за деяние по чл. 234, ал.1,
пред.2 от НК е прекратено – 17.06.2019г., тоест година и
един месец.
С оглед на това, следва да се приеме, че повдигнатото
обвинение е било незаконно по смисъла на чл. 2, ал.1,
пред.3 от ЗОДОВ, поради което е налице
незаконосъобразност и на процесуалните действия по
образуване и провеждане на това производство.
Установи се от събраните гласни доказателства, че
като пряка и непосредствена последица от наказателното
преследване ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Показанията на разпитаните свидетели, които съдът
кредитира, като логични, последователни и убедителни,
безпротиворечиво сочат, че воденото наказателно
производство се е отразило негативно върху емоционалното
и психическото състояние на И. Б. И., причинило му е
стрес, напрежение, притеснения, страх от неоснователно
осъждане, безпокойство относно неясното си бъдеще.
9
Установява се от същите и че след повдигане на
обвинението ищецът променил поведението си, станал
необщителен, затворил се в себе си, тревожел се за
отражението, което ще даде наказателното производство
върху живота му, изпитвал неудобство, включително и в
трудовата си среда. Освен това, засегнати са били доброто
име и авторитета му в професионалните среди, тъй като
обстоятелствата, свързани с повдигнатото обвинение, са
станали достояние на много клиенти в кафе „******“,
където той полага труд и до сега.
Изложеното дава основание да се приеме, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника
за репариране на установените неимуществени вреди,
претърпени от ищеца, за които се доказва, че са в причинна
връзка с незаконното обвинение.
Размерът на дължимото обезщетение следва да се
определи по справедливост /чл. 52 от ЗЗД, като се отчетат
установените обстоятелства досежно характера и вида на
претърпените вреди, тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното производство. В
случая се установи, че наказателното производство против
И. Б. И. е започнало с привличането му в процесуалното
качество на обвиняем по д.п. № 5145/2018г. с
постановлението на органа по разследването от дата
12.05.2018 г. и е приключило на 17.06.2019 г. с
прекратяването му. Стана ясно от събраните гласни
10
доказателства, че в този период от време същият е търпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
изживявания, ограничаване на социалните контакти,
изпитване на неудобство пред близки и познати, накърнени
са били доброто име и достойнството му. Следва да се
отчете, че лицето не е осъждано, няма данни за водени
срещу него други производства, както и факта, че в
рамките на горепосочения период от 14.05.2018г. до
17.06.2019г. е било задържано. Задържането е свързано
винаги с така повдигнатото обвинение и съдът следва да
прецени доколко то е допринесло за характера и вида на
претърпените неимуществени вреди. При преценка размера
на обезщетението следва да се отчете обстоятелството, че
престъплението, за което е повдигнато обвинение е тежко
по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за същото е предвидено
наказание лишаване от свобода, а това несъмнено е
предизвикало силно безпокойство и притеснение у ищеца,
който е бил с чисто съдебно минало към датата на
започване на наказателното преследване и не е имал до
този момент досег с правозащитните органи. Следва да се
съобрази още, че душевен дискомфорт на ищеца е
причинен и от действията по задържане, обиск,
претърсване и изземване, както и по извършване на
полицейска регистрация, съставляваща част от мерките,
които се предприемат срещу лицето, привлечено като
обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ
характер. Наред с горното, трябва да се съобрази, че
11
производството срещу И. е протекло в разумни срокове, че
е прекратено в досъдебната му фаза, че след задържането не
са предприемани процесуални действия, както и че спрямо
ищеца е била взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“, отменена впоследствие с постановлението за
прекратяване. Имайки в предвид съдържанието на
доказаните по делото неимуществени вреди, претърпени от
ищеца в резултат на воденото против него наказателно
производство, техния интензитет и продължителност,
отчитайки тежестта на обвинението, икономическите
условия в страната и стандарта на живот към релевантния
момент /12.05.2018 г. -17.06.2019г./, продължителността на
търпените негативни отражения, средно около година,
съгласно изслушаните гласни доказателства, съдът намира,
че за справедливото обезщетяване на ищеца следва да се
присъди сума от 8 000 лв., за която искът се явява
основателен и следва да се уважи. За разликата до пълния
предявен размер от 19 500 лв. заявената претенция следва
да се отхвърли, тъй като по делото не се доказаха
претърпени вреди над обичайните и с трайни и
неотстраними последствия. Не се установява, а и не се
твърди, обвинението в извършване на престъпление да е
рефлектирало в отрицателна насока върху физическото
здраве на ищеца, и то в степен, че да доведе до трайно
увреждане. Липсват доказателства за наличие за сериозни
отражения върху психиката на ищеца, извън обичайните
неблагоприятни емоционални изживявания на човек в
12
подобно положение, както и такива за загуба на
възможност за трудова реализация, като последното ясно
си проличава от разпита на свидетелите Л., която
разпитана казва, че сина и е устойчив психически, като
добавя „то беше ясно, че той е в една депресия, няма нужда
от психическа помощ“, както и от показанията на
работодателя му, който потвърждава, че към днешна дата
ищецът продължава трудовия си процес. Освен това, не се
установява и конкретният случай да е придобил обществен
отзвук, от който ищецът да е бил публично дискредитиран,
макар, че са налице индикации в това отношение, по
делото не се установиха безспорни доказателства в тази
връзка, освен от събраните гласни доказателствени
средства, или да са настъпили съществени и необратими
промени в личността му и начина му на живот.
По претенцията за имуществени вреди:
Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Установява се от приетия по
делото договор за правна защита и съдействие /9 по делото/,
че ищеца е заплатил на адвокат В. С. възнаграждение за
изготвяне на искане за снемане на полицейска
регистрация. Съдът намира за основателна претенцията
касаеща дължимостта на направени разходи за адвокатско
възнаграждение за снемане на полицейска регистрация.
Установи се по делото, че в хода на досъдебното
13
производство е извършена полицейска регистрация на И.
Б. И., привлечен като обвиняем за извършено умишлено
престъпление от общ характер. Безспорно е, че
полицейската регистрация не е снета служебно след
прекратяване на наказателното производство. Доколкото
регистрацията е част от мерките, които се предприемат
срещу лицето, привлечено като обвиняем за извършено
умишлено престъпление от общ характер по реда на чл. 68
от ЗМВР, то, когато наказателното преследване е
приключило, следва П. на Р. Б. да носи отговорност и за
претърпените вреди, свързани с полицейската регистрация
Установи се, че по искане на ищеца с вх. № 812105-
1/28.01.2022г., чрез адвокат С. извършената полицейска
регистрация е заличена. Видно е от представения договор
за правна защита и съдействие, че ищецът е заплатил на
адвокат С. адвокатско възнаграждение в размер на 500,00
лева. Ето защо, съдът приема, че заплатеното от ищеца
възнаграждение на адвокат за оказване на правна помощ
по заличаване на полицейска регистрация, снета във
връзка с така повдигнатото обвинение, наказателното
производство по отношение на което впоследствие е
прекратено, съставлява имуществена вреда за ищеца в
претендираната стойност. Следователно искът за
имуществени вреди в претендирания размер е основателен
и като такъв следва да бъде уважен в цялост.
Върху дължимото обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, на основание чл. 84, ал. 3 във вр. с
14
чл. 86 ЗЗД, в полза на ищцата, следва да бъде присъдена и
претендираната законната лихва. Предвид
обстоятелството, че правото на обезщетение по чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на
акта за прекратяване на наказателното производство, от
който момент и същото става изискуемо, то от тази дата
следва да се присъди лихвата върху главниците. В случая
постановлението за прекратяване на наказателното
производство е влязло в сила на 17.06.2019 г., при което
искането за присъждане на законна лихва, считано от
посочената дата до окончателното изплащане на сумите, се
явява основателно до претендирания размер върху
главницата за имуществени вреди в размер на 152,10 лева,
за периода от 17.06.2019г. до 15.06.2022г., а върху
главницата за неимуществени вреди следва да бъде
изчислена служебно по реда на чл. 162 от ГПК от съда
върху уважената и част, като така изчислена сумата за
мораторна лихва, за периода от 17.06.2019г. до 15.06.2022г.
възлиза на сумата от 2433,33 лева до който размер следва да
бъде уважена претенцията за мораторна лихва върху
главницата за неимуществени вреди, а за сумата от 3497,93
лева, разликата над уважената сума от 2433,33 лева до
размера на пълно предявената от 5 931,26 лева, следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза и на двете страни съобразно уважената и
отхвърлена част от исковете на основание чл. 78, ал.1 и чл.
15
78, ал.3 от ГПК. Ищецът е заплатил държавна такса в
размер на 10,00 лева, като претендира за присъждане и
адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лева. В
последно о.с.з. представителя на П. на Р.Б. направи
възражение за прекомерност на претендираното за
присъждане адвокатско възнаграждение. Така съобразно
датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие – 22.12.2021г., тоест преди измененията на
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с ДВ, бр. 88/04.11.2022г.,
който е релевантния момент за определяне размера на
възнаграждението, следва да се определи възнаграждение в
размер на 1312,50 лева, като съда не може да определи
възнаграждение под минималния размер, предвиден в
Наредбата. Или на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 1322,50 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРБ, със седалище в гр. ******, бул.
„*************, представлявана от Г.П. ДА ЗАПЛАТИ на
И. Б. И., ЕГН **********, сумата в размер на 8000,00 лева
/осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
16
претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на
водено срещу него за деяние по чл. 234, ал.1, пред.2 от НК
д.п. № 5145/2018г. по описа на СДВР, пр.пр. № 17341/2018г.
по описа на СРС наказателно производство, впоследствие
прекратено с постановление на СРП от 20.11.2018г., влязло
в сила на 17.06.2019г., сумата в размер на 500 лв.
/петстотин/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на
водено срещу него за деяние по чл. 234, ал.1, пред.2 от НК
д.п. № 5145/2018г. по описа на СДВР, пр.пр. № 17341/2018г.
по описа на СРП наказателно производство, впоследствие
прекратено с постановление на СРП от 20.11.2018г., влязло
в сила на 17.06.2019г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от 15.06.2022г. – датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателно
изплащане на сумата, сумата в размер на 2 433,33 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за
неимуществени вреди, за периода от 17.06.2019г. до
15.06.2022г., сумата в размер на 152,10 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за
имуществени вреди, за периода от 17.06.2019г. до
15.06.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
2, ал.1, т.3 за присъждане обезщетение за неимуществени
вреди, за сумата в размер на 11 500 лева, представляваща
разликата над уважената сума от 8000 лева до размера на
пълно предявената от 19 500 лева, както и иска за
мораторна лихва върху главницата за неимуществени
17
вреди за сумата от 3497,93 лева, представляваща разликата
над уважената сума от 2433,33 лева до размера на пълно
предявената от 5 931,26 лева.
ОСЪЖДА ПРБ, със седалище в гр. ******, бул.
„*************, представлявана от Г.П. ДА ЗАПЛАТИ на
И. Б. И., ЕГН **********, сумата в размер на 1322,50 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18