Р Е Ш Е Н И Е
град Д., 10.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. РАЙОНЕН
СЪД, гражданска колегия, двадесети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Николай Николов
при
участието на секретаря И. И......................................................
сложи
за разглеждане гр.дело № 03161 по описа за
2019г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от Н.Ж.К., ЕГН ********** с
адрес ***, срещу ОД на МВР град Д., ул.”М. Г.” № **, ЕИК **, представлявана от **
Н. П., за постановяване на решение, по силата на което да се осъди ответникът
да заплати на ищеца следните суми: 1 688,54 лева, представляваща неплатени
трудови възнаграждения за положен извънреден труд за периода 04.09.2016г. –
04.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба – 04.09.2019г., до окончателното изплащане; 250 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забавеното
изпълнение на задължението за заплащане на положения извънреден труд за периода
04.09.2016г. – 04.09.2019г. Претендират се разноските по делото.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ищецът е
служител към ОД на МВР, a в процесния
период - 04.09.2016г. до 04.09.2019г. работил на длъжност „** и „**“ **, група
„**“ в 1-ВО РУ - Д.. Трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и
графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00-06.00 часа и с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата
на чл.187, ал.З ЗМВР. От м.март 2017год. до настоящият момент са издавани
протоколи от **на ОДМВР - Д. и графици от ** на ОДЧ за дежурствата и отчитане
на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на
работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън
установеното работно време.
За процесния период ищецът положил нощен труд, като се
посочват по месеци и години положения според него нощен труд в часове, незаплатеният
им размер и дължимото съобразно часовата ставка, преобразуване на нощен към
дневен труд в стойностно изражение. Счита се, че в издаваните през процесния
период подзаконови нормативни актове
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен,
респективно за неговото заплащане - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.,
ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г), като в нея липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм
предходно е бил предвиден в Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014г.,/ чл.31 ал.2 от
Наредбата/, в която е било изрично предвидено при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00
часа за отчетния период се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с
приемане на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. на Министъра на вътрешните
работи, която от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС
по адм.дело №5450 / 2016г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776
/ 29.07.2016г.
Според ищеца липсата на такава норма не следва да се
възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служители на
МВР часове нощен труд в дневен. Налице е празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, при което следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/обн. ДВ от 26.01.2007г./, конкретно чл.9, ал.2, съгласно който текст, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
Във връзка с изложеното претендира да му бъде
заплатена исковата сума по главния иск, представляваща преизчислен извънреден
труд от 234,52 часа, при часова ставка 7,20 лева, незаплатен от ответника.
В последното съдебно заседание прави частичен отказ от
иска: по отношение на главницата за горницата от 1 575,78 лева до
първоначално претендираните 1 688,84 лева, а за мораторните лихви – за
горницата от 211,32 лева до първоначално претендираните 250,00 лева, уважено от
съда.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на
исковата молба. Счита се, че искът е неоснователен. Не се спори, че ищецът е
бил служител на МВР за процесния период, като се твърди, че поради сумарно
отчитане на работното време, не са отработени извънредни часове. В ЗМВР
изчерпателно са посочени случаите, когато се дължи заплащане на допълнително
възнаграждение. Именно поради спецификата на работата на държавни служители - **органи,
законодателят с уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен
от статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 и т.З ЗМВР. За тях са
неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния
случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването
на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. В самата НСОРЗ също не бил предвиден такъв коефициент,
произволно посочен от ищеца. В случая не е налице празнота в нормативната
уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия към НСОРЗ, тъй като в
процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове -
наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществува
разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между 22,00 – 6,00 часа/ на
дьржавните служители се заплаша нощен труд в размер на 0,25 лв., т.е налице е
специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд
на държавните служители в МВР, която изключва общия ред. Ищецът получил всички
суми за извънреден труд с коефициент 0,25 лв. За дата 04.09.2016г. искът е
недопустим като погасен по давност.
Д. районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че през процесния
период ищецът е бил служител на ОД на МВР - Д., както и че е осъществявал
трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни
смени, при сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на
чл.187, ал.З ЗМВР. Приети са като писмени доказателства
утвърдени Протоколи - Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и
06,00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници
от държавните служители, работещи на смени, в т.ч. и ищеца, през исковия
период.
По делото е допусната ССчЕ, заключението
по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като професионално
изготвено и обективно. Според вещото лице, ищецът е полагал труд за времето от
22,00 часа до 06,00 часа през процесния период, като отработеното е изчислявано
сумарно от работодателя по тримесечия. Реално положеният нощен труд е в размер
на 1 632 часа, като липсват данни за преобразуване на нощен към дневен
труд от страна на работодателя. При съобразяване с правилото на чл.187, ал.1 ЗМВР и чл.26, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., е налице
неотчетен извънреден труд в размер на 225 часа. След преобразуването му в
дневен съобразно заплатата на ищеца, левовата равностойност е 1 575,78
лева. За процесния период е начислен и заплатен извънреден труд на ищеца общо
394 часа като разлика между действително отработените часове /без превръщане на
нощен в дневен труд/ в размер на 2 710,17 лева. Мораторната лихва от
датата на изискуемост на съответното месечно възнаграждение към 04.09.2019г. е
в размер на 211,32 лева.
Д. районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са неоснователни.
Спорът между страните е обусловен от
отговора на въпроса: при изчисляване размера на положен от ищеца извънреден
труд /за времето от 22,00 часа до 06,00
часа/ допустимо ли е преобразуване на нощния труд в дневен по правилото на
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/, уреждаща правоотношенията между работник/служител и работодател по
трудов договор, т.е. отношения, регламентирани от Кодекса на труда, или
приложение намират само специфичните правила в тази сфера на специалния закон
за МВР и издадените от министъра на вътрешните работи подзаконови актове?
В чл.176 ЗМВР е посочено, че брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение /определено по реда на чл.177 ЗМВР/ и допълнителни
възнаграждения /изброени лимитативно в чл.178 и чл.189 ЗМВР/. Налице е законова
делегация министърът да издава наредби във връзка с условията и формирането им,
както и заповед – за полагане на труда през нощта /чл.179, ал.2 ЗМВР/. Извънреден
е трудът, полаган извън рамките на установеното работно време. Според
разпоредбата на чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. Такава е издадена съгласно законовата
делегация - НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /отм., считано от 10.01.2020г./, действаща
за процесния период. В същата липсва разпоредба, регламентираща преобразуване
на нощния труд на държавните служители в МВР в дневен. Съгласно чл.32, ал.1 от
Наредбата положеният труд извън редовното работно време се компенсира при
условията и в размерите, определени в специалния ЗМВР. Няма препращане за
неуредени хипотези към общия КТ. Същевременно самият ЗМВР извършва такова препращане
- така напр. чл.190, ал.1, 3 и 4 от ЗМВР /за различните видове отпуски/,
чл.142, ал.5 ЗМВР /за статута на лицата, работещи по трудово правоотношение/.
От това следва, че волята на законодателя е спрямо служебните правоотношения на
служителите в МВР да се прилага специалният ЗМВР, съобразяващ спецификата на
работата на тези служители, а субсидиарно приложение на общия КТ да се позволи
по изключение само в изрично посочени от специалния закон хипотези - чрез
нарочно препращане. При работата на смени /дежурства/ работното време на
държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо
аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските
ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в
дневни часове /вж.Решение № 197 от 07.10.2019г. на ВКС по гр. д. № 786/2019г.,
IV г. о./, както и че отношенията между страните във връзка със заплащането и
компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон - ЗМВР,
поради което общите разпоредби на КТ, на които се позовава ищецът за
овъзмездяване на твърдян положен извънреден труд за времето от 22,00 до 06,00
часа, са неприложими /вж. Решение № 55 от 07.04.2015г. на ВКС по гр. д. №
5169/2014г., III г. о./.
Според чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
- чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.6 във
връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР/. На държавните служители по служебно
правоотношение в МВР, работещи на смени, се дължи заплащане на извънреден труд
до 70 часа на тримесечие /чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР/, формиран като разлика между
действително отработените часове по график, в т.ч. нощен труд, без превръщането
му в дневен, и нормативно определения брой часове за тримесечие, като размерът
на възнаграждението е определен с разпоредбата на чл.187, ал.6 ЗМВР /50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение/. Отделно им се дължи и
допълнително заплащане на нощния труд /чл.179, ал.1 ЗМВР/, като размерът на
възнаграждението се определя със заповед на министъра на вътрешните работи
/чл.179, ал.2 ЗМВР/. Така за полагания от държавните служители на МВР
извънреден и нощен труд е налице изчерпателна специална нормативна уредба, не е
налице празнота в нормативната база, нуждаеща се от запълване със субсидиарно
прилагане на други нормативни актове
/Решение № 155 от 06.07.2020г. по в.гр.дело № 888/2019г. по описа на ДОС/.
Предвид изложеното, претенцията на ищеца
за преобразуване на положения от него нощен труд в дневен и за осъждане на
ответника по делото да му заплати възнаграждение за извънреден труд вследствие
горното преобразуване в размер на 1 575,78 лева, е неоснователна и подлежи изцяло на отхвърляне. С
оглед отхвърляне на главния иск, подлежи на отхвърляне и акцесорният за обезщетение за забавено плащане по чл.86,
ал.1 ЗЗД в размер на 211,32 лева.
На основание чл.78, ал.3 вр. ал.4 вр. ал.8 ГПК на ответника
са дължими сторените от него разноски както следва: 50 лева за внесен депозит
за вещо лице и общо 161,72 лева
юрисконсултско възнаграждение, вкл. 11,72 лева за прекратената част от иска вр.
чл.37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП, съобразно правната и фактическа сложност на делото.
Водим
от горното, Д. районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Ж.К., ЕГН ********** с адрес ***, против Областна Дирекция на МВР – град Д., ЕИК **, с адрес
град Д., ул.„М. Г.” № **, ЕИК **, представлявана от ** Н. П., обективно кумулативно съединени искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: 1 575,78 лева, представляваща
неплатени трудови възнаграждения за положен извънреден труд за периода
04.09.2016г. – 04.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба – 03.09.2019г., до окончателното
изплащане; 211,32 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забавеното изпълнение на задължението за заплащане на
положения извънреден труд за периода 04.09.2016г. – 04.09.2019г.
ОСЪЖДА Н.Ж.К., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Областна Дирекция
на МВР – град Д., ЕИК **, с адрес град Д., ул. „М. Г.” № **, представлявана от
** Н. П., разноските по делото в размер на 211,72 лева /двеста и единадесет лева и
седемдесет и две стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: