Решение по дело №8494/2018 на Софийски градски съд

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

Гр. София 09.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Свилен Станчев

като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 8494  по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

А.И.Д. като законен представител на малолетния И.А.Д., чрез упълномощен от него адвокат В.Н., е предявил от името на представлявания от него малолетен срещу застрахователно дружество „Б.И.“ АД гр. София иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.), за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за които представителят на ищеца твърдси, че са настъпили от смъртта на И. К.Д. – дядо на ищеца, при ПТП на 22.06.2013 г., виновно причинено от Х.Х.Х..

Представителят на ищеца И.А.Д. излага, че на 22.06.2013 г. на път Е-79 е настъпило ПТП с участие на л.а. „Нисан Серена“ с рег. № ********, управляван от Х.Х.Х., и л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, управляван от И. К. Д., в резултат на което по непредпазливост била причинена смъртта на последния. Според изложението на представителя на ищеца, ПТП настъпило, след като И. К.Д. изгубил контрол над управлението на л.а. „Фолксваген Голф“, при което навлязъл в лентата за насрещно движение, а водачът на л.а. „Нисан Серена“ Х.Х.Х., поради закъсняла реакция не успял да избегне сблъсъка и реализирал ПТП. За настъпилото събитие била постановена присъда № 1181 от 01.03.2017 г. по НОХД № 26/2017 г. на ОС Благоевград. В исковата молба се твърди, че ищецът И.А.Д., който е внук на пострадалия, като до момента на неговата смърт са съжителствали с И.Д. под един покрив в отношения на обич и разбирателство.Ищецът преживявал изключително тежко смъртта на своя дядо и все още не можел да приеме случилото се. Не минавал и ден, през който той да не тъжи за своя близък. За л.а. „Нисан Серена“ с рег. № ********, управляван от Х.Х.Х., била сключена застраховка „гражданска отговорност“ с полица № 02113000189396/02.01.2013 г., издадена от ответника З. „Б.И.“ АД. На основание изложените обстоятелства, представителят на ищеца прави искане до съда да осъди ответника З. „Б.И.“ АД да заплати на ищеца И.А.Д. сумата от 60 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени от загубата на И. К.Д., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на смъртта на пострадалия – 22.06.2013 г. до окончателното й изплащане.

В хода на производството, поради смъртта на бащата и законен представител на ищеца – А.И.Д., е конституирана като законен представител майката на ищеца В.А.Д.Ответникът З. „Б.И.“ АД чрез пълномощника си адв. И. оспорва иска. Прави възражения за изтекла погасителна давност по отношение на главния иск и иска за лихва. Релевира твърдение за липса на дълбока и трайна емоционална връзка между починалия и ищеца, като последният не търпи продължителни болки и страдания. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на наследодателя на ищеца. Излага и доводи за прекомерност на претенцията.

По делото не се спори относно настъпилата смърт на дядото на ищеца - И. К.Д., при ПТП на 22.06.2013 г. на път Е 79, възникнало между управлявания от него л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, и л.а. „Нисан Серена“ с рег. № ********, управляван от Х.Х.Х.. Виновното причиняване на ПТП и смъртта на пострадалия Д. от Х.Х.Х. при управление на л.а. „Нисан Серена“ е безспорно установено с присъда № 1181 от 01.03.2017 г. по НОХД № 20171200200026 на Благоевградския окръжен съд, влязла в сила на 17.03.2017 г. (л. 6) и задължителна за настоящия съд на основание чл. 300 от ГПК относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Причинната връзка между произшествието и смъртта на пострадалия се установява и от приложената по делото аутопсия (л.30-34). Механизмът на ПТП се установява от мотивите на влязлата в сила присъда, приложените материали от наказателното производство – протокол за оглед, скица, частично констативната част на автотехническата и съдебно-медицинската експертизи в наказателното производство и автотехническата експертиза по настоящото дело. От заключението на вещото лице по САТЕ е видно, че ПТП е настъпило, след като пострадалият И. К.Д. е изгубил контрол върху управлявания от него л.а. „Фолксваген Голф“ и автомобилът навлязъл в десния банкет. След това пострадалият Д. е завил рязко наляво и автомобилът пресякъл пътното платно, навлизайки в лентата за насрещно движение (посока Благоевград – Симитли), удряйки се и в мантинелата от лявата за този водач страна на пътя. В същото време, в лентата за насрещно движение, в посока от Благоевград към Симитли, се е движел л.а. „Ниван Серена“, управляван от водача Х.Х.Х.. При навлизане на л.а. „Фолксваген“ в неговата лента за движение, водачът на л.а. „Нисан“ завил наляво и насочил автомобила към лентата за движение към гр. Благоевгрпад. В същото време анвтомобилът, управляван от постр. Д., се върнал в лентата за движение към гр. Благоевград и последвал удар между двата автомобила. От така описания механизъм на произшествието е видно, че причината за неговото настъпване е загубата от пострадалия Д. на контрол върху управляваното от него МПС и неадекватна на опасността реакция от страна на водача Х., който, вместо да намали скоростта и да спре при възприемане на опасността, е предприел навлизане в лентата за насрещно движение.

По делото е прието за безспорно установено (доклад л. 58) наличието на правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ между сочения от ищеца деликвент и ответното дружество.

Описаното ПТП и настъпилата при него смърт на И. К.Д., виновно причинени от Х.Х.Х. при управление на МПС, за което е сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ са застрахователно събитие по смисъла на § 1 т. 4 от ДР във вр. с чл. 394 от КЗ и са основание за пораждане на задължение на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за настъпилите вреди от смъртта на пострадалото лице. Основанието за заплащане на обезщетение и неговият размер, в случай че такова се дължи, следва да се прецени с оглед отношенията между ищеца и пострадалия, възрастта на ищеца и последиците, които са настъпили за него от смъртта на пострадалия.

Ищецът И.А.Д. като низходящ – внук на пострадалия, спада към най-близкия семеен кръг на пострадалото лице. Връзките помежду им се характеризират с обич, доверие и емоционална близост. Лицата като низходящите на пострадалия, каквато е ищцата, могат да търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. В случая пострадалият е дядо на ищеца, която роднинска връзка е от съществено значение в семейството. Отношенията между внуци и баба и дядо винаги са били от особена важност за полагане на пълноценни грижи за децата, обграждането им с внимание, обич и близост. По време на произшествието и настъпилата смърт на пострадалия ищецът е бил на двегодишна възраст, която е била достатъчна за възприемане на пострадалия като човек от най-близкото обкръжение на детето, практически част от неговото семейство. Същевременно, смъртта на дядо му на толкова ранна възраст несъмнено се е отразило отрицателно на емоционалното състояние на детето, видно от показанията на свидетелката Й.Д.. Преждевременната и внезапна загуба на дядо му е лишила ищеца от обичта и грижите на много близък до него човек за най-важните години от неговия живот – детството му. Това поражда правото на ищеца да получи застрахователно обезщетение в справедлив размер, съгласно критерия на чл. 52 от ЗЗД. Според горните съображения съдът приема, че справедливият размер на обезщетението, което ищецът има право да получи, е 50 000 лева.

Така определеното обезщетение следва да се намали, поради безспорно установено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия И. К.Д.. От заключениета на САТЕ е видно, че една от основните причини за ПТП е загубата от страна на пострадалия Д. на контрол върху управлявания от него автомобил. Не са установени технически повреди по автомобила или други обективни причини за загубага на управлението, поради което съдът намира, че пострадалият е нарушил чл. 20 ал. 1 от ДЗвП, задължаваща го непрекъснато да контролира МПС, което управлява. Това нарушение е последвано и от нарушение на чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП, задължаваща водача да спре при възникнала опасност за движението. Пострадалият е нарушил и чл. 16 т. 1 от ЗДвП, като на пътно платно с двупосочно движение е навлязъл в лентата за насрещно движение, с което е предизвикал реакцията на водача на насрещно движещия се автомобил за завиване вляво, с последващ удар между автомобилите. Степента на съпричиняване се определя от съда на 50 %, като на това основание справедливото обезщетение следва да се намали на 25 000 лева. Искът с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) е основателен до този размер.

Неосноватено е възражението за погасяване на вземането за обезщетение, поради изтекла погасителна давност. В тази връзка, съдът приема за доказано постъпването на исковата молба при пощенския оператор на 25.06.2018 г. (л. 79-80), а не на 22.06.2018 г., която дата е отбелязана в товарителницата, прикрепена към исковата молба. Независимо от това, давността за предявяване на иск не следва да се счита изтекла. Съгласно чл. 114 ал. 3 от ЗЗД, при непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца. В случая деецът не следва да се счита „открит“ с реализирането на ПТП и смъртта на пострадалия, а едва след установяване на противоправно действие на дееца и неговата причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия. Такива констатации не са направени до 08.07.2013 г., когато е датата на констативния протокол за ПТП (л. 12). В протокола за оглед на местопроизшествие от 22.06.2013 г. също няма констатации относно дееца Х.Х.Х.. Няма данни по делото, че наказателното производство е било образувано по реда на чл. 212 ал. 1 или ал. 2 от НПК срещу Х.Х.Х.. Поради това съдът приема, че деецът е станал известен след 08.07.2013 г. – датата на констативния протокол за ПТП, и давностният срок за вземането за обезщетение не е изтекъл.

Върху така определеното като справедливо обезщетение ответникът дължи заплащане на законна лихва от дата 25.06.2015 г. – тригодишен период преди датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане. За останалия период, от датата на настъпилото застрахователно събитие до 25.06.2015 г. вземането за законна лихва следва да се счита погасено по давност. Възражението на представителя на ответника за погасяване на вземането за законна лихва по давност е основателно в тази му част.

Ответникът следва да заплати на адвокат В.Н. възнаграждение в размер на 970,83 лева на основание чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗА, според уважената част от иска. Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 1000 лева.

Ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 1983 лева, според отхвърлената част от иска.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

Осъжда „Б.И.“ АД гр. София, ЕИК ********, адрес за призоваване: гр. София бул. „******** да заплати на И.А.Д. ЕГН **********, адрес: *** обезщетение в размер на 25 000 лева за неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на И. К.Д. – дядо на ищеца, при ПТП на 22.06.2013 г. на път Е-79, виновно причинено от Х.Х.Х., ведно със законната лихва от 25.06.2015 г. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) в частта му над тази сума до пълния предявен размер от 60 000 лева и претенцията за законна лихва в частта й за периода от 22.06.2013 г. до 25.06.2015 г.

Осъжда „Б.И.“ АД гр. София да заплати на адвокат В.Н. възнаграждение в размер на 970,83 лева на основание чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗА, според уважената част от иска.

Осъжда „Б.И.“ АД гр. София да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1000 лева.

Осъжда И.А.Д. *** разноски в размер на 1983 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: