Решение по дело №419/2020 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

гр.Плевен, 27.03.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично съдебно заседание на десети март през  две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

при секретаря: Валя Стоянова

като разгледа АНД № 419/2020г. по описа на Районен съд Плевен, ІХ наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от ***, със седалище и адрес на управление:***, ***,  срещу Наказателно постановление № 35-0000054 от 30.01.2020г., издадено от ***, с което на основание чл.104а от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер от 1000 лева, за нарушение на чл.10 ал.1 от ЗАвПр.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, тъй като е издадено в нарушение на ма­териалния закон и при съществени нарушения на административно процесуалните норми. Посочва се, че преди издаването на крайния акт по ЗАНН, административнонаказващият орган е  следвало да направи преценка дали извършеното не представлява маловажен случай. Отделно от  това се сочат аргументи,  че следва да бъде отчетено обстоятелството, че към датата на проверката не се установява да е постъпило оплакване и да са накърнени правата на лице/а/, при извършване на превозната дейност от ***. Навеждата се доводи, че конкретното нарушение и нарушителя показват занижена степен на обществена опас­ност в сравнение с обичайните случаи от този вид, предвид декларативното и оповестително действие на вписването в Търговския регистър. Така вписаната промяна на седали­ще и адрес на управление на фирмата следва  да се счита известна на третите добросъвестни лица, тъй като регистърът е публичен. Този ефект настъпва независимо от вписването му и в транспортния лиценз на дружеството. В тази връзка следва да се вземе предвид и обстоятелството, че изискването на чл.10, ал.1 от ЗАП е въведено преди влизане на ЗТТРЮЛНЦ. Така по-ранния нормативен акт не е съобразен с общото оповестително действие на вписаните по реда на ЗТТРЮЛНЦ обстоятелства. Предвид декларативното и оповестително действие на вписването в Търговския регистър липсва каквато и да заплаха за обществените отношения и правата на третите лица от закъснялото дублиращо отразяване на това обстоятелство от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" по реда на чл. 10, ал. 1 от ЗАП.

Поради изложеното,  от съда се иска отмяна на обжалваното НП.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, за него се явява адв. ***, с пълномощно по делото. По същество излага съображения, че допуснато и нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Според процесните АУАН и НП на 28.03.2019 г. около 9:00 часа в ***фирмата пре­возвач ***не е подала заявление за отразяване на промени в обстоятелст­вата вписани в лиценза в 30 дневен срок от тяхното настъпване, а именно промяна на седалище и адрес на управление на фирмата. Това значи, че още на 28.03.2019 г. едновременно е установено както нару­шението, така и е открит нарушителя. Твърди се,че е допуснато нарушение по чл.34 и чл.57 от ЗАНН.

Въззиваемата страна – ***редовно уведомена за откритото съдебно заседание, не изпраща представител. Според въззиваемата страна от съда се иска потвърждаване на обжалваното НП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа и правна страна съдът установи следното:

Еднолично дружество с ограничена отговорност „***притежава лиценз за вътрешни товарни превози № ***. Същото имало вписан адрес на управление:***.

За настъпилите  обстоятелства, относно  променени седалището и адреса на управление на дружеството  не бил уведомен  ***.

Поради изложеното на 22.01.2020г. актосъставителят и свидетел М.Х.  съставил на жалбоподателя АУАН ***, с което му вменил нарушение по чл. 10 ал.1 от ЗАвПр. Актът бил връчен на упълномощено от дружеството лице, с изрично пълномощно. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – М.Х. и М.Ч.. Показанията на свидетелите са преки и непосредствени, взаимно допълващите и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, поради което следва да бъдат кредитирани. Така пресъздадената фактическа обстановка се подкрепя и от приобщените по съответния ред на НПК писмени доказателства.

Както правилно сочи  процесуалният представител на  жалбоподателя съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушите­ля. В случая АУАН е съставен на 22.01.2020г., т.е.  десет месеца след откриване на нарушителя. Така образуваното срещу ***административнонаказателно произ­водство е протекло след изтичане на посоченият срок,което е съществено процесуално нарушение.

Излагат се аргументи и в насока нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,които съдът също споделя. Съгласно чл.10 ал.1 от ЗАвПр при настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или товари превозвачът подава заявление за отразяването им в 30- дневен срок от тяхното настъпване. В конкретния случай както в АУАН, така и в НП липсват данни кога точно е настъпила промяната на седалището и адреса на управление на превозвача ***, за да се извлече по някакъв начин датата на извършване на конкретното нарушение.Посочването на дата и място на извършване на деянието и съществен елемент с оглед индиви­дуализацията на същото и осъществяване на правото на защита, поради което при липсата му следва да се приеме, че е налице съществено нарушение на административно производствените правила.

Освен това не са представени доказателства дружеството – жалбоподател да е осъществило посоченото нарушение.

По отношение основанията по приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

В настоящия случай посоченото нарушение е формално, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.

Налице са други обстоятелства,които показват занижена степен на обществена опас­ност на конкретното нарушение в сравнение с обичайните случаи от този вид, предвид декларативното и оповестително действие на вписването в Търговския регистър. Така вписаната промяна на седали­ще и адрес на управление на фирмата следва  да се счита известна на третите добросъвестни лица, тъй като регистърът е публичен. Този ефект настъпва независимо от вписването му и в транспортния лиценз на дружеството.

По изложените съображения съдът счете обжалваното наказателно постановление  за неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По делото е направено искане от адв.***за присъждане на разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а според правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно от приложения по делото   договор за правна помощ е че адв. *** ***от ***е осъществил правна помощ в настоящото производство на жалбоподателя ***

Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: „За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението  при интерес до 1000 лв. /какъвто е настоящият случай/ е в размер на 300 лева.

Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съдът намира, че ******следва да бъде осъден да заплати на ***, представлявано от ***сумата от 300,00 лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат *** ***от ***.

Така мотивиран, Съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №35-0000054 от 30.01.2020г., издадено от ***, с което на основание чл.104а от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер от 1000 лева, за нарушение на чл.10 ал.1 от ЗАвПр.

НА ОСНОВАНИЕ  чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с  8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС ОСЪЖДА ******да ЗАПЛАТИ на  ***, представлявано от ***сумата от 300,00 лева представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат *** ***от ***по НАХД № 419/2020 година по описа Районен съд Плевен..

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: