Р
Е Ш Е Н И Е
№ /24.07.2019г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на четвърти юли две хиляди и деветнадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: ***
при секретаря Гергана Найденова,
като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 18460 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен иск от П.А.К., ЕГН **********,
срещу ***, ЕИК ***, да бъде постановено решение, с което да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца
сумата от 451,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди – стойност на вложени материали и труд за лек автомобил *** ***,
настъпили от застрахователно събитие на 07.08.2018г. по сключена застраховка „Каско на МПС“, със застрахователна полица 0020090201701180,
със срок на валидност от 12.08.2017г. до 11.08.2018г.
Твърди се в исковата молба следното:
За л.а. *** *** е сключена застраховка „Каско на МПС“
със застрахователна полица 0020090201701180, със срок на валидност от
12.08.2017г. до 11.08.2018г. На 07.08.2018г. П.К. паркирал личния си автомобил,
като при тръгване след това забелязал щети него, причинени от друго МПС. След настъпване на застрахователното
събитие е уведомен и ответникът. Образувана е щета и е изготвен опис.
Застрахователят отказал да заплати обезщетение с мотив, че това е трета
заведена щета без удостоверителен документ от компетентен орган. Сочи се, че този отказ противоречи на
уреденото в КЗ. Стойността на ремонта на увредените детайли в е размер на
451,00 лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
Оспорва се активната процесуална легитимация на ищеца, настъпването на
твърдяното застрахователно събитие на 07.08.2018г., механизма на настъпване на
уврежданията, както и размерът на претендираните
вреди. Сочи се, че уврежданията на л.а. „Ланд Ровър Дискавъри“ с рег. номер
В1451РР са настъпили на друга дата и при друг механизъм, различен от описания в
исковата молба. Излага се, че ищецът не представя документи, съгласно чл. 16,
ал. 2 ОУ по застраховката, а именно СУМПС, свидетелство за регистрация, талон
за годишен технически преглед. Уврежданията по предна броня и преден спойлер са
в долната част на автомобила и няма как да настъпят при съприкосновение с друго
МПС. Твърди се, че щетите са настъпили в движение, при паркиране или
преминаване през висок тротоар. Навежда се, че искът е предявен в завишен
размер. Поддържа се, че съгласно уговореното между страните, застрахованият
може да претендира изплащане на обезщетение в рамките на покритието по една
полица само за две от щетите, чиито събития са заявени на база декларация, че
са настъпили на паркинг.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че по
отношение на лекия автомобил ***
*** е сключена застраховка „Каско на МПС“ със
застрахователна полица 0020090201701180, със срок на валидност от 12.08.2017г.
до 11.08.2018г
По делото е представен заверен
препис на ОУ по застраховка „Каско“. От чл. 20 от ОУ
се установява, че застрахователят не дължи застрахователно обезщетение в пълен
размер при невъзможност на застрахования да представи някои от документите,
съгласно чл. 18, ал. 2, т. 6, включително при щети настъпили от ПТП или в
паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба,
компетентните органи не посещават мястото на събитието. Установява се, че в
този случай застрахователят приема до две отделни застрахователни събитие през
срока на застраховката, за които доказването е само на база уведомлението на
застрахования.
Видно от представения препис на
заведени щети, такива са били заведени след настъпило застрахователно събитие
на 02.08.2018г. и 04.08.2018г., като ответникът е изплатил сумата от 613,68 лв.
Видно от уведомление за щета на
МПС П.К. е посочил, че на 07.08.2018г. собственият му л.а. бил ударен от
неизвестно МПС, поради което са увредени следните детайли: предна броня и
спойлер. Извършен е опис на щета, като отново е посочено, че увредените детайли
са предна броня и спойлер.
Безспорно е между страните, че
ответното дружество е отказало да изплати обезщетение за настъпилите от
застрахователното събитие имуществени вреди на л.а. на ищеца.
По
делото е допуснато изготвянето на САТЕ, като от заключението на вещото лице се
установява следното: Увредените след настъпване на застрахователното събитие
детайли са предна броня и спойлер на предна броня. Увреждането е получено след
съприкосновение на автомобила с твърд предмет. Нужно е боядисване и на двата
детайла. Общата стойност на увредените детайли, материалите и труда за
възстановяване на автомобила в сервизи, притежаващи сертификат за качество е в
размер на 487,68 лв.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск намира своето правно
основание в чл. 405, ал. 1 КЗ, който урежда, че при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. От приетата фактическа обстановка се установи,
че в действителност е налице настъпило застрахователно събитие.
Установи се от събрания доказателствен материал и най – вече от представения от
ответника опис на щета, че увредените детайли на процесния
лек автомобил са предна
броня и спойлер на предна броня.
По
делото се спори по отговорността на ответника съобразно клаузата на чл. 20 от
приложимите ОУ, респективно по действителността на тези клаузи от ОУ.
В чл. 20 от ОУ
на застраховка „Каско“ на МПС при ответника, е
прието, че застрахователят не дължи застрахователно обезщетение в пълен размер
при невъзможност на застрахования да представи някои от документите, съгласно
чл. 18, ал. 2, т. 6, включително при щети настъпили от ПТП или в паркирано
състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба, компетентните органи
не посещават мястото на събитието. В този случай застрахователят приема до две отделни застрахователни събитие
през срока на застраховката, за които доказването е само на база уведомлението
на застрахования.
Според настоящият съдебен състав тази
клауза не противоречи на КЗ и същата не е нищожна или неравноправна. Застрахователното
събитие по начало следва да бъде заявено и доказано пред застрахователя, за да
породи то правото на застрахования на обезщетение. За доказването пред
застраховател са допустими всички доказателства. Следователно във всеки случай
застрахованият дължи такова доказване пред застрахователя, именно поради което
и последният се съгласява да поеме застрахователния риск от настъпването на
застрахователно събитие. Ето защо, когато ОУ позволяват в определени случаи
настъпили събития да се доказват само с декларация на застрахования, те не само
че не накърняват правата му, а напротив – изцяло са в негов интерес, тъй като
предвиждат облекчен и олекотен доказателствен ред. Уговореното,
че само настъпили вреди от две застрахователни събития подлежат на обезщетение
не накърнява правата на потребителя, защото обратното би означавало, че
застрахователят следва да репарира
всичко, само защото то е декларирано от застрахования, а изобщо не това е
смисълът и целта на подобни разпоредби. С оглед на изложеното съдът приема, че
след като се е ползвал и е изчерпал възможността да се ползва от облекчения ред
за доказване на събитие, застрахованият напълно законосъобразно следва да
провежда доказване на последващи застрахователни
събития по общия ред.
Освен
това в случая не се касае за обща клауза, приложима към всички случаи на
покрити рискове, а само за такова събитие, чието настъпване не е достоверно
доказано. С допускането на обезщетяване на повреди, причинени на паркинг, без
каквото и да е независимо потвърждаване на фактите, застрахователят е освободил
ползващия се от застраховката потребител от тежест да докаже основен елемент от
правопораждащия обезщетението фактически състав –
събитие, покрито изрично, като риск.
Без някаква корекция на това
правило, застрахователят би се оказал обвързан за всякакви вреди, независимо
как са причинени, а това би било поемане на необосновано висок и изцяло
непредвидим риск.
Съобразно приетото съдът намира, че
отказът на ответното дружество да плати обезщетение в настоящия случай е
законосъобразен, доколкото същият е съобразен с действителна и действаща
разпоредба на ОУ към полицата.
Предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответното дружество сторените разноски в исковото производство и
предхождащото го заповедно производство в общ размер от 510,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П.А.К., ЕГН **********,
срещу ***, ЕИК ***, да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 451,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди – стойност на вложени материали и труд за възстановяване на следните
детайли – предна броня и преден спойлер за лек автомобил *** ***, настъпили от
застрахователно събитие на 07.08.2018г., по сключена застраховка „Каско на МПС“, със застрахователна полица 0020090201701180,
със срок на валидност от 12.08.2017г. до 11.08.2018г., за която сума има
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. номер 15058 по описа на ВРС за 2018г., поради неоснователност.
ОСЪЖДА
П.А.К., ЕГН **********,
да заплати на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от общо 510,00 лв., представляваща сторени в
настоящото исково производство и предхождащото го заповедно разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................