Р Е Ш Е Н И Е
№ 260094 / 26.11.2021г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер....38....по описа за............2021…...............година
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба
на Теленор България ЕАД гр.
София с която това дружество чрез неговия процесуален представител е предявило иск с
правно основание чл. 422 ал.1 във връзка
с чл. 415 ал.1 от ГПК против К.М.С. с който моли съда да постанови решение с
което приеме за установено по отношение на същия ответник , че същия
му дължи сумата от 437, 40 лв.
представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 23.07.2018 г. за мобилен номер +359*********.Освен това ищецът
посочен по- горе моли съда да постанови решение с което да осъди ответната
страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в
съдебното производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Същият ищец чрез нарочна молба- становище
подадена по време на съдебното производство
иска и осъждането на същия ответник да му заплати и сумата представляващи
направените от него съдебни разноски по заповедното производство.
В законния едномесечен срок ответникът , редовно уведомен чрез специално
назначеният му особен представител е
представил писмен отговор на исковата молба по чл. 131 ал.1 от ГПК и в същия преклузивен срок по този
начин е взел становище по така предявения
срещу него иск като счита същия
за допустим за разглеждане , но за
неоснователен и недоказан изцяло и моли
съдът да го отхвърли като такъв .
В съдебно
заседание ищецът редовно призован, не се
явява негов законен или процесуален представител , но същият чрез подадените
молби от процесуалния му представител поддържа така предявения от него
иск и иска уважаването му изцяло , ведно
с всички законни последици от това.
Същият редовно
призован ответник К.М.С. не се явява лично в съдебно заседание , като в него се
явява специално назначеният й особен представител който взема становище по така
предявения иск като счита , че ответницата е потребила респ. ползвала посочените в исковата молба мобилни услуги и
същите се явявали дължими , като
предоставя на съда да се произнесе по така предявения иск.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Настоящото дело е образувано по
повод на искова молба предявена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк
София, сграда 6 срещу К.М.С. с ЕГН **********
с която същият горепосочен ищец е предявил съответния положителен установителен
иск с правно основание чл. 422 ал.1 във
връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК против същия горепосочен ответник К.М.С. с който моли съда да постанови решение
с което приеме за установено по отношение на същия ответник , че същия
му дължи сумата от 437, 40 лв.
представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 23.07.2018 г. за мобилен номер +359*********, която сума
включва следните суми : 1. Сумата от 112, 47 лв. неустойка представляваща равностойността на 3 месечни
абонаментни такси без ДДС дължима се
поради неплащането от страна на ответника
на дължимите се месечни абонаментни такси за периода от 20.09.2018 г. до 19.11.2018
година и 2. Сумата от 324, 93 лв. представляваща дължима се неустойка за ползване на устройство Huawei P20
Lite Dual Pink представляваща съответната част от разликата между
стандартната цена на това устройство при
плащането му в брой респ. без абонамент
съгласно действащата при сключването на договора ценова листа и съответната дължима се от ответника цена на това устройство при
предоставянето му по договора за лизинг
, съответстваща на оставащия срок на договора.
Не се
спори между страните по делото , което се потвърждава и от приложените договор
за мобилни услуги за предоставяне на
интернет на стойност от 20,99
лв. сключен между страните на 18.08.2017
г. за номер +359********* и договор за мобилни услуги от същата дата 18.08.2017 г. сключен между ищеца назован
„оператор” и ответника К.М.С. е че същите страни са постигнали съгласие
операторът да предоставя услуги чрез своята обществена мобилна наземна
мрежа за телефонен номер +359*********
, които ответникът да заплаща, съгласно избрания от абоната тарифен план,
посочен в двата договора. С подписването на същите договори ,
абонатът е декларирал, че е запознат с
Общите условия, съставляващи неразделна част от договора и с действащия
ценоразпис на оператора. Страните се съгласили, че с подписване на първия
договор за предоставянето на мобилен интернет срокът за ползване на тези услуги предоставени
от оператора на потребителя чрез горепосочения мобилен номер се продължава до
дата 18.08.2019 г. тъй като е със срок от 24 месеца , както и че същият договор
влиза в сила от датата на подписването му – 18.08.2017 г. , а с втория договор за предоставянето на
мобилни услуги чрез посочения мобилен номер се продължава до дата 18.08.2018 г.
