О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260326/05,02,2021
г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на
05,02,2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА НЕДЯЛКА СВИРКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. д. № 134/2021 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********; против
Разпореждане, постановено на 18,12,2020 г. по ч. гр. д. № 16849/2020 г. на РС
Пловдив, IХ гр. състав, с което отхвърлено заявление с вх. № 55000/15,12,2020 г.
от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично
вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник В.Г.Д. с ЕГН **********; за суми, дължими
по Договор за кредит между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД и сключен във връзка с
него Договор за предоставяне на поръчителство между страните, както следва: сумата от 76,29 лв. –
административни разноски, сумата от 300,33 лв. – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, и сумата от 34,08 лв. – обезщетение за забава за
периода от 11,11,2019 г. до 10,12,2020 г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно,
като оспорва формирания от РС извод за евентуална неравноправност на клаузите
на договора, от който произтичат претендираните вземания. От въззивния съд са
иска да отмени първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на
исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК срещу длъжника за посочената сума.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. №
55000/15,12,2020г. от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД –
гр. София, ЕИК *********; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК срещу В.Г.Д. с ЕГН **********; за суми, дължими по Договор за кредит
между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД и сключен във връзка с него Договор за
предоставяне на поръчителство между страните, сред които и: сумата от 76,29 лв.
– административни разноски, сумата от 300,33 лв. – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, и сумата от 34,08 лв. – обезщетение за забава за
периода от 11,11,2019 г. до 10,12,2020 г.
С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението в частта за
посочените по-горе суми като е приел, че същите се основават на клаузи в
потребителски договор, които са неравноправни.
Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем,
предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП.
Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за
наличие на неравноправни клаузи в договора.
Изводът за неравноправност на клаузи от процесния договор се споделя и
от настоящата инстанция по следните съображения:
1/ по отношение на претендираните административни разноски:
Сумата, описана като „административни
разноски“, се описва като разходи, свързани с действия по извънсъдебно
сбиране на просрочено вземане. По същността си тези действия са такива по
управление на кредита и са свързани с допусната от потребителя забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита, а съгласно разпоредбата на чл.
33 ал. 1 и ал.2 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, кредиторът има право само на обезщетение за забава, което не може
да надвишава размера на законната
лихва.
Следователно уговорката за дължимост на така претендираните
административни разходи, противоречи на посочените разпоредби от ЗПК и
претенцията за издаване на заповед за изпълнение за това вземане следва да се
приеме за неоснователна.
2/ по отношение на претендираното възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство и лихва върху същото:
Сумата се претендира като дължимо възнаграждение по сключен между
страните договор за предоставяне на поръчителство, във връзка предоставен на
длъжника кредит от „Кредисимо“ ЕАД. Възнаграждението, уговорено с предоставящия
поръчителството – „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно уговорките между страните се
заплаща на „Кредисимо“ ЕАД, който е овластен да го приеме заедно с
погасителните вноски по договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а съгласно
§ 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Следователно, независимо че
се дължи на друго лице, различно от
кредитодателя, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е
пряко свързано с договора за кредит и, съобразно императивните
разпоредби на чл. 19 ал. 1 от ЗПК и § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъде
включено при изчисляване на ГПР.
В случая претендираното възнаграждение не е включено в посочения в
договора за кредит годишен процент на разходите и по този начин потребителят е
въведен в заблуждение относно размера на дължимите за кредита допълнителни
разходи. Изложеното обосновава извода, че с коментираната уговорка се цели
заобикаляне императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК (осигуряваща
защита на потребителя чрез ограничение на максималния размер на годишния процент
на разходите по кредита) и осигуряване допълнително възнаграждение за кредитора
(т. нар. скрита възнаградителна лихва), което противоречи на добрите нрави.
Следователно претенцията за издаване на заповед за изпълнение по отношение на
посочената сума е неоснователна.
Доколкото това вземането за лихва за забава по договора за предоставяне
на поръчителство е акцесорно и се обуславя от дължимостта на главното –
коментираното по-горе възнаграждение за предоставено поръчителство, тази
претенция също следва да се приеме за неоснователна.
В обобщение: обжалваното разпореждане, с което заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е отхвърлено за посочените по-горе суми, е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Затова съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, постановено на 18,12,2020 г. по ч. гр. д. № 16849/2020 г.
на РС Пловдив, IХ гр. състав, с което отхвърлено заявление с вх. №
55000/15,12,2020 г. от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД –
гр. София, ЕИК *********; за издаване на заповед за изпълнение на парично
вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник В.Г.Д. с ЕГН **********; за суми, дължими
по Договор за кредит между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД и сключен във връзка с
него Договор за предоставяне на поръчителство между страните, както следва:
сумата от 76,29 лв. – административни разноски, сумата от 300,33 лв. –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, и сумата от 34,08
лв. – обезщетение за забава за периода от 11,11,2019 г. до 10,12,2020 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: