№ 43
гр. Попово, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно
наказателно дело № 20233520200268 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*****“ с ЕИК: ****, гр. ****, представлявано от
управителя В. В. В. действащ чрез пълномощника си адв. Ц. Н. И., АК-Т. и със съдебен
адрес, ***** ПРОТИВ Наказателно постановление № 25-2300144/17.11.2023г. на директора
на Дирекция „****“ - Т., с което за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1600.00 лв.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в
законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ц. И.,
който пледира за цялостна отмяна на атакуваното НП. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Х., която оспорва жалбата с доводи и съображения в подкрепа на издаденото
НП. Моли се същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Районна прокуратура – Т., ТО - П., редовно уведомена, не изпраща представител.
При извършена проверка от Дирекция „****“ - гр. Т. на 11.10.2023г. около 13:45 ч., по
работни места в обект - пункт за изкупуване на черни и цветни метали, намиращ се в гр.
****, стопанисван от работодателя „****“ ООД гр. П. с ЕИК: ****, е установено, че в
посочения обект полага труд лицето Е. Ф. Б. с ЕГН: **********, на длъжност „общ
работник“ с определено работно време за деня от 08:00 ч. до 17:00 ч., с обедна почивка от
12:00 ч. до 13:00 ч. и две почивки от 10:00 ч. до 10:15 ч. и от 15:00 ч. до 15:15 ч., с почивен
ден – неделя и уговорено дневно трудово възнаграждение за извършената работа, в размер
на 50 лв. дневно. За посочената дейност лицето е получило от работодателя лични
предпазни средства – ръкавици.
Към момента на проверката по работни места в обекта на контрол, работникът
извършвал пренасяне на железа, както и рязане на такива с оксижен, премествайки коли за
скрап с мотокар.
При извършена на 20.10.2023г. проверка в офиса на инспекцията по труда в гр. Т. на
1
изисканите и представени от работодателя документи по възникване, осъществяване и
прекратяване на трудовите правоотношения, било установено, че на 12.10.2023г.
работодателят е сключил с Е. Ф. Б. писмен трудов договор №027 за работа на длъжност
„общ работник“, с уговорено място на работа пункт за изкупуване на вторични суровини в
гр. П., с работно време - 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780
лв., съгласно който работникът е постъпил на работа на 16.10.2023г.
Установено е, че към момента на проверката търговецът в качеството си на
работодател не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето, полагащо труд преди
постъпването му на работа. Възприетите обстоятелства актосъставителят П. П. Т. описала в
съставения акт и дала правна квалификация на соченото нарушение – по чл. 62, ал. 1 вр. чл.
1, ал. 2 от КТ. Така съставеният акт бил връчен на жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление,
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите
по делото и приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК писмени
доказателства, както и въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпит на
свидетеля Г. Д. К..
Следва да се отчете, че посочените гласни доказателствени средства са единни и
непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелят дава сведения относно
фактите свързани с извършената проверка, респ. съставянето на акта. В изложеното от тях се
съдържа информация за направената констатация към момента на проверката че лицето Е.
Ф. Б. е полагало труд в обекта като е посочил работодателя, за когото престира труда си.
Нещо повече, по делото е налична декларация, попълнена от завареното да полага труд лице,
в която същото е отразило, че престира труд като „общ работник“ с конкретно работно
време, работно място, уговорено възнаграждение и почивка.
Съдът обсъди и показанията на св. Е. Ф. Б., воден от жалбоподателя, който твърди, че
не е знаел, че е назначен на работа от следващия ден. Свидетелят признава, че е попълнил
декларацията, приложена по делото, саморъчно. Посочва, че е заявил в декларацията, че
работи „от предходния ден“, но обяснява това като резултат от притеснение.
Заявява, че е учил до пети клас и не е разбрал напълно съдържанието на
декларацията, но все пак я е подписал.
Съдът приема, че в своята съдържателна част показанията на Б. не установяват
релевантни факти и обстоятелства, противостоящи с нужната степен на стабилност и
достоверност на единната доказателствена съвкупност, събрана в производството.
Настоящият състав намира за нужно да отбележи, че декларацията е попълнена и
подписана лично от свидетеля Е. Ф. Б. в присъствието на проверяващите инспектори от
Дирекция „****“- Т.. Важно е да се посочи, че самото действие по подписване на
декларацията свидетелства за приемане на съдържанието от страна на автора й, независимо
от неговата степен на образователна подготовка. Попълването на декларацията
представлява пряко доказателство, което не може да бъде игнорирано само поради
твърденията на свидетеля за неграмотност.
В хода на проверката свидетелят е действал по указания на инспекторите, които са му
дали ясни насоки как да попълни декларацията. Няма данни, че инспекторите са
злоупотребили със служебното си положение или са предоставили подвеждаща информация.
Затова декларацията следва да се разглежда като достоверно и автентично отражение на
заявеното от свидетеля в момента на проверката.
Макар свидетелят да твърди, че е допуснал грешки и не е разбрал напълно
съдържанието на декларацията, самият документ потвърждава констатации, които са в
съответствие с наблюденията на проверяващите. Декларацията съдържа данни, които
съвпадат с фактическата обстановка – трудова дейност на обекта към момента на
проверката, работно време, естеството на изпълняваната работа и уговорката за
възнаграждение.
Липсата на завършено основано образование от свидетеля не компрометира
валидността на декларацията, тъй като няма доказателства, че той не е бил в състояние да
разбере базовите въпроси, поставени в документа, или че съдържанието е било
формулирано по сложен начин.
Попълването на данните и подписът на свидетеля показват, че той е възприел
същността на въпросите и е дал отговори в съответствие с реалната ситуация.
2
Свидетелят не е направил възражения, че има затруднения при попълването на
декларацията по време на проверката, от което следва извода, че към момента на
съставянето й той е считал предоставената информация за правилна и е бил наясно със
съдържанието й, а простото твърдение за неграмотност или объркване при попълването на
декларацията не е достатъчно основание да се приеме, че съдържанието на декларацията не
отразява действителната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, тъй като изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следните
съображения:
Настоящият състав намира, че актът за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление са издадени от компетентни органи.
При служебната проверка за законосъобразност, съдът не констатира наличие на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно
наказващия орган, които да представляват основание за отмяна на наказателното
постановление на формално основание.
Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ изрично предвижда, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Трудовите правоотношения имат специфични признаци, които определят характера
на конкретното правоотношение – работно място, работно време и почивка, уговорено
възнаграждение на работника или служителя за положения труд, срок на договора и т. н.
Несъмнено установено от доказателствата по делото е, че лицето Е. Ф. Б. е заварено на
място да престира труд. Същият е отразил, че има уговорено работно време, работно място,
почивка, възнаграждение. Всичко това сочи, че в процесния случай, Б. е реализирал
съдържанието на задължението си по трудовото правоотношение с работодателя, но без
сключен в писмена форма трудов договор.
За „****“ ООД в качеството на работодател е възникнало задължение да уреди
трудовите отношения с работника в писмена форма със сключване на трудов договор. В
процесната хипотеза работодателят, към момента на проверката, не е бил сторил това, като
допускайки Б. да престира труд е осъществил и състава на административното нарушение.
Тъй като се касае за реализиране на обективна отговорност на юридическо лице,
субективните признаци на състава не следва да бъдат обсъждани.
Съдът напълно споделя преценката на АНО, че процесното нарушение не може да се
квалифицира като „маловажно“, респ. не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават
нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на нарушения от този вид. Освен това, приложимостта на общата
разпоредба на чл.28 от ЗАНН е изключена от чл.415в, ал.2 от КТ.
Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, предвижда работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1 от КТ да се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до
15 000 лв.
В случая правилно е индивидуализирана имуществената санкция малко над
минималния предвиден от закона размер, а именно 1600 лв., който размер ще способства за
постигане целите на наказанието, без да съставлява необосновано негативно въздействие
върху субекта на отговорността.
В този смисъл съдът прие, че наказателното постановление следва да бъде изцяло
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото, и направеното искане за присъждане на разноски, на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на ответната по жалбата страна сторените по делото разноски за юрисконсултско
3
възнаграждение в размер на 80 лв.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-2300144/17.11.2023г. на
директора на дирекция „****“-Т., с което за нарушение на чл. 62, ал.1 от Кодекса на труда
на „*****“ с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от
управителя В. В. В. е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 1600.00 лв. /хиляда и шестстотин лева/.
ОСЪЖДА „*****“ с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. ****,
представлявано от управителя В. В. В. ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „****“ гр. Т., СУМАТА
от 80.00 лв. /осемдесет лева/ - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Т. в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4