Решение по дело №393/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ......./21.11.

Година 2022

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-13 състав

на трети ноември

Година 2019

в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Владимир Вълков

секретаря                                   Весела Станчева                                   като разгледа докладваното от                             съдията                              търговско дело № 393 по описа за 2021 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

            Предмет на разглеждане са предявени при условията на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 430 ал. 1 от Търговския закон ТЗ), чл. 430 ал. 2 ТЗ и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите..

Ищецът „Ю.Б.“ АД *** с предходно наименование „Б.П.Б.“ АД чрез адв. Х.И. твърди, че по договор за банков кредит БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ-ПЛЮС“ BL4171/15.12.2006 г. предоставил на ответника „Т.К.**“ ЕООД кредит в размер на 100000 евро. Ответницата С.С.М., действаща в качеството на едноличен търговец с фирма „Т.К.– С.М.“, се задължила да отговаря солидарно за задълженията по договора. Твърди се да е допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита с падеж 21.06.2018 г., според чл. 24 подт. Г и чл. 25 подт. В от договора, дало основание за обявяване на цялото задължение за предсрочно изискуемо, за което ответниците били уведомени съответно на 28.03.2019 г. и 27.08.2019 г. Ищецът предявил вземанията си в заповедно производство и била издадена заповед за изпълнение за вземания, сред които и за сумата 47147,84 евро – главница  Поради постъпило възражение се иска да бъде установено, че съществува вземане в този размер.

В отговор по исковата молба ответниците чрез адв. М. ***, застъпват теза, че забавата при изпълнение на една вноска не обосновава съществено неизпълнение, за да доведе до отнемане преимуществото на срока. Оспорват да е налице и забава при твърдение, че не е подписан погасителен план при последното изменение на договора, препятстващо изпълнението на паричното задължение. Твърди се и че ответното дружество е внасяло средства по вътрешна банкова сметка *** по договора, като наличната сума е била достатъчна за погасяване на задълженията, но ищецът отнасял противоправно сумите в погасяване на начислени лихви върху лихви, нищожни наказателни лихви и едностранно увеличени възнаградителни лихви. Ответникът „Т.К.9.“ ЕООД оспорва да е налице хипотезата на чл. 50 ал. 2 ГПК с довод, че при установените обстоятелства приложение следва да намери нормата на чл. 50 ал. 4 ГПК. Ответницата С.М., действаща като едноличен търговец с фирма „Т.-К.– С.М.“ оспорва да й е връчена надлежно нотариалната покана с довод, че не е приложена следващата се процедура по чл. 50 ал. 4 ГПК спрямо търговеца и по чл. 47 ГПК спрямо физическото лице. Твърди се и на ищеца да е известен адрес на пълномощник – Е. Л., до който не е изпращано съобщение. Застъпен е и довод, че при хипотезата на чл. 60 ал. 2 ЗКИ ищецът е следвало да покани длъжника да изпълни изцяло предсрочно изискуемите задължения, включващи и вноските с ненастъпил падеж по договора, какъвто срок в случая не е даден.

В допълнителната искова молба адв. И. сочи, че погасителен план е подписан от кредитополучателя като смята, че получаването му изцяло зависи от длъжника. Навежда довод, че всички анекси съответстват на Наредба № 9 от 03.04.2008 г. и в частност чл. 13 от нея, обосноваващо оспорваното в случая преоформяне. Поканата до ответното дружество е връчена при условията на чл. 50 ал. 4 ГПК, а по отношение на С.М. – по реда на чл. 47 ГПК. Позовава се и на изтекъл срок повече от 90 дни към момента на подаване на исковата молба.

В отговор на допълнителната искова молба от името на ответниците се твърди, че ищецът не е уведомен за изготвен погасителен план, за да го получи, а при отсъствието на такъв не са налице конкретно установени погасителни вноски по дати и размер, за да обоснове изискуемост на погасителните вноски. Сочи и че увеличеният размер на главницата при преоформянето на дълга не представлява временни отстъпки за облекчаване на изпълнението, а води до неимоверно нарастване на дълга включително и чрез увеличаване на главницата, която се облага с лихва.

 

Ищецът твърди да му се дължи и сумата 3840,22 евро – начислена възнаградителна лихва за периода 21.06.2018 г. – 28.03.2019 г. като поради постъпило възражение се иска да бъде признато за установено, че и това вземане съществува.

Ответникът твърди, че с подписаните анекси е капитализирана лихва и върху нея е начислявана лихва, което твърди да противоречи на установените правила от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. Оспорва да е налице и изрична писмена уговорка, оправдаваща начисляване на лихва върху лихва по смисъла на чл. 294 ал. 2 ТЗ. Твърди се и ищецът едностранно да е определял лихвения процент по възнаградителната лихва при довод за недопустимо едностранно изменение на договора.

 

Ищецът твърди също така да е договорена лихва при просрочие на повече от 30 дни на която и да е дължима погасителна вноска лихвената надбавка да се увеличава като кредитополучателят дължи лихва в размер на 10 % , равна на действащия базов лихвен процент – малки фирми, намален с 1.15 пункта като увеличението е валидно за целия остатъчен период на кредита. Смята за периода от 21.06.2018 г.  до 07.10.2019 г. да възлиза на 5478,63 евро. Поради постъпило възражение иска да бъде установено съществуването и на това вземане.

Ответниците оспорват начисляваните неустойки по договора и анексите да обезщетяват вреди от забавено изпълнение като счита, че имат чисто санкционен характер. Тезата се извежда от обстоятелството, че се формира от надбавка над размера на възнаградителната лихва, определяна едностранно от банката с придадено им впоследствие значение на новоотпусната главница. Наведен е довод, че обезщетителната функция на начислените лихви е осъществена чрез първоначалното им начисляване, а повторното им начисляване върху натрупаните вече неустойки, преоформени като главница, не обезщетяват никакви вреди, което смятат да води до неоснователно обогатяване на кредитора в противоречие с добрите нрави.

