Решение по дело №27/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодек (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на К. Б. Я., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], чрез адв. В. К. С., АК - Перник, съдебен адрес: [населено място] [улица], вх. Б, партер срещу Заповед № 513з-13030 от 28.12.2023г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) при МВР. С обжалваната заповед, на младши инспектор К. Б. Я. на длъжност - старши полицай в 02 група в 03 сектор към отдел „Специализирани полицейски сили“ на СДВР при МВР, на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, и чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР - за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е наложено дисциплинарно наказание "ПОРИЦАНИЕ“ за срок от 1 /една/ година.

Жалбоподателят счита, че издадената заповед е незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на изискванията за формата, административно-производствените правила, неправилно приложение на материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона.

Иска отмяна на акта и присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание проведено на дата 14.03.2024г., жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В. С., АК - Перник. Процесуалният представител поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорената заповед на директора на СДВР при МВР. Подробни доводи в тази насока развива в хода по съществото на спора и представени в срок писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски, за което прилага списък по смисъла на чл.80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК..

Ответникът по жалбата – Директорът на Столична дирекция на вътрешните работи при МВР, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след както обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че жалбоподателят К. Б. Я. заема длъжността старши полицай в 02 група в 03 сектор към отдел „Специализирани полицейски сили“ на СДВР при МВР.

Видно от план –разстановка № 513р-112946 от 15.11.2023г. по описа на СДВР, К. Б. Я. е участвал в специализирана полицейска операция (СПО) по охрана на обществения ред на 16.11.2023г. в [населено място]. Факта, че жалбоподателят е участвал в СПО се доказва и от заповед № 464з -940 от 21.11.2023г. на ЗА Началника на отдел „Специализирани полицейски сили“ на СДВР при МВР, за положен от жалбоподателят К. Б. Я. извънреден труд, за времето от 04.00 часа до 08.00 часа, на дата 16.11.2023г. Заповедта е издадена във връзка с опазване на обществения ред, преди, по време и след провеждане на футболната среща между националните отбори на Р. България и Р. Унгария, която се е провела на Националния стадион „В. Левски“, в [населено място].

По повод публикувани в интернет пространството видеоклипове от проведени на 16.11.2023г. в [населено място], протестни действия, организирани по повод футболната среща между националните отбори на Р. България и Р. Унгария, в които клипове се съдържат данни за неправомерна употреба на физическа сила от страна на полицейските служители на СДВР, спрямо протестиращи граждани, със Заповед № 513з-11427 от 17.11.2023г. на директора на СДВР е разпоредена проверка в срок от 20 дни от издаване на заповедта и е назначена комисия/дисциплинарно разследващия орган (ДРО) за изясняване на случая.

По предложение № 513р-115923 от 22.11.2023г. на назначената комисия, заповедта за образуване на проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, е изменена със заповед № 513з-11662 от 22.11.2023г. на директора на СДВР, като в същата са посочени служителите на СДВР, за които комисията е събрала данни, за нарушения на служебната дисциплина.

По предложение № 513р-117741 от 27.11.2023г. на назначената комисия, заповедта за образуване на проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, изменена със заповед № 513з-11662 от 22.11.2023г. на директора на СДВР, е изменена за втори път със заповед № 513з-11868 от 28.11.2023г., като в същата са добавени служителите на СДВР, за които комисията е събрала данни, за нарушения на служебната дисциплина.

По предложение № 513р-119554 от 30.11.2023г. на назначената комисия, заповедта за образуване на проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, изменена със заповед № 513з-11662 от 22.11.2023г. на директора на СДВР, изменена за втори път със заповед № 513з-11868 от 28.11.2023г. на директора на СДВР, е изменена за трети път със заповед № 513з-12009 от 01.12.2023г. на директора на СДВР, като в същата са добавени служителите на СДВР, за които комисията е събрала данни, за нарушения на служебната дисциплина и е удължен срока на проверката до 06.01.2024г.

Във връзка с извършваната проверка, назначената комисия е снела обясненията на настоящия жалбоподател с рег № 513р-121394 от 05.12.2023г.

