Р Е Ш
Е Н И Е
№………/….27.02.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 1823
по описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 446795 от 09.07.2018
г., постановено по гр.д. № 52809/2016 г. на СРС, 150 състав, e отхвърлeн предявения
на основание чл.124 от ГПК от С.И.Г. срещу „Ч.Е.Б.” АД, отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК - за признаване за установено,
че ищецът не дължи на ответното дружество, сума в размер на 1093,82лева,
съгласно фактура №**********/12.08.2016 г., издадена за клиентски №300058148823,
която сума е начислена като корекция на сметка по констативен протокол
№1015402/10.08.2016 г, за периода 13.05.2016 г. - 10.08.2016 г., на адрес: гр.София,
ул.*********, като е осъдена ищцата да заплати на ответното дружество на
основание чл.78, ал.З от ГПК сумата от 500 лева разноски.
С определение № 13163
от 22.10.2018
г. постановено по чл.248 от ГПК по същото дело, е оставено без разглеждане искането по чл. 248 ГПК на ищцата С.И.Г. за изменение на решението в частта за
разноските.
Решението по
същество е обжалвано от ищцата С.И.Г. чрез пълномощник адв.Р.Р., с
оплаквания за
неправилност неправилност на решението поради нарушения на процесуалния и
материалния закон, и необоснованост. Оплакванията се свеждат до несъгласие с
извода на първоинстанционния съд, че доводите, че за ответника е
налице правно основание да коригира едностранно сметката за електроенергия на
ищеца за посочения в исковата молба период, като необоснован и несъобразен с материалния закон и
съдебната практика. Поддържа възражението си за
липса на предвиден в приложимите общите условия на договорите ред за
уведомяване на клиента за извършената корекция и при налични правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена. Излагат доводи за липсва на доказателства ответното дружество да е обявило
измененията на общите си условия през 2010 г. по съответния надлежен начин, да
е привело общите си условия в
съответствие със законодателните изменение- чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ и с Решение на ДКЕВР,
от което е видно, че към 11.08.2014 г. (след като е била извършена процесната
проверка), ответното дружество не е привело ОУ в съответствие със закона. Довод
в тази насока черпят от Решение №
2315/21.02.2018 г. по адм.д.№ 3879/2017 г. по описа на ВАС, с което се отменяли
чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ, което решение макар и да не било влязло в сила, сочело на незаконосъобразност
на горния подзаконов нормативен акт. Излагат и оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения
при събиране на доказателствата и при тяхното обсъждане, при което
решението се явявало и необосновано, поради кредитиране на повторната съдебно -
техническа експертиза, без да я обсъди с другото прието по делото заключение,
което сочело че начислените суми за начислени количества ел. енергия не
отговарят на предложените количества от други отдел на ЧЕЗ, и поради
необсъждане възраженията на ищцата по доказателствената стойност на
констативния протокол и липсата на доказателства за техническа изправност на
СТИ. Моли решението да се отмени и искът да се уважи, ретендират се разноски по
чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна – ответник „Ч.Е.Б.“ АД оспорва жалбата с писмен отговор
с възраженията, че решението
не страда от сочения в жалбата пороци. Намира изводите на първоинстанционния съд за правилни, съобразени със
закона и съдебна практика по аналогични случаи. Счита, че в общите условия бил регламентиран както
редът, така и условията а уведомяването на потребителите при корекции на
сметките- чл.17, ал.2, чл.49, ал.2 от
общите условия /ОУ/ предвиждали ред за уведомяване на клиентите по смисъла на
чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ. Счита за ирелевантно
липсата на изменение на ОУ след изм. на ЗЕ от 2012 г. , доколкото ОУ
предвиждали ред за уведомяване на клиентите с горепосочените текстове от ОУ, а
и ищецът е признал да е бил уведомен за направената корекция. Оспорва
последващата отмяна на текстова от ПИККЕ с решението по адм.д.№ 3879/2017 г. по
описа на ВАС да има отражение към валидността на извършена по рано през 2016 г.
корекция по процесната фактура, тъй като чл.48 от ПИККЕ съдържал и ред и
методика за корекцията. Наред с това
излага отново доводи по същество на спора, като твърди, че началното заключение
на СТЕ не следвало да се кредитира , и другите събрани по делото доказателства
сочели на наличие на вземане на ответното дружество към ищцата за сумата по
корекцията.Моли жалбата да се остави без уважение, претендира
разноски за въззивната инстанция съгласно списък по чл.80 от ГПК.
От страна ищцата С.И.Г.