 

Ищецът твърди кредитополучателят да се е задължил да поддържа застраховка на предоставеното в обезпечение имущество до пълното изпълнение задълженията по договора както и да възстанови на банката всички извършени вместо него разходи за подновяване срока на застраховките за периода след изтичане на първоначалните застраховки. Поради постъпило възражение ищецът претендира да бъде установено и съществуване на вземания в размер от 258,04 евро (съгласно изменение в съдебно заседание на 03.11.2022 г.) – застраховка по кредит за период от 13.12.2018 г. до 07.10.2019 г.

Ищецът твърди да е направил и разноски за връчване на нотариални покани (съгласно уточнението с молба от 10.12.2021 г.) общо в размер на 60 лв. за периода от 08.07.2019 г. до 07.10.2019 г.

При условията на чл. 214 ал. 2 ГПК ищецът претендира и законна лихва върху главницата, считано от 09.10.2019 г. до окончателното й изплащане като спрямо тази претенция приложими са правилата на чл. 86 ЗЗД и предполага да бъде установено възникнало лихвоносно парично задължение за ответника, определен момент за неговото изпълнение, който да е настъпил.

 

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалните представители на ищеца – адв. Н. от САК, поддържа иска като го смята за доказан от приложените счетоводни документи и изслушаната експертиза. Претендира разноски, включително и направените в заповедното производство като представя и списък за разноските пред настоящата инстанция. Наведени са доводи в писмени бележки.

Ответниците не изпращат представител в съдебно заседание, но писмено конкретизират, че адресът на „Т.К.9.“ ЕООД към месец март 2018 г. е бил в гр. София, ул. „Бряст“ бл. 12 ап. 4, а адресът на ул. „*****е напуснат от едноличния търговец преди месец март 2018 г. Не изразяват становище по съществото на спора, а с отговора на исковата молба е заявена и претенция за разноски.

 

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, намира за установени следните факти:

От представения по делото договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ-ПЛЮС“ № BL4171 от 15.12.2006 г. се установява писмено изразено съгласие между представители на ищеца, наричан впоследствие и банката, „Т.К.9.“ ЕООД, наричано впоследствие кредитополучател и С.С.М., действаща като едноличен търговец с фирма „Т.К.– С.М.“. Посочено е, че банката предоставя на кредитополучателя кредит във формата на кредитна линия в размер от 100 000 евро при срок за ползване и погасяване на кредита от 240 месеца. Посочено е, че С.М. в качеството й на едноличен търговец с фирма „Т.К.– С.М.“ отговаря към банката солидарно с кредитополучателя. Изразено е съгласие, че с подписване на договора както кредитополучателят, така и съдлъжникът дават съгласие банката да събира служебно от всичките им сметки , открити при нея, дължимите суми по главницата, лихвите, таксите, комисионите и други разноскии разходи по кредита. Изразено е съгласие, че кредитополучателят дължи годишна лихва за предоставения кредит в размер на действащия банков лихвен процент – малки фирми за евро и надбавка в размер на 0,25, възлизащ към сключване на договора на 9 %.. Посочено е също така, че при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва се увеличава с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главница в размер на 10 пункта. Указано е, че базовият лихвен процент не подлежи на договаряне, а промените в него стават задължителни за страните, считано от първото 21-во число след промяната му.

С анекс № 1 от 10.01.2009 г. страните са договорили усвоената част от кредита да се извърши на равни месечни вноски по главницата за срок до 28.12.2020 г. „Т.к.9.“ ЕООД ***, който адрес е посочен и във всички последващи анекси.

С анекс № 2 от 01.04.2009 г. е договорен гратисен период от 6 месеца, през който да се плаща само месечната лихва с изготвен погасителен план и указание, че след изтичане на гратисния срок ще бъде изготвен нов погасителен план.

С анекс № 3 от 07.10.2010 г. е договорено, че при погасяване на всички просрочени задължения кредитополучателят може да се ползва от 12 месечен период на облекчено погасяване на кредита – ежемесечно заплащане само на лихва, а след изтичане на договорения период главницата, ведно с дължимите лихви да бъде изплащана на равни месечни погасителни вноски при погасителен план, съставен към момента на сключване на анекса. От заключението на вещото лице се установява, че към датата на сключване на анекс № 3 дължимата редовна главница възлиза на 89211,90 евро, просрочена е главница в размер на 200,03 евро, текущо начислена лихва по редовна главница – 442,09 евро и текущо начислена лихва по просрочие 5,96 евро.

С анекс № 4 от 08.10.2013 г. е изразено съгласие, че при внесена вноска от 1480 евро в срок до 05.10.2013 г. с указано предназначение – погасяване на всички просрочени към датата на внасяне на сумата задължения по договора за кредит, се договаря период на облекчено погасяване на дълга. Посочено е, че главницата се увеличава с всички просрочени задължения по кредита. При просрочие на повече от 30 дни на която и да е дължима погасителна вноска по кредита лихвената надбавка се увеличава като кредитополучателят дължи лихва в размер на 11,4 %, равна на сбора от действащия базов лихвен процент – малки фирми (11,15 % за евро), обявен от банката и договорена лихвена надбавка от 0,25 % за целия остатъчен период от договора. От заключението на вещото лице се установява, че към датата на подписване на анекса задълженията са съответно 69922,77 евро – редовна главница, 2037,53 евро – просрочена главница, 265,71 евро – текущо начислена лихва по редовна главница, 15,87 евро – текущо начислена лихва по просрочия, 1351,44 евро – просрочени лихви по редовна главница, 67,37 евро – просрочени лихви по просрочия, 20,46 евро – просрочени такси администриране просрочен кредит. Общият размер на сумата възлиза на 3758,38 евро. По силата анекса сума в размер на 3013,62 евро, включваща 1607,42 евро – редовна главница по вноска 80 и вноска 81, 1344,75 евро – договорна лихва по вноска 80 и 81, 16,82 евро – текущо начислени лихви по просрочия, 34,40 евро – просрочени лихви по просрочия и 10,23 евро – такса администриране просрочен кредит счетоводно е отчетена (без реално постъпление) като платена по кредита като същевременно е включена в нов погасителен план като подлежаща на погасяване при равни месечни вноски в размер на 1144,43 евро при редуциран лихвен процент 11,15 % БЛПМФ – 2,15 пункта или  9 % ГЛП. Поради допуснато просрочие считано от 21.05.2014 г. лихвеният процент е трансформиран на 11,4 % (БЛПМФ за евро и 0,25  пункта).

