№ 1490
гр. Пловдив , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330204920 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4604248 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на З.Г.А., с ЕГН ********** от ** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / триста / лв. за
нарушение по чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят А. чрез своя повереник моли Съда да отмени
наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата.
Въззиваемата страна- ОДМВР – Пловдив, не изпраща представител, но
в писмено становище намира жалбата за неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и
във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 13.03.2021г. около 14.32ч жалб.А. управлявала собственото си МПС,
1
а именно лек автомобил Фиат браво с рег. № ** по републикански път клас ІІ,
№ 86. При км 49+800 метра в посока от гр.Пловдив към с.Труд скоростта й на
движение била 99 км/ч при ограничение за движение с нарочен знак В-26 за
скорост до 60 км/ч. Горното било заснето с АТСС CORDON-M2 № MD1196.
В последствие бил разпечатан електорния фиш предмет на разглеждане в
настоящото дело и връчен на жалбоподателя като собственик на МПС-то.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимки към
него, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила
и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви. На
следващо място приложени са надлежни доказателства за годността на
техническото средство, както и протокол за използването му, включително
снимка на разположението на уреда. Ето защо за настоящата инстанция няма
съмнение досежно съставомерноста на нарушението за скорост. Посочения
протокол изрично сочи, че участъка е извън населено място, а техническото
средство е било на 150 метра от знака В-26.
По фактите жалбоподателя практически не спори като твърди, че в
случая е налице нарушение по издаването на фиша и неговото връчване. По
делото обаче е приложена надлежна разписка, според която процесния фиш е
връчен на жалбоподателя лично, поради което това възражение не е
основателно. Следователно същата е могла да посочи, друго лице, ако такова
е управлявало на процесната дата и място нейния автомобил. След като не е
сторила това, то изводът е , че лично е извършила нарушението за скорост.
На следващо място нормата на чл.21, ал.1 ЗДвП въвежда изискуеми скорости
за различните категории МПС според вида на пътя, докато отклонението от
тези стойности се извършва с пътен знак. В процесния казус с нарочен знак
В-26 е било въведено ограничение от 60 км/ч, което не е спазено от
жалбоподателя и резонно е да понесе отговорността за това. В този смисъл
нарушението е правилно подведено под нормата на ал.2, във вр. с ал.1 на
чл.21 ЗДвП. Не е основателно възражението, че фиша бил издаден в
нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не
поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР
издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от
Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. Непълнотите в
2
законодателството не са от компетенциите на съда, който не е
нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по
законодателен път. Видно от справката за регистрация, то именно
жалбоподателя е собственик на отразеното на снимката МПС. достатъчно е
последното обстоятелство да фигурира във фиша. В последния са ясно
посочени три имена, адрес и ЕГН на жалбоподателя, с което той е
инидивидуализиран. На следващо място по делото са приложени
удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото
средство. Това сочи на извод, че нарушението е било установено с годно
техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването.
На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се
извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното
нарушение законът не изисква това. Изобщо възраженията по приложимост
на Тълкувателно решение №1/2014г. в случая не е основателно, тъй като
деянието е значително след датата на това решение и при съвсем различна
правна уредба. Ето защо и това възражение е неоснователно. В съдържанието
на фиша изрично е било посочено, че може или да плати глобата в 14 дневен
срок или да посочи кое е лицето управлявало автомобила. Като не е сторил
това и съобразно ЗДвП, жалбоподателя следва да понесе административното
наказание, което изрично е посочено в процесния фиш. Нарушението е ясно
посочено като време, място и начин на извършване, противно от твърдението
в жалбата и това е видно от съдържанието на фиша.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било
подвенено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.2, т.3 от
ЗДвП и е определена глоба от 100 лева. Следва да се посочи, че съгласно
фотоснимките от нарушението скоростта е била по-висока – 103 км/ч, но това
с нищо не нарушава правата на жалб.А..
С оглед потвърдителното решение на въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева на основание чл.63, ал.3 ЗАНН.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4604248 издаден от ОДМВР
-гр.Пловдив, с който на З.Г.А., с ЕГН ********** от ** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / триста / лв. за
нарушение по чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателят З.Г.А., с ЕГН ********** от ** да заплати на
ОДМВР Пловдив сумата от 80 /осемдесет / лева за юрисконсултско
възнаграждение по делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4