№ 84
гр. Петрич, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на девети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20231230200353 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Б. Н., ЕГН-**********, срещу Наказателно постановление
(НП) № 23-0314-000163 от 04.04.2023 г., издадено от Началник РУ- Петрич при ОДМВР -
Благоевград, с което на И. Б. Н., ЕГН-********** е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и административно наказание "лишаване от
право да управлява моторно превозно средство (МПС)" за срок от 24 (двадесет и четири)
месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат доводи, че фактическата обстановка не е изяснена и е възприета
неправилно от АНО, мястото на нарушението не е описано правилно и достатъчно ясно.
Моли за отмяна на НП.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се представлява от
надлежно упълномощен адвокат.
За въззиваемата страна, редовно призована, процесуален представител не се явява и не
изразява становище по жалбата.
Петричкият районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения, като
съобрази и доводите на процесуалния представител на жалбоподателя и след като се запозна
със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.
14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 28.03.2023 г. около 12:06 часа, в община Петрич, на път ТРЕТИ КЛАС №1082 от село
Рибник по посока град Петрич се движел лек автомобил Ф.Г. Вариант 1,9, с рег.№ ****,
собственост на „Т.Д.Д.“ ЕООД, управляван от жалбоподателя И. Б. Н., ЕГН-**********. В
1
автомобила имало и пътник – свидетеля С.Б.Т. от гр. Петрич.
По същото време свидетелите А. К. С. – младши автоконтрольор и А. И.ов Ц., двамата
служители при ОДМВР – Благоевград, РУ – Петрич, извършвали патрулна дейност на пътя в
района на село Рибник. В правия участък преди разклона за местността Рупите по пътя село
Рибник – град Петрич, полицейските служители спрели със светлинен и звуков сигнал
управлявания от жалбоподателя автомобил за проверка. След покана от полицейските
служители, жалбоподателят слязъл от автомобила и отишъл с документите до патрулния
автомобил, а придружаващият го пътник останал в управлявания от Н. автомобил. При
проверката жалбоподателят бил поканен да бъде изпробван на място с техническо средство
„Драг Тест 5000“ с номер ARKH0042 за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози. Жалбоподателят категорично отказал да бъде изпробван с техническото
средство, след което полицейските служители му издали талон за медицинско изследване
№140888, който жалбоподателят подписал, за да удостовери отказа си, но отказал да получи.
За отказа му на място бил съставен АУАН серия GA№764769 от 28.03.2023 г., в който било
посочено, че при покана да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техните
Аналози с Drug Test 5000 с номер ARКН0042, водачът отказва и му е издаден талон за
медицинско изследване №140888. Възражения срещу АУАН не били направени нито на
място, нито в предвидения от закона срок.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното Наказателно постановление (НП)
№ 23-0314-000163 от 04.04.2023 г., издадено от Началник РУ- Петрич при ОДМВР –
Благоевград , с което на основание чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и административно
наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)" за срок от
24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Препис от същото е връчен на 18.04.2023 г. на Марияна Д.а Н.а – майка на жалблоподателя
(по данни на последния и процесуалния му представител).
Жалбоподателят твърди, че е подал жалбата по пощата чрез обикновена пощенска пратка в
плик.
На 04.05.2023 година в деловодството на РУ – Петрич при ОДМВР – Благоевград е
регистрирана с рег.№ УРИ 314-000-4821/04.05.2023 година жалба против Наказателно
постановление (НП) № 23-0314-000163 от 04.04.2023 г., издадено от Началник РУ- Петрич
при ОДМВР – Благоевград. От представената от РУ-Петрич при ОДМВР - Благоевград
справка е видно, че в централизираната информационна система за документооборот на РУ-
Петрич жалбата е регистрирана на въпросната дата в 10:15:34 часа, като изрично е
отбелязано вид на документа „писмо“. Въпреки положените усилия от съда, пликът на
писмото, с който е постъпила жалбата не бе открит и не бе представен на съда.
От предоставената справка от Пощенска станция Петрич е видно, че събирането на
обикновените пощенски пратки от външните пощенски кутии, включително и пред входа на
ПС Петрич става в определен чес – 08,00 и 13,00 ч. РУ на МВР – Петрич имат пощенска
2
кутия №28, намираща се в пощенската станция. По договор пратките /писмата/ обикновени
и препоръчани с адрес РУ – Петрич се получават описани в опис АПК (абонамент пощенска
кутия), чрез упълномощено лице всяка сутрин след 08,30 часа за всеки работен ден. В
писмото е удостоверено, че за дата 04.05.2023 г. няма получени пратки и съответно няма
опис, а от приложения опис ОА 285000162ОА от 03.05.2023 година е видно, че за дата
03.05.2023 година в описа са вписани три препоръчани писмовни пратки и 6 (шест) броя
обикновени писмовни пратки.
Горната фактическа обстановка съдът установи по категоричен начин от събраните и
приобщени по делото писмени доказателства, а именно: АУАН серия GA№764769 от
28.03.2023 г., Наказателно постановление (НП) № 23-0314-000163 от 04.04.2023 г., издадено
от Началник РУ- Петрич при ОДМВР - Благоевград, талон за медицинско изследване
№140888 от 28.03.2023 г., справка за нарушител/водач, Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи, писмо рег.№314 000-12471/13.11.2023 г. на Началник
РУ –Петрич, Писмо с рег.№314 000-13866/19.12.2023 г. с приложение към него – разпечатка
от входящия регистър на жалбите от 04.05.2023 г.; писмо изх.№22/19.02.2024 г. на
Пощенска станция – Петрич, копие от опис ОА 2850 001620А, писмо с рег.№314000-
2222/05.03.2024 г. на РУ на МВР – Петрич, както и гласните доказателствени средства,
събрани чрез разпита на тримата свидетели. По делото е извършена съдебно-графическа
експертиза. От приетото и приобщено към доказателствената съвкупност по делото
заключение на вещото лице- графолог е видно, че подписите срещу теста „подпис на
провереното лице“ в талон за медицинско изследване №140888 са положени от
жалбоподателя И. Б. Н..
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие трима
свидетели – двамата полицейски служители и водения от жалбоподателя свидетел.
Показанията и тримата свидетели са логични, взаимно допълващи се и кореспондиращи с
останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът не намери основание да не ги
кредитира и да ги изключи от доказателствената съвкупност. Следва да се посочи, че по
време на проверката свидетелите – полицейски служители са извършвали различни
дейности. Не възниква никакво съмнение за настоящия съдебен състав, че именно
жалбоподателят И. Н. е управлявал МПС към датата на подаването на сигнал за спиране.
Доказателства в обратния смисъл не са ангажирани, а този факт се установява от
показанията на всички разпитани по делото свидетели – включително и от водения от
жалбоподателя такъв (св.Т.), които ясно описват обстоятелствата по извършената проверка,
имат спомен за нея и възпроизвеждат точно и логически последователно действията си.
Наличието на пътник в колата, на когото жалбоподателят обяснил, че му е съставен акт за
технически преглед не разколебава възприетата от съда фактическа обстановка, тъй като
този свидетел не е присъствал на самата проверка, извършена извън автомобила, в който е
останал и няма лични възприятия от самата проверка на водача. Показанията на този
свидетел не внасят никакво съмнение в авторството на деянието. По отношение на отказа и
двамата служители на РУ – Петрич, при ОДМВР - Благоевград, са категорични, че
3
жалбоподателя е отказал тест за наркотични вещества с техническо средство, както и е
подписал издадения му талон за медицинско изследване №140888, като отказал да получи
същия.
Горната фактическа обстановка кореспондира и частично с дадените от жалбоподателя
обяснения в съдебно заседание, обективирани в протокол от о.с.з.№1572/12.12.2023 година,
в които жалбоподателят потвърждава сторения отказ да бъде тестван на място за употреба
на наркотични вещества. Що се касае до останалите твърдения относно мястото на
съставяне на акта и начина му на връчване, същите не се потвърдиха от останалата
доказателствена съвкупност по делото.
В този смисъл са неоснователни възраженията в жалбата, доразвити в съдебно заседание от
процесуалния представител на жалбоподателя, че фактическата обстановка е установена
неправилно и непълно от АНО.
