№ 282
гр. Бургас, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100501942 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от СТ. М. М., ЕГН **********, с адрес:
с. С., общ. С., ул. “Д.“ № *, чрез адв. Калин Коцев, против Решение №
278/29.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 332/2018 г. по описа на РС -
Карнобат, с което съдът е отхвърлил иска за осъждане на ответника ИВ. СЛ.
ИВ., ЕГН ********** на основание чл.50 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от
18 415 лв., от които: 18 300 лв. – обезщетение за причинена в края на м.август
– началото на м.септември 2017 г., вреда върху насажденията в масив №
000115 от землището на с. Славянци, и 115 лв . – разноски за извършената
оценка, ведно със законната лихва за забава, считано от 02.09.2017 г. до
окончателното плащане. Със същото решение, СТ. М. М. е осъден да заплати
на ИВ. СЛ. ИВ., сумата от 1500 лв. за направените по делото разноски.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение, като
счита същото за неправилно и необосновано. Твърди, че съдът допуснал
нарушения при преценката на събраните по делото доказателства, довело до
необоснованост на съдебния акт, което е последица от допуснати нарушения
на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото. Посочва се,
1
че по делото не е бил изготвен проекто-доклад по чл.140 ГПК, като вместо
това в първото съдебно заседание, съдът пристъпил директно към устен
доклад по смисъла на чл.145, ал.3 ГПК, като при разпределяне на
доказателствената тежест не било дадено конкретно, точно и ясно указание
на всяка от страните за кои факти носи тежестта на доказване. В тази връзка
се сочи, че приетите от КРС като недоказани обстоятелства, свързани с това
къде точно се намира животновъдния обект на ответника, колко животни
наброява през 2017 г., има ли други животни в близост до масива на ищеца и
пр., въобще не фигурират в доклада като обстоятелства, за които на ищеца да
е указано от съда, че носи за тях доказателствена тежест, а се поставят за
първи път в решението, като в доклада не се съдържат никакви указания за
кои от твърдените от ищеца факти той не сочи доказателства и това отново се
поставя за първи път в обжалваното решение, поради което във въззивната
жалба са направени доказателствени искания на основание чл.266, ал.3 ГПК.
Според въззивника, по делото са налице доказателства, че животните,
увредили посевите на ищеца са собственост на ответника, установено от
показанията на свидетеля И. Х., но съдът неправилно е приел, че са събрани
доказателства единствено за това, че ответникът е отглеждал крави към 2017
г. От същите показания бил установен и периода, през който около десетина
пъти е заварвал кравите на ответника в масива на ищеца и броя на животните,
потвърдено и от другите свидетели, което не е взето предвид от съда и
решението му е необосновано. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковата
претенция. Претендират се направените по делото съдебни разноски.
При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът
констатира, че въззивната жалба е депозирана в законовия двуседмичен срок
по чл.259 ГПК и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия
ИВ. СЛ. ИВ., чрез адв. Момчил Пантелеев, в който са изложени подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба и се моли същата да
бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания.
Претендират се направените по делото разноски.
2
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред Районен съд – Карнобат е с правно основание чл.
50 от ЗЗД.
С решение № ІІ-11/02.10.2020 г. по гр.д. №769/2020 г. Бургаският
окръжен съд е отменил решение № 278/29.11.2019 г., постановено по гр.д.№
332/2018 г. по описа на РС-Карнобат, в частта, с която е отхвърлен иска на
СТ. М. М. против ИВ. СЛ. ИВ., за осъждане на ответника на основание чл.50,
изр.второ ЗЗД, да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди за
сумата до 6 835 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от
04.09.2017 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските, с
която е оставено без уважение искането на СТ. М. М. за присъждане на
разноски и същият е осъден да заплати на ИВ. СЛ. ИВ. сумата от 1500 лв.-
разноски по делото. Съдът е осъдил ИВ. СЛ. ИВ. на основание чл.50,
изр.второ ЗЗД да заплати на СТ. М. М. сумата от 6 835 лв., от която: 6 720 лв .,
представляваща обезщетение за причинени в края на м.август – началото на
м.септември 2017 г. имуществени вреди от животни, собственост на
ответника, изразяващи се в унищожаване на посеви в масив № 000115 в
землището на с. Славянци, и 115 лв., представляващи платени от ищеца
разноски за оценка на щетите, ведно със законната лихва върху сумата от
6835 лв., считано от 04.09.2017 г. до окончателното плащане, като в
останалата обжалвана част, решението е потвърдено.
С Решение № 60242/04.11.2021 г., постановено по гр.д. №650/2021 г.
на ВКС, ІV-то г.о., е обезсилено въззивно решение № ІІ-11/02.10.2020 г. по
гр.д. №769/2020 г. на БОС. Делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на Бургаския окръжен съд, като са дадени указания за извършване
процесуални действия във връзка с отстраняване нередовността на исковата
молба (съгласно т.4 от ТР №1/17.07.2001г. на ОСГТК на ВКС) и разглеждане
спора по същество с произнасяне по всички направени възражения на
ответника.
С оглед приетото от ВКС, че въззивният съд се е произнесъл по
нередовна искова молба, настоящата инстанция указа на ищеца (въззивник)
СТ. М. М. да конкретизира в какво се изразява твърдяната от него щета - в
стойността на посева като разход за неговото засяване, поддръжка, обработка
3
или като пропусната полза от реализацията на продукцията, както и да уточни
цената на иска, доколкото с молба на основание чл.214, ал.1 от ГПК (л.131 от
делото пред БРС) е направено увеличение с 11580 лева от предявените 6720
лева, на 18300 лева.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по делото е образувано по иск на въззивника С.М.
против И.И. с правно основание чл.50 от ЗЗД, като се твърди, че през
пролетта на 2017 година ищецът-въззивник в масив №000115 в землището на
с. Славянци, община Сунгурларе е засял 70 дка с метла и 30 дка с люцерна.
По твърдение на ищеца в края на месец май 2017 година, а по твърдение на
въззиваемия И. през месец юли 2017 година, е установено, че стадото на И. е
в земеделския масив на въззивника и при проведен разговор помежду им е
организирано изваждането на стадото от засятата с метла нива, като страните
са постигнали съгласие въззивникът да получи като обезщетение за
причинените вреди две телета, които той лично е избрал и които са му били
дадени.
На 02.09.2017 г. въззивникът установил, че в засятата от него нива с
метла са причинени значителни по размер щети, като същият установил, че в
нивата има следи от крави и изпражнения. Той направил оплакване до кмета
на община Сунгурларе с искане да бъде назначена комисия, която да обследва
случая. На 04.09.2017 г. със Заповед № *52 от 04.09.2017 г. на кмета на
Община Сунгурларе е назначена комисия за установяване на щетите в
процесната нива. Представеният по делото констативен протокол от
04.09.2017 г. констатира наличие на нови и стари следи от копита на едри
животни в нивата и изпражнения от тях. Според комисията масивът се
намира на място отдалечено от селото, но с прокарани полски пътища и с
възможен достъп на животни до посевите. С протокола е установено, че
общата щета възлиза на 6720 лева, като за изготвяне на протокола
въззивникът е заплатил сумата от 115 лева. В хода на делото пред първата
съдебна инстанция е направено увеличение на иска, като съдът е приел, че
претенцията е за сумата от 18415 лева, от които 18300 лева представлява
обезщетение за причинената в края на месец август и началото на месец
септември вреда върху насажденията, както и сумата от 115 лева – разноски
4
за извършената оценка.
След изпълнение на дадените от ВКС указания, пред настоящата
съдебна инстанция постъпи молба от адвокат Калин Коцев, пълномощник на
С.М., с която страната е уточнила, че претендира нанесените имуществени
вреди върху засетите и отглеждани от въззивника посеви. Страната е
изложила, че имуществените вреди се проявяват в две форми – претърпяна
загуба и пропусната полза, които, макар и да имат някои особености, се
обезщетяват по реда на едни и същи правила. Пряката и непосредствена
реална последица от увреждането се явява пропусната полза да се придобие
сигурната облага от вложената инвестиция за създаване на насажденията от
сорго в случай, че то, увреждането, не е настъпило. Реалната последица в
стойностно изражение, налична към момента на увреждането, е по-голяма от
сторените разходи за отглеждането му. Затова, твърди страната, не са правени
доказателствени искания за остойностяване на вложения посадъчен материал,
труд, препарати и прочие агротехнически материали, необходими за
отглеждане на въпросната култура. Настоява се на даденото пред първата
съдебна инстанция заключение на вещото лице по извършената съдебно-
агротехническа експертиза.
Пред първата съдебна инстанция, освен извършената експертиза, са
разпитани свидетели, показанията на които следва да бъдат обсъдени от
настоящата инстанция. От показанията на свидетеля И. Х. се установява, че
същият познава и двете страни по делото. Ответникът И.С. към 2017 година е
отглеждал телета и крави в с. Скала, като разстоянието между мястото в
което са отглеждани животните и процесната нива със сорго е около 1
километър. Според свидетеля в с. Скала няма друг животновъден обект с
крави. В периода юни – август свидетелят поне 10 пъти бил виждал
животните в нивата. Единият път същите са били около 40, а имало и случаи с
по-малко животни. Не винаги е могъл да каже за това, че животните са
навлезли в нивата на собственика, тъй като с кравите не винаги е имало
пастир. Веднъж е бил с другия свидетел по делото – Г.Х., обадили се на С. и
на И., който дошъл с баща си и са изгонили кравите. Свидетелят твърди, че е
присъствал когато И. дал като обезщетение две телета на С.. Свидетелят не
знае на други места, включително и в с. Славянци, да отглеждат крави.
Според показанията на свидетелката В. П., която през месец септември
5
2017 г. е работила като г. е. о. с., подразделение „О.п.ф.“ към Община
Сунгурларе, във връзка с оплакванията на ищеца в общината е издадена
заповед на кмета по чл.8 от ЗОСИ и свидетелката е участвала в изготвянето на
констативния протокол от 04.09.2017 г. Не е обект на изготвения протокол
евентуалното откриване на извършителя, тъй като това е било въпрос на
разследване на полицията. По нейни твърдения площта засята с метла е била
във физиологично състояние преди прибиране на насажденията, като посевът
е бил стъпкан и унищожен и е имало единични стръкове в добро състояние.
Според свидетелката с просто око се виждали следи от крави, които не само
са минали през посева, но и са пребивавали в него. Констатирани са
изгризани и съборени стъбла на земята, както и такива както не могат да
бъдат ползвани вече. Свидетелката посочва, че при изготвяне на
констативния протокол за установяване на щетата е използван способа на 100
кв.м. площ, като са установени 40 броя растения годни за нормален добив.
Според свидетелката 60% от посева е без възможност да се рекултивира и по
този начин комисията е установила, че са унищожени 42 дка изцяло. При тези
констатации комисията е изчислила нанесените вреди като е взела прогнозен
среден добив на сорго със семена от 200 кг/дка и е изчислила общия размер на
вредата на 6720 лева /42 дка по 200 кг/дка = 8400 кг по 0,80 лв./кг = 6720
лева/.
Представени са доказателства за извършено разследване по отношение
на извършителя на щетата, като с постановление от 01.03.2018 г. на РП –
Карнобат е постановен отказ за образуване на досъдебно производство по
преписка №967/2017 г., като е констатирано, че деянието е престъпление по
чл.216 ал.6 във вр. с ал.1 от НК и подлежи на наказателно преследване по
тъжба на пострадалия.
Пред Карнобатския районен съд е извършена съдебно-агротехническа
експертиза, от заключението на която се установява, че общата стойност на
щетата по отношение на насаждението сорго в случая възлиза на 18300 лева,
изчислени на база унищожен посев от 60,2 дка, добив на сорго от 380 кг/дка и
изкупна цена от 0,80 лв./кг. Според вещото лице стойността на щетата при
метлен клас без семена е 18529,56 лева пресметнато върху унищожен посев от
60,2 дка, добив на техническо сорго от 171 кг/дка и изкупна цена на 1,80
лв./кг. Вещото лице е констатирало, че добивът от 1 дка сорго със семена за
района на гр. Сунгурларе е около 380 – 420 кг/дка, а добивът на оронен
6
метлен клас е 45 - 50% от този на метлен клас със семена. За целите на
експертизата е приет добив на метла за 2017 г. долната граница около 45% от
38 кг/дка или 171 кг/дка за оронена метла. Вещото лице е приело, че
разстоянието на растенията между редовете е 70 см., а вътре в реда е 5 см.,
при което в 1 дка следва да са налице 28572 броя растения, или 286 броя
растения на 100 кв.м., а след като в протокола на Община Сунгурларе е
посочено, че има 40 броя годни растения на 100 кв.м., представляващи 14% от
растенията в 1 дка, то унищожените растения представляват 86% от декар,
поради което от 70 дка общо засята площ следва да са унищожени 60,2 дка.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства
настоящата съдебна инстанция намира постановеното от първоинстанционния
съд решение за неправилно. Правното основание на претенцията по чл.50 от
ЗЗД предполага установяване наличието на вреда, нейния размер,
причиняването й от вещ, респективно животно, което да е собственост на
ответника и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, като
вината се предполага. От показанията на свидетелите се установява, че в
региона единственият собственик на стадо крави и телета е въззиваемия И.И..
Посоченият в исковата молба и неоспорен от ответната страна инцидент в
процесната нива, датиращ от месец юли 2017 г., когато е констатирано
навлизане на животните на въззиваемия, е приключил с предаване на две
телета като обезщетение за вредата, което е косвено доказателство в горния
смисъл. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че изложеното в
отговора на исковата молба и отговора на въззивната жалба, че, изключая
този инцидент, липсват други такива свързани с безконтролно навлизане на
животните в чуждата собственост, следва да се счита за оборено. Това налага
да се приеме, че ответникът И.С. на практика е собственик на единствените
отглеждани в района селскостопански животни и в този смисъл именно тези
животни в хипотезата на чл.50 от ЗЗД са причинили процесната щета.
Що се отнася до претендирания размер, съдът намира, че следва да
определи дължимата сума въз основа на неоспорения от страните констативен
протокол от 04.09.2017 г на Община Сунгурларе, съгласно който
унищожените площи с метла възлизат на 42 дка, като дължимата за тях
парична стойност на щетата е в размер на 6720 лева и сумата от 115 лева –
разход за изготвяне на оценката, или общо дължимата сума възлиза на 6835
лева. В този смисъл, настоящата съдебна инстанция намира, че не следва да
7
основава решението си на извършената съдебно-агротехническа експертиза,
посочила размер на щетите от 18300 лева. Това е така, тъй като заключението
на вещото лице не се основава на констативния протокол, участниците в
който са извършили оглед на място и оценка непосредствено след нанасяне
на щетата, поради което експертизата не следва да бъде взета предвид при
постановяване на крайния резултат по настоящото дело.
Съгласно дадените указания от ВКС, съдът е длъжен да се произнесе
по направените възражения от страна на ответника с оглед резултата по
делото, като обсъди „направеното възражение, че щетите, нанесени на ищеца
са били компенсирани /обезщетени/ с даването на две телета, по избор на
ищеца, които са били предадени на същия от страна на ответника“.
Действително, в отговора на исковата молба ответникът е посочил, че след
инцидентна през месец юли 2017 г. с навлизане на животните в нивата на
ищеца, страните са постигнали съгласие ищецът да получи като обезщетение
за причинените вреди две телета, които са били избрани лично от него.
Животните са били транжирани в двора на ищеца и според страната с това
обезщетение страните са уредили всичките си отношения, породени от
непозволеното увреждане на ищеца. Между страните няма спор, че
действително ответникът е дал на ищеца две телета. Същевременно обаче
отбелязаното в отговора на исковата молба няма характер по мнение на
настоящата инстанция на изрично възражение. Същото представлява
упоменат факт за отношенията между страните, който обаче няма пряко
отношение към последващите нанесени от животните на ответника вреди.
Това обстоятелство се установява и от проведеното съдебно заседание пред
настоящата инстанция от 20.02.2022г., в което страните при даване на
обяснения по този въпрос изрично са посочили, че дадените животни са като
компенсация за нанесената вреда и на практика не са предмет на оспорване в
настоящото производство, тъй като то се отнася до случаи след месец юли
2017 г.
С оглед на изложеното, съдът намира обжалваното решение за
частично незаконосъобразно, което налага отмяната му до сумата от 6835
лева и осъждане на ответника да заплати на ищеца посочената сума, като в
останалата му част решението следва да бъде потвърдено.
По направените по делото съдебни разноски, съдът намира, че с оглед
8
представените списъци ищецът е направил разноски в размер на 4545,50 лева,
а ответника – 4297 лева за всички инстанции до сега, при което дължимите от
СТ. М. М. съдебни разноски са в размер на 2702,10 лева, а тези от ИВ. СЛ.
ИВ. – възлизат на 1687,13 лева.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 278/29.11.2019 г., постановено по гр.д.
№332/2018 г. по описа на Районен съд - Карнобат, в частта, с която съдът е
отхвърлил иска на СТ. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. С., ул. “Д.“
№ *, чрез адв. Калин Коцев, против ИВ. СЛ. ИВ., ЕГН **********, от гр. С.,
кв. Б., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, за осъждане на ответника на основание чл.50
от ЗЗД да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди за сумата до
6835 лева, ведно със законната лихва за забава от 04.09.2017 г. окончателното
изплащане, както и в частта за разноските, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ИВ. СЛ. ИВ., ЕГН **********, от гр. С., кв. Б., бл. **, вх. *,
ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на СТ. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ.
Сунгурларе, ул. “Д.“ № *, сумата от 6720 лева, представляваща обезщетение
за причинени в края на месец август до началото на месец септември 2017 г.
имуществени вреди от животни, собственост на ответника, изразяващи се в
унищожаване на посеви в масив № 000115 от землището на с. Славянци, и
сумата от 115 лв. – разноски за извършената оценка, ведно със законната
лихва за забава, считано от 02.09.2017 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА ИВ. СЛ. ИВ., ЕГН **********, от гр. С., кв. Б., бл. **, вх. *,
ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на СТ. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ.
С., ул. “Д.“ № *, сумата от 1687,13 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА СТ. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. С., ул. “Д.“
№ *, ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. СЛ. ИВ., ЕГН **********, от гр. С., кв. Б., бл. **,
вх. *, ет. *, ап. **, 2702,10 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис от решението на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10