Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 54 16.04.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На седемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ... ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно
гражданско дело номер 113 по
описа за 2020 година
Производството
по делото е образувано по повод въззивната жалба на С.Ц.Н. от гр. Н. – ищец в
първоинстанционното производство, против Решение №183/07.10.2019г. по
гр.д.№128/2019 г. по описа на Несебърски районен съд, с което е отхвърлен
предявеният от въззивника иск по чл.45 ЗЗД, да бъде осъден Й.И.Г., да заплати
на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2170,47лв. и
неимуществени вреди в размер на 10000лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба за причинени телесни увреди, въззивникът е осъден
да заплати на Й.И.Г. сумата от 900лв. лева, представляваща направени по делото
разноски за заплатен адвокатски хонорар, а в полза на Държавата по бюджета на РС-Несебър сумата от 486,82лева, представляваща дължимата държавна такса по делото.
Въззивникът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
въззивно, с което исковете да бъдат уважени.
Изложена
е фактическата обстановка, осъществена на 04.10.15г., относно осъществен
инцидент, в резултат на който ответникът нанесъл на ищеца посочена средна
телесна повреда, за която е налице споразумение по НОХД №903/17г. на НРС, в
което ответникът се е признал за виновен. С позоваване на нормата на чл.300 ГПК,
ищецът обосновава задължителния характер на присъдата за гражданския съд, респ.
– основателността на претенцията си, за която са представени писмени
доказателства – фактури, експертиза, медицинска документация. Поради това
оспорва изводите на съда за неоснователност на предявените искове.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника Й.И.Г.
на 09.12.19г., чрез адв.Иванов. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил
писмен отговор.
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.263, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори идно
от903/17г. на НРС, на 04.10.2015г., в
около 17.30 часа, в к.к.Слънчев бряг, пред хранителен магазин „ММ“, ответникът Й.Г.
причинил на ищеца С.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
корона на 32-ри зъб, което е довело до трайно затруднение на дъвченето във
фазата на отхапването, чрез нанасяне на удари в областта на лицето -
престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК. За посоченото деяние ответникът се
признал за виновен и по НОХД № 903/2017г. по описа на НРС на 18.07.2017г. е
одобрено сключено между РП-Несебър подсъдимия Й.Г.и негов защитник споразумение
за прекратяване на наказателното производство. Със споразумението на ответника
наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на
осн.чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.
Ищецът твърди,
че в следствие горното е имал трайно затруднение при дъвченето и храненето за
срок повече от шест месеца, като е изпитвал болки и страдания. Дълго време след
инцидента изпитвал чувство на страх, което не можел да преодолее. След побоя му
била направена рентгенова снимка, с която е установено счупването на 32 долен
ляв зъб. Част от счупения му зъб била извадена, направена му била частична
пломба, но въпреки това продължавал да изпитва болки. Отново отишъл на преглед
през месец март-април 2016г. и тогава било установено, че има счупване под
венеца, което довело до необходимостта счупения зъб да бъде изваден, след което
пристъпил към лечение с брекет, което продължило до края на 2018г.
Ищецът твърди,
че при нанесения му от ответника побой е получил контузия на главата,
сътресение на мозъка, оток и кръвонасядане на клепачите на очите със
субконюктивален кръвоизлив на лявото око, кръвонасядане по тялото и дясна ушна
мида. Претендира осъждане на ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, в размер на 10000 лева.
Твърди, че за лечението на зъба е направил разходи, поради което претендира
тяхното обезщетяване, в размер на 2170,47лв.
За
установяване на твърденията си представя съдебно-медицинско удостоверение №
332/06.10.2015г. от д.р П.Парасков – ординатор в Отделение по съдебна медицина
при МБАЛ – Бургас, видно от което при прегледа на ищеца са установени оток на
ляво око със субконюнктивален кръвоизлив; надлъжна драскотина на лява буза;
оточна горна устна, с раничка; мораво кръвонасядане на задна повърхност на
дясна ушна мида. Представено е медицинско свидетелство от 05.10.2015г. изд. от
д-р Живко Маджаров, амбулаторен лист №1472/05.10.15г. на Вива Клиник,
амбулаторен лист №693/06.10.2015г., личен картон амб.№8522/09.03.15г., както и
разходооправдателни документи – фактури и касови бонове.
Извършена
е съдебно-дентална експертиза. Видно от заключението на същата и от изявленията
на вещото лице д-р Йовков, дадени в съдебно заседание, на база извършения в
досъдебното производство дентален преглед, с оглед установяване на уврежданията
на ищеца и за квалифициране на телесната повреда, е установена чрез панорамна
рентгенова снимка фрактура на короната на зъб 32, така както е посочено по
наказателното производство. Посочената в исковата молба фрактура на зъб 32 на
нивото на венеца е установена вероятно най-рано на 09.03.2016г., когато
пострадалият е посетил дентален специалист, като по делото няма документи
установяващи по-ранна дата на установяване на процесната фрактура. Вещото лице
посочва, че при лечението на този зъб е пристъпено след установяване на
фрактура на нивото на венеца към екстракция и ортодонтско лечение за премахване
останалото празно разстояние и подравняване на зъбите на ищеца. Това лечение е
изпълнило своето предназначение. По отношение причините за процесната фрактура
на зъб 32 на нивото на венеца вещото лице посочва, че с оглед датата на
установяването на фрактурата е теоретично възможно и при лечение на коронковата
част на 32 зъб, да се получи такава фрактура на нивото на венеца.
Досежно
представените от ищеца множество платежни документи, експертът заявява, че
извършил справки в двете клиники от които са представени документите, прегледал
е медицинската документация и е установил, че за лечение на зъб 32 от Вива
Клиник са издадени две фактури едната за 4,70лв., а другата за 65 лева, като
всички останали платежни представени към исковата молба не касаят лечението
конкретно на този зъб.
Ответникът
оспорва размера на исковете. Не оспорва фактологията, установена и със
споразумение по НОХД №903/17г. Оспорва
представените фактури и фискални бонове, както и всички платежни документи с
насрещно твърдение, че те по никакъв начин не доказват пряка и непосредствена
връзка между получената травма, извършеното деяние и сторените разходи. Твърди
се освен това, че в представените платежни документи е посочено само
„медицински услуги“, „дизел“, „стоматологични услуги“, „вертерскрамб-нироле“
поради което се твърди, че това са разходи, които не са свързани с лечението на
процесния 32-ри счупен зъб.
Оспорва се твърдението, че ищецът в следствие травмата е
продължил лечението си с брекети; твърди се, че не е посочена целта на това
лечение, защото лечение с брекети се предприема с цел възстановяване естетиката
и правилната подредба на зъбите в устната кухина.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, и като взе пред вид становищата на страните не установи
съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради
което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид становищата на
страните, събраните по делото доказателства и като съобрази Закона, намира, че
първоинстанционното решение е частично неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно
нормата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. В Решение №150 от 22.11.2011
г. на ВКС по т. д. № 1147/2010 г., II т. о., ТК, се казва: „Както е прието и в
решение №53 на ОСНК на ВС, постановено по н. д. № 41/1981 г., което не е
загубило сила, поради аналогичната уредба на силата на пресъдено нещо на
присъдата по отменения НПК /чл. 372, ал. 2/ и по сега
действащия НПК,
осъдителната присъда е задължителна за гражданския съд досежно всички признаци
на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието“. Съгласно
нормата на чл.387, ал.7 НПК, на влязла в сила присъда се приравнява и
постигнато и одобрено от съда споразумение. Ето защо настоящата инстанция, зачитайки
действието на горепосоченото споразумение, приема за безспорно установено, че
ответникът Й.Г., действайки виновно, е причинил на ищеца С.Н. описаните в
споразумението наранявания, съставляващи средна телесна повреда.
Ноторен
факт е, че всяко физическо посегателство върху личността на човека (с малки отклонения и специфики), причинява физическа болка и страдание. Такива
причинява без съмнение и счупването на зъб. Такова увреждане се квалифицира от
закона като средна телесна повреда по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, съставляващо
престъпление от общ характер. Това сочи, че законодателят счита обществената
опасност на такива деяния за сравнително висока.
Ноторен
факт е, че счупването на зъб причинява физическа болка и страдание, създава
негативни усещания и емоции, неудобство при хранене и артикулиране, които
съставляват неимуществени вреди и подлежат на обезвреда. Ето защо въззивната
инстанция намира, че с така установените безспорни факти на осъществено
физическо посегателство от ответника спрямо ищеца, причинило горепосочените
физически увреждания, искът за неимуществени вреди е доказан по своето
основание, независимо от неангажирането на свидетелски показания, установяващи
изпитани от ищеца физически болки и страдания.
Съгласно
разясненията, дадени н раздел II от ППВС
№4/23.12.1968г., по отношение размера на обезщетението, който следва да бъде
присъден в полза на ищеца, следва да се вземат предвид вида и характера на
причинените болки и страдания, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., периода за отстраняване на последиците от
увреждането, вида, характера и продължителността на създадените неудобства.
Бургаският
окръжен съд намира, че от представените по делото писмени доказателства –
медицинска документация и извършената съдебно – медицинска експертиза се
установява, че счупването на 32 зъб, причинено от ответника на 04.10.2015г. и
последиците от него не са приключили само в периода на увреждането, а са
продължили във времето. В периода около датата на увреждането – 04., 05. и 06.
октомври 2015г. са били извършени прегледи, манипулации и действия по лечение,
на стойност 167 лева (45 + 65 +57) лева.
Достигнало се е до изваждане на зъба на 09.03.2016г., като в периода
около тази дата са извършени прегледи, изследвания и манипулации, на стойност 460
лева (87+223.20+150).
Изваждането на зъба е наложило провеждане на ортодонтско лечение за неутрализиране
на празното място между зъби 31 и 33, на стойност 1500 лева, което, видно от
експертизата е изпълнило своето предназначение. Следователно от датата на
увреждането до края на терапията, която е била необходима за отстраняване на
последиците от него, са изминали три години, в рамките на които ищецът е търпял
ако не друго, то неудобства и дискомфорт. Ето защо и предвид разясненията,
дадени в посоченото по-горе ППВС, въззивната инстанция намира, че ответникът
следва да репарира вредите, понесени от ищеца.
Неимуществените
вреди въззивната инстанция намира, че следва да бъдат обезщетени със сума, в
размер на 8000 лева. Искът не следва да бъде уважаван в предявения пълен размер
от 10000 лева, предвид липсата на доказателства за твърденията на ищеца че
дълго време след инцидента изпитвал чувство на страх, което не можел да
преодолее, както и за твърденията, че при лечението с брекети винаги след всяка
корекция изпитвал болки и страдания.
Имуществените вреди следва да бъдат уважени в
размерите, установени и посочени – по-горе от представените писмени
доказателства – 2127.00 лева. Въззивната инстанция намира, че доказателствата,
установяващи извършени медицински разходи в периодите около първоначалното
увреждане – 04.10.2015г., около извъждането на зъба – 09.03.2016г. и около
провеждане на ортодонтското лечение- 21.11.2018г. следва да бъдат кредитирани,
т.к. те кореспондират с установените факти, касаещи увреждането и необходимите
за лечението действия и манипулации и им съответстват по време. Възраженията на
ответника, че с тях не се установява, че са направени именно за отстраняване
последиците от причиненото от него увреждане въззивната инстанция намира за
неоснователни.
Ето
защо, първоинстанционното решение, в частта, с което искът е отхвърлен за 8000
лева – неимуществени вреди и 2127.00 лева –имуществени вреди следва да бъде
отменено; вместо него следва да бъде постановено друго, с което исковете следва
да бъдат уважени в посочените размери.
Разноските
на страните следва да бъдат присъдени съразмерно. Ищецът е направил разноски в
общ размер 3564 лева, съразмерно му се следват 2965 лева. Ответникът е направил
разноски, в размер на 900 лева, съразмерно му се следват 151 лева.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №183/07.10.2019г. по гр.д.№128/2019 г. по описа на Несебърски районен
съд, в частта, с което са отхвърлени предявените искове по чл.45 ЗЗД за сумата 8000.00
лева – неимуществени вреди и 2127.00 лева – имуществени вреди, както и в частта
на съдебно – деловодните разноски, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Й.И.Г. ЕГН********** от гр.Н., к.к. „С. б.“, бл.*, ет.*, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на С.Ц.Н.
ЕГН********** от гр.Н., кв. „Ч.“, №**, следните суми: 8000.00 лева (осем хиляди лева), съставляваща ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за причинени от Г. на Н.
болки и страдания, в следствие на: счупване на корона на 32-ри зъб, което е
довело до трайно затруднение на дъвченето във фазата на отхапването; оток на
ляво око със субконюнктивален кръвоизлив; надлъжна драскотина на лява буза;
оточна горна устна, с раничка; мораво кръвонасядане на задна повърхност на
дясна ушна мида, получени чрез нанасяне на удари в областта на лицето, на
04.10.2015г. в 17.30 часа пред магазин „ММ“ в к.к. „Слънчев бряг“; 2127.00 лева (две
хиляди, сто двадесет и седем лева), съставляваща
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за причинени от Г. на Н. имуществени вреди – разходи за лечение на
корона на 32 зъб.
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕТО в частта, с което искът е отхвърлен над сумата от 8000 лева, до
претендирания размер от 10000 лева – неимуществени вреди и над 2127.00 лева до
предявения размер от 2170.47 лева.
ОСЪЖДА
Й.И.Г. ЕГН********** от гр.Н., к.к. „С. б.“, бл.*, ет.*, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на С.Ц.Н.
ЕГН********** от гр.Н., кв. „Ч.“, №**, сумата 2965.00 лева – съдебно –
деловодни разноски за две инстанции.
ОСЪЖДА
С.Ц.Н. ЕГН********** от гр.Н., кв. „Ч.“, №**, ДА ЗАПЛАТИ на Й.И.Г. ЕГН**********
от гр.Н., к.к. „С. б.“, бл.*, ет.*, ап.**, сумата 151.00 лева – съдебно –
деловодни разноски за две инстанции.
Настоящото решение подлежи на обжалване в частта,
относно иска за неимуществени вреди пред Върховен касационен съд, в едномесечен
срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
По отношение на иска за имуществени вреди е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.