Решение по в. гр. дело №2357/2020 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр. София,  03.11.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ “Б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                                               

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                          мл. с. Димитринка Костадинова-Младенова

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова  в. гр. дело № 2357 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 273997 от 13.11.2019 г., постановено по гр. д. № 72094/2016г., по описа на СРС, 179 състав, е признато за установено  по предявения от ищеца Т.Й.И., ЕГН ********** срещу „С.в.“ АД отрицателен установителни искове с правно основание мл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество  сумата 873.92 лв., представляваща главница за ползвани ВиК услуги за периода 09.07.2002г. до 13.09.2016г., както и сумата 747.24 лв. – начислена лихва върху главницата за периода от 14.04.2005г. до 13.09.2016г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, жк Лозенец, ул. „*****с абонатен номер **********. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца Т.Й.И. сумата от 452.70 лв. сторени разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „С.в.“ АД, чрез пълномощника си – юрисконсулт А.П.с надлежно учредена представителна власт по делото. Въвеждат се оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Въззивникът оспорва извода на СРС, че дружеството не е доказало действителна доставка на ВиК услуги в ответния имот през процесния период на претендираната стойност, поддържайки, че първоинстанционният съд не се е съобразил със събраните в хода на писмени доказателства, приложени към отговора на исковата молба. Позовава се на чл. 3, ал. 1, т. 2 , предл. 1 от Наредба № 4 от 14. 09.20104г. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителната и канализационни системи, като счита, че по делото е несъмнено установено, че ищецът има качеството потребител на ВиК услуги. Твърди, че предявеният иск е изцяло доказан по основание, като единствено по отношение на предявения размер не са представени доказателства, но въз основа на експертното заключение, което е неоспорено и прието от страните е доказан и претендирания размер. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск  отхвърлени като неоснователен. Претендира разноски.

Въззиваемият Т. Й.И., действащ чрез процесуалния си представител адв. Р.Д. от САК взема становище по въззивната жаблба, която намира за неоснователна  и необоснователна. Възразява срещу твърдението на ответното дружество, че последното е доказало в първоинстанционното производство наличието на облигационно отношение между страните. Твърди, че по делото не се установява наличието на право на собственост или вещно право на ползване на ищеца върху процесния имот, което да му придава качеството ползвател на ВиК услуги. Сочи, че въззивникът – ответник не е представил необходимите доказателства, които да оборват изричното оспорване от страна ищеца на наличието на реално извършен редовеж ежемесечен отчет  на сертифицирано и законно монтирано СТИ в имота, както и че не са представени действащите Общи условия, на които се позовава в отговора на исковата молба. С оглед на изложеното моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно. Претендира разноски за въззивна инстанция.

 

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално -  легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е правилно като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите на въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

По делото не са представени доказателства от страна на въззвника- ответник, които да оборват твърдението на ищеца, че същият няма връзка с имот, представляващ апартамент № 23, находящ се в гр. София, жк. *****а които има отрита партида с номер **********. Липсват доказателства за валидно учредено вещно право на ищеца върху процесния имот. Следователно ищецът няма качеството потребител на ВиК услуги. Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон. Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ /обн., ДВ, от 25.02.2005 г., изм. и доп., бр. 58 от 31.07.2015 г. /, В и К услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона е предвидено, че "потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост и предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответната обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейна вода. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги е указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдените имоти / в този смисъл и чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищеца, в сила от 01.09.2006 г., които са общодостъпни на интернет страницата на дружеството. Фактът, че Общите условия за предоставяне на В и К услуги, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-064/17.07.2006 г. са публикувани във в-к "Стандарт" на 30.07.2006 г. и във в-к "Куриер" на 28.07.2006 г., е общоизвестен и служебно известен на съда, като последният удостоверява влизането им в сила съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от същите. В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от последващите Общи условия, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., които са приложими за част от процесния период. По отношение на имоти в етажна собственост, какъвто е и настоящия случай, разпоредбата на § 1, т. 2, б. "б" от ДР на ЗРВКУ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - на собственост или вещно право на ползване. Поради което настоящият състав счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства за наличието на облигационно правоотношение между страните

Неоснователно е твърдението на въззивника-ответник, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не е взел предвид представените към отговора на исковата молба два броя карнети.  С оглед на правилния извод, че липсват доказателства за наличието на облигационно правоотношение между страните правилно не са ценени представените два документа от ответника с вписани показания. Осквен това не са представени и доказателства, които да свързват ищеца с вписания в представените карнети днни в това число и на посочен водомер. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи/Наредбата/, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор. Според чл.11, ал.4 от Наредбата, доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се осигуряват от потребителите. В конкретният случай не е установена несъмнено наличето на облигационно отношение между страните по отношене на процесния имот, в това число и липсва връзка между въззиваемата страна и представените карнети със записани данни и номер но водомер.

 

                      

Предвид изложеното настоящата инстанция намира за основателен предявения от ищеца отрицателен установителен иск. По делото не са представени от ответника документи, установяващи качеството потребител на ищеца, нито са ангажирани други писмени доказателства,  нито е ангажирана СТЕ от ищеца в тази връзка, в съответствие с изрично указаната му доказателствена тежест с доклада. Ето защо при липса на ангажирани на други доказателства от въззивника, следва да се приложат неблагоприятните последици от разпределението на доказателствена тежест в процеса. При така изложеното, съдът намира, че въззивникът- ответник, който е оператор на В и К услуги, не е доказало в хода на производството при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, на качеството потребител на ищеца Т.Й.И. да процесния имот, поради което и ищецът не дължи процесната сума. Предвид изложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено като правилно.

  При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът - ответник дължи на ищеца разноски за настоящата инстанция размер на 350лв. представляващ платен адвокатски хонорар.

          На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

                    Предвид изложените съображения, съдът

                                          

                                          Р    Е    Ш    И    :  

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 273997 от 13.11.2019 г., постановено по гр. д. № 72094/2016г., по описа на СРС, 179 състав

ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адерс на управление ***, сгр. 2А на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Т.Й.И., ЕГН **********,*** сумата от 350 лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                           2.