тъй като е със срок от 12 месеца, както и че същият втори договор влиза в сила
от дата 18.08.2017 г.. В първия договор за предоставяне на мобилни интернет
услуги е уговорено, че ако в случай на прекратяване на ползване на
услугите, предоставени от оператора на потребителя с горепосочения мобилен
номер през срока посочен в договора , по вина или инициатива на потребителя или
при нарушение на задълженията му по
същия договор или други документи
свързани с него и приложимите общи условия , последният дължи неустойка в
размер на сумата на стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срока , а в случаите ,
в които е предоставено устройство за пoлзване на услуги, съгласно посоченото в
договора, потребителят дължи и разликата между цената на устройството без
абонамент, съгласно последната актуалната ценова листа на оператора за
съответното устройство към момента на прекратяване на договора по отношение на
коя да е СИМ карта/номер, посочени в него, и заплатената от потребителя при предоставянето му от оператора цена в брой
или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.Във втория договор за предоставяне на мобилни услуги е че същият в
случай на прекратяването му през първоначалния срок на която и да е СИМ карта / номер , посочен /
а в него , по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията на последния по същия договор или други документи свързани с него и приложимите общи условия , потребителят
дължи за всяка СИМ карта по отношение на
която е налице прекратяване неустойка в размер на сумата на стандартните
за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер
до края на този срока , а в случаите , в които е предоставено устройство за
пoлзване на услуги, съгласно посоченото в договора, потребителят дължи и
разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последната актуалната ценова листа на оператора за
съответното устройство към момента на прекратяване на договора по отношение на
коя да е СИМ карта/номер, посочени в него, и заплатената от потребителя при предоставянето му от оператора цена в брой
или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг. Впоследствие страните са
подписали и допълнително споразумение
към договора за мобилни услуги с
мобилен номер +359********* , сключен от тях на дата 23.05.2018 г. , който влиза
в сила от същата дата и е със срок на действие от 24 месеца и с който е
уговорен месечен абонамент за ползването на същите услуги от 24, 99 лв..С този
договор сключен между
ищеца назован „оператор” и ответника К.М.С.
назован „потребител” страните постигнали съгласие операторът да
предоставя услуги чрез своята обществена мобилна наземна мрежа за телефонен номер +359*********,
които ответникът да заплаща, съгласно избрания от абоната тарифен план при
горепосочената месечна абонаментна такса. С подписването на
договора, абонатът декларирал, че е запознат с Общите условия, съставляващи
неразделна част от договора и с действащия ценоразпис на оператора. В т.
3 от договора е уговорено, че ако в случай на прекратяване на ползване на
услугите, предоставени от оператора на потребителя с горепосочения мобилен
номер през срока, посочен в чл. 2 от този раздел, по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата на стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на този срок, като обаче максималния размер на тази неустойка не може да
надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаментни вноски , а в случаите когато е
предоставено и устройство за ползването на услугите потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната
цена на устройството в брой и без абонамент съгласно ценова листа действаща към момента на сключването на договора и заплатената от него цена при
предоставянето му в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за
лизинг , каквато съответства на оставащия срок на договора. Видно от допълнително
споразумение към договора за мобилни
услуги с мобилен номер +359********* и договор за лизинг, двата сключени на дата
23.07.2018 г.е че по силата на първия договор за мобилни услуги ищецът в качеството си на оператор и ответника К.М.С. назован „потребител” са постигнали съгласие операторът да
предоставя услуги чрез своята обществена мобилна наземна мрежа за телефонен номер +359*********,
които ответникът да заплаща, съгласно избрания от абоната тарифен план при
горепосочената месечна абонаментна такса от 44, 99 лв. , като
същият влиза в сила от датата на подписването му – 23.07.2018 г. и е със срок
до 23.07.2020 г. . С подписването на договора, абонатът декларирал, че е
запознат с Общите условия, съставляващи неразделна част от договора и с
действащия ценоразпис на оператора.С втория договор ищецът в качеството си на лизингодател
предоставил на ответника –лизингополучател мобилно устройство Huawei модел P20 Lite
Dual Pink на стойност 365, 17 лева с включен ДДС представляваща обща лизингова цена , която следвало
да бъде платена на 23 месечни вноски с размер 12.29 лева, като първата
лизингова вноска е с падеж 23.08.2018 г., а последната с падеж – 23.06.2020 г.
С подписване на договора, лизингополучателят декларирал, че лизингодателят му е
предал устройството, предмет на
договора. В чл.12, ал. 2 от Общите условия на договора за лизинг е уговорено,
че месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора/ договорите за предоставяне на
мобилни и/или фиксирани услуги сключени от лизингополучателя, както и в случай
на забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания.
Представени са и две данъчни
фактури, издадени от ищеца на ответника №№ ********** от 20.10.2018 г. и
********** от 20.11.2018 г. и за отчетен период на същите 20.09.2018 г. –
19.11.2018 г., като видно от съдържанието им същите имат за предмет месечни и
еднократни такси (абонаменти, допълнителни пакети и лизингови вноски). Към
всяка от фактурите има приложено извлечение – детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер. Представена е и крайна данъчна фактура № **********
от 20.01.2019 г., издадена от ищеца на обща стойност 974, 04 лева, с падеж на плащане 04.02.2019 г., от
която се установява, че на ответника са начислени неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за услуги на стойност 593, 02 лева, както и лизингови
вноски в размер на 233.51 лева, като са налице и останали неизплатени
задължения на потребителя за предходния период, възлизащи на стойност 147, 51
лева с вкл. ДДС.
В Общите условия на „Теленор
България” ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни
услуги е предвидено, че когато потребител, с вече сключен и действащ
индивидуален договор, сключи нов индивидуален договор, всички използвани от
него услуги преминават на обща сметка и се заплащат по една фактура – т.
18. Съответно т. 23, б. „б” и „в” от Общите условия предвиждат абонатите да
заплащат месечния абонамент, който се предплаща от потребителя ежемесечно, в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет, и месечна
цена за ползвани услуги, представляваща сумата от стойността на всички услуги,
ползвани от потребителя през дадения месец. В т. 26 и т. 27 от Общите условия е предвидено при ползване
на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги да се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по
договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми. Плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан в нея, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. В случай, че сумата по фактурата не е заплатена в срок, Теленор
има право да ограничи и/или спре достъпа на потребителя до услуга/услугите, с
изключение на достъпа до услугите за спешни повиквания, до заплащане на
дължимите суми. Съгласно чл. 19б, б. „в” от Общите условия Теленор има право
едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че
потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане
по индивидуалния договор, съответно съгласно Общите условия.
От приложеното за послужване частно
гр. дело № 701/2020 год. по описа на РС Карнобат се установява, че ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, като е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 401 от 09.09.2020 г. постановено по
горепосоченото ч.гр.д. № 701 / 2020 г. по описа на Районен съд Карнобат с която
последният съд е постановил длъжникът К.М.С. да заплати на кредитора Теленор
България ЕАД общата сума от 437, 40 лв. предмет и на настоящото съдебно
производство , която представлява неустойка
и включва следните суми : 1.
Неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 23.07.2018 г. за горепосочения мобилен номер +359********* в
размер на сумата от 112, 47 лв. представляваща равностойността на три
месечни абонаментни такси и 2. Сумата от 324, 93 лв. представляваща
неустойка за предоставено ползване на мобилно устройство Huawei , като
същата е връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал 5 ГПК, което пък е обусловило правния му интерес да предяви
горепосочения установителен иск за установяването на вземането му спрямо
ответника за горепосочената неустойка респ. неустойки. Други доказателства от
значение за правния спор не са представени.
Съгласно
разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Като, съгласно
цитираната разпоредба, кредиторът може да иска обезщетение за по-големи вреди,
по общия ред. Материално - правна предпоставка за основателност на претенцията
за неустойка е неизправност на страната от която се претендира неустойката. Не
се спори по обстоятелството, че ищецът едностранно е прекратил , без да е
посочено и установено от коя дата , ползването на предоставяните от него услуги
по договорите, поради не плащането на таксите, като е прекратил достъпа на
ответника до далекосъобщителните услуги по неговия горепосочен мобилен номер. По
делото няма данни за това кога това е станало и по какъвто начин това е станало
начин.По делото няма данни, а не се и
твърди от ищеца, че отправил свое изявление до ответника за това да прекрати
сключените между тях договори респ.
договор за мобилни услуги с фиксиран
номер. И тъй като са налице писмени договори, то съгласно чл.55 от ОУ, вр.
чл.51 от тях, то и прекратяването им следва да стане с писмено изявление от
изправната към неизправната страна, което да достигне до неизправната. Като няма направено такова изявление, а
вместо това просто са извършени действия по прекратяване на достъпа до мобилни
услуги на ответника, при това преди още да е изтекъл срок за доброволно плащане
който би му се определил , то с тези си действия ищецът на практика сам и едностранно е
прекратил договорите на ответника , поради неизпълнение на задължения по същия
за заплащане на ползвани мобилни услуги по издадените посочени по-горе 3 бр.
фактури с отчетни периоди по тях – 20.09.2018 г. – 19.11.2018 г. , последната със срок за плащане
04.02.2019 г.. На следващо място видно от същите договори , както и от Общите
условия не се установява , че ответника дължи на оператора неустойка в размер на
сумата от стандартите за съответната програма месечни абонаменти до изтичане на
срока на споразумението. Никъде в подписаните и приети писмени доказателства по
делото , не е уговорено задължение на ответника, като страна по този договор респ.
договори да дължи заплащане на неустойка при едностранно прекратяване на
договора от мобилния оператор, поради неизпълнение на задължение за плащане на месечни такси. И
тъй като липсва уговорка за заплащане на неустойка при прекратяване на договора
за мобилни услуги с предпочетения номер
от ответника , то и начислените неустойки , формирана от месечните абонаментни
такси до изтичане на срока на споразумението,но с лимит до 3- месечни
абонаментни вноски са начислени без
основание. Което е достатъчно да се направи извода, че тази сума за неустойка не
се дължи от ответника. По този
начин задължение за заплащане на неустойка от страна на
ответника при прекратяване на договора от страна на ищеца – мобилен оператор,
не уговорена. Дори и да е мислимо, че под изписаното прекратяване на
договора по негова вина /т.е на
потребителя/ преди изтичане на срока на договора, да се имало предвид
неизпълнени в срок на задължение за заплащане на издадени фактури за ползвани
услуги и месечни такси, то това е следвало да бъде изрично посочено. В случая
обаче не направено. Тълкувайки по реда
на чл.20 от ЗЗД текста на клаузата „В случай на прекратяване на договора от потребителя
преди изтичане на срока му с едномесечно предизвестие или по негова вина преди
изтичане на срока на договора, то се дължи неустойка…“ следва да се приеме, че
задължението за неустойка възниква при прекратяване на договора от потребителя
на услугата, без за това прекратяване да има вина мобилния оператор и то с
отправяне на едномесечно предизвестие. Хипотеза в която потребителя да дължи
неустойка при прекратяване на договора от страна на мобилния оператор - ищеца Теленор
България ЕАД, не е уговаряна. И тъй като
липсва уговорка за заплащане на неустойка при прекратяване на Договор за
