Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 155 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 152336 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 88748/2017 г., Софийски районен съд, I ГО, 25 - и състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 245630/16.10.2019 г., е признал за установено по отношение на Д.С.И. и Х.С.И. по иск с правно основание чл. 108 ЗС, че Д.Ф.И. и Л.С.И. са собственици при квоти 4/6 ид. ч. за първата ищца и 1/6 ид. ч. за втория ищец на дворно място, съставляващо поземлени имоти с идентификатор № 00357.5354.336, с площ от 727 кв. м., номер по предходен план 416, кв. 117, парцел ХХХI, с идентификатор № 00357.5354.337 с площ от 286 кв. м., номер по предходен план 416, кв. 117 и с идентификатор № 00357.5354.338 с площ от 411 кв. м., номер по предходен план 4166, кв. 117. Отхвърлен е искът с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Д.Ф.И. и Л.С.И. в частта, с която се иска да бъдат осъдени Х.С.И. и Д.С.И. да предадат на ищците владението съответно на 4/6 ид. ч. за Д.И. и 1/6 ид. ч. за Л.И. на гореописаното дворно място, съставляващо поземлени имоти с идентификатори № 00357.5354.336, 00357.5354.337 и 00357.5354.338, отменен е по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 197, том II, рег. № 17815, дело № 367/2012 г. в частта, с която Х.С.И. е признат за собственик на основание давностно владение на посоченото дворно място над 1/6 ид. ч. до признатата ½ ид. ч. от мястото. Отхвърлени са исковете с правно основание чл. 108 ЗС, предявени от Д.Ф.И. и Л.С.И. за признаване за установено спрямо Х.С.И. и Д.С.И., че ищците са собственици при квоти 4/6 ид. ч. за Д.И. и 1/6 ид. ч. за Л.И. на недвижими имоти, находящи се на адрес: гр. Нови Искър, кв. Гниляне, ул. *****, представляващи къща на два етажа с тавански полуетаж, стопанска сграда, лятна кухня и гараж, със следните идентификатори: къща с идентификатор № 00357.5354.336.1, състояща се от две избени помещения, два жилищни етажа (първи етаж с идентификатор № 00357.5354.336.1.1 и втори етаж с идентификатор № 00357.5354.336.1.2) и тавански полуетаж с идентификатор № 00357.5354.336.1.3, разположена в поземлени имоти с идентификатори № 00357.5354.336 и 00357.5354.338 със застроена площ по скица № 47871/18.07.2012 г. на СГКК – София от 110 кв. м., разгърната площ от 419 кв. м.; стопанска сграда на един етаж с идентификатор № 00357.5354.338.1 с площ от 27 кв. м., разположена в северната част на дворното място в имот с идентификатор № 00357.5354.338; лятна кухня на един етаж с идентификатор № 00357.5354.337.1 от 33 кв. м., разположена в имот с идентификатор № 00357.5354.337 и гараж с идентификатор № 00357.5354.337.2 със застроена площ от 19 кв. м., разположен в имот с идентификатор № 00357.5354.337 и за осъждане на ответниците Д.И. и Х.И. да предадат фактическата власт върху описаните имоти в посочените идеални части. Съдът е разпределил отговорността за съдебните разноски съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
В
законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищците Д.Ф.И. и Л.С.И., чрез
адвокат А.К., срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете им по
чл. 108 ЗС относно втория етаж от къщата, ведно с ½ идеални части от
таванското помещение и по отношение на построените в общото дворно място
постройки – гараж, лятна кухня и стопанска постройка, с оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението. Излагат се доводи, че къщата, ведно
с дворното място и останалите постройки в него, са били собственост на ищцата Д.И.
и нейния съпруг С.И., като след смъртта на последния ищцата е останала
собственик на 4/6 ид. части от имотите, а нейните синове – Л.И. и Х.И. – на по
1/6 ид. ч. Съдът погрешно е приел, че след като единият син е владял втория
етаж – Х.И. със съпругата си Д.И., а брат му Л.И. заедно със съпругата си - първия
етаж от къщата, то всеки от тях е владял отделен етаж от къщата, а останалите
помещения като таванския етаж и избените помещения съставляват общи части и се
съотнасят в съотношение ½ към притежаваните основни обекти в сградата.
Това води до ощетяване и отричане правото на собственост на ищцата Д.И. на
обект от сградата. Установява се, че ищцата е живеела на третия етаж, който има
характер на отделен етаж в къщата, обособен като жилище, а не като таванско
помещение /подпокривно пространство, имащо характер на обща част/, т. е. къщата
е триетажна, съдбата на таванското помещение не следва съдбата на останалите
два етажа, като ответниците с действията си са пречели на ищцата да го използва
пълноценно. Така в най – лошия случай, ако не се признае право на собственост
на ищцата при квота 4/6 от сградата, то съдът щеше да установи, че макар и при
липса на делба, всяка от страните по спора е владяла за дълъг период
необезпокоявано и непрекъснато отделен етаж от къщата, следователно всеки би
притежавал по 1/3 от общите части на сградата. Освен това, данъчните задължения
са дължими и заплащани в съотношение 4/6 за ищцата и по 1/6 за всеки от
синовете ѝ. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че постройките в
дворното място са доизграждани и владени единствено от ответниците и съответно
спрямо тях е налице придобивна давност. Постройките са съществували към момента
на смъртта на общия наследодател С.И., нарушаването на правата на ищците да
ползват тези постройки не води автоматично до извода, че ищците не са се противопоставяли
на действията на ответниците да ги своят за себе си. По правилото на
приращението, собствениците на земята са собственици и на изградените върху земята
постройки в посочените идеални части. Предвид изложеното се иска въззивният съд
да отмени решението в обжалваната част и
да уважи предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по делото – Х.С.И., чрез адвокат Л.Д., с доводи за неоснователност на въззивната жалба и с искане същата да бъде оставена без уважение. Твърди се, че в резултат на извършената приживе на общия наследодател неформална делба, всеки от синовете е започнал да владее отделен етаж от къщата, като след изтичане на законоустановения срок го е придобил по давност. Въпросът дали таванският етаж е самостоятелен обект на право на собственост е въведен едва с въззивната жалба, като не е налице нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗС. Поддържа се, че изводите на първоинстанционния съд относно второстепенните постройки и че те са придобити по давност от ответниците са правилни и в съответствие с доказателствата по делото. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на въззивната жалба и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по делото – Д.С.И., чрез адвокат Н. М., с доводи за неоснователност на въззивната жалба и с искане същата да бъде оставена без уважение. Твърди се, че отделните етажи се владеят от двамата сина поотделно още приживе на общия наследодател, като извършената приживе делба е факт, поставил началото на давностно владение. Правилни са изводите на съда, че таванският етаж и избените помещения съставляват общи части на къщата. В случая е налице подпокривно пространство, което се ползва за жилищни нужди, не самостоятелен обект на право на собственост. Второстепенните постройки /с изключение на гаража/ са били изградени към датата на смъртта на общия наследодател, като впоследствие Х.И. е преустроил и ремонтирал същите и ги е владял заедно с въззиваемата със знанието и без противопоставянето на ищците, поради което ответниците са ги придобили по давност. Моли се за отхвърляне на въззивната жалба и за присъждане на разноски.
Първоинстанционното решение в частите, с които съдът е признал за установено по отношение на Д.С.И. и Х.С.И. по иск с правно основание чл. 108 ЗС, че Д.Ф.И. и Л.С.И. са собственици при квоти 4/6 ид. ч. за първата ищца и 1/6 ид. ч. за втория ищец на дворно място, съставляващо поземлени имоти с идентификатор № 00357.5354.336, с площ от 727 кв. м., номер по предходен план 416, кв. 117, парцел ХХХI, с идентификатор № 00357.5354.337 с площ от 286 кв. м., номер по предходен план 416, кв. 117 и с идентификатор № 00357.5354.338 с площ от 411 кв. м., номер по предходен план 4166, кв. 117; отхвърлил е иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Д.Ф.И. и Л.С.И. в частта, с която се иска да бъдат осъдени Х.С.И. и Д.С.И. да предадат на ищците владението съответно на 4/6 ид. ч. за Д.И. и 1/6 ид. ч. за Л.И. на гореописаното дворно място, съставляващо поземлени имоти с идентификатори № 00357.5354.336, 00357.5354.337 и 00357.5354.338; отменил е по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 197, том II, рег. № 17815, дело № 367/2012 г. в частта, с която Х.С.И. е признат за собственик на основание давностно владение на посоченото дворно място над 1/6 ид. ч. до признатата ½ ид. ч. от мястото; както и в частта, с която е отхвърлил исковете с правно основание чл. 108 ЗС, предявени от Д.Ф.И. и Л.С.И. за признаване за установено спрямо Х.С.И. и Д.С.И., че ищците са собственици при квоти 4/6 ид. ч. за Д.И. и 1/6 ид. ч. за Л.И. на първи етаж с идентификатор № 00357.5354.336.1.1 от къща с идентификатор № 00357.5354.336.1 и на ½ от тавански полуетаж с идентификатор № 00357.5354.336.1.3, и за осъждане на ответниците да предадат фактическата власт върху описаните имоти в посочените идеални части, не е обжалвано, поради което е влязло в сила.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически изводи:
Предявени
за разглеждане са искове с правно основание чл. 108 ЗС.
В исковата молба ищцата Д.Ф.И. твърди, че е собственик на 4/6 ид. ч., а
ищецът Л.С.И. на 1/6 ид. ч. от недвижими имоти, находящи се в гр. Нови Искър,
община Столична, кв. Гниляне, ул. ***** - къща с идентификатор № 00357.5354.336.1
на два етажа: първият с идентификатор № 00357.5354.336.1.1 и вторият с
идентификатор № 00357.5354.336.1.2, с тавански полуетаж с идентификатор №
00357.5354.336.1.3, дворно място /съставляващо поземлени имоти: с идентификатор
№ 00357.5354.336 с площ от 727 кв. м., с идентификатор № 00357.5354.337 с площ
от 286 кв. м. и с идентификатор №
00357.5354.338 с площ от 411 кв. м./, стопанска сграда с идентификатор №
00357.5354.338.1, с площ от 27 кв. м., лятна кухня с идентификатор №
00357.5354.337.1 с площ от 33 кв. м. и гараж с идентификатор № 00357.5354.337.2
със застроена площ от 19 кв. м. Твърди се, че ответникът Х.С.И. е собственик на
останалата 1/6 ид. ч. от имотите. Същите са придобити в съсобственост в
резултат на наследяване на С.Х.И., ЕГН **********. През 1999 г. е узаконена
къщата, като нито постройките, нито дворното място са били предмет на делба. На
първия етаж от построяването на къщата се установил да живее ищецът Л.С.И.,
заедно със своето семейство, на втория – Х.С.И. със своето семейство, а на
третия подпокривен етаж – ищцата Д.Ф.. В постройките са влагани общи средства и
материали за построяването им, ползвани са и са владени общо от всички
съсобственици. Твърди се, че ответниците започнали да предявяват претенции не
само към втория етаж, но и към отделните постройки, пречейки на ищците да
упражняват фактическа власт върху тях, като се легитимират с констативен
нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка като собственици, при равни
квоти в режим на СИО, на целия втори етаж от къщата, ведно с ½ от
прилежащите помещения, на стопанската постройка, лятната кухня и гаража, и на
½ ид. ч. от дворното място, с което нарушават правото на собственост на
ищците. Предвид изложеното се моли за признаване за установено, че ищцата Д.Ф.
е собственик на 4/6, а ищецът Л.И. на 1/6 от гореописаните имоти, както и за
осъждане на ответниците да предадат владението върху имотите в съответните
идеални части и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на констативния
нотариален акт № 197/27.12.2012 г. до размера на 1/6 ид. ч. от всички имоти,
притежавани от ответника Х.И..
В
отговори на исковата молба по чл. 131 ГПК
ответниците оспорват исковете. Твърдят, че не е налице съсобственост, тъй като през 1984 г. от общия
наследодател С.И. била извършена устна делба, по силата на която ответникът Х.С.И.
получил във владение втория етаж от къщата, заедно със северната половина от
таванския етаж. От този момент, а за Д.И. от 1988 г. ответниците владеят
процесните имоти, със знанието и без противопоставянето на ищците, поради което
са ги придобили по давност. Позовават се на давностно владение и по отношение
на второстепенните постройки в дворното място. Правят възражение за заплащане
на извършените в имотите подобрения и за задържането на имотите до изплащане на
подобренията, в случай на уважаване на исковата претенция.
От приетия
Нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне
вещни права върху някои недвижими имоти №132, том XI, дело № 2018/1968 г.
от 17.05.1968 г., се установява, че С.Х.И.
е закупил дворно място, представляващо парцел X, имот пл. №277 от кв. 4
по плана на с. Гниляне - София, целият парцел от 998 кв. м., заедно с построените в това място
масивна жилищна постройка, масивна стая – недовършена, дворен клозет, плодни
дръвчета и др. срещу задължение за издръжка на продавача – С.Г.И.
/майка на С.И./ и на своя баща Х.И.С. до края на живота им.
С Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот придобит по регулация № 92, том XI, дело № 10393/1998 г. от 04.08.1998 г.
и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение, прекратена СИО и наследство № 21, том XV, дело № 9147/1998 г. от 29.10.1998 г.
Д.Ф.И., Х.С.И. и Л.С.И. са придобили
празни дворни места с площи съответно 325 и 334 кв. м. в гр. Нови Искър, кв. Гниляне.
От Удостоверение за граждански
брак се установява, че Х.С.И. е встъпил в такъв с Д.С. Г.на
09.10.1988 г.
Не е спорно, че с Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 197, том II, рег. № 17815, дело № 367 от 27.12.2012 г. ответниците Х.С.И. и Д.С.И. са
признати за собственици по наследство и давностно владение, при равни квоти в
условията на семейна имуществена общност върху недвижими имоти, находящи се в
гр. Нови Искър, Столична община – район Нови Искър, квартал Гниляне на улица *****,
а именно: жилище с идентификатор № 00357.5354.336.1.2, заемащо целия втори етаж
в жилищна сграда на три етажа с идентификатор № 00357.5354.336.1, състояща се
от избени помещения, два жилищни етажа и тавански полуетаж, разположена в
поземлени имоти с идентификатори № 00357.5354.336 и 00357.5354.338, със
застроена площ по скица от 110 кв. м., заедно с ½ идеална част от общите
части на сградата /избени помещения и тавански полуетаж/, стопанска сграда на
един етаж, изградена в северния край на дворното място, съставляваща имот с
идентификатор 00357.5354.338.1, със застроена площ по скица от 27 кв. м.,
разположена в имот с идентификатор № 00357.5354.338, лятна кухня на един етаж,
съставляваща имот с идентификатор № 00357.5354.337.1, със застроена площ по скица от 33 кв. м.,
състояща се от едно помещение и навес с преградни стени, разположена в имот с
идентификатор 00357.5354.337, гараж, съставляваща имот с идентификатор №
00357.5354.337.2, със застроена площ по скица от 19 кв. м., разположен в имот с
идентификатор 00357.5354.337, заедно с ½ идеална част от дворните места,
в които са построени сградите, съставляващи съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на ИД на
АГКК следните имоти: имот с идентификатор № 00357.5354.336, с площ по скица от
727 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на
трайно ползване – ниско застрояване, имот с идентификатор № 00357.5354.337, с
площ по скица от 286 кв. м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване и имот с
идентификатор № 00357.5354.338, с площ по скица от 411 кв. м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско
застрояване, при посочени съседи.
Безспорно е между страните, а това се
установява и от Удостоверение за наследници, издадено от гр. Нови Искър, че С.Х.И.
е починал на 16.06.1991 г., като е оставил за свои наследници – Д.Ф.И. –
съпруга, Х.С.И. – син и Л.С.И. – син.
В хода на първоинстанционното производство
са събрани и гласни доказателствени средства. От разпита на свидетеля К.А.се
установява, че къщата е на три етажа /два
етажа и таванско/ и мазе, построена през 1983 г., на първия етаж живее Л., на
втория – Х., а на третия – Д. /преди да почине и С./. Третият етаж е жилищен,
като последствие бил завзет от Д. от сина на Х. – баба му му позволила да живее
там временно и тя била там. Х. и Д., и С., направили
тоалетна на третия етаж, която след известно време заключили, за да не може да
я ползва Д.. Последната се преместила да живее при Л., махнали ѝ
пералнята, вратите ѝ затворили. Според свидетелката в двора само Х. си
правел нещо. Имало барака – лятна кухня, тоалетна и стопански сгради за животни
още 70 – 80 – те години. Същите били построени от С.и Д., заедно с къщата.
Впоследствие от Х. бил направен и гараж с ламарини и навес
и зид между двата съседни имота. Х. преправил и бараките,
както на него му е удобно. Посочва, че третият етаж е с два входа и
вътре между двете стаи има една врата, която е затворена с гипсокартон, за да
не се влиза между двете стаи, като синът
на Х. живее в едната част, но бабата не може
да живее в другата, защото няма условия.
Свидетелката изрично заявява, че всеки от двамата братя е стопанисвал и
ремонтирал отделен етаж – Л.И. - първия
етаж от къщата, а Х.И. - втория.