По предложение № 513р-121976 от 06.12.2023г. на назначената комисия, заповедта за образуване на проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, изменена със заповед № 513з-11662 от 22.11.2023г. на директора на СДВР, изменена за втори път със заповед № 513з-11868 от 28.11.2023г. на директора на СДВР, изменена за трети път със заповед № 513з-12009 от 01.12.2023г. на директора на СДВР, е изменена за четвърти път със заповед № 513з-12169 от 06.12.2023г. на директора на СДВР, като в същата е добавено името само на настоящия жалбоподател, за който комисията е събрала данни, за нарушения на служебната дисциплина.

Жалбоподателят е запознат със заповед № 513з-12169 от 06.12.2023г. на директора на СДВР, видно от собственоръчно изписани имена, адрес и подпис, без поставена дата, отразени на последната страница на заповедта.

Резултатите от проверката са обективирани в Справка рег. № 513р-125199 от 13.12.2023г. на ДРО. В нея проверяващите правят извод, че служителят К. Б. Я., в качеството си на свидетел на употреба на неправомерна физическа сила и помощни средства от служители на МВР, спрямо граждани, като не е предприел действията регламентирани в т. 69, 83, 85 и 90 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, а. 2 т. 4, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, за което комисията предлага, да му бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от една година.

По повод изготвената Справка рег. № 513р-125199 от 13.12.2023г. на ДРО, до жалбоподателя, е изпратена покана рег. № 513р-125346 от 13.12.2023г. подписана от председателя на комисията назначена със Заповед № 513з-11427 от 17.11.2023г. на директора на СДВР, с отправено предложение за запознаване със справката и материалите от извършената проверка и предоставена възможност за даване на допълнителни обяснения или възражения по случая в срок от 24 часа.

К. Б. Я. е запознат с констатациите от проверката обективирани в Справка рег. № 513р-125199 от 13.12.2023г. на ДРО, на 13.12.2023г., в 16.21 часа, видно от отбелязване на гърба на същата.

Същият не се е възползвал от възможността да даде допълнителни обяснения или възражения по случая, което се удостоверява от Протокол рег. № 513р-128089 от 19.12.2023г. съставен от служители в обща администрация при СДВР.

Справка рег. № 513р-125199 от 13.12.2023г. на ДРО е представена пред дисциплинарно наказващия орган (ДНО), на дата 21.12.2023г., което се установява от положена резолюция „ДА“ от директора на СДВР.

По делото няма данни, дали е спазена процедурата по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Безспорно в покана рег. № 513р-125346 от 13.12.2023г. на ДРО, подписана от председателя на комисията е посочено, че същата се отправя до жалбоподателя на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, но същата по своя смисъл представлява такава по чл. 207, ал. 11 от ЗМВР, във вр. с ал. 7 на същия член. С нея на жалбоподателя е предоставена възможност да даде допълнителни обяснения или възражения по реда на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР, което се установява от съдържанието на самата покана и от факта, че същата е подписана от председателя на ДРО – комисар Н. Н..

Дисциплинарното производство е приключило с издаването на Заповед № 513з-13030 от 28.12.2023г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи при МВР, с която на младши инспектор К. Б. Я. на длъжност - старши полицай в 02 група в 03 сектор към отдел „Специализирани полицейски сили“ на СДВР при МВР, на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, и чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР - за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е наложено дисциплинарно наказание "ПОРИЦАНИЕ“ за срок от 1 /една/ година.

Дисциплинарното наказание е наложено на служителя, затова че 16.11.2023г. около 20:27 часа, на проведени в [населено място] протестни действия, организирани по повод футболната среща между националните отбори на Р. Унгария и Р. България, в „Бар 75“, на [улица], жалбоподателят е станал свидетел на неправомерна употреба на физическа сила и помощни средства от страна на полицейски служители от МВР, спрямо граждани, като не е предприел следващите се действия регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Същият е следвало да предприеме действия по прекратяване на правонарушението от страна на служителите, както и да докладва на ръководителя си, но въпреки това не го е сторил. В резултат на проявеното бездействие от страна на жалбоподателя, са осъществени неправомерни физически посегателства на отделни граждани, намиращи се в заведението по това време. Посоченото е в разрез с установените правила за поведение на държавните служители в МВР, тъй като в качеството си на свидетел на употреба на неправомерна физическа сила и помощни средства от служители на МВР, спрямо граждани, не е предприел действията регламентирани в т. 69, 83, 85 и 90 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, а. 2 т. 4, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР.

Заповед № 513з-13030 от 28.12.2023г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи при МВР е връчена на служителя на дата 02.01.2024г., видно от отбелязване върху същата, като жалбата срещу оспорения акт е входирана директно пред съда на дата 15.01.2024г.

По делото като доказателства са приобщени още Анализ рег. № 513р-114165 от 19.11.2023г., относно проведена СПО по обезпечаване на обществения ред, преди, по време и след провеждане на футболната среща между националните отбори на Р. България и Р. Унгария, проведена на Националния стадион „В. Левски“, в [населено място]“ и Допълнителен такъв рег. № 513р.-119236 от 30.11.2023г., с преглед на оптични носители. Представени са още протоколи за преглед на видео файлове свалени от “YOU TUBE” канал на „Инициатива правосъдие за всеки“, оптични носители съдържащи записа от камери за процесната територия и ден, както и кадрова справка № 513р-124676 от 12.12.2023г., копие от длъжностна характеристика № 513р-27323 от 02.04.2021г. на младши инспектор К. Б. Я., съответно протокол № 464р-4255 от 07.06.2021г. за запознаване с длъжностна характеристика, подписан от лицето и протокол № 464р-340 от 11.01.2022г. за запознаване на служителя с вътрешните правила, инструкции и методически указание в системата на МВР.

В хода на съдебното заседание страните не ангажират други доказателства. Затова приетата за установена от съда фактическа обстановка се основава на приобщения в хода на дисциплинарното производство писмен, устен и съдържащ се в цифрови носители доказателствен материал.

С оглед установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспорената заповед е връчена на служителя на дата 02.01.2024г., видно от отбелязване върху същата, като жалбата срещу административния акт е входирана директно пред съда на дата 15.01.2024г. Жалбата изхожда от надлежна страна и е срещу акт подлежащ на основание чл. 211 от ЗМВР на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

(1). Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР всички дисциплинарни наказания по чл. 197 от ЗМВР за служителите на младши изпълнителски длъжности се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37 от същия закон В настоящия случай дисциплинарното наказание е по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – "порицание". То е наложено на лице, заемащо длъжност "старши полицай" със специфично наименование "младши инспектор", която съгласно Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР, утвърден със Заповед № 8121з-140/24.01.2017 г., е младши изпълнителска длъжност. С оглед на това, компетентен да издаде заповедта по чл. 204 от ЗМВР е директорът на СДВР, който е и издател на оспорения административен акт. С оглед на това не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

(2). Според чл. 210, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При издаване на процесната заповед съдът приема, че формално са спазени всички визирани изисквания на цитираната разпоредба. Административният акт е обективиран в изискуемата писмена форма, индивидуализирани са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, посочена е и правната му квалификация. Указани са органът и срокът за обжалване. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК;

(3). Съдът обаче констатира, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР - не по – късно от два месеца от откриването на нарушението и не по – късно от една година от извършването му. Видно от фактите по делото, Справка рег. № 513р-125199 от 13.12.2023г. на ДРО е представена пред ДНО, на дата 21.12.2023г., което се установява от положена резолюция „ДА“ от директора на СДВР. Оспорената заповед е издадена на дата 28.12.2023г , а съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния ДНО, с други думи датата, на която Справка рег. № 513р-125199 от 13.12.2023г. е постъпила при ДНО. Налице е и втората предпоставка за срочност на дисциплинарното производство, не е изминал срок по-дълъг от година от извършване на нарушението, тъй като същото е осъществено по време на СПО, проведена на 16.11.2023г. Спазен е редът на дисциплинарното производство, уреден в чл. 205 от ЗМВР. Въз основа на публикувани в интернет пространството видеоклипове от проведени на 16.11.2023г. в [населено място], протестни действия, организирани по повод футболната среща между националните отбори на Р. България и Р. Унгария, в които клипове се съдържат данни за неправомерна употреба на физическа сила от страна на полицейските служители на СДВР, спрямо протестиращи граждани, със Заповед № 513з-11427 от 17.11.2023г. на директора на СДВР, изменена със заповед № 513з-11868 от 28.11.2023г., изменена със заповед № 513з-12009 от 01.12.2023г. и заповед № 513з-12169 от 06.12.2023г. на директора на СДВР, на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е назначена проверка за изясняване на постъпилите данни и установяване на извършителите на дисциплинарното нарушение, като е определен срок и комисия, която да я извърши проверката. Жалбоподателят е запознат със заповед № 513з-12169 от 06.12.2023г. на директора на СДВР, видно от собственоръчно изписани имена, адрес и подпис, без поставена дата, отразени на последната страница на заповедта.

По делото обаче липсват данни да е изпълнена процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, а именно: „Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения“.

Видно от материалите по делото констатациите от проверката са обективирани в Справка рег. № 513р-125199 от 13.12.2023г., представена пред ДНО на дата 21.12.2023г. Със същата на ДНО е предложено, да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 /една/ година. По повод изготвената Справка рег. № 513р-125199 от 13.12.2023г., до жалбоподателя, е изпратена покана рег. № 513р-125346 от 13.12.2023г. подписана от председателя на ДРО, с отправено предложение за запознаване със справката и материалите от извършената проверка и предоставена възможност за даване на допълнителни обяснения или възражения, по случая, в срок от 24 часа. К. Б. Я. е запознат с констатациите от проверката обективирани в Справка рег. № 513р-125199 от 13.12.2023г. на ДРО, на 13.12.2023г., в 16.21 часа, осем дни преди справката да бъде представена пред ДНО, като не се е възползвал от възможността да даде допълнителни обяснения или възражения по случая, което се удостоверява от Протокол рег. № 513р-128089 от 19.12.2023г. съставен от служители в обща администрация при СДВР.

Тук е необходимо да се поясни, че обясненията които безусловно трябва да бъдат изискани от дисциплинарно наказващия орган и които служителя има право да даде по реда на чл. 206, ал. 1от ЗМВР са различни от допълнителните обяснения, които привлечения към дисциплинарна отговорност служител има право да даде по реда на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР ( в този смисъл виж Решение № 467 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14599/2018 г.). Безспорно в покана рег. № 513р-125346 от 13.12.2023г. на ДРО, подписана от председателя на комисията е посочено, че същата се отправя до жалбоподателя на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, но същата по своя смисъл представлява такава по чл. 207, ал. 11 от ЗМВР, във вр. с ал. 7 на същия член. С нея на жалбоподателя е предоставена възможност да даде допълнителни обяснения или възражения по реда на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР, което се установява от съдържанието на самата покана и от факта, че същата е подписана от председателя на ДРО – комисар Н. Н..

В заповедта обаче, както и в представената по делото административна преписка, липсват данни да е изпълнена процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, което е довело до съществено ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, а от там и до нарушаване на процесуалните правила за провеждане на дисциплинарното производство, което пък от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Право на държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство е да даде или да откаже да дава обяснения, съгласно чл. 207, ал. 8, т. 6 от ЗМВР, но задължение на дисциплинарно наказващия орган е преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В случая, издателят на оспорваната заповед не е поканил за изслушване държавния служител за определена дата, нито е поискал неговите писмени обяснения, което представлява съществено нарушение на административно производствените правила, т. е. той не го е запознал с алтернативните възможности, които има. Императивното изискване, регламентирано в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените обяснения, както и да събере и оцени посочените от него доказателства и събраните при проверката такива – ал. 4 на чл. 206. Изслушването на държавния служител или определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство. Тези две възможности са предоставени на служителя, по отношение на който е образувано дисциплинарно производство, като е без значение дали той ще се възползва от тях. По силата на закона наказващият орган е задължен да създаде условия за тяхното реализиране. Дали служителят ще се възползва от тези правни възможности или ще се откаже от тях е без значение, но те трябва да му бъдат осигурени от административния орган.

На база на изложените аргументи съдът счита, че производството по издаване на оспорвания индивидуален административен акт е проведено при нарушение на административно производствените правила, регламентирани в ЗМВР и в АПК, като в случая са налице отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.

(4). Съдът пристъпва към проверка на материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт. В издадената заповед за налагане на дисциплинарното наказание е прието, че на 16.11.2023г. около 20:27 часа, на проведени в [населено място] протестни действия, организирани по повод футболната среща между националните отбори на Р. Унгария и Р. България, в „Бар 75“, на [улица], младши инспектор К. Б. Я. на длъжност - старши полицай в 02 група в 03 сектор към отдел „Специализирани полицейски сили“ на СДВР при МВР е станал свидетел на неправомерна употреба на физическа сила и помощни средства от страна на полицейски служители от МВР, спрямо граждани, като не е предприел следващите се действия регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Същият е следвало да предприеме действия по прекратяване на правонарушението от страна на служителите, както и да докладва на ръководителя си, но въпреки това не го е сторил. В резултат на проявеното бездействие от страна на жалбоподателя, са осъществени неправомерни физически посегателства на отделни граждани, намиращи се в заведението по това време.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства, не се установява жалбоподателят да е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. По делото, а и в дисциплинарното производство, липсват данни за конкретно извършени нарушения свързани с неправомерна употреба на физическа сила и помощни средства от страна на полицейски служители от МВР, спрямо граждани на посоченото място, дата и час, на които да е станал свидетел жалбоподателя. Без да е посочено, в оспорения административен акт, на какви точно действия е станал свидетел младши инспектор К. Б. Я. не може да бъде извършена преценка, дали поведението му, определено като бездействие, от страна на ДНО, е в разрез с задълженията му произтичащи от спазване правилата за етично поведение на служителите в МВР. Това е така, защото в заповедта не са изложени никакви мотиви, от които да се направи извод, че на посоченото място и часови диапазон около 20:27 часа конкретен/и служител/и е/са извършил/и противоправно деяние, на което деяние/я да е станал свидетел жалбоподателя. Доколкото в оспорената заповед е прието, че нарушението е доказано от Справка рег. № 513р-125199 от 13.12.2023г. на ДРО и материалите към нея, то няма пречка мотивите да се съдържат в друг, изходящ от същия административен орган документ (Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС). В тази връзка по делото се установи, че в справката на проверяващата комисия, също липсват конкретни данни, затова на какви точно действия е станал свидетел жалбоподателя. В частта от справката, отнасяща се до служителя К. Б. Я., е посочено единствено, че същият в качеството си на свидетел на употреба на неправомерна физическа сила и помощни средства от служители на МВР, спрямо граждани, като не е предприел действията регламентирани в т. 69, 83, 85 и 90 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е извършил дисциплинарно нарушение.

С оспорения административен акт на жалбоподателя е предявено, че с присъствието си в „Бар 75“, слизайки по стълбите водещи до втория етаж на заведението, е станал свидетел на използвана неправомерна сила и помощни средства от служители в МВР спрямо граждани, за което не е докладвал по съответния ред и не е предприел действия по прекратяване на правонарушението. Не посочването на конкретно индивидуализирано противоправно деяние - действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на субективни права или ценности на граждани, на което да е станал свидетел настоящият жалбоподател и породило за него задължение за предприемане на конкретни действия, свързани с етичните правила за поведение на служителите в МВР, ограничава правото му на защита от една страна, а от друга възпрепятства извършването на съдебна проверка, относно законосъобразността на акта. От доказателствата по делото не става ясно на едно или няколко противоправни деяния е станала свидетел жалбоподателя, от един или няколко служители е/са извършено/и по едно време или в различен часови диапазон. Неизясняването на фактите по дисциплинарното производство, води до недоказаност на дисциплинарното обвинение, а от там и до незаконосъобразността на оспорения административен акт.

Следва да се посочи, че дисциплинарното обвинение не може да почива на предположения и догадки. Описанието на деянието и обстоятелствата, при които е извършено, както и събирането на относими и надлежни доказателства, е от съществено значение за отговора на въпроса, дали деянието съставлява или не дисциплинарно нарушение и ако е така - то да бъде правилно квалифицирано. ДНО дължи да изложи ясно и недвусмислено установената фактическа обстановка, което в случая не е сторено, както и да анализира по отделно и в съвкупност събрания доказателствен материал, което също в случая не е направено.

Въз основа на изложеното настоящия състав приема, че ДНО неправилно е установил фактическата обстановка по преписката, приемайки за безспорно установено, че с действията си жалбоподателят е нарушил Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Макар и в оспорената заповед да са изписани като нарушени няколко разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, характерното за тях е, че съставът на дисциплинарното нарушение предпоставя наличието на правонарушение, извършено от трето лице, което държавният служител в качеството си на свидетел, прикрива и не предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. В конкретния случай нормите от Етичния кодекс не са нарушени, доколкото липсва установяване на правонарушител, съответно не са налице действия по прикриване на правонарушение. Деянието, за което е подведен под отговорност жалбоподателя е не за извършено от него противоправно деяние, а за това, че е станал свидетел на такова, но не е докладвал по надлежния ред. След като остава напълно неизяснено, на кое конкретно деяние е станал свидетел К. Б. Я., то и за същия не е имало задължение да предприеме действия по предотвратяване, съответно да докладва за видяното, с други думи не е налице нарушение и на правилата на Етичния кодекс

В допълнение съдът, счита че следва да отбележи, че заповедта е и немотивирана, с оглед срока на наложеното наказание. Законодателят не е разписал критериите, които следва да бъдат съобразени от административния орган при определяне продължителността на наказанието. Поради това, при определяне на срока на действие на същото административният орган действа в условието на оперативна самостоятелност, но в рамките на определената от закона минимална и максимална продължителност , а именно от шест месеца до една година. Т. е. ДНО разполага с правото да индивидуализира срока на наказанието, но следва и да съобрази продължителността му с оглед и съответно на всички установени пред него конкретни факти и обстоятелства. При тази индивидуализация е необходимо да бъдат изложени конкретни мотиви, които да позволят също и на съда да провери, дали органът е упражнил тази предоставена му от закона възможност в съответствие с целта на закона, съответно дали така възприетото от органа е съизмеримо с преследваната от закона цел.

Настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, счита че така изложените в случая аргументи, от ДНО, за определяне на максималния размер на наказанието са бланкетни, без конкретика и не съответстват на тежестта на нарушението и поведението на служителя преди налагане на наказанието. По делото не се приобщиха доказателства, съдържащи данни за извършвани от жалбоподателя други такива нарушения, за да се обоснове изводът на административния орган, за определяне на максимален размер на наказанието, напротив от приложената по делото кадрова справка, става ясно, че служителят има безупречно поведение и е награждаван за работата си няколко пъти.

По изложените съображения съдът приема, че заповедта е издадена при нарушение на административно-производствените правила, материално- правните предпоставки за законосъобразност и целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има жалбоподателят.

Претендират се своевременно поискани, с приложен списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, доказани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950.00 лв. (договор за правна защита и съдействие лист 19) и разноски за платена държавна такса в размер на 10.00 лв. (преводно нареждане на лист 21).

На основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на АПК, Столична дирекция на вътрешните работи при МВР – юридическото лице, в структурата на което е административният орган – директорът на Столична дирекция на вътрешните работи при МВР, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в общ размер на 960.00 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143 ,ал. 1 от АПК Административен съд- Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на К. Б. Я., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], Заповед № 513з-13030 от 28.12.2023г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи при МВР, с която на младши инспектор К. Б. Я. на длъжност - старши полицай в 02 група в 03 сектор към отдел „Специализирани полицейски сили“ на СДВР при МВР, на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, и чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР - за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е наложено дисциплинарно наказание "ПОРИЦАНИЕ“ за срок от 1 /една/ година. като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи при МВР да заплати на К. Б. Я., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], съдебни разноски по делото в общ размер на 960.00 /деветстотин и шестдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 211 от ЗМВР е окончателно и не подлежи на обжалване.