мобилни услуги респ. за прекратяването на всички договори за мобилни услуги
посочени по горе, вкл. и по подписаното между страните по делото допълнително споразумение от 23.07.2018 г. , то и начислените по
издадените фактури , вкл. и за
последната такава фактура сумата за неустойка за предсрочно прекратяване на
договора неустойка от 593, 02 лв. част
от която е претендираната за установяване от 112,47 лв. , поради неизпълнение
по договор за номер +359*********, която неустойка е формирана от 3 – месечните абонаментни такси
е начислена без основание. Което е достатъчно както бе посочено по- горе да се
направи извода, че тази претендирана сума за неустойка не се дължи от
ответника. Тука
следва да се добави за повече обоснованост от съда , че никъде в приложените ОУ
не се съдържа клауза за дължимост на неустойка при прекратяване на договора от
страна на мобилния оператор. Вместо това
в т.27 от ОУ, е предвидено единствено неустойка за забава на плащането в размер
на законната лихва за всеки ден закъснение. А при закъснение право на мобилния
оператор е да ограничи достъпа на потребителя, което в случая е направено. Тази
норма не дава право нито за начисляването на претендирания вид неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, нито за едностранно прекратяване на
договора от оператора, което е и ирелевантно за случая, предвид уговорената в
договора хипотеза за неустойка единствено при прекратяване на договора по
инициатива на потребителя на услугата. Тука следва да се спомене от съда и
друго , че е невъзможно дори да се извърши проверка дали начисления размер на
неустойки е правилно изчислен. От друга страна само от факта на издаване на
фактурите и посочване в тях на дължими
суми, пряко не следва задължение за плащането на точно тези по размер
начисления. А в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че именно сумата за неустойка в размер от 593, 02 лв. за предсрочно
прекратения договор за мобилни услуги за която ищецът е издал последната обща
фактура № ********** от дата 20.01.2019 г. , без да е посочил такива суми за
неустойки във фактури №№ ********** от дата 20.10.2018 г. и ********** от дата
20.1.2018 г. , включваща и претендираната за установяване неустойка от 112, 74
лв. са действителния размер на дължима
неустойка, което ищецът респ. ищцовото дружество не е направил. Същите изводи
на съда се отнасят и до претендираната за установяване неустойка в размер на сумата от 324, 93 лв. представляваща
дължима се неустойка за ползване на устройство Huawei P20
Lite Dual Pink и представляваща съответната част от разликата между
стандартната цена на това устройство при
плащането му в брой респ. без абонамент
съгласно действащата при сключването на договора ценова листа и съответната дължима се от ответника цена на това устройство при
предоставянето му по договора за лизинг
, съответстваща на оставащия срок на договора, тъй като такава неустойка не е
уговорена нито в процесните договори за мобилни услуги , нито в споразумението към тях , нито в приложените
ОУ.Затова и същата претендирана неустойка следва да бъде отхвърлена на това
основание , тъй като не се дължи от ответника.
Следва да се посочи от съда , че
дори ако се приеме , че страните са уговорили процесните неустойки , то същите
не се дължат поради следните основания затова : Основателността на така предявения иск за установяване задължението на К.М.С.
да заплати стойността на претендираната
за установяване неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги се обуславя от предпоставките:
валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на
което е задължение за заплащане на определена парична сума представляваща
съответните месечни абонаменти , настъпил падеж на това задължение и релевирано
неизпълнение от страна на задълженото лице, което пък води до дължимостта на неустойката. На основание чл. 154,
ал.1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи положителните факти,
представляващи елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение
на конкретното облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението на
валидно възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за
доказването на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално
изпълнение. Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи факта на
изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на ангажирани
доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за
доказано.