В настоящия случай съдът намира, че по категоричен начин се доказва изведената от
фактическа обстановка, като останалите доказателства по делото съдът намира за
непротиворечиви и ненуждаещи се от по-подробен анализ.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът приема, че жалбата е депозирана в срок, тъй като по делото се установи по
категоричен начин, че жалбата е депозирана чрез пощенска пратка и същата е пристигнала
при АНО в писмо, чийто плик не е запазен, за да бъде установено датата на пощенското
клеймо. От събраните по делото доказателства се установи, че на 03.05.2023 година в
пощенската кутия на АНО са били описани 6 броя обикновени пощенски пратки, а на датата
на регистрацията в деловодната система на РУ – Петрич не е имало пощенски пратки в
абонаментната пощенска кутия на учреждението - адресат. Обстоятелството, че АНО не е
запазил пликът, в който се е намирала жалбата не може да се тълкува в ущърб на
жалбоподателя. Ето защо, съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок,
независимо, че същата е регистрирана ден по-късно в деловодната система на РУ –Петрич,
при ОДМВР – Благоевград.
Жалбата е подадена, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми
реквизити, обуславящи нейната редовност и допустимост, което предпоставя пораждането
на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество,
същата се явява неоснователна.
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
4
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП "Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи... или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност".
Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи АНО е
определен да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на правилата за
движение по пътищата. В случая делегирането на правомощия за участие в
административно-наказателното производство като наказващ орган е извършено в
съответствие с нормативните правила.
Административно-наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в
предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от открИ.е на
нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 -
месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че за нарушението на чл. 174, ал. 3 предл.2 от ЗДвП, касаещи отказ от
изпробване с техническо средство за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози,
са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП - тяхната
форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 от
ЗАНН.
Съобразявайки обстоятелствата по делото, съдът констатира, че в нарушение на чл.58 ал.1
ЗАНН атакуваното НП е връчено на 18.04.2024 година не на нарушителя, а на неговата
майка, като върху самото постановление не е отразено това обстоятелство в съответствие с
разпоредбата на чл.58 ал.2 ЗАНН. Това нарушение обаче съдът не приема като съществено
такова, нарушило правото на защита на жалбоподателя, поради обстоятелството, че жалбата
е приета за подадена в срок и на жалбоподателят му е предоставен достъп да обжалва пред
съд атакуваното наказателно постановление по съображенията, изложени по-горе.
Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава
извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото
нарушение, които обезпечават правото на нарушителя да разбере фактическите параметри
на предявената му отговорност. Ясно очертано е мястото на деянието, датата на
извършването и конкретните действия на жалбоподателя. Стилът на представяне на
относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН
и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на
съответния състав от материална страна. Обстоятелството, че в констативно-
съобразителната част на НП допълнително е въведено твърдението, че жалбоподателят не е
изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
5
установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози , не накърнява
конкретиката на изложението, не налага несъответствие и не отнема възможността на
жалбоподателя да се ориентира относно параметрите на изведените в двата процесуални
акта факти и правна квалификация, респ. не разкрива непреодолими различия, граничещи с
недопустимо предявяване на нови факти. Касае се за уточнение, което единствено
подчертава умисъла в поведението на жалбоподателя и отсъствието на основания да се
коментира маловажен случай с оглед липсата на каквито и да било доказателства, че той
действително не е употребил наркотични вещества и техни аналози или алкохол, поради
което проявите му не биха могли да се приемат за разкриващи по- ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Посочено е изрично, че се касае за отказ за тестване за употреба на наркотични вещества или
техни аналози.
В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че краткото, но ясно
отразяване на относимата фактология за нарушението напълно удовлетворява изискванията
за достатъчно съдържание на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление. Жалбоподателят не е имал никаква пречка да разбере какво
нарушение му е вменено в отговорност.
Административно-наказателната отговорност на въззивника И. Н. е ангажирана за
нарушение на чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че н на 28.03.2023 г. В 12,06, в
община Петрич, на път трети клас №1082, е управлявал лекия автомобил и след спирането
му от контролните органи от РУ – Петрич, при ОДМВР - Благоевград, в хода на извършена
проверка е отказал съдействие в насока провеждане на тест с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози. На водача е издаден
талон за медицинско изследване №140888 за ФСМП – гр. Петрич с указание, че следва да се
яви в лечебното заведение, връчен му лично срещу подпис, който след подписването му,
жалбоподателят отказал да получи.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание за водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Действително, текстът на цитираната норма
въвежда няколко алтернативи, изпълнението на всяка от които обаче, дадено в деятелността
на конкретно лице, самостоятелно обуславя съставомерност на нарушение по посочения
текст. (ТР № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, I и II колегия). В случая
не се касае за сложен фактически състав на едно единствено нарушение. Обективираният
отказ на водача във всяка от алтернативите на текста на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява
6
осуетяване на проверка и именно в тази си форма той се явява укорим и наказуем.
Наличието или липсата на проведено медицинско изследване или тест с доказателствен
анализатор по никакъв начин не разколебава твърдението на наказващия орган досежно
факта на реализираното административно нарушение. В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДВП, както бе споменато и по-горе, са въздигнати няколко самостоятелни и независими
един от друг състави на нарушения - отказ да бъде изпробван водачът за употреба на
алкохол с техническо средство, отказ да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества и техни аналози или неизпълнение на задължението за медицинско изследване или
изследване чрез доказателствен анализатор на концентрацията на алкохол в кръвта или
наркотични вещества и техни аналози. Реализацията на който и да било от тях обосновава
предпоставки за ангажиране на отговорност за неизпълнение императива на цитираната
правна норма на самостоятелно основание.
В настоящия случай от събраните в хода на административно-наказателното производство
доказателствени материали се установява отказ на жалбоподателя-водач да бъде изпробван с
тест за тестуване с оглед констатиране употреба на наркотични вещества и техни аналози.
Същевременно, с отказа си да посети посоченото му лечебно заведение той се е лишил и от
възможността да обори възникналите съмнения у контролните органи относно наличието на
употребени наркотични вещества. Следва да се има предвид, че нарушението е довършено с
обективиране на отказ за тест на мястото на проверката от служителите на МВР и именно
тогава за възникнали всички предпоставки за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на лицето. Нормата не предвижда избор на водача дали да бъде тестван тест на
място или чрез даване на кръвна проба и отказът от тест с техническо средство на мястото
на проверката е самостоятелно нарушение, като върху обществената опасност на същото би
могло хипотетично да се отрази последващото съдействие чрез даване на кръвна проба. В
този смисъл следва да се има предвид, че отказът за даване на кръв в лечебното заведение,
респективно неявяването му в указаното му в талона за медицинско изследване лечебно
заведение за провеждане на изследване не е елемент от фактическия състав на нарушението
на чл.174, ал.3 от ЗДвП в инкриминираната хипотеза - отказ от тест с техническо средство за
наркотични вещества или техните аналози, а е самостоятелно отделно нарушение, за което
жалбоподателят не е наказан.
Актосъставителят е спазил стриктно приложимия към цитираната дата ред за установяване
употребата на алкохол и наркотични вещества от водачите на моторни превозни средства,
регламентиран на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП в горецитираната Наредба №
1/19.07.2017 г. Според чл. 3, ал. 1 от същата при извършване на проверка на място от
контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози - с тест, а съобразно чл. 3а от същия
подзаконов акт, когато: т. 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство;
т. 2. лицето не приема показанията на техническото средство; т. 3. физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест - (относно
употребата на наркотични вещества или техни аналози) - с медицинско и химико-
7
токсикологично лабораторно изследване. В конкретната ситуация поради наличие на отказ
от тест за наркотични вещества и техни аналози, проверяващият полицейски служител е
пристъпил към оформяне по указанията на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на талон
за изследване по образец, съгласно Приложение № 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., като при
спазване на чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. е вписал в него обстоятелството
по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., мястото, където следва да се извърши
медицинското изследване и срока за явяване там, съобразен с условията на чл. 6, ал. 7 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. Изпълнил е и ангажимента си по чл. 6, ал. 6 от Наредба №
1/19.07.2017 г. да връчи препис от талона на нарушителя. Обстоятелството, че след
подписването на талона, респективно след запознаване със съдържанието му,
жалбоподателят е отказал да получи физически документа не го освобождава от
задължението му да се яви в указаното лечебно заведение и да даде биологичен материал за
медицинско изследване. Въпреки това следва да се отбележи, че обстоятелството дали е
съобразен изборът на лицето за провеждане на допълнително изследване чрез
доказателствен анализатор, медицинско или химическо изследване, дали е съобразен
часовият интервал, в който се указва посещение в съответното болнично заведение или
структура на МВР за целта, дали са връчени всички стикери, прилежащи към талона за
изследване и дали е съставен протокол за провеждане на изследване с доказателствен
анализатор в случая са ирелевантни, доколкото в тази си част разпоредбите на
горецитирания подзаконов нормативен акт не са относими към хипотезата на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, която разглежда единствено отказа на водача да се подложи на съответен вид
изследване.
От своя страна, административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и за нарушението, която
предвижда отговорност за водач, който откаже да му бъде извършена проверка за
установяване употребата на упойващи вещества, или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му или употребата на
наркотични вещества и техни аналози. Налице е пълно съответствие между словесното
описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно
постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон е приложен правилно.
Нарушението, квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3 пр.2 от ЗДвП, е извършено
виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на
деянието, съзнавал е неговия общественоопасен характер, като във волеви аспект е искал и
пряко е целял извършването му, в частност осуетяването на проверката на контролните
органи за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози.
По отношение на наложените наказания "Глоба в размер на 2 000, 00 /две хиляди/ лева и
лишаването от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца, съдът намира за необхоД. да
отбележи, че не съществува юридическа възможност за тяхното редуциране, тъй като
8
предвидената от законодателя санкция е абсолютно определена (арг. от чл. 27, ал. 5 от
ЗАНН). Правилно за нарушението е наложено и кумулативно предвиденото наред с глобата
наказание "Лишаване от право на управление на МПС". Жалбоподателят е правоспособен
водач и би могъл да бъде лишен от права, които притежава.
Не се разкриват основания да се коментира приложението на нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Разглежданият случай не би могъл да се квалифицира като маловажен, поради високата
обществена опасност нарушението, изводима от масовата разпространеност на подобен род
противообществени прояви и категоричната обществена нетърпимост към същите в
съвременните условия на живот, намерила израз и в измененията на разпоредбата на чл.
174, ал. 3 ЗДвП, с оглед драстичното завишаване на предвидените наказания. В допълнение
настоящото нарушение разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията
от този вид. Управлението на МПС под влияние на алкохол или наркотици е поведение със
значителна обществена опасност за всички участници в движението по пътищата,
включително и самият нарушител. Поради това законодателят е предоставил на служителите
на МВР с оглед контролната и охранителната им функция правомощие да проверяват
водачите на МПС за употреба на алкохол и наркотици и съответното задължение на
водачите на МПС да окажат съдействие. Отказът на съдействие възпрепятства
установяването дали нарушителят управлява МПС под влияние на алкохол и му предоставя
възможност да избегне наказателна отговорност, поради което изисква строга санкция, за да
се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Нарушението на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е застрашило обществените отношения, свързани със сигурността на
транспорта, като И. Б. Н.о е осуетил възможността своевременно и законосъобразно да бъде
установено, дали шофира под въздействието наркотични вещества и/или техни аналози. В
справката за нарушител/водач са отразени и други нарушения на правилата за движение по
пътищата, което дава информация за отсъствието на инцидентност на проявите му. По тези
аргументи следва да се приеме, че бездействието на жалбоподателя да се подложи на тест за
наркотични вещества се отличава с достатъчен интензитет, за да бъде възприета проявата му
като административно нарушение и да се санкционира по предвидения ред.
Отделно от това ЗДвП съдържа специална уредба, която изключва приложението на чл.28 от
ЗАНН. Съгласно чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за нарушенията по този закон е
неприложима тази разпоредба на ЗАНН.
По изложените по- горе съображения, издаденият санкционен акт следва да бъде потвърден.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода от спора, неоснователна се явява претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази връзка,
съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
9
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Същевременно, по искане на жалбоподателя и с оглед сторено от него оспорване на
подписите му в издадения по случая талон за медицинско изследване №140888 от 28.03.2023
година, съдът е назначил и е била извършена по делото графическа експертиза на подписи,
по която от бюджета на съда е изплатена сумата 281,91 лева възнаграждение на вещото
лице. С оглед изхода на спора, съдът намира, че разноските по извършената експертиза
следва да бъдат възложени на жалбоподателя, който следва да заплати разходваните от
бюджета на съда суми за изготвената експертиза по делото.
Така мотивиран, Петричкият районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 23-0314-000163 от 04.04.2023 г.,
издадено от Началник РУ- Петрич при ОДМВР - Благоевград, с което на основание чл. 174,
ал. 3, пр.2 от ЗДвП на И. Б. Н., ЕГН-********** са наложени административно наказание
"Глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и административно наказание "Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство (МПС)" за срок от 24 (двадесет и четири)
месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП
ОСЪЖДА И. Б. Н., ЕГН-**********, от град Петрич ул.“Д.Д.“ №3 да заплати по сметка на
Районен съд – гр.Петрич сумата от 281,91 лв. (двеста осемдесет и един лев и деветдесет и
една стотинки) за изготвената по делото съдебна графическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
10