РЕШЕНИЕ
№ 1690
гр. Пловдив, 16.10.2017год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря ДОБРИНКА ТРЪНГАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 796 по
описа за 2017год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с
чл.172,ал.5 от ЗДвП.
Делото е образувано по жалба на Я.В.Я.,
ЕГН **********,***, чрез адв.М.Д., служ. адрес *** против
принудителна административна мярка за преместване на паркирано пътно
превозно средство - лек автомобил марка "*****“, рег.№
*****, без знанието на неговия собственик, наложена на 14.03.2017г. около 16:00
часа.
Твърди се нищожност на наложената ПАМ,
като евентуално се поддържа че същата е незаконосъобразна и не е наложена
съгласно изискванията на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, тъй като не е налице нито
една от предпоставките, при наличието на които може да се наложи ПАМ. В жалбата
е посочено, че не е бил поставен пътен знак предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство, и че начина по който е било
паркирано ППС не се е създавала опасност за другите участници в движението.
Изложено е, че автомобилът в бил паркиран плътно в дясно, непосредствено преди ул.“Христо
Г. Данов“, която улица е еднопосочна и колите движещи се по ул.“Свети Климент“
имат право да завиват надясно. Посочено е, че ул.“Свети Климент“ също е
еднопосочна и движещите се по ул. „Христо Г.Данов“ ППС нямат право да завиват
по нея. В жалбата е изложено, че дори и да се приеме, че автомобилът е бил
паркиран неправилно, то неспазването на изискванията на ЗДвП не съставлява във
всички случаи основание за прилагане на ограничителната мярка по чл.171 т.5
б.“б“ от ЗДвП. Иска се отмяна на наложената
принудителна административна мярка. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата старши полицай
С. Г., служител в сектор „Общинска полиция-Пловдив“ към отдел „Охранителна
полиция – Пловдив“ при ОД на
МВР-Пловдив, оспорва жалбата.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и въз основа на приложената
административна преписка и събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Между страните по делото
не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 14.03.2017г.,
около 16:00 часа на ул. "Свети Климент", преди пресечката с ул."Христо
Г. Данов" в гр. Пловдив, жалбоподателят е паркирал собствения си лек
автомобил "Нисан" модел „3503“, рег.№ *****. В
отсъствие на жалбоподателя автомобилът е бил преместен на наказателен паркинг.
Жалбоподателят е получил по-късно автомобила си без да му бъдат връчени
документи относно репатрирането, а му бил издаден единствено фискален бон.
По делото е приложена Заповед №
8121з-1215/27.10.2016 г., с която Министъра на вътрешните работи е делегирал на
длъжностните лица на ръководни, изпълнителски и младши изпълнителски длъжности
от структурните звена на „Пътна полиция” и „Охранителна полиция” в Столична
дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерство на вътрешните
работи, правомощието да преместват или да нареждат да бъде преместено,
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително
оповестено място, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач. Съгласно писмо рег. № 237200-3951/23.05.2017г.
на Началник сектор „Общинска полиция - Пловдив“ при ОД на МВР – Пловдив, младши
инспектор *****заема длъжност
„старши полицай” в сектор „Общинска полиция – Пловдив” към отдел „Охранителна
полиция – Пловдив“ при ОД на МВР - Пловдив.
По отношение, датата, мястото, часа и обстоятелствата, наложили прилагането
на процесната ПАМ, е представена докладна записка от младши инспектор С. Г. началник
Сектор „Общинска полиция“ - Пловдив, в която са отразени следните данни: на 14.03.2017
г. ***** работил по безопасността на движението за времето от 08,00 ч. до 20,
00 ч. с автомобил за репатриране ДКН №502, с водач *****, като в 15,20
ч. на ул. „Свети Климент“ и ул. „Христо Г. Данов“, в гр. Пловдив, бил
репатриран описания автомобил. Като основание за репатрирането в докладната
записка е посочено: „паркиран в зона на кръстовище, с което създава опасност за
другите участници в движението”. Автомобилът е бил оставен на съхранение в 15,35
ч. на паркинга на бул. „Найчо Цанов“ №24.
Приложен е снимков материал /10 бр. копия на
черно-бели снимки/, с посочена дата и час на заснемане; заверено
копие от страница от дневника за постъпили сигнали в оперативната дежурна част
на сектор „Общинска полиция – Пловдив“ и заверено копие от страница от
Ежедневната ведомост за разстановката на силите и средствата на сектор
„Общинска полиция – Пловдив“.
При така
изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен
акт съобразно чл.168, ал.1
АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че за констатиране на фактите, обосноваващи
прилагането на ПАМ – принудително преместване на превозно средство по чл. 171,
ал. 1, т. 5, буква „б“ от ЗДвП,
не е нормативно предвидено издаването на конкретен акт в писмена форма,
поради което установяването на предпоставките за нейното прилагане е
възможно посредством всички допустими доказателствени средства,
включително и снимков материал. В този смисъл, според чл. 39, ал. 1 от АПК,
относимите за административното производство факти се установяват чрез
обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени
и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други
средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва
доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. При
това положение, снимковият материал представлява веществено доказателство,
събрано в хода на административното производство по прилагането на ПАМ, поради
което е годно доказателствено средство по смисъла на чл. 39 от АПК и има
сила пред съда, съобразно чл. 171, ал. 1 от АПК.
На следващо място в закона не е
посочено изрично кой е административният орган, оправомощен да наложи мярка от
категорията на процесната такава, при което следва да се приеме, че той трябва
да е от кръга на субектите по чл. 168 ал. 1 от ЗДвП : определените от министъра
на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни
лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя.
Съгласно Заповед № 8121з-1215 от 27.10.2016г. на
Министъра на вътрешните работи, определени са държавни служители на
„ръководна“, „изпълнителска“ и „младши изпълнителска“ длъжност от структурните
звена „Пътна полиция“ и „Охранителна полиция“ в Столична дирекция на вътрешните
работи и областните дирекции на МВР, на които са предоставени правомощия да
преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство
на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗМВР видовете
длъжности са: висши ръководни; ръководни ; изпълнителски и младши
изпълнителски.
Съобразно т. 16 от Приложение № 2 Б “Държавни
служители със средно образование“ от действалия към момента на прилагане на
процесната мярка Класификатор на длъжностите в МВР (утвърден със заповед на министъра № 8121з-212 от
24 февруари 2015 г., обн., ДВ, бр. 21 от 20.03.2015
г., отм., бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 1.02.2017 г.),
длъжност „старши полицай“ е със специфично наименование „младши експерт“ и
по вид е „младши изпълнителска“. Това е предвидено и в т. 14 от Класификатор
на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР, Приложение
№ 2Б „Държавни служители със средно образование“, утвърден със Заповед №
8121з-140 от 24.01.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, (обн., ДВ, бр. 13 от 7.02.2017
г., в сила от 1.02.2017 г.).
Следователно старши полицай ***** при Областна
дирекция на МВР, Пловдив е разполагал с правомощията да разпореди прилагането
на процесната административна мярка.
Разпоредбата на чл. 171, т.
5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при
наличието, на които законодателят дава право на
компетентните органи да налагат принудителна административна мярка преместване на пътното превозно средство
без знанието на собственика. Първата е, когато превозното средство е паркирано
в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркирано превозно средство. Втората, когато превозното средство е паркирано по
начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата,
когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници
в движението.
В настоящия случай като основание за
репатрирането в докладната записка от 14.03.2017г. е посочено: „паркиран в зона
на кръстовище, с което създава опасност за другите участници в движението”.
Налага се извод,че процесната ПАМ е
наложена в хипотезата на създадена опасност за другите участници в движението,
която опасност административният орган е извел от факта на паркиране в
кръстовище.
Административният орган е мотивирал
втората от изброените хипотези, доколкото не се позовава на наличието на пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване, а на опасност, но без да е
ясно от фактическа страна каква точно опасност е била създадена.
Видно от снимковия материал е,че
действително автомобилът на жалбоподателя е паркиран в зоната на кръстовище, като
от приложената схема на ул. „Христо Г. Данов“ и ул. „Свети Климент“ (лист 62),
се установява, че ул. „Свети Климент“ е еднопосочна и движещите се по ул.
„Христо Г. Данов“ ППС нямат право да завиват по нея. От тук не става ясно как
точно е била създадена опасност за останалите
участници в движението от факта на процесното паркиране,защото най-малкото необходимата
за спокойно преминаване на пътни превозни средства ширина на пътното платно е
по-малка, отколкото ако улицата беше двупосочна. Именно поради тази
еднопосочност на улицата е предвидена изрично и възможност за паркиране в
определената за това „Синя зона“, за която по делото се установи, че се намира
непосредствено след или по-скоро зад репатрираното МПС. Преценено е, с оглед
организацията на движението, точно в тази част на улицата да се допуска
паркиране на ППС. Вижда се от снимковия материал, че жалбоподателят е спрял в
редицата на пътните превозни средства, паркирани в „Синя зона“, но, очевидно
поради липсата на друго място, се е наредил най-отпред. Нещо повече, видно от
снимковия материал, така паркиран автомобилът не е пречка и за пресичащите
пешеходци на кръстовището, защото е налице достатъчно свободно място пред
автомобила и същия не препречва тротоара.
Видно от същия снимков
материал е,че самата процедура по качването на автомобила на платформата е
създала повече неудобства, отколкото така паркирания автомобил сам по себе си.
Съгласно легалното определение на пар.6, т.8 от
ДР на ЗДвП "кръстовище"е
място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на
едно ниво. Видно от приложения снимков материал е, че автомобилът е бил
паркиран в зоната на Т или Г-образно кръстовище на улица, която е
еднопосочна. По делото няма спор и, че е спрян непосредствено пред знак Б2 "Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство" и знак Г2 "Движение само надясно
след знака".
С
оглед съдържанието на разпоредбата на чл.98,ал.1, т.6 ЗДвП, според която престоят и паркирането са забранени на
кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях, може да се изведе, че от гледна
точка на законодателя паркирането в нарушение на така установените правила на
чл.98 създава някаква опасност. Но нарушаването на чл.98,ал.1,т.6 от ЗДвП е отделен състав на
административно нарушение по смисъла на чл.180, ал. 1, т. 1, чл.183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и се санкционира с глоба, като
не се предвижда принудително преместване на
неправилно паркираното МПС по реда на чл.171, т.5, б.„б” от ЗДвП, без да е установено да пречи или да
създава опасност за другите участници в движението. Следователно, само факта на
паркиране в зоната на кръстовището не е достатъчен, за да обоснове законосъобразно
прилагане на процесната ПАМ.
Нещо повече от страна на
административния орган не се сочат други
обстоятелства, поради което прилагането на наложената
мярка остава необосновано от гледна точка на ефективността и нуждата от
спорната ПАМ.
От изложеното се налага
извод за несъответствие с целта на закона. Целта на мерките по ЗДвП изрично е посочена в разпоредбата на чл.171 ЗДвП - за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която
се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от
закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от
категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка.
Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени
в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага
произволно,нито да преценява дали да ги налага,като издаването им трябва да е в
съответствие с целта на закона, по който са предвидени, по аргумент на чл. 22 и чл. 23 ЗАНН.
Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на
стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им
предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и
безусловно, макар и временно, правната сфера на адресата. В този аспект е
недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в
закона,в случая на основание нарушение на чл.98,ал.1,т.6 от ЗДвП, респ. при
липса на всички нормативно установени за това условия,в случая при липса на
нужда от гледна точка осигуряване на безопасността на останалите участници в
движението.
Ето защо и с оглед на всичко
гореизложено,съдът намира,че наложената ПАМ се явява незаконосъобразна, като
постановена при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде
отменена.
На
жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски по производството,
които се констатираха в размер на 10 лв. – заплатена държавна такса.
Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие от 25.04.2017г. (лист 29) адвокат *****Д.
е процесуален представител на своя колега адв.Я.В.Я. (заверено
копие на адокатска карта – лист 30) по настоящото дело. Възнаграждението по
договора е уговорено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Според
тази норма когато адвокатът е оказал безплатна помощ и съдействие на свой колега
и насрещната страна е осъдена за разноски, той има право на адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г.
Размерът на възнаграждението за процесуално представителство по административни дела без определен материален
интерес, извън случаите по ал. 2, на чл. 8 от Наредбата, възнаграждението е 500
лв. А съгласно чл.7 ал.8 от същата наредба при защита по дела с повече
от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по
100 лв. По делото са проведени три заседания, поради което такова допълнително
възнаграждение се дължи в размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
оспорване на Я.В.Я., ЕГН **********,***, принудителна административна мярка за
преместване на паркирано пътно превозно средство - лек
автомобил марка "*****“, рег.№ *****, без
знанието на неговия собственик, наложена на 14.03.2017г. около 16:00 часа.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР, Пловдив да
заплати на Я.В.Я., ЕГН **********,*** сумата от 10.00 /десет/лв. разноски по
производството.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, Пловдив да заплати на адвокат М.Д., служ. адрес *** сумата от
600 /шестстотин/ лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от
съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
Секретар: ДТ
МЗ