За установяване на възникнало
валидно правоотношение между страните следва да бъдат представени доказателства
за правопораждащия го факт, страните и неговото съдържание. Горепосочените
договори за мобилни услуги , споразумението към тях и договора за лизинг съставляват и установяват юридическия факт,
породил облигационни правоотношения между страните, които са срочни и валидни
за срок до 23.07.2020 г. . В този
смисъл за претендирания от ищеца период: 20.09.2018 г. – 19.11.2018 г., отразен в горепосочените фактури страните са били обвързани от
облигационно правоотношение за всеки за също горепосочения мобилен номер. За да е елемент от същото задължението
на ответника да заплати стойността на потребени далекосъобщетелни услуги, ищецът
следва да установи реалното им предоставяне за процесния период. Представените два броя
данъчни фактури не са подписани от получателя на отразената в тях облагаема
доставка. Същите съставляват частен удостоверителен документ, в който е
отразена счетоводна информация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за
счетоводството, даващ легална дефиниция на първичен счетоводен документ,
какъвто е данъчна фактура, същата е носител на информация за регистрирана за
първи път стопанска операция. Данъчната фактура е частен свидетелстващ
документ, който удостоверява данъчно събитие и начислен данък, която следва да
се цени съобразно чл.182 ГПК. Действително всяка от фактурите не установява
осъществен факт на извършване на
облагаема доставка, което е основанието за заплащане на нейната стойност, но
предвид обстоятелството, че фактурите са съставени от ищеца не с оглед нуждите
на процеса, а ответникът не оспорва факта на потребяване на далекосъобщителните
услуги, съдът намира, че счетоводно
отразените стопански операции са извършени
и съответно е възникнало задължението за заплащане на стойността им. По
отношение на изпълнението на задължението, ответникът е изпаднала в забава,
съгласно т. 26 и т. 27 от Общите условия, след изтичане на 18-дневния срок за
плащане, след датата на издаването на съответната фактура (20.10.2018 г. и
20.11.2018 г.), откъдето следва, че вземанията, предмет на исковите претенции
са с настъпила изискуемост.По този начин ако се приеме , че са налице основанията за заплащането на
претендираната неустойка за прекратяването на договорите за мобилни услуги ,
която както бе посочено по- горе , не е налице в този случай , то в случая има наличие на валидно правоотношение, елемент от
което е задължение за заплащане на стойността на месечни абонаментни такси и
потребени от ответника чрез далекосъобщителната мрежа на ищеца услуги и
неизпълнение на последното.Действително неустойката е акцесорно съглашение, с
предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира
определена (глобално или в процент) или определяема парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да
е необходимо същите да бъдат доказвани.Основателността на претендираната
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер на общо 112,47
лева, се обуславя от предпоставките: валидно възникнало правоотношение между
страните, елемент от допълнителното съдържание на което е задължението на
ответника да заплати определена парична сума (валидна уговорка за неустойка)
при предсрочно прекратяване на договора, както и размера на това задължение.
Съгласно Тълкувателно решение №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на
двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение,
подлежащ на разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за
забава се дължи – в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило
развалянето, но само за онази част от сделката, чието действие се запазва (до
развалянето). Съответно кредиторът ще може да търси и неустойката за обезщетяване
на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето),
но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена. В
рамките на настоящия спор се претендира именно компенсаторната неустойка - за
частта от договора, която се прекратява.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по
т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК,
е прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и
наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния
длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на
неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на
императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като
неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност
в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с
добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1,
пр.1 и пр.3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за
неустойка.
Предпоставките и случаите, при които
уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави,
са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една
неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във
всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има
същата правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора.
Следва да се отбележи, че константната практика, формирана по повод искове, с
предмет вземания за неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи
служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за
съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за
действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д.
№ 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О.
