Решение по дело №159/2022 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин против решение № 178/16.05.2022 г., постановено по АНД № 574/2021 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 05-0001166/11.05.2021 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на ответника по първоначалната жалба е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00 лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.2 от КТ, за нарушение по чл.3, ал.1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл.60, ал.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2), във връзка с чл.89, т.5, във връзка с чл89, т.6, във връзка с чл.61, във връзка с чл.92, ал.1 от Наредба № 2. Претендира се, че атакуваното решение следва да бъде отменено, тъй като е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че съдът не е интерпретирал правилно събраните в административнонаказателното производство доказателства. Иска се да бъде потвърдено отмененото с първоинстанционното решение НП.

Ответникът по касация, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението на ВРС.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира следното от фактическа страна: при извършена проверка на място на строителен обект, находящ се в гр. Видин, ул.”Паша Петко” № 13, зад ППМГ „Екзарх Антим I”, на 19.03.2021 г., от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, относно спазване на трудовото законодателство, било установено, че в проверявания обект ответникът по касация, като работодател, не е предприел всички необходими мерки за осигуряване на безопасността и здравето на работещите съобразно спецификата на работата, при работа на височина в обекта. Прието било, че на 19.03.2021 г. е допуснал до работа на височина описаните в АУАН и НП пет лица, посредством използване на скеле, монтирано по фасадата на блок, намиращ се в гр. Видин, ул.”Паша Петко” № 13, зад ППМГ „Екзарх Антим I”, което било монтирано върху прилежащ към блока гараж, като на скелето липсвали главно и средно перило за ръце, както и бордова лента за крака и стъпките на същото липсват на места, а на местата, където ги има, те са поставени върху нестабилни подложки (тухли, камъни, клинове, строителни отпадъци и др.), както и върху случайни опори и върху конструктивни елементи на сградата, които не са оразмерени за обекта.

Прието е, че дружеството-работодател по този начин не е изпълнило задълженията си, установени в чл.3, ал.1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл.60, ал.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2), във връзка с чл.89, т.5, във връзка с чл89, т.6, във връзка с чл.61, във връзка с чл.92, ал.1 от Наредба № 2.

Въз основа на преписката бил съставен АУАН, който бил връчен на представител на дружеството, против констатациите в който не били направени възражения, след което касаторът издал атакуваното пред ВРС НП.

Пред ВРС бил разпитан като свидетел актосъставителят В. П. Ц., който потвърдил установената в писмената документация фактология. Ангажираният от противната страна свидетел Ж. Б. В. установил, че монтираното на строителния обект скеле е имало метални пети, а на места е имало поставени и дебели дъски. Самото скеле като вид е било рамково скеле, а не тръбно, в чийто монтаж влизат въпросните предпазни елементи, без които то не би могло да се монтира, би се разпаднало още на второто ниво поради липса на устойчивост. Скелето имало и т.нар. „диагонали”, които също играят роля на парапети. Описаната в акта и постановлението бордова лента не участва и не е ключов елемент от конструкцията на рамковото скеле, а само на тръбното. Потвърждава, че част от скелето е било монтирано върху прилежащ към блока гараж, тъй като това е била единствената възможност на място, като покривът на гаража е от стоманобетон. Заявява, че дадените предписания по отношение монтираното скеле „нямаше как да бъдат изпълнени”.

При така установената фактическа обстановка районният съд кредитирал показанията на свидетеля на защитата, като обстоятелствени, подробни, хронологично подредени и пълни. Приел, че на обекта било монтирано рамково скеле, а не тръбно, както и че при съставяне на акта и издаване на процесното постановление не е изискана техническата спецификация на скелето, за да се установи вида му, както и дали са изпълнени съответните изисквания за монтаж и безопасност, което довело до съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба на директора на ДИТ-Видин е допустима, като подадена от лице, което е процесуално легитимирано да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съставът на ВРС е постановил правилен съдебен акт, като не са налице описаните в касационната жалба отменителни основания.

Както в съставения протокол за извършена проверка, така и в АУАН и НП действително не е отразен вида на монтираното скеле на процесния строителен обект, тъй като видно от показанията на св. Ж. Б. В, действително е налице съществена разлика в техническата специфика на рамковото и тръбното скеле, начина на монтаж на всяко от тях и вида на защитните елементи, което не е отчетено от проверяващите. Нещо повече, свидетелят В. оспорва всички констатации на служителите на касатора, като по този начин поставя под съмнение приетата фактическа обстановка, послужила като основание за налагане на административното наказание в случая. Правилно съставът на ВРС е установил допуснато нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в АУАН и НП са възпроизведени съществени части от разпоредбите на чл.89, т.5 и т.6 от Наредба № 2, а не конкретни факти и обстоятелства относно съществени елементи от фактическия състав на процесното деяние.

Тежестта за доказване на констатациите, отразени в акта и НП лежи върху наказващия орган, като недоказването им по категоричен и безспорен начин води до отмяна на НП, като необосновано.

При така установеното съдът намира, че решението на ВРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на производството и при липса на своевременно направено искане от ответната страна за разноски, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 178/16.05.2022 г., постановено по АНД № 574/2021 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление № 05-0001166/11.05.2021 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                            Членове: 1.

 

 

                                                                                   2.