Свидетелката Л.Т.заявява, че живее
срещу къщата, през улица. Къщата била на три етажа, в двора има кокошарник, барака за въглища,
лятна кухня, където С.и Д. живеели, докато правели къщата. Имало
една външна тоалетна, която Х.И. бутнал и построил
нова и до нея гараж. Л. не
участвал. Свидетелства
за извършена устна делба на къщата, като посочва, че след като къщата била
измазана и покрита, С.И. извикал свидетелката, съпруга й, най - стария
си брат и племенника му, да хвърлят чоп на кого къде ще се падне и казал: „На
който се падне първия етаж, когато нас ни няма вече, ще вземе от третия етаж
предната страна. На който се падне втория етаж, ще вземе от третия етаж задната
страна. Когато ние вече не можем да се качваме до третия етаж, ще си отидем в
бараката, в лятната кухня“. Теглили чоп и на Л. се паднал първия етаж, на Х. -
втория, и на майка им и баща им останал третият, като обаче посочва, че пред
тях нищо не са подписвали. След смъртта на С., Х. и Д.изпратили
сина си С./още малък/ да живее при баба си на третия етаж. С.си направил баня и
тоалетна, баба му я ползвала, но един ден я заключили. Понеже Д. не можела да
слиза по стълбите и да се качва горе на третия етаж да спи, отишла да живее с Л.
и В.в неговата къща, които да се грижат за нея. Посочва, че Х.
правил подобрения на съществуващите бараки,
като не е чувала Л. да му е казвал нещо за тези строежи. Посочва, че Х. и Д. се грижели за Д., докато всички били заедно.
Всичко било общо, заедно готвели, събирали се на нейния етаж, децата гледали,
впоследствие отношенията им се влошили. Д. не можела да остане на третия етаж,
след като ѝ заключили тоалетната, Х. и Д. взели и лятната кухня, в която Д.
искала да отиде. Добавя, че в дворното място Х. има всичко, гаража си изградил
сам, Л. имал само един парник. От улицата до входа има пътека, има пътека и от улицата до лятната кухня, която пътека е направена
от Х..
От разпита на свидетеля С.Д.,
роднина на страните – племенница на ищцата Д.И. и първа
братовчедка на Л. и Х. И., се установява, че е
чувала за извършена устна делба на къщата около 1983 г. - 1985 г. – при която
първият етаж се ползвал от Л. и семейството му, вторият – от Х., а третият – от
Д. е чувала, че Л. трябвало да вземе лицевата южна страна, а Х. – северната
страна. Къщата е двуетажна с таванско помещение, което също е етаж. Ползва се
от всички. След 1988 г. Х. започнал да си оправя втория етаж. В дворното пространство до къщата имало
нещо като барака, където им стояли въглищата. Свидетелката не знае да има лятна
кухня, като заявява, че в помещението за въглищата няма вода и не може да се
приеме за лятна кухня. По - късно Х. направил опит да построи гараж,
но било нещо като навес. Заявява, че от леля си е чувала, че последната е разделила дворното място между синовете си,
съобразно входовете им. На третия етаж от стълбите вдясно е врата към голямо
пространство, което е на Х.. Впоследствие синът на Х. лично си направил баня,
прегради, направил си кухня, а от другата страна, която Л. владеел, било кухня,
от нея се влизало в стая и от нея през една тераса се влизало в друга стая. В
частта на Л. нямало тоалетна. В двора Х. направил нещо като работилница, направил
парапети в къщата, сменил прозорците на стълбите и направил топлоизолация отвън
на втория и третия етаж. По отношение на двора, свидетелката
сочи,
че в частта на Л. останала старата пътека, външна чешма, помпен извод с вода. От
източната страна Х. направил подпорна стена, барбекю, чешма, отливал бетон на
лицевата страна на двора. Не знае Л. да е правил нещо по двора. От началото се знаело кое на кого е. Лелята на свидетелката винаги е
казвала „това е на Х., а това – на Л.“ и никога не е имала претенции за нещо
нейно. Свидетелката
добавя, че третият
етаж е разделен на две части и Д. живеела в частта на Л. /в която нямало тоалетна/, като можела да използва
тоалетната в другата част, която била построена
от А., син на Х.. Бабата имала достъп до тоалетната на етажа, докато
забременяла жената на А..
Свидетелят В.Н., познат от детството с Х.
и Л., кум на сватбата на Х., заявява, че в началния си вид къщата била
построена от С.и Д., след това с помощта на Х. и Л. се направили пристройката и
таванския етаж. След доброволна делба, на която свидетелят не е присъствал, първият
етаж останал за Л., вторият – за Х.. 1983 г. - 1984 г. на първия етаж
живеели цялото семейство, а 1986 г. - 1987 г. Х. си измазал втория етаж и
се преместил на него. Посочва, че вторият етаж се владее от Х. и Д.,
стълбите са правени от Х., мозайки, външна изолация на втория етаж и таванския
етаж и огради са правени от Х.. Заявява, че знае, че на Л. е западната част от
двора, а на Х. - източната. В западната част нищо не е изградено, а в източната
част, ползвана от Х., преди много години
имало само една барака, която впоследствие била превърната в лятна кухня и
барбекю. Х. си направил гараж като навес от ламарини. Зад къщата, от северната
страна имало тоалетна, малка постройка и кочина. Впоследствие Х. си направил
стопански сгради там. От източната страна, Х. направил масивна ограда с бетонна
козирка и колони, хубава пътека с осветление. Не знае Л. да се е
противопоставял на действията на Х. в едната
част на дворното място. Посочва, че бабата живеела на
третия етаж, в южната част, която се падала на Л., северната част била по –
малка и е на Х.. Д. не живее в имота от 3 години, като свидетелят не може да каже дали по собствено желание е напуснала
имота.
С определението
по чл. 140 ГПК е прието за безспорно в
отношенията между страните, че ответниците упражняват фактическа власт върху
обектите, предмет на спора, а в първото по
делото заседание процесуален представител на ответниците уточнява,
че фактическата власт се упражнява по отношение на
втория етаж, 1/2 идеална част от прилежащите помещения,
половината от дворното място и второстепенните постройки.
За изясняване на фактическата обстановка,
в хода на производството пред въззивния съд е допусната съдебно – техническа експертиза,
която да отговори на въпроса таванският етаж на къщата, находящ се в гр. Нови
Искър, кв. Гниляне, ул. ***** отговаря ли на нормативните изисквания да се
определи като самостоятелен обект за жилищни нужди в сграда. От експертното
заключение, което не е оспорено от страните и въззивният съд кредитира като
компетентно дадено, се установява, че архитектурното заснемане от 1998 г.,
одобрено от община Нови Искър за извършеното узаконяване на 20.04.1999 г.
отговаря на съществуващата в момента на изготвяне на заключението сграда.
Нормативните изисквания към определен обект, за да бъде определен той като
жилище, са посочени в Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, действаща от 2003 г. /Наредба №
7 към ЗУТ/. Сградата е двуетажна с подпокривен етаж и се определя като
„многофамилна“ съгласно чл. 97, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7 към ЗУТ, защото на
партера /кота 0,00/ и на етаж I /кота +2,75/ има по едно жилище. В сградата,
чрез стълбище е осигурен достъп до жилищата на двата етажа, включително и до
таванския етаж, което е изискване по чл. 98, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 към ЗУТ. Стълбищната клетка, която осигурява вертикалната комуникация в сградата за
достъп до втория и таванския етажи е с пряко естествено осветление и отговаря
на изискванията на чл. 99, ал. 3 от Наредба № 7 към ЗУТ. Светлата височина на
трите етажа съответства на изискванията за височина на жилищни помещения,
посочени в чл. 72, ал. 3 от Наредба № 7 към ЗУТ. Изложението на три помещения
кухня, дневна и спалня от приложения чертеж с разпределението на покривното
пространство /кота +5,50/ е с благоприятно изложение към юг и изток в
съответствие с изискването на чл. 78, ал. 1 от Наредба № 7 към ЗУТ. Според
вещото лице, разпределението на таванския етаж /покривно пространство кота +
5,50/ се състои от помещения, присъщи за жилище, както е посочено в чл. 108 от
Наредба № 7 към ЗУТ, а именно – кухня, дневна, спалня, столова, санитарен възел
– баня и складово помещение. Жилище в подпокривното пространство се разрешава
от чл. 102, ал. 3 от Наредба № 7 към ЗУТ. В реализирания тавански етаж са
изпълнени и изискванията за минимален размер от 1/6 от площта на всички
помещения за прякото естествено осветление съгласно чл. 113, ал. 1 от Наредба №
7 към ЗУТ. В заключение е прието, че съществуващият тавански етаж на къщата,
находяща се в гр. Нови Искър, кв. Гниляне, ул. ***** отговаря на нормативните
изисквания от Наредба № 7 за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, за
да се определи като самостоятелно жилище в сграда.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните -
т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение
правилността на решението в обжалваната част с оглед конкретните оплаквания във
въззивната жалба съдът приема следното:
За да се уважи иск за ревандикация
на определена вещ или имот, в производството по чл. 108
ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на
спорната вещ /имот/, че ответникът го владее, като ищецът следва да докаже
правото си на собственост и факта на владение от страна на ответника, а ответникът да докаже, че владее имота на правно основание.
Спори се между страните в настоящото производство дали възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответниците Х.С.И. и Д.С.И. по отношение сградите, за които са се снабдили с нотариален акт за собственост, е доказано по делото или не.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на
10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като
фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои.
Фактическият състав на владението
съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент
на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи
като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната
действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а именно: 1)
да е постоянно – т. е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя
да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по
начин препятстващ евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато – в
смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; 3) да е несъмнено – да няма
съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си; 4)
да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е явно –
владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки
заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин,
тайно от предишния владелец. При държането фактическата власт се упражнява за
друг. Държателят няма намерение да свои вещта.
Съгласно трайната съдебна
практика, при
наследяване и при обикновена съсобственост всеки от
съсобствениците /сънаследници/ е владелец на своите идеални части и държател на
останалите. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху чужда идеална част на основание, изключващо
владението на останалите, намерението му за своене се предполага, съгласно чл.
69 ЗС. Тогава е достатъчно владелецът да докаже, че е
упражнявал фактическа власт за себе си върху целия имот в сроковете по чл.
79 ЗС. Когато основанието, на което е установена
фактическата власт показва съвладение, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, респ. сънаследникът,
следва да извърши едностранни действия, с които да обективира промяната в
намерението пред другите съсобственици. Налице е практика
на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя - решение № 549 от
30.12.2010 г. по гр. д. № 217/2010 г. на ВКС, II г. о., решение
№ 16 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 5652/2014 г. на ВКС, I г. о., решение № 107 от 31.07.2019 г. по гр.
д. № 3540/2018 г. на ВКС, I г.
о., според която тези разрешения са неприложими в
хипотези, в които владението на сънаследника, претендиращ придобиване на имота
по давност, е установено въз основа на постигнато
съгласие между сънаследниците за извършване на т. нар.
неформална делба. След като сънаследниците са взели решение за разпределяне
помежду си на собствеността върху наследствените имоти, то установеното от този
момент владение на сънаследника, комуто имотът се дава в дял, поставя началото
на течението на срока по чл. 79 ЗС за
придобиване на имота чрез давностно владение - налице е предаване на владението
и за да се придобие собствеността по давност, не е
необходимо владелецът да отблъсква владението на останалите съсобственици,
защото го упражнява с тяхно съгласие.
При тези принципни разяснения,
въззивният съд приема първоинстанционното решение за правилно в частта, с която
е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС по отношение на втория етаж от къщата и на
½ от таванското помещение. По делото на етапа на въззивното производство
не е спорно, а това се установява и от всички разпитани свидетели, чийто
показания съдът кредитира изцяло като логично и обективни дадени, отразяващи
непосредствени възприятия на свидетелите, че около 1983 г. е била извършена т.
нар. неформална делба, при която на ответника Х.С.И. е било предадено
владението върху втория етаж и северната част от таванския полуетаж, а на ищеца
Л.И. – върху първия етаж и южната част от таванския полуетаж. Както правилно е
приел и районният съд, от този момент следва да се счита, че ответникът е
установил владение върху посочените имоти, впоследствие същото е упражнявано и
от неговата съпруга – от 1988 г. От свидетелските показания безпротиворечиво се
установява, че фактическата власт върху втория жилищен етаж е упражнявана само от
ответниците явно, спокойно, непрекъснато и несъмнено, ответниците са извършвали
подобрения на етажа, който са владели с намерение за своенето му. От 1983 г.,
съответно 1988 г. до датата на издаване на констативния нотариален акт на
21.12.2012 г. е изминал период, много по – дълъг от 10 години, поради което
съдът приема, че ответниците са придобили процесния втори етаж от къщата по
давност.
С неформалната
делба на ответника е било доброволно предадено владението и върху северната половина
от таванското помещение, поради което не може да се приеме, че ищцата Д.И.,
която е била допусната да обитава същото, първоначално с общия на страните
наследодател, е била владелец на таванското помещение. Последната е обитавала
таванския етаж със съзнанието, че всеки от синовете ѝ има по ½ от
процесния таван - липсва намерение за своене на тавана от страна на ищцата. Според
свидетелката Д., която отразява казаното ѝ от ищцата, волята на
последната е била Л. да вземе лицевата южна страна, а Х. – северната страна на
тавана. Т. е. ищцата не е упражнявала владение върху таванския етаж, като този
извод не се разколебава от факта кой е заплащал данъците за имота. Частта от
таванския етаж е владяна от ответниците чрез други лица /ищцата и общия на
страните наследодател/, като няма данни след 1983 г. ищците да са правили опити
на отблъснат владението на ответниците върху съответната идеална част от
таванския етаж – напротив, в него е живял и синът на ответниците, извършено е и
преустройство. Поради това в случая за основателността на иска е без значене
това, че таванското помещение има характера на самостоятелен обект на право на
собственост. Ето защо въззивният съд приема, че и процесната ½ ид. ч. от
тавана е придобита по давност от ответниците и констативният нотариален акт
правилно отразява правото им на собственост върху втория етаж от къщата и
½ от таванското помещение /макар и като самостоятелен обект на право на
собственост, а не като прилежащо помещение/, като исковете по отношение на тях
са неоснователни.
Съдът
приема за неправилни изводите на районния съд относно неоснователността на
исковете по отношение на лятната кухня, стопанската постройка и гаража. По
делото не е спорно, че лятната кухня и стопанската постройка са построени в
съсобствен имот, още преди смъртта на общия наследодател. Съгласно приетото в ТР № 1 от 06.08.2012 г.
по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, ако
сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността
върху който произтича от наследяване,
сънаследникът владее своята идеална част на имота, а по отношение на идеалните
части на останалите сънаследници упражнява фактическа власт в качеството на
държател, независимо дали последните знаят за нестъпилото правоприемство и
придобитите от тях права. Съдебната практика по чл. 290 ГПК е константна, че за да промени държането във
владение, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на
имота, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи
възможността последният да предприеме действия за защита на правото си. Това е
така, тъй като при наследяване владението върху вещта, което е имал
наследодателят се придобива по право от всички негови
наследници, а не само от този, който е останал и ползва наследствения имот.
Като съсобственик, той има право да ползва сам цялата вещ – чл. 31, ал. 1 ЗС, доколкото това не пречи на останалите
съсобственици също да ползват имота съобразно правата си. Затова, само въз
основа на факта, че съсобственият имот продължително време се е ползвал от един
от сънаследниците, не може да се съди за това дали той е преобърнал държането
на чуждите идеални части във владение за себе си или упражнява предоставеното
му от закона право да се служи с цялата вещ.
Когато съсобственик, установил фактическа
власт на основание, сочещо съвладение, както е при наследяването, се позовава
на придобивна давност за чуждите идеални части, той трябва да докаже, че е
извършил такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо
останалите съсобственици намерението му да владее техните идеални части за себе
си с намерение да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието
на останалите съсобственици. За да породи придобиване по давност на чуждите
идеални части, промяната на намерението като волеви акт предполага външна
изява, доведена до знанието на останалите съсобственици чрез извършването на
такива действия, които създават сигурност, че съвладелецът е установил
изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки правата им. В този смисъл
завладяването на частите на останалите сънаследници и промяната на намерението
за своене следва да се манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани във всеки отделен
случай и конкретно. В посочената хипотеза в тежест на сънаследника, упражняващ
фактическа власт върху съсобствен – сънаследствен имот е да докаже, че е
упражнявал тази фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано,
непрекъснато повече от десет години и че е довел до знанието на останалите
сънаследници намерението си да свои целия имот.
В случая няма данни, които да сочат
отблъскване владението на ищците по отношение на сградите в дворното място,
както и данни, че ответниците са демонстрирали явно и недвусмислено своенето на
идеалните части на ищците от второстепенните постройки. Обстоятелството, че в
сградите са правени подобрения от ответниците не е достатъчно за преобръщане на
държането на чуждите идеални части и превръщането му във владение, а според казаното
от свидетелката Танчева всичко било общо. За
субективното намерение на ответниците да владеят имотите само за себе си не
може да се съди само от факта на извършването на подобрения в тях. Няма
данни ответниците да са препятствали достъпа на останалите наследници до
имотите в период, по - дълъг от десет години. Нещо повече, ищцата Д.Ф. е
имала желание да живее в лятната кухня. За манифестиране на намерението за своене от страна на Х. и Д. И. на
идеалните части на ищците от второстепенните постройки най – ранният момент би
могъл да е моментът, в който ищцата е отишла да живее при сина си Л.И., след
като не е била допусната да живее в лятната кухня /според свидетеля Недялков
през 2016 г./, от който момент обаче не е изминал необходимият срок за придобиване
на имотите по давност. Снабдяването и вписването на нотариален акт,
издаден по реда на чл.
587 ГПК в полза на един от съсобствениците за целия съсобствен имот,
не е действие на довеждане до знанието на останалите съсобственици на имота на
намерението на владелеца - съсобственик да свои целия имот /решение № 95 от
04.12.2020 г. по гр. д. № 4004/2019 г. на ВКС, II г. о./. Изложените съображения се отнасят и за
гаража, който макар и да е построен през 1990 г. само от ответника Х.И., е
построен в съсобствено дворно място /преди смъртта на общия наследодател
С.И./ и на основание чл. 92 ЗС е
станал съсобствен между страните при съответни квоти.
При изложените съображения, искът по чл.
108 ЗС следва да се уважи по отношение на лятната кухня, стопанската сграда и
гаража, като се признае за установено, че те са съсобствени при квоти – 4/6 ид.
ч. за Д.Ф.И., 1/6 ид. ч. за Л.С.И. и 1/6 ид. ч. за Х.С.И., и се осъдят ответниците да предадат
владението върху съответните идеални части.
В случая в първоинстанционното производство е прието възражение за подобрения в имотите, както и възражение за право на задържане, по отношение на които обаче липсват оплаквания във въззивното производство /едва в устните състезания се поддържа възражението за задържане/, а освен това подобренията са заявени като извършени в дворното място, искът по отношение на което не е предмет на въззивното производство, поради което съдът не дължи произнасяне по тези възражения.
При този изход на спора следва да бъде
отменен по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 197, том II, рег. № 17815, дело № 367/2012 г. в
частта, с която Х.С.И. и Д.С.И. са признати за собственици по наследство
и давностно владение, при равни квоти в условията на семейна имуществена
общност върху недвижими имоти, находящи се в гр. Нови Искър, Столична община –
район Нови Искър, квартал Гниляне на улица *****, а именно: стопанска сграда на
един етаж, изградена в северния край на дворното място, съставляваща имот с
идентификатор 00357.5354.338.1, със застроена площ по скица от 27 кв. м.,
разположена в имот с идентификатор № 00357.5354.338, лятна кухня на един етаж,
съставляваща имот с идентификатор № 00357.5354.337.1, със застроена площ по скица от 33 кв. м.,
състояща се от едно помещение и навес с преградни стени, разположена в имот с
идентификатор 00357.5354.337, гараж, съставляваща имот с идентификатор №
00357.5354.337.2, със застроена площ по скица от 19 кв. м., разположен в имот с
идентификатор 00357.5354.337, за размера над 1/6 ид. ч. от посочените имоти.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в частта за разноските. Същото следва да бъде отменено в частта, с която Д.И. е осъдена да заплати на ответниците разноски над 720 лв. до присъдените 2160 лв., както и в частта, с която е осъден Л.И. да заплати на ответниците разноски над 180 лв. до присъдените 540 лв. В полза на Д.И. следва да се присъди допълнително сумата от 58,86 лв. за държавна такса /при уважени от въззивния съд три иска с по две части на иск/ и допълнително сумата от 600 лв. – за адвокатско възнаграждение, а на Л.И. – допълнително 58,86 лв. – за държавна такса и 1620 лв. – за адвокатско възнаграждение, при съобразяване, че начинът на изчисление и на присъждане на разноските от районния съд не е оспорен от страните.
При този изход на спора разноски за въззивното производство се следват и на двете страни съобразно броя на исковете и уважената и отхвърлена част от тях. В полза на Д.Ф.И. следва да се присъди сумата от 540 лв. – за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.07.2019 г., сумата от 60 лв. – разноски за вещо лице и сумата от 27 лв. – разноски за държавна такса. В полза на Л.С.И. следва да се присъди сумата от 240 лв. – за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.07.2019 г., сумата от 60 лв. – разноски за вещо лице и сумата от 27 лв. – разноски за държавна такса. В полза на Д.С.И. следва да се присъди сумата от 1440 лв. – за адвокатско възнаграждение съгласно представените доказателства за неговото реално заплащане. В полза на Х.С.И. също следва да се присъди сумата от 1440 лв. – за адвокатско възнаграждение съгласно представените доказателства за неговото реално заплащане.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 152336 от 27.06.2019 г. по
гр. д. № 88748/2017 г., Софийски районен съд, I ГО, 25 - и състав, поправено по
реда на чл. 247 ГПК с решение № 245630/16.10.2019 г., в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание
чл. 108 ЗС, предявени от Д.Ф.И. и Л.С.И. за признаване за установено спрямо Х.С.И.
и Д.С.И., че ищците са собственици при квоти 4/6 ид. ч. за Д.И. и 1/6 ид. ч. за
Л.И. на недвижими имоти, находящи се на адрес: гр. Нови Искър, кв. Гниляне, ул.
*****, представляващи стопанска сграда на един етаж с идентификатор №
00357.5354.338.1 с площ от 27 кв. м., разположена в северната част на дворното
място в имот с идентификатор № 00357.5354.338; лятна кухня на един етаж с
идентификатор № 00357.5354.337.1 с площ от 33
кв. м., разположена в имот с идентификатор № 00357.5354.337 и гараж с
идентификатор № 00357.5354.337.2 със застроена площ от 19 кв. м., разположен в
имот с идентификатор № 00357.5354.337 и за осъждане на ответниците Д.И. и Х.И.
да предадат фактическата власт върху описаните имоти в посочените идеални части; в частта, с която Д.И. е осъдена да заплати на Д.И. и Х.И.
разноски над 720 лв. до присъдените 2160 лв., както и в частта, с която Л.И. е осъден да
заплати на Д.И. и Х.И. разноски над 180 лв. до присъдените 540 лв., като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.С.И., ЕГН ********** и Д.С.И., ЕГН ********** по иск с правно основание чл. 108 ЗС, че Д.Ф.И., ЕГН ********** и Л.С.И., ЕГН ********** са
собственици при квоти 4/6 ид. ч. за Д.Ф.И. и 1/6 ид. ч. за Л.С.И. на недвижими
имоти, находящи се на адрес: гр. Нови Искър, кв. Гниляне, ул. *****,
представляващи стопанска сграда на
един етаж с идентификатор № 00357.5354.338.1 с площ от 27 кв. м., разположена в
северната част на дворното място в имот с идентификатор № 00357.5354.338 и при съседи – от три страни двора на имот с идентификатор №
00357.5354.338 и от север – имот с идентификатор 00357.5309.6; лятна кухня на един етаж с
идентификатор № 00357.5354.337.1 с площ от 33
кв. м., разположена в имот с идентификатор № 00357.5354.337 и при съседи – от три страни двора на имот с идентификатор №
00357.5354.337 и от изток – имот с идентификатор № 00357.5354.6 и гараж с идентификатор №
00357.5354.337.2 със застроена площ от 19 кв. м., разположен в имот с
идентификатор № 00357.5354.337 и при съседи: от две страни –
двора на имот с идентификатор № 00357.5354.337, улица „Лозята“ и от изток –
имот с идентификатор № 00357.5354.6 съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2012 г. на ИД на
АГКК.
ОСЪЖДА Х.С.И., ЕГН ********** и Д.С.И., ЕГН **********
да предадат на Д.Ф.И., ЕГН **********
владението върху 4/6 ид. ч. и на Л.С.И., ЕГН **********
владението върху 1/6 ид. ч. от недвижими имоти,
находящи се на адрес: гр. Нови Искър, кв. Гниляне, ул. *****, представляващи
стопанска сграда на един етаж с идентификатор № 00357.5354.338.1 с площ от 27
кв. м., разположена в северната част на дворно място в имот с идентификатор №
00357.5354.338; лятна кухня на един етаж с идентификатор № 00357.5354.337.1 от
33 кв. м., разположена в имот с идентификатор № 00357.5354.337 и гараж с
идентификатор № 00357.5354.337.2 със застроена площ от 19 кв. м., разположен в
имот с идентификатор № 00357.5354.337.
ОТМЕНЯ по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 197, том II, рег. №
17815, дело № 367/2012 г. в частта, с която Х.С.И. и Д.С.И. са
признати за собственици по наследство и давностно владение, при равни квоти в
условията на семейна имуществена общност върху недвижими имоти, находящи се в
гр. Нови Искър, Столична община – район Нови Искър, квартал Гниляне на улица *****,
а именно: стопанска сграда на един етаж, изградена в северния край на дворното
място, съставляваща имот с идентификатор 00357.5354.338.1, със застроена площ
по скица от 27 кв. м., разположена в имот с идентификатор № 00357.5354.338,
лятна кухня на един етаж, съставляваща имот с идентификатор №
00357.5354.337.1, със застроена площ по
скица от 33 кв. м., състояща се от едно помещение и навес с преградни стени,
разположена в имот с идентификатор 00357.5354.337, гараж, съставляваща имот с
идентификатор № 00357.5354.337.2, със застроена площ по скица от 19 кв. м.,
разположен в имот с идентификатор 00357.5354.337, за размера над 1/6 ид. ч. от посочените имоти.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 152336 от 27.06.2019 г. по
гр. д. № 88748/2017 г., Софийски районен съд, I ГО, 25 - и състав, поправено по
реда на чл. 247 ГПК с решение № 245630/16.10.2019 г., в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Х.С.И., ЕГН **********, и Д.С.И., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр. Нови Искър, кв. „Гниляне“, ул. ***** да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д.Ф.И., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови Искър, кв. „Гниляне“, ул. ***** допълнително сумата от 58,86 лв.
– за държавна такса и 600 лв. – за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете, както и
на Л.С.И., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови Искър, кв. „Гниляне“, ул. ***** допълнително сумата от 58,86 лв.
– за държавна такса и 1620 лв. – за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Х.С.И., ЕГН **********, и Д.С.И., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр. Нови Искър, кв. „Гниляне“, ул. ***** да заплатят на основание чл. 78, ал.
1, вр. с чл. 273 ГПК на Д.Ф.И., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови Искър, кв.
„Гниляне“, ул. ***** сумата от 540 лв. – за адвокатско възнаграждение,
сумата от 60 лв. – разноски за вещо лице и сумата от 27 лв. – разноски за
държавна такса, дължими за въззивното производство съобразно уважената
част от въззивната жалба, както и на Л.С.И., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови
Искър, кв. „Гниляне“, ул. ***** сумата от 240
лв. - за адвокатско възнаграждение, сумата от 60 лв. – разноски за вещо лице и
сумата от 27 лв. – разноски за държавна такса, дължими за
въззивното производство съобразно уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА Д.Ф.И., ЕГН **********, и Л.С.И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Нови
Искър, кв. „Гниляне“, ул. *****, да заплатят на Х.С.И., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови Искър, кв. „Гниляне“, ул. ***** на
основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 1440
лв. – за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство съобразно отхвърлената част от въззивната жалба, и на Д.С.И., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови Искър, кв. „Гниляне“, ул. ***** на
основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 1440
лв. – за адвокатско възнаграждение за въззивното производство съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.