Видно от заключението на вещото лице М.към 10.05.2016 г. редовната главница е била в размер на 53189,99 евро, просрочената главница в размер на 2342,72 евро, 336,87 евро – текущо начислена лихва по редовна главница, 29,87 евро – текущо начислена лихва по просрочия, 1556,53 евро – просрочени лихви по редовна главница, 114,74 евро – просрочени лихви по просрочия, 30,69 евро – просрочени такси администриране просрочен кредит или общо в размер на 4411,42 евро.  Дългът е формиран от частично неплатени задължения по вноска 109 и пълно неизпълнение на вноски 110, 111 и 112.

С анекс № 5 от 10.05.2016 г. е договорено в срок до 13.05.2016 г. ответниците да внесат сума не по-малко от 1300 евро с договорено предназначение – погасяване на просрочените към датата на внасяне на сумата задължения като условие за ползване на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на банката. Посочено е, че при неизпълнение на очертаното условие кредитополучателят оправомощава банката служебно да преоформи сумата на съществуващото просрочие чрез натрупването й към редовната главница по кредита. Посочено е, че дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит включва действащият базов лихвен процент – малки фирми за евро, намален с 2,15 евро. При просрочине на повече от 30 дни на която и да е дължима погасителна вноска по кредита, намалената надбавка се увеличава като предитополучателят дължи лихва в размер на 10 %, равна на сбораот действащият базов лихвен процент – малки фирми (11.15 % , намален с 1,15 %. Увеличената надбавка е валидна за целия остатъчен срок по кредита. Посочено е, че крайниятсрок за погасяване на кредита става 21.09.2024 г. като кредитополучателят се задължава да погасява кредита на равни месечни анюителни вноски, определени по размер в двустранно подписан от страните погасителен план, представляващ неразделна част от анекса. Посочено е, че кредитополучателят се задължава да получи изготвения от банката погасителен план и да започне погасяването на кредита по схемата, въведена с него, а неполучаването и/или неподписването на екземпляр от погасителния план не освобождава кредитополучателя от задълженията му за плащане на погасителните вноски по кредита. Изразено е съгласие, че ако в срок до 3 месеца от датата на подписване на анекса кредитополучателят не е изпълнил указаното условие за влизане в сила на анекса, всички задължения на банката, поети въз основа на анекса, се погасяват. От заключението се установява, че счетоводно е отнесена в увеличение на главницата по кредита сумата от 4078,73 евро. Счетоводно е отнесена към главницата като е формирано задължение от 57268,72 евро, при лихва БЛПМФ – 2,15% или 9 %, а считано от 20.09.2016 г. – при лихва от 10 %. Договорен е и нов краен срок – 21.09.2024 г.

От заключението на вещото лице се установява погасяване на задълженията по договора до 137-ма вноска от 21.05.2018 г. и непогасена вноска с падеж 21.06.2018 г.  Установено е и постъпило плащане на 16.11.2018 г., от което сумата 443,32 евро е отнесено в погашение на главницата, а 12,72 евро – в частично погашение на неустойката. Ищецът е осчетоводил имуществени застраховки на стойност 1032,16 евро като непогасена отразява сума в размер на 250,04 евро, а непогасеният остатък от главницата възлиза на 47147,84 евро.

На 28.03.2019 г. служител на нотариус М.Д.-С.посетил адрес за връчване на нотариална покана на „Т.к.9.“ ЕООД на адрес: *** и установил заключена врата на вхо0а, липса на надпис с имената на търсенаата фирма и нейния управител, а мъж и жена от адреса не знаели за търсената фирма и управителя.

На 28.03.2019 г. служител на нотариус М.Д.-С.посетил адрес гр. София, ул. „*****за връчване на нотариална покана на „Т.к.9.“ ЕООД, позвънил на портата на двора и излязъл мъж, който съобщил, че от 15 години фирмата не е на този адрес.

На 28.03.2019 г. служител на нотариус М.Д.-С.посетил адрес гр. София, ул. „*****за връчване на нотариална покана на С.С.М.. Констатирал, че вратата е заключена, а на домофона са посочени имена, сред които фамилията на адресата не фигурирала. Мъж, който влизал във входа и жена, която стояла на тераса, не познавали адресата. На 13.04.2019 г. връчителят отново посетил адреса, но не успял да влезе във входа и не видял никого в продължение на 10 минути. На 02.05.2019 г. отново посетил адреса и от разговор с влизаща във входа жена разбрал, че тя е познава адресата. Установил е, че адресът съвпада с постоянния и настоящ адрес на адресата като липсват данни за действащи трудови договори. Направил опит за връчване и от установен адрес на ул. „*****, но на 08.07.2019 г. никого не намерил, а фирмата „ЕТ Т.К.– С.М.“ не била известна на съсед. На 17.07.2019 г. отново посетил адреса на ул. „***** жена, излязла от адреса казала, че там няма такава фирма поне от 10 години и не познава адресата. На 13.08.2019 г. отново посетил адреса на ул. „***** и залепил уведомление на портата на двора, каквото пуснал и в пощенската кутия.

Описаното се установява от събраните по делото доказателства.

Не се установява на адрес ул. ******да е било залепено уведомление до „Т.К.9.“ ЕООД – липсва такова отбелязване от връчителя, а и видно от нотариалното удостоверяване нотариус Д.-С.е приела процедурата за осъществена при условията на чл. 50 ал. 2 ГПК.

            При установената фактическа обстановка от събраните доказателства, относими към повдигнатия в случая спор, от правна страна съдът намира следното:

 

Договорът за банков кредит е консенсуален, което ще рече, че правоотношението възниква по силата на постигнато съгласие и непосредствено ангажира банката да осигури ползването на обещания ресурс. По делото не се спори, а и от заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е изпълнил това свое задължение, обуславящо насрещното задължение за кредитополучателя да върне предоставената му сума при договорените условия.

Съгласно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи в задължението на кредитополучателя. За целта е необходимо, но и достатъчно постигнато съгласие. Договорът е подписан от С.М., действаща като едноличен търговец с фирма „Т.К.– С.М.“, поради което и за ответницата е възникнало задължение да изпълнява поетите от кредитополучателя задължения.

Договорът за кредит е изменян впослествие като към процесния период в сила е възприетата от страните редакция с анекс № 5 от 10.05.2016 г. Анексът е подписан от ответниците. Обстоятелството, че С.М. е подписала анекса и като физическо лице не обуславя самостоятелно поето от нея задължение. Законът не разграничава правната сфера на физическото лице от тази на търговското му предприятие, организирано под формата на едноличен търговец. Същевременно същностен белег за облигационното правоотношение е волеизявление, пряко ангажиращо правната сфера на зачетен от закона субект. При положение, че едноличният търговец и физическото лице нямат разграничена правосубектност обективираното в анекса изявление не е годно да породи ново самостоятелно задължение за физическото лице. И преди, и след анексите С.М. дължи това, за което се е задължил и кредитополучателят, а за задълженията си отговаря с цялото свое имущество. Изявлението на С.М. в качеството й на физическо лице не води и до промяна в естеството на правоотношението – поетият от нея ангажимент в качеството й на едноличен търговец определя като приложими към правоотношението специалните правила за търговците.

По изложените съображения съдът приема за установено възникнало правоотношение между ищеца с предходно наименование „Б.П.Б.“ АД от една страна с „Т.К.9.“ ЕООД и С.С.М., действаща като едноличен търговец с фирма „Т.К.М.“ от друга.

Нормата на чл. 20а ЗЗД придава на договора силата на закон за сключилите го. Оттук следва и правилото, че договорът обвързва страните докато не бъде изменен по съгласие между страните или на предвидено от закона основание. Типично за кредитното правоотношение е разсрочването на дълга. Нормата на чл. 60 ал. 2 ЗКИ овластява банката едностранно да наложи изискуемост на цялото й вземане при неплащане на една или повече вноски по кредита.

В тежест на ответниците е да докажат обема на извършените плащания. Неоказаното съдействие на вещото лице при изпълнение на поисканата от името на ответниците и допусната експертиза определя твърдението за незаконосъобразно третиране на извършени плащания като недоказано. Нормата на чл. 75 ал. 1 ЗЗД овластява длъжника при доброволно изпълнение да посочи кое от множество задължения желае да погаси. Макар и по делото да се установява наличие и на друг договор, за чието обслужване вещото лице е установило да се използва една и съща разплащателна сметка, липсват каквито и да било доказателства ищецът да е отнасял извършени плащания в погашение на задълженията по процесния кредит към друго задължение. При тези обстоятелства съдът възприема за меродавни отразените в счетоводството на ищеца плащания.

От заключението на вещото лице М.се установява, че последната погасена вноска е на 21.05.2018 г., а частично плащане е отразено по вноска с падеж на 21.06.2018 г. едва на 16.11.2018 г., след която дата не се установява да са правени плащания. Твърдяното от ответниците неотчитане на заявено от тях основание за плащане, каквато възможност нормата на чл. 75 ал. 1 ЗЗД гарантира за длъжника при доброволно плащане, не се доказа в процеса. То не следва от записите в счетоводството на ищеца, а въпреки изрично указаното задължение за съдействие на вещото лице чрез предоставяне на необходима му информация, такъв не е осигурен от страна на ответниците. Ето защо съдът приема, че осчетоводените плащания касаят именно процесния договор.

Ответниците свързват неизпълнението на задължението и с неправилно третиране на извършени по договора плащания в погашение на недопустими от закона лихви върху лихви. От доказателствата се установява, че отчитаната от ищеца главница включва както получена при задължение да бъде върната сума, така и калкулирано задължение лихви и такси. Анекс № 4 от 08.10.2013 г. е сключен при действието на Наредба № 9 от 3 април 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (отменена понастоящем). Нормата на чл. 13 от Наредба № 9 предписва ред за преструктуриране на експозиции, като средство за стимулиране реалното изпълнение по договора (банката дължи да подпомогне изпълнението на задължението чрез отстъпки от нейна страна). Наредба № 9 е издадена в приложение на въведено с чл. 43 от Закона за кредитните институции задължение за банките периодично да оценяват кредитите и да формират провизии за евентуални загуби. В тази връзка правилото на чл. 13 от Наредба № 9 съчетава интереса на банката подпомагайки кредитополучателя да не ангажира допълнителен ресурс. Както е имал повод да посочи Върховният касационен съд (решение № 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, ТК., ІІ ТО) тази норма не регламентира основание за начисляване на лихва върху лихва (анатоцизмът), чието прилагане е допустимо при изрично предписани правила (чл. 10 ал. 3 ЗЗД). Ето защо очертаните в нормата предпоставки сами по себе си не обосновават основание за капитализация на забавени вземания за лихва. Анекс № 5 от 10.05.2016 г. е сключен след отмяна на чл. 43 от ЗКИ и последвалата изрична отмяна на Наредба № 9.

Както отбелязва и процесуалният представител на ответниците в отношенията между търговци олихвяване на лихва е възможно, когато е уговорено (чл. 294 ал. 2 ТЗ). Нормата не предписва изискване за форма, но в случая то произтича от правилото на чл. 293 ал. 2 вр. чл. 430 ал. 3 ТЗ. Договорът за кредит обаче е формален, поради което и неговата промяна предполага писмено изразено съгласие. Това от своя страна налага писменото изявление да отразява всички съществени елементи на съгласието. Съдържанието на анекс № 4 и на анекс № 5 сочи на уговорки размерът на редовната главница по кредита да се увеличи с всички просрочени задължения по кредита. Анексите не съдържат описание нито на просрочените вземания, нито определят размера на сумата, с която „редовната главница по кредит Продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ ПЛЮС“ № BL4171 се увеличава“. Същевременно обаче еднозначно отразяват съгласувана воля към номиналния размер на главницата да бъде добавен размерът на всички просрочени задължения по кредита. Съгласно т. 3 от Анекс № 4 „Кредитополучателят погасява остатъка по редовната главница на кредита заедно с дължимите лихви на равни месечни анюитетни погасителни вноски за остатъчния срок на кредита като размера на вноските се определя с нов погасителен план, представляващ неразделна част от настоящия анекс“. Следователно, установява се еднозначно постигнато съгласие увеличеният размер на главницата да се олихвява с договорена в анекса ставка. Съдържанието на анекса обаче не осигурява яснота за стойностното изражение на постигнатото съгласие. По делото не се установява да е подписан визираният в анекса нов погасителен план – приложените и съдържащи подпис за кредитополучателя отразяват дата на разпечатване, относима към анекс № 3 (л. 21-24 от делото), а приложените по л. 31-33 и л. 34-36 (с идентично съдържание) не отразяват договорените с анекс № 4 и анекс 5 капитализации, нито договорения с анекс № 5 нов краен срок за погасяване. В анекс № 5 капитализацията е договорена като възможност, произтичаща от избора на длъжника да погаси приоритетно калкулираните до датата на сключване на анекса просрочени задължения, или да се ползва от разсроченото им плащане с произтичащо  от това олихвяване.

Настоящият състав приема обаче за приложимо правилото на член 293 ал. 3 ТЗ. В отклонение от общия режим на договорното право законодателят отдава приоритет на икономическото съдържание на правоотношението между търговците за сметка на формалното му описание. Принципно признатата защита, произтичаща от предвидена форма за действителност, е на разположение на търговеца в момента на волеизявяването. В процеса нито се твърди, нито се установява ответниците да са се позовали на неяснота за икономическия резултат от договорената промяна, което включва и визираните от процесуалния им представител съществени елементи на изменения договор. От заключението на вещото лице се установява и предприето изпълнение. Доброволното изпълнение само по себе си сочи на представа у платеца с възприетото и от ищеца като дължимо след договорената промяна. Предвид обстоятелството, че С.М. е и управител на търговското дружество без значение остава кой именно е предприел изпълнението.

Несъмнено спорът за обема на задължението налага да се установи съдържанието на промяната. Нормата на чл. 55 ал. 1 ТЗ придава доказателствена сила на редовно водените търговски книги. По делото не е повдигнат спор досежно редовността на воденото от ищеца счетоводство. Съмнение в тази насока не следва и от счетоводните книги на кредитополучателя. От изследваните с експертизата записи се установява главницата да е увеличена със сумата от 3013,62 евро като е възможно и проследяване на начина на формиране на тази сума. Съмнение досежно предходно приетото съгласие не може да се изведе и от счетоводните записи на ответниците. Напротив, неоказаното съдействие за засичане на счетоводната информация по аргумент от чл. 161 ГПК налага да се приеме, че доброволно предприетото, съответно неоспорено служебно усвояване с оглед изрично договорената възможност при настъпилия падеж на първата променена вноска позволява еднозначен извод, че ответниците не са оспорвали промяната, при все че необходимата форма не е била спазена. При знание за съдържанието на изявлението бездействието на търговеца да изиска съблюдаване на предписана от правилата форма го лишава от правна възможност да оправдае неизпълнението, позовавайки се на порок при документиране на сделката.

Макар и при извършената капитализация номиналният размер на главницата да е завишен, доколкото и при извършеното изчисление от вещото лице основа за извод на непогасената част е салдото между номиналния размер и осчетоводеното погасяване (включително и извършено служебно по силата на анекс № 4) увеличаването се изразява в добавените към главницата такса (за чието основание и размер не е повдигнат спор), възнаградителна и наказателна лихва (неустойка за забава). Предвид установеното от вещото лице осчетоводевяне увеличението е резултат на новация, изразяваща се в погасяване на натрупаните към датата на сключване на анекса задължения с указаното основание и възникване на ново задължение в редуциран размер от общо 3758,38 евро на общо 3013,62 евро. В резултат на договорената промяна, видно и от Таблица № 2 към заключението (л. 217 от делото) е намален и номиналният размер на лихвата.

При анекс № 5 при калкулирани просрочени задължения в общ размер от 4411,42 евро главницата е увеличена с 4078,73 евро и лихвата е намалена като е редуциран включително и максималният размер на лихвеният процент, довело до намаление и в номиналния размер на лихвата (срв. л. 218 от делото).

От тази гледна точка необосновано се явява и възражението за неправомерна трансформация на лихвоносни вземания. Постигнатата икономия за кредитополучателя еднозначно сочи на зачетен негов интерес, а поетият ангажимент от страна на длъжниците да заплащат лихва и върху капитализираните лихви е съответен на произтичащото от договорката разсрочване на предходно формираното задължение. Вярно е, че олихвяването на лихви формира нов дълг, но видно и от заключението на вещото лице спестеното от ответниците в резултат на преструктурирания дълг превишава в номинален размер калкулираната лихва върху лихва. Следователно, изрично заявеното съгласие за поемане на нов дълг по повод разсрочване на изискуеми към момента вземания сочи на отстъпка и от страна на ответниците. Насрещните отстъпки сочат на спогодба, осигуряваща избягване спор, включително и упражняване на потестативното право на кредитора да изиска предсрочно погасяване на цялата главница по смисъла на чл. 365 ЗЗД, а предвид изрично предписаната от закона възможност за олихвяване и на лихвоносни вземания в отношения между търговци постигнатият резултат е правомерен.

Неоснователно е и възражението за нищожност на неустойката и неоправдано отнасяни към такова вземане извършени плащания. Действително валидността на неустоечна клауза предполага кумулативното наличие на обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Самият закон обаче утвърждава необоримо предположение, че неизпълненото в срок парично задължение е породило вреда като определя и неподлежащ на коментар размер на следващото се обезщетение – чл. 86 ЗЗД. Невъзможността кредиторът да получи следващо му се плащане го препятства да се възползва от този ресурс, а в рамките на банковото кредитиране неизпълнението може да породи и допълнително ограничение за банковата институция (да задели провизии за необслужвани кредити). Следователно вредата е разумно предвидима, поради което и тази функция е налице. Неустоечната клауза – чл. 4 от договора, се припокрива с общоутвърдения размер на ставката и следователно отразява разумно обоснован размер на обективно възможна вреда. Констатираното превишение на начисления над дължимия размер на неустойката от 0,64 евро не е в състояние да покрие установения размер на непогасените вземания към 28.03.2019 г., на която дата се установява да е упражнено правото да се изиска предсрочно погасяване на задължението за главница. Кредиторът е овластен да прецени дали да приеме предложено изпълнение, а в случая – да остойности и калкулирано обезщетение за забавено изпълнение. Предпоставка да задържи полученото обаче се явява съществуване на вземането. Сигурността в отношенията предполага зачитане за меродавно на възприетото от страните. При положение, че длъжникът не е оспорил усвоеното вземане налага се извод за желано изпълнение. След като усвоената сума не съответства на дължимата явява се разлика, формираща усвоен от кредитора ресурс преди да е настъпила изискуемост на вземането. По силата на договора за кредит възниква вземане за главницата. Вземането за възнаградителна лихва възниква с ползването на предоставения кредитен ресурс, а вземането за обезщетителна лихва – с неизпълнение на дължимо плащане. При тези съображения настоящият състав приема, че явилата се разлика, възприета и от длъжника като дължима води до предсрочно погасяване на единственото съществуващо задължение към момента на ефективното погасяване – главницата. Ето защо явилата се разлика следва да бъде приспадната от установения с екзпертизата размер на главницата.

Установява се, че прилаганата ставка на възнаградителна лихви е увеличаван, но от заключението на вещото лице следва това да се е случило в резултат на промяна в договорения между страните индикатор – БЛПМФ. Извършеното от вещото лице непосредствено изследване в размера се припокрива с лихвата, определена при отчитане на договорения механизъм.

По изложените съображения съдът приема, че към 28.03.2019 г. са налице неплатени задължения за 4641,20 евро (намалено с 0,64 евро),  възнаградителна лихва 3840,22 евро за периода от 21.06.2018 г. до 28.03.2019 г. и неустойка в размер на 475,52 евро. Накърненото доверие в способността на кредитополучателя да обслужва надлежно кредита да предпочете възстановяване на предоставения ресурс. За да прояви правопроменящия си ефект е необходимо изявлението да достигне до длъжника. От доказателствата по делото не се установява изявлението за предсрочна изискуемост да е достигнало до ответниците при твърдяните от ищеца обстоятелства.

Законът не допуска упражняване на формално предвидена в закона възможност, ако единственият резултат от това е увреждане на чужд зачетен от правния ред интерес (чл. 57 ал. 2 предл. второ от Конституцията на Република България). В тази насока именно са предвидени необорими предположения, заместващи достигналото изявление до адресата с фикция за връчване. Ищецът се позовава на осъществено връчване на изявлението за предсрочна изискуемост от нотариус. Както отбелязва и ищецът писменото изявление не е прието за „Т.К.9.“ ЕООД. Отразените от връчителя обстоятелства обаче не очертават хипотезата на чл. 50 ал. 2 ГПК, възприета от нотариуса при удостоверяване на извършеното връчване. В основата на тази фикция стои промяна на адреса, а прилагането й предполага непосредствено установени от връчителя обстоятелства, позволяващи еднозначен извод в тази насока. В случая обаче отразеното от връчителя в разписката сочи на осуетен достъп до вписания в търговския регистър адрес на управление на дружеството. Това сочи на хипотезата на чл. 50 ал. 4 ГПК, която обаче свързва фикцията с надлежно разгласено искане за съдействие при получаване на книжата – чрез залепяне на уведомление. От разписката, приложена към нотариалната покана до „Т.К.9.“ ЕООД такова обстоятелство не е отразено, а и самият връчител се позовава на принципно различна и неправилно приложена в случая хипотеза на чл. 50 ал. 2 ГПК. Ето защо поддържаната теза в допълнителната искова молба за осъществена процедура досежно търговското дружество при условията на чл. 50 ал. 4 ГПК остава необоснована.

Данни за напуснат адрес по регистрация са събрани по отношение на едноличния търговец. В контекста на принципа за реално изпълнение обаче фикцията е приложима само при условие, че кредиторът не разполага с друг известен му адрес. Както бе посочено вече няма основание за разграничение между едноличния търговец и физическото лице. Оттук следва, че изрично указаният адрес в анекс № 4 и анекс № 5 на С.М. ангажира ищеца да направи опит за връчване на книжата и от този адрес. По делото се установява срещнато затруднение за достъп и до този адрес, но не се установява да е поискано съдействие по реда на чл. 47 ал. 1 ГПК. Тази процедура е осъществена единствено на адрес „*****и то при събрани данни, че адресатът не може да бъде намерено там.

По изложените съображения съдът приема, че изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост не е достигнало до ответниците, съответно предсрочната изискуемост не е настъпила преди датата на предявяване на заявлението – 09.10.2019 г. Връчената заповед за изпълнение на С.М. като представител на „Т.К.97“ ООД на 20.12.2019 г. и в качеството й на едноличен търговец на 19.12.2019  г. сочи на претендирана обща сума, но липсва достатъчно информация за причината да се търси изпълнение в този обем. Яснота в тази насока се осигурява от съдържанието на исковата молба, поради което съдът приема, че промяната в съдържанието на правоотношението е настъпила считано от 12.05.2021 г. С оглед нормата на чл. 235 ал. 2 ГПК това обстоятелство следва да бъде взето предвид при разрешаване спора по същество.

Ето защо и считано от 12.05.2021 г. ответниците дължат както натрупаните задължения от непогасени месечни вноски – част от главницата към 28.03.2019 г., така и частта от главницата, включена в падежиралите месечни вноски за периода 29.03.2019 г. – 11.05.2021 г или общо сума в размер на 13 437,81 евро. Накърненото доверие, че поетото задължение за плащане на части ще бъде регулярно изпълнявано води до правомощието на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем и да изиска незабавно изпълнение  и сумата от 29068,50 евро – договорената главница за разсрочено плащане през периода 21.05.2021 г. до 21.04.2024 г. Или общият размер на дължимата главница възлиза на 47147,20 евро, до която сума искът следва да бъде уважен, а за разликата – да бъде отхвърлен.

Ответниците дължат и възнаградителна лихва, формирана за ползване на сумата при договорената възможност за разсрочено връщане. От неоспореното заключение се установява, че натрупаната и непогасена възнаградителна лихва за периода 21.06.2018 г. – 28.03.2019 г. възлиза на  3840,22 евро.

Съгласно чл. 4 от договора пряко произтичащото от забавата допълнително задължение за обезщетение е определено в размер на 10 пункта, а основата за остойностяването му – размерът на забавеното плащане за главницата. При установената предсрочна изискуемост едва на 12.05.2021 г. обаче съдът не споделя възприетия от вещото лице механизъм за остойностяване на договореното обезщетение. Определен при условията на чл. 162 ГПК и съобразно договорения механизъм за остойностяване на задължението неустойката за периода от деня, следващ датата на настъпване на изискуемостта до 07.10.2019 г., включително възлиза на 498,35 евро. За разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.

 

Страните са договорили и възможност ищецът да заплати дължими от кредитополучателя вноски по поддържане на застраховка на договорено обезпечение при задължение за възстановяване на тази сума. Това съглашение макар и свързано с договора за кредит обосновава самостоятелно от материалноправна гледна точка правоотношение между страните. Ответниците не твърдят да са погасили поетото с договора свое задължение нито оспорват твърдението на ищеца, че той е заплатил застрахователната премия, което твърдение е подкрепено и от заключението. Установява се останало непогасено задължение в редуцирания след изменението на иска размер от 258,,04 евро.

 

Нормата на чл. 76 ал. 1 ЗЗД вменява в отговорност на длъжника разноските, доколкото те са били необходими за принудителна реализация на дължимото, но не престирано надлежно. Както бе посочено вече събиране на вземането предполага достигнало изявление до ответниците. Кредиторът е в правото си да прецени как да защити своя интерес, но не може да държи отговорен длъжника за ненужно направени разходи в тази насока (чл. 83 ал. 2 ЗЗД). Страните са договорили начини за връчване на уведомления, за които нито се твърди, нито се установява да са били използвани съответно да са се оказали негодни да удостоверяват значимото в случая обстоятелство – обективно налични предпоставки длъжникът да разбере съдържанието на отправеното до него изявление. Дори да се приеме, че услугата на нотариус се включва сред присъщите по изложените вече съображения така направените разходи не са допринесли до реализация на зачетения от закона интерес на ищеца – да предизвика предсрочна изискуемост на вземането си за главница. Следователно няма основание този разход да бъде възлаган в тежест на ответниците.

 

По претенцията за законна лихва от датата на заявлението до окончателно плащане на главницата

Нормата на чл. 214 ал. 2 ГПК утвърждава изключение от задължението на съда да обезпечи защита на ликвидно вземане, ангажирайки го да определи вземане за лихва единствено по основание, а размерът му да бъде определен при погасяване на главницата. Процесуалният закон не установява собствено съдържание на визираното вземане за лихва, нито определя пораждащите го обстоятелства. Ето защо и досежно това самостоятелно от правна гледна точка вземане приложим е материалният закон.

Съгласно чл. 79 ал. 1 ЗЗД неизпълненото в срок парично задължение ангажира длъжника да възмезди кредитора и за вредите от закъснението. Основа за формиране на самостоятелното вземане обаче е установено по основание и размер  парично вземане. Както бе посочено вече нормата на чл. 86 ЗЗД установява необоримо предположение, че неизпълненото парично задължение поражда вреда като регламентира и механизъм за остойностяването й. В случая тази претенция се свързва с неплатената главница.

След като предсрочната изискуемост не е настъпила при твърдяните от ищеца обстоятелства, няма основание за извод, че законна лихва върху цялата главница се дължи от датата на депозиране на заявлението. За разлика от нормата на чл. 136 ал. 2 ЗЗД (отм.) действащият понастоящем закон не отдава материалноправно значение на процесуалното действие по предявяване на иска, а изрично регламентира правилата за идентифициране на забава (чл. 84 ЗЗД). Постигнатата уговорка в Анекс № 5 позволява еднозначен извод за договорен падеж на ежемесечните вноски на 21-во число. Ето защо и към указаната в заповедта за изпълнение дата законна лихва е дължима върху 4641,20 евро и формираният към 09.10.2019 г. размер на непогасена главница според възприетия за меродавен погасителен план общо от 7617,08 евро. Или лихвоносно към тази дата е вземане за главница в общ размер от 12258,28 евро до окончателно изплащане на сумата.

 Забавата по отношение на главницата, станала изискуема поради изтичане на договорения срок след 09.10.2019 г. е дължима върху включената част от главницата в планираните за разсрочено плащане вноски от номер 154 до 172, считано от деня, следващ този на падежа. Съгласно чл. 72 ал. 2 ЗЗД, когато последният ден от срока – в случая договорената дата на плащане, е неработен ден, срокът за изпълнение изтича в края на първия следващ работен ден или както следва:

 

Предсрочно търсената главница става изискуема едва след осигурена възможност за реално изпълнение. Понеже моментът за изпълнение при предсрочна изискуемост не произтича нито от съгласието на страните, нито от закона, приложимо е правилото за непадежиралите части от главницата правилото на чл. 69 ал. 1 ЗЗД. Терминът „веднага“ предполага изпълнение в рамките на деня на полученото изявление, поради което ответниците са изпаднали в забава с изтичането му. Ето защо и дължат законна лихва върху сумата 29068,50 евро или общо върху главница в размер на 47147,20 евро, считано от 13 май 2021 година до окончателно изплащане и на тази част от задължението за главницата.

 

По разноските

Макар и изходът от спора да съставлява предписано от закона основание за нагажиране имуществената отговорност на загубилата спора страна, настоящият състав не намира основание при разпределяне отговорността за разноски да игнорира общоутвърдената граница за обезвреда – на възстановяване подлежат вредите, съставляващи пряка и непосредствена последица от укоримо поведение. Укоримостта в тази хипотеза произтича от необосновано от правна гледна точка повдигнат правен спор. Затова именно страната, чиято позиция по спора е отречена, по правило дължи да възстанови сторените от насрещната страна разноски, произтекли от участието й в съдебното производство. Съгласно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в това производство следва да бъдат взети предвид направените в заповедното производство разноски като бъде решен окончателно и този въпрос.

При достигнатия извод за изхода от спора ответниците дължат да възстановят направените от ищеца разноски – заплатено адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и държавна такса, пропорционално на уважената част от исковете.

Установеното от експертизата несъответствие при третиране на доброволно получените суми не формира подлежащо на изпълнение парично задължение в полза на ответниците. От друга страна направеният от тяхно име разход за вещо лице е неотносим към отречените в случая претенции на ищеца, поради което няма основание да бъде отчитано съотношението между общата сума на предявените и уважени претенции. С оглед нормата на чл. 81 ГПК настоящият състав приема за необходимо изрично да възложи този разход в тежест на ответниците.

 

            Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените при условията на чл. 422 ГПК искове, че за „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** СЪЩЕСТВУВАТ ВЗЕМАНИЯ, по договор за банков кредит БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ-ПЛЮС“ BL4171/15.12.2006 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 57463/2019 г. по описа на СРС, 59 състав срещу „Т.К.9.“ ЕООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** и С.С.М., действаща като едноличен търговец с фирма „Т.К.– С.М.“ с ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, дължими солидарно, както следва:

1)      на основание чл. 430 ал. 1 ТЗ за сумата 47147,20 евро– главница, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 0,64 евро – разлика до пълния предявен размер;, ведно със законната лихва върху считано от 09.10.2019 г. върху падежиралите вноски до тази дата в общ размер от 4641,20 евро и върху всяка следваща вноска при указани в мотивите дата на забава до 12.05.2021 г., включително, а считано от 13.05.2021 г. върху 47147,20 евро до окончателно изпащане на сумата.

2)      на основание чл. 430 ал. 2 ТЗ за сумата 3840,22 евро – възнаградителна лихва за периода 21.06.2018 г. – 28.03.2019 г.;

3)      на основание чл. 92 ЗЗД за сумата 498,35 евро – неустойка за забава до 07.10.2019 г., включително, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер.

4)      на основание чл. 79 ал. 1 вр. чл. 9 ЗЗД за сумата 258,04 евро – платена застрахователна премия по застраховка на предоставено в обезпечение имущество.

5)      на основание чл. 86 ЗЗД при условията на чл. 214 ГПК за законна лихва,

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******срещу „Т.К.9.“ ЕООД, ЕИК ******и С.С.М., действаща като едноличен търговец с фирма „Т.К.– С.М.“ с ЕИК ******да бъде установено, че съществува вземане за сумата 60 лв. на основание чл. 76 ал. 2 ЗЗД – направени разноски за нотариална покана по договор за банков кредит БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ-ПЛЮС“ BL4171/15.12.2006 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 57463/2019 г. по описа на СРС, 59 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Т.К.9.“ ЕООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** и С.С.М., действаща като едноличен търговец с фирма „Т.К.– С.М.“ с ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** лв. – заплатени разноски в заповедното производство пред Софийски районен съд и в исковото производство пред Софийски градски съд;

ВЪЗЛАГА направените от „Т.К.9.“ ЕООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** и С.С.М., действаща като едноличен търговец с фирма „Т.К.– С.М.“ разноски в съдебното производство в тяхна тежест.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване на препис от съобщението до всяка от страните, а в частта за разноските – пред настоящия съд при условията и по реда на чл. 248 ГПК.

 

СЪДИЯ: