Р Е Ш Е
Н И Е № 227
гр.Пловдив,
25.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2776/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на срещу решение №
3576/25.10.2018г., постановено по гр.д. № 18634/2017 г., на РС Пловдив
ІІІ гр.с., с което е отхвърлен предявения от М.Б., Л.Б. и С.Я. иск за
признаване за установено в отношения между тях и „Лайпциг-91“ АД, че същите са
собственици на основание земеделска реституция и наследствено правоприемство, като наследници на М.С.Б., на част от ПИ с
идентификатор № 38950.30.3 по КК и КРР на ***, община Марица, с площ от 3,201
дка.
Решението се обжалва изцяло поради допуснати
процесуални нарушения и поради необоснованост и неправилност на същото. Твърди
се, че Районен съд Пловдив неправилно е приел, че имотът е включен в капитала
на дружеството-ответник. Сочи се, че акта за публична държавна собственост е
само констативен, който не поражда право на собственост. Сочи се, че генералния
план и допълнителния генерален план не съставляват план регламентиран от действащо по онова
време законодателство ЗТСУ. Той не е
нито кадастрален, нито регулационен план и не определя имотни граници по
координати или по трасировъчни данни. Сочи се, че ПРС не е обсъдил нормата на
чл.14 от Закона за опазване на
обработваемата земя и пасищата /отменен/. Сочи се, че дружеството е пропуснало
срока за оспорване на решение на ОСЗ-Марица по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и
неоснователно е отхвърлено при евентуалност възражението за придобивна
давност. Иска се отмяна и уважаване на иска, ведно с разноските за двете
инстанции.
Подаден е в срок отговор на
въззивната жалба от „Лайпциг-91“ АД, с който жалбата се намира за неоснователна, решението за
правилно и законосъобразно, като се иска
потвърждаване на решението и присъждане на направените разноски в настоящето
производство.
Пловдивският окръжен съд, Х
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Предявени са субективно съединени
искове от жалбоподателите М.Б., Л.Б. и С.Я. с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.54, ал.2 ЗКИР установителен иск за собственост
спрямо въззиваемото „Лайпциг-91“ АД гр.Пловдив.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателите, че неправилно е прието от
РС Пловдив, че имотът е включен в капитала на дружеството ответник „Лайпциг-91“
АД гр.Пловдив. Сочи се, че акта за публична държавна собственост е само
констативен, който не поражда право на собственост. РС Пловдив, за да реши
делото е извършил косвен контрол за законосъобразност на представения от ищците
титул за собственост, а именно решение № А08Б от
01.09.1994 г. на Поземлена комисия – Община Марица, издадено на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, по преписка № 17104 от 10.01.1992 г. Възможността да се извърши такъв
контрол за законност на административен акт, спрямо страна по делото, на която
й се противопоставя този акт и тя не е била участник в административното
производство по издаването му е регламентиран от чл.17 ал.2 от ГПК и е ясно
приложим по искове за собственост заведени от собственици на земеделски земи
възстановени по реда на ЗСПЗЗ, видно от трайната практика на съдилищата и
изрично от Тълкувателно решение №5/2011г. по т.д. № 5/2011г. на ОСГК на ВКС.
Неснователно е възражението на
жалбоподателите, че единствения способ за защита на ответника е било да заведе
иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ. Искът по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е за спор за
материално право, тоест за принадлежност на правото на собственост на лицето,
претендиращо възстановяване на имот по ЗСПЗЗ към момента на внасяне на земята в
ТКЗС. Ясно е че с този иск ответника няма как да си брани правата, защото
изобщо в казуса не ответника не е претендирал възстановяване на собствеността
по реда на ЗСПЗЗ и несъществува спор за материално право по смисъла на чл.14
ал.4 от ЗСПЗЗ.
Правилно и законосъобразно при
този косвен съдебен контрол за законност на горното решение на ПК Марица, РС
Пловдив е стигнал до извода, че същото е незаконосъобразно, защото е издадено в
противоречие с чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ. В
казуса е доказано, че ответното дружество „Лайпциг-91” АД, е правоприемник на процесния имот от държавна фирма „Лайпциг – 91”, която е
правоприемник на държавна фирма „Пълдин Тур”, която е
правоприемник на ДП „Балкантурист”. По делото е безспорно, че с актовете за
държавна собственост № 1320/7852 от 08.09.1966г. и № 1321/7853 от 08.06.1966г.
/л.45-48 от делото/ мотел „9-ти километър” от 410
кв.м. застроена площ и ресторант „9-ти километър” с 630 кв.м. застроена площ,
построени през 1962г., са предоставени за стопанисване на ДСП „Балкантурист”
Пловдив. Вярно е че към този момент липсва акт за държавна собственост или пък
друг документ, с който на това предприятие да му се предоставя за ползване
терена около мотела и ресторанта. Но от друга страна
по делото е безспорно доказано, че около 60 декара в района са били оградени и
ползвани само от ДСП „Балкантурист” Пловдив за комплекс „9-ти километър”. Като
в този комплекс впоследствие са построени редица други недвижими обекти, като басеини, помпена станция и подземен водопровод от помпената
станция към басеините. Че това е било точно така е
много ясно видно от СТЕ /л.153-160/, според която в Комплекс 9-ти километър с
площ около 60 дка съдържа сгради и терен, които съответстват на описаните в АДС
№ 1968-V/17.03.1994г. и АДС № 175/12.04.1996г. Посоченият комплекс съответства
на ПИ с идентификатор № 38950.30.3 и ПИ с идентификатор № 38950.30.4 по КККР на
***. Установява се, че почти всички сгради, които съществуват и сега са
изградени и попадат почти изцяло в ПИ с идентификатор № 38950.30.3. В ПИ с
идентификатор № 38950.30.3 са изградени: по границите на имота почти изцяло е
материализирана ограда от бетонови колове с мрежа и от стоманени колове с
мрежа; съществуват сгради – мотел, ресторант, чайна,
бунгала, плаж с басейн, съблекалня, помпена станция, котелно, тоалетни.
Теренът на горния Комплекс 9-ти
километър, в който безспорно попада и нивата на ищците му е предаден за
ползване едва с актове за държавна собственост №1968-V-км/17.03.1994г. и
№175/12.04.1996г. /л.49 и л.50/ общо за 50 декара. Вярно е както възразяват
жалбоподателите, че АДС има констативен характер и липсва законно основание да
се предаде правото на ползване на тази земеделска земя за ползване и за строеж
на сгради и съоражения на ДП Балкантурист след 1962
година до АДС от 1994 година и възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ през
1994 година. Вярно е че генералните планове не са предвидени в ЗТСУ и не могат
да прехвърлят право на собственост върху земеделски земи. Вярно е че е нарушен
чл.14 от Закона за опазване
на обработваемата земя и пасищата /отменен 27.04.1996г/. Но следва
да се има предвид трайната практика на ВКС, че осъществяването на комплексно мероприятие на държавата по
смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ е пречка за реституцията на земеделски имот, независимо от това
дали строежът е законен или не - така Решение № 373 от 26.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1309/2010 г., I г. о., ГК и Решение № 70 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 674/2009 г., I г. о., ГК.
В казуса
правилно РС Пловдив и съобразно указаното в Решение № 552 от 15.12.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1226/2009 г., II г. о., ГК е преценил, че вследствие на проведеното мероприятие имотът е загубил характера си на
земеделски и вече не се е използувал като такъв /възстановен е като
необработваема нива/ и предназначението му е променено, изградените в него съоръжения представляват част от туристическата структура на предприятие
и обслужват производствения
му процес по начин, че
тяхното премахване би нарушило нормалното
му протичане, вкл. когато
върху имота са извършени строителни
дейности по смисъла на § 1в, ал.1 ДР
на ППЗСПЗЗ. Процесният имот е
точно до басеините в комплекса и под него минава
подземен тръбопровод свързан с помпената станция в същия имот. Ето защо РС
Пловдив правилно приема, че са били налични пречки за реституцията, придобивното основание, на което
ищците се позовават не се
е проявило и те не са станали
собственици на имота.
За пълнота на изложението и с
оглед на това, че се прави възражение във възивната
жалба, че ПРС неправилно не се е произнесъл по възражението за придобивна давност на ответника „Лайпциг – 91” АД, въззивният съд следва да отбележи, че това възражение също
е основателно. Ответникът „Лайпциг – 91” АД в хода на делото с приетата СТЕ
/л.153-л.160/ и разпитаните свидетели И.В. /л.148/ и Е.К. /л.242/ доказва, че е
оградил почти изцяло процесния имот поддържа в него
голяма инфраструктура, използва го за търговската си дейност и не допуска в
него странични лица. Като от 1994г. до днес в неговия имот не са се обработвали
никакви земеделски земи. Доказателства в обратната насока нито са посочвани
нито са събирани по това дело. Това се признава и от жалбоподателите във въззивната им жалба, които твърдят, че факта ,че нивата им
не се засява от тях не означава, че те не я владеят. При тези безспорни доказателства по делото основателно е възражението на жалбоподателя
„Лайпциг – 91” АД гр.Пловдив, че е придобил правото на собственост върху процесния
имот, чрез придобивна давност по чл.79 ал.1 от ЗС,
като го е владял в периода от 1994 година до завеждането на настоящия иск на
23.11.2017г. са изтекли са много повече от изискуемите 10 години владение над
имота. Неправилно въззиваемият „Лайпциг – 91” АД
смята, че давността му започва да тече от 1991г., с оглед забраната на чл.5
ал.2 от ЗВСОНИ за течене на давност по отношение на недвижими имоти, по отношение на
които все още към този
момент не е приключила административната процедура по възстановяването
на собствеността на основание ЗВСВОНИ или на изрично посочения в тази разпоредба ЗСПЗЗ.
Тази забрана е отпаднала с издаването на процесното
решение на ПК Марица и осъществения въвод във
владение на ищците на 21.10.1994г. Владението на „Лайпциг
– 91” АД е
било явно, постоянно, непрекъснато и спокойно в период от повече от 10 години.
Липсва прекъсване на придобивната давност по чл.81 от ЗС и чл.84 от ЗС във вр. с чл.116 от ЗЗД.
Това е било известно на ищците и настоящи жалбоподатели и въпреки това същите
не са се противопоставили на това фактическо положение до 2017 година, когато
горния давностен срок вече е бил изтекъл. Ето защо обжалваното решение се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. Ето защо в полза на
въззиваемото дружество „Лайпциг – 91” АД гр.Пловдив следва да се присъдят разноски на основание 78 ал.3 от ГПК при следните предели.
Такива направени в производството пред ОС-Пловдив в размер на сумата от 1560
лв. за платен адвокатски хонорар с ДДС /л.28/. Възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар е неоснователно, защото делото е с голяма фактическа и
правна сложност.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3576/25.10.2018 г., постановено по гр.д. №
18634/2017 г., на РС Пловдив ІІІ гр.с.
ОСЪЖДА М.Й.Б., ЕГН: **********, Л.И.Б.,
ЕГН: ********** и С.Д.Я., ЕГН: ********** и тримата с адрес *** да заплатят на „Лайпциг – 91”, АД с адрес
гр.Пловдив, бул.Руски №70 с ЕИК: ********* разноските пред въззивния съд в размер
на 1 560 лв. за адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва, при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на
страните пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.