В изпълнение на служебното
задължение за изследване валидността на компенсаторната неустойка, преценена
към пораждане на задължението, съдът намира, че същата противоречи на добрите
нрави, тъй като уговореният размер, формиран от месечните такси до изтичането
на срока на договора нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в
гражданските отношения. Процесната
уговорка за заплащане на неустойка в размер на сумата на стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти, оставащи до изтичането на срока
на договора, преценена към възникване на задължението, обуславя извод за
противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като съвпада с
обезпеченото главно задължение. Следва да се посочи, че размера на вредата на
мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената на услугата)
до края на срока на действие на
договора, създава само илюзорно право на прекратяване на договора от страна на
ответника – потребител, т.е. същата е и неравноправна и на това основание пак
нищожна.
С прекратяване на договора от
потребителя търговецът разполага с възможност да предостави услугата на друг
потребител, от който да реализира пропуснатата печалба, като ползването на
същата услуга от предишния не я обезценява по никакъв начин. Затова клаузата за
компенсаторна неустойка по двата договора не е породила валидно задължение в
тежест на ответника К.М.С. . Нищожността на неустоечната клауза изключва
възникването на претендираното въз основа на нея вземане за неустойка, като
съдът счита за ненужно да обсъжда наличието на останалите факти, включени във
фактическия състав на процесното вземане. Ето защо предявените искове следва да
се отхвърлят като неоснователни. Следва да се отбележи, че искането да се
присъди неустойка в редуциран размер на 3 месечни абонаменти вноски не променя
изводите на съда. Нищожна клауза за неустойка не поражда права и задължения, което изключва възникването вземане за
неустойка в намален размер.На следващо
място съдът намира че са налице и
основанията по чл. 143 от ЗЗП, за неравноправност на клаузи за неустойка. Това
е така, тъй като не само в процесните договори липсва уговорка за дължимост на
неустойка от страна на мобилния оператор
при негово виновно поведение, но и защото по никакъв начин не е дадена
възможност на потребителя, като страна по договора да влияе на неговото
съдържание. Същевременно обаче, съдът
отчита, че в случая неустойка ползва само една от страните - търговецът,
предоставил мобилни услуги, докато получателят на тези услуги е физическо лице,
действащо извън кръга на професията си и съответно ползващо се от закрила като
потребител. Една от типичните форми на неравноправност, посочена в примерното
изброяване на чл. 143, т.5 ЗЗП представлява поемане на задължение от
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Целта на закрилната норма, изключваща
обвързаността на потребителя с подобна клауза е именно да компенсира
съществуващото неравновесие във възможностите на потребителя и
специалиста-търговец да се договарят като равноправни участници на пазара.
Съответно и в тези отношения разликите в степените на грижата, която всеки от
договарящите е в състояние да положи за да защити интереса си, налагат
критериите за добросъвестност да се завишат по отношение на доставчика, и
съответно да се снижат за потребителя. Ето защо, ако на пазара на
равнопоставените търговци едно обезщетение със явно изразен не само
обезщетителен, но и санкционен характер би се преценило като стимулиращо
добросъвестността на длъжника, то при сделка, чието съдържание е определено
изцяло по инициатива на търговец и предложено на потребителя без конкретно и
индивидуално преговаряне по конкретните параметри, уговорката за неустойка,
целяща значително завишаване на обезщетението, за евентуално предвидимите от
забавата вреди следва да се възприема като необосновано високо. Затова същата
неустойка не се дължи . По отношение на претендираната неустойка за сумата от 324, 93 лв. за ползване на устройство Huawei P20
Lite Dual Pink, съдът
намира следното :
действително е извършена двустранна правна сделка –
сключен договор за лизинг, изпълнение на задължението си да предаде лизинговата
вещ на лизингополучателя и настъпила изискуемост на задължението на ответника
да заплати уговорените лизингови вноски. Страните не спорят, че сключеният помежду
им договор за лизинг от 23.07.2018 г. е източник на облигационно правоотношение
със съдържание задължението на лизингодателя да предостави за ползване движима
вещ (мобилно устройство Huawei модел P20 Lite
Dual Pink на стойност 365, 17 лева с включен ДДС представляваща обща лизингова цена , която следвало
да бъде платена на 23 месечни вноски с размер 12.29 лева, като първата
лизингова вноска е с падеж 23.08.2018 г., а последната с падеж – 23.06.2020 г.) на лизингополучателя срещу
задължението на последния да заплаща лизингови вноски, съгласно уговорения
погасителен план. Изискуемостта
на задължението за заплащане на лизингови вноски е настъпила, тъй като същото е
уговорено като срочно, като покана от страна на кредитора не е необходима. Доказано е и предаването на
лизинговата вещ - с подписване на
договора, лизингополучателят декларирал, че лизингодателят му е предал устройството, предмет на договора.
Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за лизинг. Съдът съобразява че към момента на предявяване на иска всички
лизингови вноски по договора са с настъпил падеж /последната лизингова вноска е с падеж – 23.06.2020 г./,като не се твърди лизингополучателят да е върнал
лизинговата вещ - предмет на договора. В решение № 219 от 09.05.2016 г. по т.
д. № 203/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е разяснено, че уговорка в договор за
финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за
периода от прекратяването (развалянето) до края на срока на договора има
характер на неустойка за вредите от развалянето, но неустоечната клауза е
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като съвпада напълно с
обема на главното задължение, което обезпечава. Процесната уговорка за
заплащане на неустойка в размер на сумата на стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти включващи оставащите до изтичането на срока на договора
лизингови вноски , преценена към възникване на задължението, обуславя извод за
противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като съвпада с
обезпеченото главно задължение.Затова и тази неустойка и на това основание не
се дължи.
Също
с оглед на горното съдът намира , че претенцията на ищцовата страна за претендирана неустойка включваща
в себе си горепосочените неустойки се
явява абсолютно недоказана и същата следва
да бъде отхвърлена като неоснователна изцяло, ведно с претендираното искане за
присъждане на съдебни разноски по
заповедното производство. По този начин
следва да бъде отхвърлено и искането на ищеца да му бъдат заплатени и направените от него
съдебни разноски по настоящото дело .
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК предявен от Теленор България ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление
в гр. София ж.к. Младост 4 Бизнес
парк София сграда 6, същото дружество и с
адрес на пълномощник – адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – град София бул. България № 81 вх. В ет. 8 чрез адв. В.П.Г. *** – съдебен адресат срещу К.М.С. с ЕГН ********** с адрес ***3 с който иск горепосоченото
дружество Теленор България ЕАД моли
съда да постанови решение с което да приеме за установено по отношение
на горепосочения ответник К.М.С. , че
същият в качеството му на длъжник поради неизпълнение на договорен
абонамент по сключено между тях споразумение
към договор за мобилни услуги от
дата 23.07.2018 г. му дължи общата сума от 437, 40 лв.
представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 23.07.2018 г. за мобилен номер +359*********, която сума
включва следните суми : 1. Сумата от 112, 47 лв. неустойка представляваща равностойността на 3 месечни
абонаментни такси без ДДС дължима се
поради неплащането от страна на ответника
на дължимите се месечни абонаментни такси за периода от 20.09.2018 г. до 19.11.2018
година и 2. Сумата от 324, 93 лв. представляваща дължима се неустойка за ползване на устройство Huawei P20
Lite Dual Pink, като
неоснователен и недоказан изцяло , като отхвърля и искането на Теленор България ЕАД за присъждането в негова полза на направените от него съдебни
разноски по настоящото гр.д. № 38 / 2021 г. по описа на Районен съд Карнобат , както и отхвърля и искането на същия
за присъждане на направените от него разноски по заповедното производство по
ч.гр. д. № 701 / 2020 г. по описа на Районен съд Карнобат като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в
14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: