Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    гр.София, 29.01.2018год.

 

                                 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на тридесет и първи октомври 2017год.,в състав:

 

                                     СЪДИЯ : Валентин Бойкинов

 

при секретаря П.Славова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 3806 по описа за 2015год, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.3, ал.3, вр. с ал.2 от Закона за банковата несъстоятелност и чл.59, ал.3, вр. с ал.4 от ЗБН от синдиците на „К.т.б.“АД/н/ срещу „Г.“АД.

Ищците твърдят в исковата си молба, че на 06.11.2014 г. с Решение №138 на Управителния съвет на БНБ, обявено в Търговски регистър на 07.11.2014 г., е отнет лицензътна „К.т.б.“АД за извършване на банкова дейност. Твърди, че с Решение № 664/22.04.2015 г. на СГС, VI-4 с-в, по т.д. № 7549/2014 г. е открито производство по несъстоятелност спрямо на КТБ, като е постановено и започване на осребряване на имуществото на банката. С решение №41/23.04.2015г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките лицата Л. П.И. и Р. И. А. са определени за синдици на банката. Сочи се, че на 01.10.2008год. между КТБ, в качеството на кредитор и „Г.“АД, в качеството си на кредитополучател, е бил сключен Договор за банков кредит за предоставяне на банков кредит в размер на 5 050 000 лева, с предназначение и условия на усвояване, ползване и погасяване, подробно посочени в договора, както и Договор за банков кредит от 12.12.2013год., по силата на който отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 810 000 лева.

Твърди се в исковата молба, че на 06.11.2014год. в деловодството на банката е постъпило Изявление за прихващане с вх.№ 11252/06.11.2014год., с което ответникът „Г.“АД/като цесионер/ и „И.И.“АД/като цедент/ уведомяват банката за придобито вземане от „И.И.“АД и прави изявление за прихващане, като извършва прихващане, с което погасява предсрочно част в размер на 185 000 лева от задълженията си по Договор за банков кредит от 01.10.2008год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 04.11.2014год.

Твърди се също така в исковата молба, че на 06.11.2014год. в деловодството на банката е постъпило Изявление за прихващане с вх.№ 11253/06.11.2014год., с което ответникът „Г.“АД/като цесионер/ и „И.И.“АД/като цедент/ уведомяват банката за придобито вземане от „И.И.“АД и прави изявление за прихващане, като извършва прихващане, с което погасява предсрочно част в размер на 15 000 евро от задълженията си по Договор за банков кредит от 11.12.2013год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 05.11.2014год.

Ищецът твърди нищожност на процесните прихващане поради извършването му след датата на отнемане на лиценза на банката. Твърди също, че съобщенията до банката за цедиране на гореописаните вземания са получени след отнемането на лиценза ѝ. Твърди също така, че е налице недействителност на изявлението за прихваще позовавайки се на редакцията на чл.59, ал.3 от ЗБН, поради съображения, които са подробно изложени в обстоятелстената част на исковата молба.

Предвид изложеното ищците- синдици на „К.т.б.“АД/н/, действащи в качеството си на процесуален субституент на кредиторите на банката в несъстоятелност молят съда да постанови решение, с което да се  прогласи нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на извършеното прихващане, обективирани в Изявление за прихващане с вх.№ 11252/06.11.2014год., с което ответникът „Г.“АД/като цесионер/ и „И.И.“АД/като цедент/ уведомяват банката за придобито вземане от „И.И.“АД и прави изявление за прихващане, като извършва прихващане, с което погасява предсрочно част в размер на 185 000 лева от задълженията си по Договор за банков кредит от 01.10.2008год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 04.11.2014год. и Изявление за прихващане с вх.№ 11253/06.11.2014год., с което ответникът „Г.“АД/като цесионер/ и „И.И.“АД/като цедент/ уведомяват банката за придобито вземане от „И.И.“АД и прави изявление за прихващане, като извършва прихващане, с което погасява предсрочно част в размер на 15 000 евро от задълженията си по Договор за банков кредит от 11.12.2013год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 05.11.2014год.

