РЕШЕНИЕ
№ 548
Варна, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XIX състав, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия: |
МАРИЯНА БАХЧЕВАН |
При секретар РУМЕЛА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от
съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело
№ 2729 / 2022
Производството е по реда на чл.172 ал.5 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото е образувано по жалбата
на А.С.С. чрез адв. И.З. срещу заповед №
22-0819-001044/15.08.2022г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР гр.Варна, с която му е наложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП - отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата са наведени доводи за
материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Подчертано е, че А.С. е
страдал от перистиращо соматоформно болково разстройство, за което му е била
приложена терапия с триптозин Hot Hemp
Cream и Си Би Ди ойл, което е придизвикало положителна проба за
наркотици. Изтъкнато е, че употребата на канабидиол (CBD), който сам по себе си не е наркотично
вещество води до отчитане на положителен резултат за тетрахидроканабинол, за
което обстоятелство А.С. е нямало как да знае. Жалбоподателят смята, че е
допуснато и процесуално нарушение по чл.57 ал.1 т.5 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и заповедта е издадена от
ненадлежен орган, което също е основание за нейната отмяна.
В молба с.д.№ 2069/10.02.2023г.
жалбоподателят чрез адв.З. е уточнил, че няма искане за спиране на
предварителното изпълнение на обжалваната принудителна административна мярка.
В хода на устните състезания
пълномощника на жалбоподателя адв.З. сочи, че основанието за налагане на
принудителната административна мярка не е съществувало към датата на издаване
на обжалваната заповед. Иска нейната отмяна и присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът – полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Варна е посочил в писмо
с.д. № 18361/08.12.2022г., че е отпаднало основанието за наложената срещу А.С.
на принудителна административна мярка с издаването на постановление
№10628/30.11.2022г. на прокурор от Варненска районна прокуратура за
прекратяване на досъдебно производство №931/2022г. по описа на Второ РУ към ОД
на МВР – Варна.
В молба с.д. № 5118/03.04.2023г.
чрез юрисконсулт Г. Г.оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и иска
нейното отхвърляне. Счита, че обжалвания индивидуален административен акт е
законосъобразен, съобразен с материалния и процесуалния закон. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, чието възстановяване иска жалбоподателя.
Оспорената заповед е била
съобщена на А.С. на 01.11.2022г. и жалбата срещу нея е била изпратена по пощата
на 25.11.2022г., т.е. в 14-дневен срок от издаването , срещу акт подлежащ на
съдебен контрол и от лице с активна процесуална легитимация, поради което е
допустима за разглеждане по същество.
Съдът като съобрази
представените от двете страни доказателства по делото, установи следната
фактическа обстановка:
При проверка на 13.08.2022г. с
Дрегер Друг Тест 5000 с фабр.№ ARJM
0053 е било установено в пробата на А.С. с № 044 наличието на канабис –
25. Бил му е издаден и талон за изследване № 121721/13.08.2022г. Деянието му е
било квалифицирано като нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП – управлява пътно
превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, за
което му е била наложена принудителна административна мярка „временно отнемане
на свидетелство за управление на моторно превозно средство“ по чл.171 т.1 б.“Б“
от ЗДвП.
Техническото средство, с което е
установено наличието на канабис 25 в пробата на А.С. е в техническа изправност
видно от протокол № *********-40000/14.02.2022г. и е разрешено за ползване въз
основа на заповед № 8121з-329/22.03.2022г. на министъра на вътрешните работи.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя за некомпетентност на административния орган, издал оспорения
акт, предвид оправомощаването на полицейските инспектори в сектор „Пътна
полиция“ за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Варна по т.1.8. от
заповед № 865з-8226/30.12.2021г. на директора на ОД на МВР – Варна във връзка
със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.
Видно от протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на наркотични вещества или
техните аналози от 13.08.2022г. съставен от МБАЛ при Военноморска академия –
гр.Варна, А.С. е отказал да даде проби от кръв и урина за изследване във връзка
с издаденият му талон за изследване № 121721/13.08.2022г. Този факт се
потвърждава от приложения към писмо с.д. № 3231/01.03.2023г. препис-извлечение
от електронен журнал БИС-Гама при ВМА-МБАЛ гр. Варна, където е отразен отказът
на А.С. да даде кръв и урина за изследване за наркотични вещества или техните
аналози.
Предвид това, че деянието на
жалбоподателят представлява престъпление административно-наказателното
производство по акт за установяване на административно нарушение серия GA № 665866/13.08.2022г. е било
прекратено с мотивирана резолюция №22-0819-М000365/15.08.2022г. на началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна и преписката е била
изпратена на Варненска районна прокуратура.
С постановление №
10628/30.11.2022г. на прокурор от Районна прокуратура гр.Варна е било
прекратено досъдебно производство №931/2022г. по описа на ОД на МВР – Варна.
По делото е приложен амбулаторен
лист № 0…595/12.08.2022г., издаден от д-р Я. С. – психиатър в МЦ „Санита“ ООД гр.Варна, според който на А.С. е
предписана терапия със СиБиДи ойл, Триптозин и Hot Hemp Cream поради поставена диагноза
„персистиращо соматоформно болково разстройство“. Приложена е рецепта за
закупуване на предписаните медикаменти. В листовката налична в Интернет на
СиБиДи ойл (CBD) е посочено, че продуктът е
хранителна добавка, съдържаща 40 мг екстракт от индустриален коноп (Cannabis sativa L/ еквивалент на 20 mg канабидиол). Канабидиолът е химично вещество
от растението „Cannabis sativa”, известно още като марихуана
или коноп.
Над 80 химикала, известни като канабиноиди, са идентифицирани в растението
„Cannabis
sativa”. Докато делта-9-тетрахидроканабинолът (THC)
е основната активна съставка в марихуаната, канабидиолът
се получава и от коноп, който съдържа само много малки
количества THC. THC
е естествена съставка и основното психоактивно вещество в канабиса.
В процеса на еволюция растението вероятно е развило способността да синтезира тетрахидроканабинол като средство за защита от
тревопасни животни. - Източник: https://biomall.bg/kanabidiol-cbd-deistvie-polzi-stranichni-efekti-nasoki-za-upotreba.
Съгласно законодателството на ЕС, CBD
маслото не трябва да надвишава 0,3% THC, за да бъде закупено, притежавано и
законно консумирано. Това се отнася за всички държави в Европейския съюз.
Има ограничения
не само за нивата на THC, но и за сортовете канабис, използвани за
производство. CBD маслата и други продукти трябва да бъдат създадени с помощта
на богати на CBD сортове канабис като Cannabis Sativa L, известен също като
„коноп“. Няма данни в България да е забранена свободната продажба на CBD
продукти, добити от коноп, стига те да съдържат по-малко от 0,3% THC. В същото
време, тестовете, използвани от българската полиция показват положителен
резултат за наркотични вещества или техните аналози след употреба на
канабиноиди, които не са психоактивни.
Въз основа на установените
факти, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Принудителната административна
мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство, наложена на А.С. е с правно основание чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП.
Предвидената
в чл.189 ал.2 от ЗДвП доказателствена сила на акта, с който е наложена
принудителната административна мярка е опровергана от жалбоподателя чрез
представяне на доказателства за извършен на 12.08.2022г. амбулаторен преглед от
психиатър и предписана хранителна добавка, която не е забранена за свободна
продажба, но съдържа канабинол и отчита положителен резултат за тетрахидроканабинол
– ТНС.
Със същия довод районен прокурор от ВРП е
прекратил с постановление № 10628/30.11.2022г. наказателното производство по ДП
№ 931/2022г. по описа на ОД на МВР – Варна, образувано срещу А.С..
Горното
обосновава материална незаконосъобразност на оспорения административен акт и е
достатъчно основание по чл.146 т.4 от АПК за неговата отмяна.
Основателността
на жалбата дава право на нейния подател да получи възстановяване на направените
по делото съдебни разноски в т.ч.: 10 лева за платена държавна такса, договор
за правна защита и съдействие с адв. И.З. с платено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева, който размер е под минимума определен в чл.8 ал.3 от
наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разноските
следва да бъдат възстановени на А.С. от бюджета на Областна дирекция на МВР
гр.Варна, която има статут на юридическо лице.
Воден от
изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК и чл.143 ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед № 22-0819-001044/15.08.2022г.,
издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
гр.Варна, с която на А.С.С. е наложена принудителна административна мярка по
чл.171 т.1 б.“Б“ от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи гр.Варна да заплати А.С.С. с ЕГН ********** съдебни разноски
в общ размер от 410 /четиристотин и десет/ лева.
Решението не подлежи на
обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата.
Съдия: |
|
|