чрез пълномощник адв.Р.Р., е подадена и частна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК. Намира определението с което молбата й за изменение на решението в частта
за разноските е приета за недопустима, за неправилно, моли определението да се
отмени и искането да се уважи.
Противната страна по частната жалба- ответник „Ч.Е.Б.“ АД
оспорва същата с писмен отговор, моли жалбата относно определението по чл.248
от ГПК да се остави без уважение.
Страните не са
направили искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и
допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл
съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, въз основа на които е приел, че иска е изцяло неоснователен,
по фактически доводи и правни съображения, че оспореното от ищцата вземане на ответното
дружество, с което е в договорни отношения за доставка на ел.енергия и съгласно
чл.98а, ал.4 от ЗЕ,е коригирано по реда
на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.З от Протокол №147 от
14.10.2013 г. на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, в сила от 16.10.2013 г.,
когато са обявени на страницата на ДКЕВР и публикувани в ДВ на12.11.2013 г., при
което корекцията на сметката е направена въз основа на влезли в законна сила по
отношение на ищеца ЗЕ и ПИКЕЕ, към датата на извършване на проверката на СТИ и
съставянето на констативен протокол и към датата на издадената фактура, също и
че ответното дружество е уведомило ищцата- потребител за дължими суми на адреса
за кореспонденция, и редът за уведомяване на ищеца за извършената корекция,
предвиден в ОУ е спазен с изпращане на писмо до потребителя, и така ответната
страна е изпълнила и изискването на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ. Приел е още, че в
случая е установено електромера, монтиран на адреса на жилището на ищцата, да е
бил годно СТИ, че заключението на вещото лице по назначената повторна съдебно-
техническа експертиза установявало отразените констатации в процесния
констативен протокол да представляват промяна в схемата на свързване на
електромера, която от своя страна е предпоставка за неизмерване на доставената,
консумиране, но неотчетена ел.енергия, именно чрез допълнително монтирания шунт
между вход и изход на токовите вериги, при което общото количество
електроенергия неотчетено от СТИ е 8095 KWh за периода от 90 дни, и направеното
от ответника преизчислението е извършено правилно по утвърдените за периода
цени от ДКЕВР, при спазване на ПИККЕ - разпоредбата на чл.48, ал.1, Т.1, б.”а”
и чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ в сила от 16.10.2013 г., и в случая не се изисквало
метрологична проверка на СТЕ, и при проверката е присъствал служител на МВР.
Предвид оплакванията с въззивната жалба и
възраженията на ищеца с отговора на въззивната жалба, въззивният съд намира, че
спорни и пред въззивния съд са тези факти, които се отнасят до
наличието/липсата на основание за едностранно извършване на корекция на потребената
ел.енергия за исковия период, посочена в процесната фактура, правилността на направената корекция, годността на СТИ.
Не е било спорно
между страните, че ищцата е краен клиент на ел.енергия като собственик на имот,
за който има открита партида при ответника с клиентски № клиентски
№300058148823. В този смисъл страните по делото са носители на права и задължения по
Закона за енергетиката /ЗЕ/ и по арг. от чл. 283 ТЗ са обвързани от клаузите на
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 059/07.11.2007 г. по арг. от чл. 298 ТЗ.
Налице е установена съдебна
практика /напр. решение №
111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г„ ВКС, I ТО, решение № 173 от 16.12.2015
г. по т.д. № 3262/2014 г„ ВКС, II ТО и решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. №
2605/2014 г., I ТО/
според която със ЗИД на
Закона за енергетиката /обн. ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само
при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за
измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекцията на
сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество: 1/ да създаде правила за измерване на
количеството електрическа енергия със съответно на новата законова уредба,
въведена със ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ съдържание /в
случая такива са създадени - цитираните по-горе ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г./
и 2/ да създаде общи условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия,
предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция/. Следователно правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на
електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две предпоставки.
В разглеждания случай обаче, ответното
дружество, чиято е доказателствената тежест за установяване елементите на
фактическия състав на претендираното потестативно право да извърши едностранно
корекция на сметката на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не
ангажира доказателства в посочения по-горе смисъл. Такива са били оплакванията на
ищеца както с исковата молба, така и с отговора на въззивната жалба, при което
въззивният съд следва да прецени дали такъв ред има предвиден. Ответната страна
нито е релевирала
твърдения, нито е ангажирала
доказателства за изменението на действащите общи
условия или за влизането в сила на нови общи условия, които да предвиждат ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки /като в тази
връзка следва да бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите,
предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на
електрическа енергия, изцяло транспонирана със ЗЕ/, следователно и при прилагане неблагоприятните последици от
непровеждане на дължимото в процеса доказване следва извод, че фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия не е изпълнен, тъй
като снабдителят не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да
издаде и публикува нови Общи условия или да измени действащите до този момент
така, че съдържанието им да отговаря на изискванията в цитираната законова
разпоредба, тъй като в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване
на клиента при наличие на основание за корекция. Представените по делото Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007
г., не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента при
наличие на основание за извършването на корекция на сметка. Клаузите на чл. 17,
ал. 2 и чл. 18 ОУ не отговаря на законовото изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ, тъй като в тях е предвидено единствено задължение на продавача на
електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка,
но в нея не е разписан редът, по който следва да стане това. Клаузата на чл.49 от общите
условия също няма значение на определяне на ред за уведомяване на клиентите,
тъй като определя само кои са адресите за кореспонденция между страните.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че в случая не се установи да е изпълнен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител на електрическа енергия да коригира
сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената енергия, тъй
като не се доказа той да е изпълнил задължението, предвидено в чл. 98а, ал. 2,
т. 6 ЗЕ да приеме нови общи условия, в чието съдържание да е предвиден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, доколкото в
заварените общи условия такъв няма уреден. Това означава, че в тежест на ищеца
не е възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на
неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на
сметката за минал период, което прави предявеният отрицателен установителен иск
изцяло основателен само на това основание. Този извод
не се променя от представеното от въззиваемото дружество решение №
124/18.06.2019 г. по гр.д.№ 2991/2018 г. на ГК, ІІІ г.о. на ВКС, доколкото с
последното сочи на противоречива практика на ВКС по въпроса спрямо посоченото в
по-горе цитираните други решения на ВКС, което противоречие може да
се преодолее само от ВКС с тълкувателно решение, но до
тогава настоящият състав споделя изложените по-горе доводи за липсата на предвиден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, доколкото в
заварените общи условия такъв няма уреден .
По изложените съображения се налага
приемането на извод, че в тежест на ищцата С.Г. не е възникнало задължение да заплаща на
крайния снабдител-ответника, цената на неизмерената електрическа
енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал период. Ето защо в случая не е необходимо да бъдат
разглеждани останалите, поставени от страните въпроси. Предявения отрицателен установителен иск е изцяло основателен, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде отменено изцяло, вкл. и в обусловената отговорност за разноските, и искът
уважен.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА СРЕЩУ
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПО ЧЛ.248 ОТ ГПК:
Определението е неправилно.
Наличието или липсата на направено възражение за прекомерност на искане за
разноски не на върху допустимостта на молбата по чл.248 от ГПК, а на нейната
основателност. Съгласно т.9 от ТР № 6/2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, молбата по чл.248 от ГПК е недопустима когато страната, която иска
изменение на разноските, не е представила списък по чл.80 от ГПК. По аргумент
за обратното, липсата на възражение за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5
от ГПК, не е основание молбата по чл.248 от ГПК да се счита за недопустима.
Обжалваното определение следва да се отмени.
На основание чл.81 от ГПК
въззивният съд следва да се произнесе по разноските в процеса, като ги определи
според изхода на спора.
Направените от ответника разноски
в процеса за двете инстанции остават в негова тежест.
Ищцата е направила разноски за
първата инстанция общо 378,48 лв., и за въззивната инстанция общо 240лв., които
ответникът дължи съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Не са налице основания за
намаляване на уговореното и платено от ищцата възнаграждение за един адвокат за
всяка съдебна инстанция по направеното възражение за прекомерност от ответната
страна, доколкото това за пред СРС е в минимален размер от 300лв., и няма
основание за последващото му намаляване предвид проведените процесуални
действия по делото от адвоката, а за въззивната инстанция е 200лв.-под минимума
по ч.7, ал.2, т.1 от ГПК и също няма основание за последващото му намаляване.
Неоснователно въззиваемото дружество се позовава с писмено становище пред въззивния
съд на липса на предпоставки по чл.38 а от Задв, в случая е сключен договор и е
уговорено възнаграждение за правна защита в посочените размери, което е и
доказано да е платено, така че чл.38 от ЗАдв е неприложим.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
решение № 446795 от 09.07.2018 г. и определение
№ 513163 от 22.10.2018 г. постановено по чл.248 от ГПК, двата съдебни акта постановени по гр.д. № 52809/2016 г. на СРС,
150 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от С.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** Бизнес Център, отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124 от ГПК, че
С.И.Г. не дължи на „Ч.Е.Б.” АД, сума в размер на 1093,82 лева, съгласно
фактура № **********/12.08.2016 г., издадена за клиентски №300058148823, която
сума е начислена като корекция на сметка по констативен протокол
№1015402/10.08.2016 г, за периода 13.05.2016 г. - 10.08.2016 г., за адрес: гр.София,
ул.*********.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.З от ГПК, „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК: *********да заплати на С.И.Г.,ЕГН
**********, с горепосочени асреси, сумата 378,84 лв. разноски за първата
инстанция, и 240 лв. разноски за въззивната инстанзция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.2, т.1, предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
/о.м./
Особено
мнение на мл. съдия Кристиян Трендафилов по в.гр.д. №1823/2019 г. по описа на СГС, II – Г въззивен състав.
Не съм
съгласен със становището на мнозинството по въпроса относно правната същност на
реда за уведомяване на клиентите за извършената корекция като предпоставка за
възникване правото на едностранна корекция. Причините за това са следните:
С
разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) е предвидено, че общите условия на крайния снабдител на
електрическа енергия следва да съдържат задължително ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ. Подобно изискване е предвидено и в чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ.
Безспорно с така въведената законова регламентация е установено задължение за
доставчика на елекртическа енергия да предвиди в публично известните си общи
условия предварително оповестен ясен и конкретен ред, по който потребителите на
доставяната от него електрическа енергия ще бъдат уведомявани за извършените
корекции на техните сметки в съответствие с предоставеното правомощие по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ /отм./. Не може да бъде споделено,
обаче, становището, че предвиждането на такъв ред в общите условия представлява
предпоставка – част от необходимия фактически състав, който следва да бъде
завършен, за да възникне за доставчика правото на едностранна корекция. Такова
заключение не следва от цитираните по-горе законови разпоредби при тълкуване на
които се установява, че се урежда ред за уведомяване за вече упражненото от
доставчика право на корекция, а не че установяването на този ред представлява
предпоставка за възникване правото на корекция. Последното е предоставено на
доставчика по силата на новоприетата разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и
приетите въз основа на нея ПИКЕЕ и не зависи от съществуването в общите условия
на нарочно определен специален ред за уведомяване на потребителя. Не е аргумент
в тази насока и обстоятелството, че и двете разпоредби са приети със ЗИДЗЕ,
обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. – доколкото до датата на
влизането му в сила не е съществувал законоустановен ред за извършване на
корекцията, то с предвиждането му е необходимо да бъде уредено и задължение за
доставчика да уведомява потребителя за упражненото право. Това не означава,
обаче, че редът за уведомяване по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ обуславя по какъвто и
да било начин възникването или съществуването на правото на едностранна
корекция – такава връзка на обусловеност не следва от разпоредбите на ЗИДЗЕ.
На
следващо място цитираната законова разпоредба предвижда задължение за
предвиждане на ред за уведомяване на клиента, не и специална процедура под
формата на извънсъдебно рекламационно или друго производство, чието надлежно
извършване да обуславя възникването на вземането за корекцията. Целта на
разпоредбата е единствено клиентът да бъде уведомен, за да може да упражни
своевременно законоустановените си права и да организира защитата си /което е и
сторил/, в случай че счита корекцията за неправилна. В този смисъл основателно
е възражението, че в т. 17, ал. 2 от общите условия на „Ч.Е.Б.“ АД е уредено
задължението да изготви справка за дължимите суми по корекцията и да уведоми
клиента в седемдневен срок за сумите, които последният дължи или ще му бъдат
възстановени със следващото плащане /в случая с исковата молба ищецът е
представил и признал, че е получил изпратените от ответника писмо от 12.09.2014
г., с което се уведомява, че на основание цитираните констативни протоколи е
начислена сума в определен размер за консумирана, но незаплатена електрическа
енергия, както и 2 бр. фактури от 12.09.2014 г., с които се претендира
посочената сума за плащане/. С така уреденото задължение в общите условия е
постигната целта на изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ клиентът да бъде
уведомен за корекцията. Действително, цитираната точка от общите условия не
предвижда начина, по който това уведомяване ще се извърши – с препоръчано
писмо, електронно съобщение, нотариална покана и т.н. – но това обстоятелство е
ирелевантно, стига клиентът да е бил уведомен своевременно по начин, който му
позволява да се защити.
Поради
тези причини намирам, че следваше да бъде разгледан по същество въпросът, дали
редът за извършване на корекцията е спазен, дали е налице правилно изчислена
корекционна сума, респективно дали начислената сума се дължи.
Мл.
съдия: