Р Е Ш Е Н И Е № 111
Гр. Сливен, 04.03.20 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти наказателен състав,
в публично заседание на девети януари през 2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА
при секретаря И.Жекова,
след като разгледа докладваното от председателя АНД № 1375 по описа за
Производството е
образувано по повод жалба на „ДОРИС” ООД,
БУЛСТАТ *********, представлявано от Живко Петров Енев против НП издадено от Началник
ОО „АА”-гр. Сливен, с което на основание чл. 104 ал.7 предл. 2 от
ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер 5000 /пет хиляди/ лева за
нарушение на чл. 91в т.2 предл. 1 от ЗАвПр.
В с.з. жалбоподателят се
явява лично ведно с процесуален представител, който моли за отмяна на НП като
неправилно и незаконосъобразно.
В с.з.административно – наказващият орган,
редовно призован не изпраща свой представител.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 14.08.2019 г.
около 13:40 часа в гр.Сливен, кв."Индустриален", в района на гараж стопанисван от "Дорис"ООД притежаващо
лиценз № 0293 за извършване на
международни превози на пътници е извършена тематична проверка по сигнал, при което АНО е
приел за установено ,че превозвачът не е съхранил и не може да
представи записите от паметта на дигитален тахограф марка DTCO със сериен №
********** на автобус Мерцедес "Травего" категория M3 с рег.№ СН 2400
ВН. Същите са изискани с покана с вх. №
50-00-599#1 /09.07.2019 г. във връзка с писмо от ИА"АА" с вх.№
50-00-599 /09.07.2019 г.
На основание чл. 52,
ал.4 от ЗАНН, административно-наказващият орган, след като е проверил акта с
оглед неговата законосъобразност и обоснованост, е преценил, че в конкретния
случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 б. а от ЗАНН, тъй като извършеното
нарушение не е маловажно.
Въз основа на
горепосоченото АНО е приел, че е налице
нарушение на 91в т.2
предл. 1 от ЗАвПр,
поради което на основание чл. 104 ал.7 предл. 2 от ЗАвПр е наложена
имуществена санкция в размер 5000 /пет хиляди/ лева.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото съдът изведе следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице имащо интерес от обжалването на НП и по
съществото си е основателна , поради
следните съображения:
По делото е безспорно установено, че „Дорис“
ЕООД е „превозвач” по смисъла на § 1, т.5 от ЗАвПр, съгласно
който „превозвач” е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като
търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на
превозни средства, предназначени за тази цел.
Установено
е, че на 14.08.2019
г. около 13:40 часа в гр.Сливен, кв."Индустриален", бивша сграда на
"Родопа" е извършена проверка от служители АНО , в хода на която е
било установено ,че фирма "Дорис" ООД притежава лиценз № 0293 за
извършване на международни превози на пътници както и,че при поискване на
записите от паметта на дигитален тахограф марка DTCO със сериен № ********** на
автобус Мерцедес "Травего" категория M3 с рег.№ СН 2400 ВН същите не
са представени на АНО.Установено е и обстоятелството ,че превозвачът е извършил
международен обществен превоз на пътници с горепосоченото МПС .
Разпоредбата
на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр предвижда, че превозвачите, ръководителите на
предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да
съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за
проверка от контролните органи: 1. тахографските листове от аналогови
тахографи; 2. информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от
картата на водача; 3. пътните листове. Тази разпоредба транспонира чл. 10,
§ 5, б. „а“, т. ii“ от Регламент ЕО № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 3820/85 на Съвета /Регламент 561/2006/, която задължава транспортно
предприятие, което използва превозни средства, които са снабдени със записващо
оборудване, отговарящо на изискванията на приложение IБ към Регламент (ЕИО) №
3821/85 и което попада в обхвата на настоящия регламент, да осигурява
съхранението на всички записани данни от оборудването на превозното средство и
от картата на водача в продължение на най-малко 12 месеца след записването им и
при поискване от страна на инспектор, осигурява достъп до тези данни пряко или
дистанционно от помещенията на предприятието.
Разпоредбата
на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 год. от своя страна, сочи, че
превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните
от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на
подробните данни за скоростта: 1. най-малко един път на 90 дни - за данните от
паметта на дигиталния тахограф; 2. най-малко един път на 28 дни - за данните от
картата на водача. Определение на понятието „извличане“
се съдържа в чл.2, т. 2, б. „н“ от Регламент № 165/2014
год. на Европейския парламент от 04.02.2014 год. относно тахографите
в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт /Регламент
165/2014год. и означава копиране, заедно с електронния подпис, на част или на
пълен набор от файловете с данни, записани в електронната памет на бордовото
устройство или в паметта на картата за тахограф, при условие че при този процес
не се изменят или изтриват записани данни. За да бъдат
съхранени данните от картата на водача за срок от най-малко 12 месеца,
съобразно изискването на т. ii) от приложимия регламент, данните следва да
бъдат извлечени от картата на водача, съобразно изискването на т. i) от същия
регламент по реда на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 год.
Разпоредбата
на чл. 104, ал. 7от ЗАвП, с която е ангажирана отговорността
на дружеството, предвижда отговорността на превозвач, който не съхранява
(предл. 1) тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния
тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказва да ги предостави
за проверка (предл. 2) на контролните органи.
Тълкуването
на посочените разпоредби налага еднозначен извод за задължението на превозвача
както да съхранява за регламентирания период, така и да предоставя на
контролните органи предвидената информация, поради което бездействието на
дружеството, неизпълнението на задължението му да предостави за проверка изисканата
от контролните органи информация по чл.91в, т.2,предл . 1 от Закона за автомобилните превози,
осъществява състава на нормата на чл.104, ал.7 от Закона за автомобилните
превози. „Дорис“ ЕООД, в качеството си на превозвач не е изпълнило задължението
си за предоставяне на информация, която е изискана от контролните органи с
нарочна покана, съдържаща конкретно указание за нейното съдържание /л.12 от
делото/, а именно да предостави исканата информация касаеща периода от време
28.06.19г. до 08.07.19г., което правилно е преценено като основание за
ангажиране на административно-наказателната му отговорност.
Установеното
в хода на съдебното производство допълнително обстоятелство, а именно ,че към
дата 02.10.19г.,няколко месеца след издаване на процесното НП е налично писмено
доказателство- Удостоверение № 8 от
02.10.19г. /л.27 от делото/ издадено от СД”Лирик Папалюгови и сие”гр.Петрич
с дейност сервизно обслужване, монтаж и
поддържка на тахографи / доколкото по
делото са налични писмени доказателства аз това / не може да се приеме като годно и доказващо
липсата на административна отговорност за извършеното нарушение. На първо място
по делото липсват доказателства ,че върху дадените за проверка тахограф не е оказано
допълнитело въздействие, предвид вече наличното НП и определеното с него
наказание. На следващо място следва да се отбележи, че нито при подписване на
АУАН, нито при връчване на НП ,нито при подаване на жалба до РС – Сливен е било направено възражение в тази насока.
Предвид
горното ,съдът счита ,че така представеното писмено доказателство и
изведените,въз основа на него изводи за липса на отговорност поради техническа невъзможност да бъде извлечена
наличната информация са опит за оневиняване дружеството –жалбоподател и в
тази ги изключи от доказателствения материал.
Съдът споделя направеното в жалбата до РС – Сливен
възражение за налично нарушение изразяващо се в неяснота „ дали същото се дължи
на несъхранение на тези данни от страна на дружеството или е налице отказ тези информационни източници
да бъдат представени на проверяващите органи.”.Така соченото възражение е основателно,
доколкото видно от обстоятелствената част на атакуваното НП е налице описание на фактите и обстоятелствата
установени в хода на проверката ,като обаче изрично е посочено,че „ превозвачът
не е съхранил и не може да представи записите от паметта на дигитален тахограф
марка DTCO със сериен № ********** на автобус Мерцедес "Травего"
категория M3 с рег.№ СН 2400 ВН” .В първото изречение на диспозитива е посочена и информацията,че данните за
изискани с ндалежно връчена покана за представяне на исканите данни. Така описаното
нарушение е съответно и на нормата на чл.91в, т.2,предл . 1 от Закона за автомобилните превози, поради
което бездействието на дружеството изразяващо се в неизпълнението на
задължението му да предостави за проверка изисканата от контролните органи
информация /доколкото по делото се установи ,че превозвачът не е извлякъл и
съответно не съхранява и не може да
представи за проверка данните от тахографа на превозното средство/ както и на
предл. второ на същия текст . Така описаната фактическа обстановка безспорно
съдържа описание на две изпълнителни форми на деянието,което от своя
страна поставя жалбоподателя в невъзможност да разбере в какво точно
административно нарушение е обвинен и да организира защитата си в тази
насока.
На второ място
следва да се отбележи ,че е налице и второ нарушение на процесуалните правила
изразяващо се в неправилно
определяне на санкционната норма,доколкото наказанието е определено на основание чл.104,ал.7,предл.2 от ЗАвтП,вместо по предл.1
на същия текст от закона.Последната касае отказ да бъде представена исканата информация
, а нарушението е санкционирано по чл. 91в, т.2,предл . 1 от Закона за автомобилните превози,
касаещ неизпълнението на
задължението да бъде предоставена за проверка изисканата от
контролните органи информация касаеща
данните от тахографа на превозното средство.
Въз основа на горното ,съдът счита ,че при
издаване на НП е допуснато съществено
процесуално нарушение в административно-наказателното производство, което е
довело до нарушаване на правото на
защита на санкционираното дружество и представлява основание за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Ръководен от гореизложеното и на основание
чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 40-0000060/05.09.2019 г. на Началник ОО „АА”-гр.
Сливен, с което на „ДОРИС” ООД,
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Сливен, ул. „Лъдженска” 1-В-9, представлявано
от Живко Петров Енев, на основание чл. 104 ал.7 предл. 2 от ЗАвПр е наложена
имуществена санкция в размер 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 91в т.2
предл. 1 от ЗАвПр като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: