Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София,04.08. 2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V въззивен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
При участието на
секретаря Пенка Цанкова в присъствието на прокурора Сашо Тотев, след като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ВНОХД № 754 по описа за 2020 година,
намери за установено следното:
Производството е по реда
на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 28.11.2019 г., постановена
по нохд №13830/2018 г. на СРС, НО, 22-ри
състав е признал подсъдимия К.Р.Я. за виновен в това, че на 18.03.2018 г. около
20.15 часа в гр. София, ж.к. „********”, ул. „*********, се заканил на Н.Н.М., ЕГН: **********,
с убийство, като насочил пистолет към него и това заканване възбудило у Н.Н.М.
основателен страх за осъществяването му /породили у него преживяване на силна
уплаха и страх за живота му/ – престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, поради
което го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението
на което е отложено за срок от три
години. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.
Недоволен от така постановената
присъда е останал подсъдимият Я., който в законоустановения срок я обжалва. Във
въззивната жалба се оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт
поради превратен доказателствен анализ. Твърди се, че неоснователно е даден
превес на показанията на пострадалия Н.М., като не са взети предвид
междуличностните отношения и подаваните сигнали от частния обвинител, които
обуславяли недостоверност на показанията му. Оспорва се анализа на показанията
на свидетеля Д. и се релевират нарушения на принципите за непосредственост и
устност поради кредитиране показанията ѝ, депозирани в хода на
досъдебното производство. Излагат се аргументи за несъставомерност на деянието,
тъй като изваждането на пистолет без конкретна насоченост не съставлява закана
към конкретен адресат и не би могло да възбуди основателен страх. Твърди се, че
не е обсъдена съдебнобалистичната експертиза в частта, в която се твърди, че с
процесното оръжие не е възможно да се произведе изстрел опасен за живота. С
тези аргументи се прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване
на нова оправдателна присъда по отношение на
подсъдимия. Алтернативно се релевира довод за явна несправедливост на
наложеното наказание.
Присъдата е обжалвана и от
частния обвинител. В жалбата се релевират доводи за явна несправедливост на
наложеното наказание на подсъдимия и се прави искане за неговото увеличаване.
В открито съдебно заседание
повереника на частния обвинител , поддържа подадената жалба. Излага съображения
относно законосъобразност и обоснованост на крайния извод на първоинстанционния
съд относно виновността на подсъдимия Я. по така повдигнатото му обвинение по
чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, като се оспорват изложените възражения в жалбата,
подадена от подсъдимия. Прави се собствен разбор на събрания доказателствен
материал, въз основа на който приеме доказателствения анализ на първата
инстанция за обоснован. В тази връзка намира неоснователно искането за
оправдаване на подсъдимия. По отношение на наложеното наказание се излагат
съображения за необходимост от ефективно изтърпяване на същото, тъй като е
налице постепенно изграждащ се престъпен модел на поведение. Алтернативно в
случай, че се запази приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, се моли изпитателният
срок да бъде удължен до максимално предвидения от 5 години.
Частният обвинител се
присъединява към изложеното от своя повереник.
Защитникът на подсъдимия поддържа изцяло подадената жалба. Пред
настоящият съдебен състав преповтаря доводите, наведени в допълнението към
въззивната жалба, акцентирайки върху превратния анализ на доказателствената
съвкупност. Твърди се, че при формиране на вътрешното убеждение на първата
инстанция са допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал.
5 от НПК. Излага съображения относно несъставомерност на деянието. Моли
присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за невиновен.
Алтернативно се моли присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за
ново разглеждане на районния съд.
Подсъдимият в правото си на лична
защита не допълва изложеното от защитника му.
Представителят на държавното
обвинение намира двете жалби за неоснователни, като излага аргументи относно
правилността на съдебния акт така, както е постановен, поради което предлага
той да бъде потвърден в цялост.
Подсъдимият Я. в правото си на
последна дума моли присъдата да бъде отменена, тъй като не е насочвал оръжие и
не е заплашвал.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
изложеното във въззивните жалба, както и доводите и възраженията, направени в
съдебното заседание и след като извърши цялостна служебна проверка на
първоинстанционната присъда, по отношение на нейната законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
за установено следното:
След надлежна служебна проверка
на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната
присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа
на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е
стигнал до единствен и непротиворечив извод относно виновността на подсъдимия Я..
При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната
инстанция не намери основания за съществена промяна на фактическата обстановка
по делото, която е следната:
Подсъдимият К.Р.Я., ЕГН: **********,
е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
работи, студент втори курс в НБУ, неосъждан, с адрес в гр. София, ж.к. „********“, ул. „********ап.**
През март 2018 г. подсъдимият Я.
и частният обвинител Н.Н.М. били съседи в етажна собственост, намираща се в гр.
София, ж.к. „********“, ул. „*********. Между двамата възникнал конфликт по
повод опазването на реда в етажната собственост, поради което частният
обвинител М. първоначално разговарял с подсъдимия Я. за преустановяване на
неправомерното му поведение. Поради продължаващото неспазване на правилата за
реда и спокойствието частният обвинител М. подал жалба в МВР срещу подсъдимия.
На 18.03.2018 г. около 20.15 ч. подсъдимият
Я. и приятелката му към този момент свидетелката И.И.Д. се прибирали, поради
което били на входа на блока. В същото време се прибирал и свидетелят М.. Във
входа на етажната собственост подсъдимият Я. и частният обвинител си разменили
остри реплики, като впоследствие Я. се
приближил към М. /на около половин-един метър от него/, извадил газов пистолет
марка „CARRERD“, модел „RS30“, и го насочил срещу частния обвинител М., като
казал, че на него всичко му е позволено. Така извършените действия М. възприел
като явна заплаха за живота. След последваща размяна на реплики подсъдимият Я.
свалил оръжието, а свидетелят М. се прибрал в жилището си, където по телефон
112 сигнализирал за случилото се. Още в същия ден подсъдимият Я. бил задържан
от органите на реда за 24 часа.
Изготвена в хода на досъдебното
производство съдебнобалистична експертиза дава заключение, че използваният от
подсъдимия пистолет марка „CARRERD“, модел „RS30“, калибър 9 мм., е
газово-сигнален, като същият е технически изправен, годен за стрелба, и
представлява неогнестрелно оръжие; 8 бр. патрони от един брой пълнител са
снарядени със сълзотворен газ с раздразващо вещество и са предназначени за
газови пистолети стандартно фабрично производство.
От извършена комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза на частния обвинител М. се установява,
че той е психично здрав; възприетата закана с убийство е възбудила у него
преживяване на интензивен и реален /основателен/ страх за живота; налице е
психична годност за даване на свидетелски показания.
Въззивният съд намира, че така
възприетата фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните в хода на производство доказателства и доказателствени средства, а
именно: гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Н.Н.М., И.И.Д.
(частично), както и приобщените ѝ показания от досъдебното производство
на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, С.М.М., И.С.П.; писмени
доказателства и доказателствени средства: медицински документи, заповед за
задържане на лице, протокол за доброволно предаване, протокол за претърсване и
изземване, писмо „КОС“ при 06 РУ-СДВР, справка съдимост за подсъдимия; както и
заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи:
съдебно-балистични експертизи и комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза.
Настоящата съдебна инстанция
освен, че изцяло подкрепя направения от първостепенния съд анализ на
доказателствата по делото, противно на доводите застъпени във въззивната жалба
на подсъдимия се солидаризира с фактическите изводи на районния съд относно
доказаността на инкриминираното престъпление и на неговото авторство. Прегледът
на доказателствената съвкупност не дава повод да се стигне до извод за
незаконосъобразен анализ, повлиял върху неправилно формиране на съдебната воля,
тъй като в хода на първоинстанционното съдебно следствие е събран
доказателствен материал в необходим обем за разкриване на обективната истина.
Изготвените
мотиви към атакуваната присъда съдържат изчерпателен анализ на събраната
доказателствена съвкупност, въз основа на който може да се проследи процеса на
формиране на вътрешното убеждение на съда. В изпълнение на императивно
установените си задължения първата инстанция е дала отговор на кои
доказателства дава вяра и на кои не се е
доверила при формиране на фактическите си и правни изводи и в дейността на
първостепенния съд по оценка на доказателствата и доказателствените средства не
се набелязват нарушения. Това е така, тъй като районният съд не е надценил едни
доказателства за сметка на други, не е пропуснал да извърши проверка на
достоверността на гласните доказателствени средства, а осъществената от него
интерпретация на доказателствения обем е според действителното му съдържание. Същите
са обсъдени по отделно и в своята съвкупност, като не е налице превратно
тълкуване на обективните находки по делото. Изводите за релевантните
обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с информацията от
събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и
доказателствени източници, като не е допуснато избирателно третиране на
фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода. Наред с това, мотивите
към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична аргументация на
доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимия. Изложеното
мотивира въззивната инстанция да приеме, че вътрешното убеждение на първия съд
е формирано при стриктно спазване на процесуалните разпоредби. В този смисъл
несъгласието на защитата с доказателствения анализ на районния съд не може да
обуслови накърнено вътрешно убеждение на решаващата инстанция. Не са нарушени и
принципите на устност и непосредственост, които изначално са уредени с
изключения. Приобщаването на показания, депозирани в хода на досъдебното производство,
на основание чл. 281 от НПК, въз основа на които съдът да изгради вътрешното си
убеждение, се явява проявление на споменатите изключения. Ограничение в тази
насока е разпоредбата на чл. 281, ал. 8 от НПК, която забранява присъдата да се
основава изцяло на показания прочетени по този ред. В процесния случай в
основата на осъдителната присъда са показанията на частния обвинител М., дадени
в хода на съдебното производство, поради което не е нарушена посочената
разпоредба. С оглед изложеното съдът не намира, че са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърнили вътрешното убеждение на първата инстанция,
налагащи отмяна на атакувания акт и връщане делото на районния съд, нито такива
довели до превратно тълкуване на доказателствената съвкупност.
Правилно първоинстанционният съд
е поставил в основата на своя доказателствен анализ показанията на частния
обвинител Н.М.. Обстоятелството, че същият е пострадал от инкриминираното
деяние, респективно заинтересовано от изхода на делото лице, не може еднозначно
да обуслови тезата за преднамереност и тенденциозност на изложеното от него, а
се явява основание за по-задълбочен анализ на показанията му, на какъвто са били
подложени от районния съд. Частният обвинител М. е последователен, конкретен и
максимално подробен при депозиране на показанията си непосредствено пред съда.
Същите са високо информативни и хронологични относно дата, мястото и начина на
извършване на инкриминираното деяние. Свидетелят М. в детайли споделя къде се е
намирал той, респективно подсъдимият Я. и приятелката му към този момент
свидетелката Д., както и треакторията на тяхното придвижване. Същият е
последователен относно разменените реплики с подсъдимия Я., които били
последвани от насочен пистолет към лицето на пострадалия. Изложеното от частния
обвинител М. се отличава с вътрешна последователност, житейска правдивост, като
не са налице каквито и да е било
противоречия. Въпреки изминалия период от време същите се отличават с
ясни спомени и богато фактологично излагане на възприятия относно съществени
обстоятелства, част от предмета на доказване. С оглед на това въззивният съд
счита, че те кореспондират на обективната истина по делото и отразяват реално
възприети и добросъвестно възпроизведени от свидетеля факти. Същият внася
информация в процеса, която намира своето потвърждение във всички останали
доказателства, поради което не е налице пречка за настоящия съдебен състав да
се довери на изложеното от него.
В тази връзка неоснователни се
явяват възраженията на защитата, че показанията на свидетеля М. са недостоверни
гласни доказателствени средства, тъй като същият подал жалба срещу подсъдимия Я..
Съдът обръща
внимание, че подаването на сигнали е законоустановено право на всеки гражданин,
което впоследствие само по себе си не може да бъде тълкувано в ущърб на
съответното лице. Безспорно се установява от показанията на свидетеля М. и
свидетелката Д., че частният обвинител преди инкриминираното деяние е подал
една жалба, а не множество сигнали, срещу подсъдимия Я. поради неспазване на
нощната тишина. Разгледано съвкупно със събрания доказателствен материал,
подаденият сигнал от частния обвинител е основание да се приеме, че отношенията
между него и подсъдимия водят своя генезис известно време преди инкриминираната
случка. Именно неразбирателството между тях двамата е дало основание техните
отношения да ескалират и да се стигне до размяна на репликите, за които
свидетелства М.. В този смисъл са и показанията на свидетелката Д., която
заявява, че обстановката в инкриминираната вече била много напрегната.
Същевременно да се приеме, че обтегнатите отношения между свидетеля М. и
подсъдимия Я., респективно подадените сигнали, са основание за тенденциозност
на показанията на частния обвинител би довело до превратно тълкуване на
събрания и проверен по делото доказателствен материал. Не са налице основания,
въз основа на които да се приеме, че свидетелят М. е необективен и
недобросъвестен при споделяне на личните си и непосредствени възприятия от
инкриминираната вечер. Ето защо, посоченото обстоятелство не би могло
дефинитивно да доведе до недостоверност на показанията на М., респективно да
обуслови тезата за наличие на желание за някакъв вид отмъщение у частния
обвинител.
На следващо място, съдът в този
си състав споделя изложения доказателствен анализ относно показанията на
свидетелката Д.. Същата споделя в хода на съдебното следствие, че продължава да
се намира в приятелски отношения с подсъдимия Я., макар и не същите каквито
били към инкриминирания момент. Близките отношения на свидетелката Д. с
подсъдимия са основание показанията ѝ да бъдат разгледани и съпоставени
внимателно с останалия доказателствен материал с оглед евентуалната ѝ
заинтересованост от изхода на делото, респективно оправдаване на подсъдимия Я..
От друга страна, свидетелката Д. е пряк очевидец на инкриминираното деяние,
поради което нейните показания са от съществено значение за разкриване на
обективната истина. При внимателния прочит на показанията на свидетелката,
дадени в двете фази на процеса, съдът констатира, че същата е последователна
относно влошените отношения между подсъдимия и частния обвинител, датата и
мястото на инкриминираното деяние, разменените реплики, местонахождението на
всеки един от тях и създалата се напрегната обстановка. По отношение на
посочените обстоятелства се наблюдава устойчивост във времето, конкретност и
правдивост. Единственото съществено противоречие в показанията ѝ пред
районния съд и надлежно приобщените ѝ показания от досъдебното
производство е относно обстоятелството насочил ли е подсъдимият Я. извадения от
него пистолет към частния обвинител М. или го е държал до краката си с дуло,
насочено надолу. В тази връзка въззивната инстанция намира за правилно
решението на районния съд да се довери на изложеното от Д. пред разследващите
органи. Разпитът на свидетелката от предходната фаза на процеса е проведен
непосредствено след инкриминираното деяние – на следващия ден 19.03.2018 г.,
сутринта, когато спомените на свидетелката Д. са били най-ясни и точни. Към
инкриминирания момент същата се е намирала в близки интимни отношения с
подсъдимия Я., но въпреки това тя е обективна и добросъвестна в показанията си,
като споделя, че последният е насочил пистолет към частния обвинител М.. Обосновано
първоинстанционният съд е приел, че към този момент е най-малка вероятността
свидетелката Д. да е била обект на външни въздействия. Твърдението ѝ пред
районния съд, че не е прочела протокола за разпит и не е вярно прочетеното, настоящата инстанция не намира за
кореспондиращо на обективните находки по делото. Свидетелката Д. е била
запозната с правата и задълженията си като свидетел, както и с наказателната
отговорност по чл. 290 от НК, което обстоятелство е изрично закрепено в
протокола за разпит. Самият протокол е подписан от свидетелката на всяка
страница, удостоверявайки че показанията ѝ са правилно записани.
Същевременно изложеното от свидетелката Д. в хода на досъдебното производство
кореспондира с показанията на свидетеля М., поради което съдът прецени
твърдението за ненасочване на пистолета към частния обвинител за неотговарящо
на обективната истина, а като опит на свидетелката да оневини подсъдимия Я..
Съдът констатира, че по отношение
местонахождението на частния обвинител М. и подсъдимия Я. е налице несъществено
разминаване между показанията на свидетелите Д. и М.. Докато частният обвинител
твърди, че след него се качвала свидетелката Д., зад която бил подсъдимия Я.,
то свидетелката Д. твърди, че тя е била най-отзад. Същевременно разстоянието
между тях в този момент, посочено и от свидетелката Д. като 10, респективно 15
крачки, съответства на показанията на пострадалия, който посочва, че в момента,
когато той бил почти на площадката на полуетажа, подсъдимият се намирал етаж
под него. Според въззивната инстанция от съществено значение е не в какъв ред
да се качвали двамата свидетели и подсъдимия Я., а в момента на изваждане на
пистолета къде са се намирали подсъдимият и частният обвинител. По отношение на
това обстоятелство свидетелските показания са еднопосочни – пострадалият посочва, че в един момент
подсъдимият Я. е започнал да се качва към него, а видно от показанията на
свидетелката Д. в момента на изваждане на пистолета частният обвинител е бил с
лице към подсъдимия Я.. Следователно независимо дали подсъдимият първоначално е
бил зад или пред свидетелката Д., същият в един момент се е приближил към
пострадалия М. и от непосредствена близост е насочил носения от него
газово-сигнален пистолет към частния обвинител.
Неоснователно се явява и възражението
на защитата, че отправените реплики „хайде, давай пред мен“, „давай пред мен,
качвай се“, „хайде, махай се“ не могат да се възприемат като заплашителни. Нито
в обвинителния акт, нито в присъдата и изготвените мотиви към нея посочените от
защитата думи са инкриминирани като средство, чрез което подсъдимият Я. да е
отправил заканата за убийство. Отправените реплики в действителност не могат да
се възприемат като заплашителни, създаващи страх за живота у пострадалия М., но
това не се твърди и от държавното обвинение. Същевременно, отправените думи и реплики между подсъдимия Я.
и свидетеля М., разгледани съвкупно с развилите се събития в инкриминираната
вечер, са допринесли за ескалиране на ситуацията. Създалото се напрежение в
резултат на предходните влошени взаимоотношения и разменените реплики между
двамата, за което свидетелства и Д., е провокирало подсъдимия Я. да извади
пистолет, който да насочи към частния обвинител.
Не на последно място, съдът
обосновано се е доверил на изготвените в хода на досъдебното производство
експертизи. Същите са били изготвени от компетентни вещи лица, които са
отговорили обосновано и пълно на поставените им въпроси. В тази връзка
неоснователно се явява възражението на защитата, че съдът не е обсъдил
заключението съдебнобалистичната експертиза в частта, в която се приема, че
инкриминираното оръжие не може да произведе изстрел опасен за живота. За
съставомерността на повдигнатото обвинение не е от значение дали използваното
оръжие е годно или не да нанесе телесни увреждания, респективно да причини
смърт. В конкретния случай е от значение, дали така насоченият пистолет е бил
годно средство да възбуди основателен страх у живота на пострадалото лице, а не
дали самото изстрелване на патрон може да застраши или не живота на частния
обвинител. Същевременно видно от изготвената по делото комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза възприетата от частния обвинител
закана за убийство е възбудила преживяване на интензивен и реален страх за
живота, поради което обосновано е прието, че използваното от подсъдимия оръжие
е годно да възбуди основателен страх.
С оглед на всичко изложено
въззивният съд прие, че фактическите и доказателствени изводи на проверяваната
инстанция относно конкретните параметри на поведението на подсъдимия, а оттам и
правната оценка на действията му се явяват обосновани от информационното
съдържание на гласните доказателствени средства и другите доказателства.
Въззивната инстанция намира, че
при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, първостепенният съд е направил и правилни
правни изводи досежно съставомерността на поведението на подсъдимия Я. както от
обективна, така и от субективна страна именно по реда на чл. 144 ал. 3 вр. ал.
1 от НК.
В конкретния случай
доказателствената съвкупност по делото категорично и безсъмнено обезпечава
единствения възможен и правилен извод, че подсъдимият Я. на 18.03.2018 г. около
20.15 часа в гр. София, ж.к. „********”, ул. „*********, се заканил на Н.Н.М. с
убийство, като насочил пистолет към него и това заканване възбудило у Н.Н.М.
основателен страх за осъществяването му /породили у него преживяване на силна
уплаха и страх за живота му/.
От обективна стана времето и
мястото на инкриминираното деяние – 18.03.2018 г. около 20.15 часа в гр. София,
ж.к. „********”, ул. „*********, се установява по безспорен начин от
показанията на свидетелите М. и Д..
По делото са събрани безспорни
преки доказателства, изводими от показанията на М. и Д., че подсъдимият Я. в
инкриминираната вечер е извадил
газово-сигнален пистолет марка „CARRERD“, модел „RS30“, калибър 9 мм. и го
насочил към частния обвинител Н.М.. Първоинстанционният съд е съобразил
задължителната тълкувателна практика, към която препраща и повереника на
частния обвинител, обективирана в Тълкувателно решение № 53/1989 г. на ОСНК на
ВКС. Съгласно посоченото решение за съставомерността на деянието по чл. 144,
ал. 3 вр. ал. 1 от НК не е необходимо подсъдимият да е имал изначално взето
решение да осъществи заканата, нито да е действал с годно средство и при
условия, при които резултатът реално може да настъпи. Затова наведените
възражения на защитата относно негодността на инкриминираното оръжие да
възпроизведе изстрел, опасен за живота на пострадалия, остават напълно
неоснователни.
На следващо място, правилно
районният съд е приел, че насочвайки оръжие към пострадалия М., подсъдимият е
отправил закана за убийство с конкретен адресат. От показанията на частния
обвинител и свидетелката Д. безспорно се установява, че подсъдимият Я.
впоследствие на оправени реплики с М. и напрегната обстановка е извадил
инкриминирания газово-сигнален пистолет и е насочил същия към лицето на частния
обвинител. Насочването от непосредствена близост на оръжие към жизненоважни
места от човешкото тяло, каквато е главата, представлява своеобразна закана за
убийство. В тази връзка обосновано районният съд, отчитайки обстановката,
начина, по който е извършено деянието, психическото състояние на дееца и
взаимоотношенията му с пострадалия е приел, че така отправената закана с
убийство обективно е в състояние да възбуди основателен страх у частния
обвинител М., че същата може да бъде изпълнена. Практиката е константа и
последователна, че за съставомерността на деянието не е необходимо такъв страх
реално да е възбуден, а единствено заканата
да е от такова естество, че да може да възбуди основателен страх. В
процесния случай, както отбелязват районния съд и повереника на частния
обвинител, последният не е отслужил военна служба, нито има знания относно
огнестрелни и бойни оръжия, въз основа на които да заключи, че използваният от
подсъдимия пистолет не би могъл да застраши живота му. Поради това отправянето
на оръжие към лицето му, разгледано съвкупно с предходните влошени
взаимоотношения между двамата, породени от подавани сигнал от частния обвинител
за неспазване на реда и спокойствието в етажната собственост, обуславят възприемането
от частния обвинител на насоченото оръжие към него именно като закана за
убийство, основателна да възбуди реален страх у пострадалия.
Правилно са изложени и доводи относно
субективната страна на деянието, което е извършено при условията на пряк
умисъл. Подсъдимият Я. е осъзнавал, че насочвайки оръжие, макар същото да е
било газово-сигнално, отправя закана за убийство към частния обвинител М.,
която е от естеството да възбуди основателен страх у подсъдимия. Предхождащите
отношения между двамата – подаден сигнал от М. за неспазване на реда и
спокойствието от подсъдимия, обуславят желанието на Я. за настъпване на
общественоопасните последици от така извършеното деяние, а именно да накара
пострадалия да преустанови отправяните към него забележки, респективно подаване
на сигнали, относно неспазване на реда и спокойствието в етажната собственост.
Въззивната инстанция се
солидаризира и с изводите на първоинстанционния съд относно размера на наложеното
наказание и неговата индивидуализация. Първостепенният съд е отчел всички
смекчаващи отговорността обстоятелства, но е пропуснал да отчете реално
възбудения страх у пострадалия като отегчаващо такова. Последното обстоятелство
не е част от състава на инкриминираното деяние, поради което следва да се
преценява именно при индивидуализацията на наказанието. Въпреки това настоящата
инстанция намира определеното наказание за справедливо. Към датата на
извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е с чисто съдебно минало.
Обстоятелството, че впоследствие спрямо същият има наложено административно
наказание по чл. 78а от НК за деяние извършено преди процесното, не може да
бъде преценено като отегчаващо вината обстоятелство. Още повече, че деянието,
за което наказателната отговорност на подсъдимия Я. е била заменена с
административно-наказателна, е било осъществено при форма на вината
непредпазливост. Следователно в подобна хипотеза не може да се говори дори и за
ескалиращ престъпен модел на поведение, за какъвто пледира повереника на
частния обвинител. Същевременно районния съд като смекчаващи вината
обстоятелства е отчел младата възраст на дееца, обстоятелството, че е трудово ангажиран
и че продължава образованието си във висше учебно заведение. Така отчетените
смекчаващи вината обстоятелства, разгледани съвкупно с обществената опасност на
извършеното деяние, а именно закана за убийство, която в конкретния случай е
възбудила основателен страх у пострадалия, води до извода, че не са налице
предпоставките на чл. 55 от НК. Поради това правилно наказанието е
индивидуализирано съгласно чл. 54 от НК, в резултат на което първоинстанционният
съд е наложил наказание „лишаване от свобода“ към минимума, а именно за срок от
четири месеца. Според съдът така определеното наказание съответства на
обществената опасност както на подсъдимия Я., така и на извършеното от него
деяние, поради което не са налице основния за увеличаването му.
Неоснователни са исканията на
частното обвинение и за ефективно изтърпяване на наложеното наказание.
Изолирането на подсъдимия в местата за лишаване от свобода би представлявало
прекомерно висока наказателна репресия спрямо него с оглед социалното му
развитие. Ефективно лишаване от свобода не би спомогнало за превъзпитаване на
подсъдимия,като следва да му бъде дадена възможност за коригиране и
превъзпитание без изолация.В тази връзка,правилен е решаващия извод на СРС за приложението
на чл. 66, ал. 1 от НК спрямо подсъдимия и отлагане изпълнението на наказанието
за срок от три години.Неприемлив и довода на частното обвинение за удължаване
на изпитателния срок на 5 години. Съгласно чл. 66, ал. 2 от НК изпитателният
срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с
повече от три години, поради което удължаването на срока на 5 години би представлявало
нарушение на материалния закон.
С оглед изложените
съображения, и като не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост , въззивният съд счита, че обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на основание чл. 338 вр. чл.
334 ал.1 , т. 6 от НПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 28.11.12.2019 г., постановена по нохд №13830/2018г. по описа на
СРС, НО, 22-ри състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.