При условията на евентуалност и ако главният иск бъде отхвърлен се прави искане съдът да разгледа и уважи и втория евентуален иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН да се обяви за относително недействително по отношение на кредиторите на КТБ на извършеното прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх.№ 11252/06.11.2014год., с което ответникът „Г.“АД/като цесионер/ и „И.И.“АД/като цедент/ уведомяват банката за придобито вземане от „И.И.“АД и прави изявление за прихващане, като извършва прихващане, с което погасява предсрочно част в размер на 185 000 лева от задълженията си по Договор за банков кредит от 01.10.2008год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 04.11.2014год. и Изявление за прихващане с вх.№ 11253/06.11.2014год., с което ответникът „Г.“АД/като цесионер/ и „И.И.“АД/като цедент/ уведомяват банката за придобито вземане от „И.И.“АД и прави изявление за прихващане, като извършва прихващане, с което погасява предсрочно част в размер на 15 000 евро от задълженията си по Договор за банков кредит от 11.12.2013год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 05.11.2014год.

Ответникът „Г.“АД в срока по чл.367, ал.1 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва предявените обективно съединени искове като неоснователни и недоказани поради съображения изложени в писмения му отговор.

Съдът като взе предвид доводите на страните,както и събраните по делото доказателства,приема следното от фактическа и правна страна :

Между страните не се спори, а и се установява, че с Решение № 138/06.11.2014год. на Управителния съвет на Българската народна банка на осн. чл.36, ал.2, т.2 от Закона за кредитните институции е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на „К.т.б.“АД.

Между страните не се спори, а и се установява, че с Решение № 664/22.04.2015год. по търг.дело № 7549/2014год. на СГС, ТО, 4с-в, е открито производство по несъстоятелност на КТБ, като банката е обявена в несъстоятелност и е постановено започване на осребряване на имуществото.

С Решение № 41/23.04.2015год. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките лицата Л. П.И. и Р. И. А. са били определени за синдици на КТБ. Не се спори, а и се установява, че към настоящия момент синдици на КТБ са лицата А.Н.Д.и К.Х.М., които в това им качество са предявили и настоящите искове.

Не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Договор за банков кредит от 01.10.2008год., че на на 01.10.2008год. между КТБ, в качеството на кредитор и „Г.“АД, в качеството си на кредитополучател, е бил сключен Договор за банков кредит за предоставяне на банков кредит в размер на 5 050 000 лева, с предназначение и условия на усвояване, ползване и погасяване, подробно посочени в договора. Не се спори, а и се установява, че чежду страните е бил сключен и Договор за банков кредит от 12.12.2013год., по силата на който отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 810 000 лева.

Между страните не се спори, а и се установява, че на 06.11.2014год. в деловодството на банката е постъпило Уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД с вх.№ 11252/06.11.2014год., съгласно което „И.И.“АД съобщава на „КТБ“АД/н/, че с Договор за цесия от 04.11.2014год. е прехвърлил свое вземане от „К.т.б.“АД в размер на 185 000 лева на „Г.“АД, като едновремено с това последният прави изявление за прихващане, като извършва прихващане, с което погасява предсрочно част в размер на 185 000 от задълженията си по Договор за банков кредит от 01.10.2008год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 04.11.2014год.

Между страните не се спори, а и се установява от представеното по делото и прието като доказателство уведомление за извършена цесия с вх.№ 10861/04.11.2014год., че активните вземания, придобито от „Г.“АД по договора от 04.11.2014год. са били придобити от „И.И.“АД, чрез цесия  от цедента „А.Х.“ЕООД.

Между страните не се спори, а и се установява от представеното по делото и прието като доказателство уведомление за извършена цесия с вх.№ 10860/04.11.2014год., че вземанията на „А.Х.“ЕООД са били придобити чрез цесия от оригинерния кредитор Н.И.Д..

Не се спори, а и се установява, че вземанията на  Н.И.Д. произтичат от Анекс № 121425/17.10.2013год. за откриване на банкова сметка *** „Плюс“ към Рамков договор за платежни услуги за потребители /физически лица/от дата 14.11.2011год. между КТБ и Н.Д., съставляващо депозит в лева.

Видно от представеното по делото и прието като доказателство Уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД с вх.№ 11253/06.11.2014год., съгласно което „И.И.“АД съобщава на „КТБ“АД/н/, че с Договор за цесия от 05.11.2014год. е прехвърлил свое вземане от „К.т.б.“АД в размер на  15 000 евро на „Г.“АД, като едновремено с това последният прави изявление за прихващане, като извършва прихващане, с което погасява предсрочно част в размер на 15 000 евро от задълженията си по Договор за банков кредит от 11.12.2013год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 05.11.2014год. Достоверността на датата на извършеното прихващане беше оспорена от страна на ответника, че всъщност то е било предявено в деловодството на банката на предния ден- на 05.11.2016год., но поради грешка на служителка на банката, която е приемала документацията или поради друга неясна причина, то било входирано на дата 06.11.2016год. Тъй като ответникът не ангажира годни доказателства в подкрепа на твърденията си съдът приема за достоверна датата 06.11.2016год., която е посочена с щемпел на банката върху документа и която се установи, че е била отразена във вътрешните информационни масиви на деловодната система на банката.

Между страните не се спори, а и се установява от представеното по делото и прието като доказателство уведомление за извършена цесия с вх.№ 11159/05.11.2014год., че активните вземания, придобито от „Г.“АД по договора от 05.11.2014год. са били придобити от „И.И.“АД, чрез цесия  от цедента Н.М.С..

Не се спори, а и се установява, че вземанията на  Н.И.Д. произтичат от Анекс № 97889/18.02.2013год. за откриване на банкова сметка *** „Плюс“ към Рамков договор за платежни услуги за потребители /физически лица/от дата 18.02.2013год. между КТБ и Н.М.С., съставляващо депозит в евро.

По предявеният главен иск с правно основание чл.3, ал.3, вр. с ал.2 от ЗБН съдът приема следното :

Съдът намира, че изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения по същество навеждат на това, че ищецът основава исковата си претенция на общата разпоредба на чл.3, ал.3, вр. с ал.2 от ЗБН- на прогласената от законодателя недействителност на всички извършени имуществени разпореждания с имущество от масата на несъстоятелността извършени след  решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции, както и за извършване на действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение.

Разгледан по същество искът е неоснователен поради следните съображения :

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице твърдяната от ищеца хипотеза на чл.3, ал.3, вр. с ал.2 от ЗБН тъй като цитираната норма визира единствено и само случаите на нищожност на сделки и други имуществени разпореждания, по които страна е банката и които са извършени след отнемането на лиценза й за извършване на банкова дейност.  Целта е чрез цитираната разпоредба да се препяпства намиращата се в несъстоятелност банка да увреди масата на несъстоятелността, поради което и законодателят е предвидил и най-тежкият неблагоприятен ефект за такива действия като е прогласил тяхната нищожност. Така, по напълно аналогичен начин в разпоредбата на чл.646, ал.1 от ТЗ законодателят е предвидил абсолютна нищожност на действията и/или сделките, извършени от длъжника след настъпването на съответния юридически факт/ откриването на производство по несъстоятелност, а в настоящия случай това е отнемането на лиценза за извършване на банкова дейност/. Тези сделки/действия на имуществено разпореждане извършени  от страна на самия длъжник с имущество от масата на несъстоятелността срлед датата на отнемането на лиценца за извършването на банкова дейност са неправомерни по силата на самото им извършване, поради което и забраната за извършването им законодателят изрично е закрепил със санкцията по чл.3, ал.3 от ЗБН като ги е обявил за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Тази санкционна последица обаче не важи по отношение на прихващанията, които се упражняват чрез едностранно изявление на кредитора до банката, която той счита за свой длъжник и при които погасителния ефект не настъпва със съдействието на длъжника, а често дори и против неговата воля. Ето защо и по отношение на прихващанията, когато са извършени от кредитор законодателят е установил специален ред за прогласяване на тяхната недействителност, а именно чл. 59, ал.3 от ЗБН, където са изрично посочени предпоставките при които това прихващане може да бъде обявено за недействително, каквито допълнителни предпоставки за сравнение чл.3, ал.3 във вр. с ал.2 ЗБН не предвижда.

С оглед на гореизложеното, доколкото е предвиден специален ред за атакуване на прихващания, извършени от кредитор с вземанията си към банката-длъжник, като са налице и специални предпоставки за обявяване на недействителността на тези прихващания , следва да бъде направен извода, че хипотезата на недействителност по чл.3, ал.3 във вр . с ал.2 от ЗБН не се прилага като способ за погасяване на задължения. Поради така изложените съображания така предявеният  главен иск с правно основание чл.3, ал.3, вр. с ал.2 от ЗБН следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По  евентуалния иск с правно основание чл.59, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност съдът приема следното :

Предпоставките за уважаване на този иск са следните : да има извършено прихващане; кредиторът да е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката, но към момента на придобиване на вземането или на задължението да е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.

Същевременно с разпоредбата на чл.59, ал.4 от ЗБН законодателят е презюмирал недобросъвестност у приобретателя на вземането и/или задължението в случаите, когато придобиването на вземането/задължението в случаите, когато придобиването на на вземането/задължението е станало след настъпването на определен обективен момент- след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лиценца за извършване на банкова дейност. Следователно, ако придобиването на вземането/задължението е станало след този обективен момент, е налице необорима презумпция за знание за настъпилата неплатежоспособност.

В разглеждания случай, между страните няма спор, а и се установява, че и двете уведомления за извършената цесия и изявлението за прихващане, които са обективирани в два отделни документа са постъпили в  деловодството на длъжника „К.т.б.“АД/н/ на една и съща дата – 31.10.2014год., преди датата на вписване на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност, което няма спор, а и се установява при справка от ТР по партидата на банката, че е станало на 07.11.2014год.Действието на обявяването на определен акт в Търговския регистър е дефинирирано в чл.9, ал.2 от ЗТР като момент, в който съответният акт е станал известен на трети лица и от този момент следва да бъде преценявана презумираната от закона недобросъвестност, разбирана като знание относно настъпването на неплатежоспособността на банката. След кто законът изисква обявяването на даден акт, то същият следва да се счита, че е станал известен на третите лица от датата на обявяването и по същият начине съдът следва да възприема момента на узнаване отнемането на лиценза на банката от всички трети добросъвестни лица, считано от 07.11.2014год.

Представените по делото договори за цесия  не са нотариално заверени за удостоверяване на достоверна дата, поради което съдът приема, че достоверна дата по см. на чл.181, ал.1, предложение последно от ГПК следва да се счита датата на уведомяването на банката за настъпилата цесия тъй като едва от този момент може да се установи по безспорен и безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа.Следователно темпоралният момент, към който следва да се преценят последиците от цесията  и прихващането това е именно датата 06.11.2015год., когато безспорно се установи, че са били входирани в деловодството на банката процесните прихващания.

Тъй като обаче изявленията за прихващане са били отправено  преди 07.11.2014год., което не се оспорва от ищеца, то по отношение на него не е налице предвидената в закона  презумпция за знание за настъпилата неплатежоспособност/ чл. 59,ал.4 от ЗБН/.

От друга страна, не може да бъде вменено задължение за знание на ответното дружество относно настъпила неплатежоспособност на КТБ, което нито е имало как да знае, нито е било длъжно да знае, че същата е в състояние на неплатежоспособност.

Това е така, защото както се посочи по-горе за меродавна следва да се счита единствено датата на която решението е било публикувано в ТР, а това е датата от която най-рано може да се счита,  че е налице знание  за настъпила неплатежоспособност по смисъла на закона, т.е 07.11.2014год. По тези съображения съдът счита, че не следва да обсъжда заключението на СТЕ/софтуерна/ експертиза тъй като я намира за изначално неотносима към предмета на спора. Изводите на вещото лице кога точно е било на електронната страница на БНБ е било качено решението на УС на БНБ за отнемане на банковия лиценз на КТБ/на 06.11.2014г./ няма никакво отношение към предмета на доказване, тъй като законодателят презумира недобросъствеността на кредитора от съвсем друг момент- оповестяването на решението за отнемане на лиценза, което е станало едва на следващия ден, но след извършените прихващания.

Поради изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.59, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

            На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед на направеното искане ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски  по производството в размер на сумата от 2500 лева.

 

Воден от горните съображения Софийски градски  съд

 

Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от синдиците на „К.т.б.“АД/н/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***  срещу „Г.“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да се  прогласи нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката извършеното прихващане,  обективирани в Изявление за прихващане с вх.№ 11252/06.11.2014год., с което ответникът „Г.“АД/като цесионер/ и „И.И.“АД/като цедент/ уведомяват банката за придобито вземане от „И.И.“АД и прави изявление за прихващане, като извършва прихващане, с което погасява предсрочно част в размер на 185 000 лева от задълженията си по Договор за банков кредит от 01.10.2008год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 04.11.2014год. и Изявление за прихващане с вх.№ 11253/06.11.2014год., с което ответникът „Г.“АД/като цесионер/ и „И.И.“АД/като цедент/ уведомяват банката за придобито вземане от „И.И.“АД и прави изявление за прихващане, като извършва прихващане, с което погасява предсрочно част в размер на 15 000 евро от задълженията си по Договор за банков кредит от 11.12.2013год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 05.11.2014год., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от синдиците на „К.т.б.“АД/н/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***  срещу „Г.“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** извършеното прихващане,  обективирани в Изявление за прихващане с вх.№ 11252/06.11.2014год., с което ответникът „Г.“АД/като цесионер/ и „И.И.“АД/като цедент/ уведомяват банката за придобито вземане от „И.И.“АД и прави изявление за прихващане, като извършва прихващане, с което погасява предсрочно част в размер на 185 000 лева от задълженията си по Договор за банков кредит от 01.10.2008год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 04.11.2014год. и Изявление за прихващане с вх.№ 11253/06.11.2014год., с което ответникът „Г.“АД/като цесионер/ и „И.И.“АД/като цедент/ уведомяват банката за придобито вземане от „И.И.“АД и прави изявление за прихващане, като извършва прихващане, с което погасява предсрочно част в размер на 15 000 евро от задълженията си по Договор за банков кредит от 11.12.2013год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 05.11.2014год., като неоснователен.

ОСЪЖДА „К.т.б.“АД/н/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***  да заплати на „Г.“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК сумата 2500 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по производството.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от синдиците на „К.т.б.“АД/н/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***  срещу „Г.“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да се  прогласи нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката извършеното прихващане,  обективирани в Изявление за прихващане с вх.№ 11252/06.11.2014год., с което ответникът „Г.“АД/като цесионер/ и „И.И.“АД/като цедент/ уведомяват банката за придобито вземане от „И.И.“АД и прави изявление за прихващане, като извършва прихващане, с което погасява предсрочно част в размер на 185 000 лева от задълженията си по Договор за банков кредит от 01.10.2008год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 04.11.2014год. и Изявление за прихващане с вх.№ 11253/06.11.2014год., с което ответникът „Г.“АД/като цесионер/ и „И.И.“АД/като цедент/ уведомяват банката за придобито вземане от „И.И.“АД и прави изявление за прихващане, като извършва прихващане, с което погасява предсрочно част в размер на 15 000 евро от задълженията си по Договор за банков кредит от 11.12.2013год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 05.11.2014год., като неоснователен.ОТХВЪРЛЯ предявеният от синдиците на „К.т.б.“АД/н/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***  срещу „Г.“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** извършеното прихващане,  обективирани в Изявление за прихващане с вх.№ 11252/06.11.2014год., с което ответникът „Г.“АД/като цесионер/ и „И.И.“АД/като цедент/ уведомяват банката за придобито вземане от „И.И.“АД и прави изявление за прихващане, като извършва прихващане, с което погасява предсрочно част в размер на 185 000 лева от задълженията си по Договор за банков кредит от 01.10.2008год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 04.11.2014год. и Изявление за прихващане с вх.№ 11253/06.11.2014год., с което ответникът „Г.“АД/като цесионер/ и „И.И.“АД/като цедент/ уведомяват банката за придобито вземане от „И.И.“АД и прави изявление за прихващане, като извършва прихващане, с което погасява предсрочно част в размер на 15 000 евро от задълженията си по Договор за банков кредит от 11.12.2013год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 05.11.2014год., като неоснователен.ОСЪЖДА „К.т.б.“АД/н/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***  да заплати на „Г.“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК сумата 2500 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по производството.