РЕШЕНИЕ
№ 21796
гр. София, 01.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110138225 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, с
която срещу „ЗД Бул Инс“ АД, е предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за
сумата 906,77 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба /24.06.2024 г./ до окончателното изплащане,
представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка „Каско на
МПС“ застрахователно обезщетение за причинени на правоимащото лице
имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество – МПС „*****“ с рег. №
*****, собственост на „*****“ ЕАД при настъпило на 15.03.2019 г. в ***** с участието
на водача на МПС „*****“ , рег. № ***** ПТП, за което е бил съставен двустранен
констативен протокол между водачите, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
314,06 лева за периода 24.06.2021 г. – 23.06.2024 г.
Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място,
застрахованият по имуществената застраховка автомобил „*****“ е претърпял щети в
резултат от поведението на водача на л.а. „*****“ , рег. № *****, който при маневра за
излизане от реда на паркирани автомобили е нарушил правилата за предимство и не е
пропуснал преминаващото в близост до него МПС, като водачът на застрахования при
ответника автомобил изрично бил признал вината си за настъпване на
произшествието. Увредени в резултат от събитието са били части и детайли на
застрахованото МПС, като ремонтът на същите е бил възложен на официален за
марката сервиз. Стойността на ремонтните дейности възлизала на сумата 1813,54 лева,
и същата е била изплатена в полза на лицето, отстранило уврежданията. Ищецът
твърди, че е извършил и ликвидационни разноски във връзка със застрахователната
щета в размер на 15 лева. Към датата на събитието отговорността на водача на лекия
1
автомобил „*****“ е била застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" при
ответника. Ищецът е отправил извънсъдебно покана за изплащане на процесното
вземане, но не е била удовлетворена в цялост отправената претенция. Непогасен е
останал остатъкът в размер на процесната сума от 906,77 лева. Счита, че е
легитимиран да претендира същия, с оглед което и моли за решение, с което исковете
да бъдат уважени и претендира сторените в производството разноски.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Признава, че е
застраховал отговорността на водача на лекия автомобил „*****“ по силата на договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Не оспорва
изплащането на застрахователно обезщетение от страна на ищеца по имуществената
застраховка в размер на сумата 1813,54 лева за възстановяване на щетите по
застрахования автомобил, както и размера на платеното обезщетение. Пояснява, че е
изплатил една втора част от обезщетението, както и 15 лева за ликвидационни
разноски, тъй като приносът на двамата водачи за настъпване на произшествието бил
равен. В тази връзка навежда възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като водачът на
автомобилът „*****“ при влизане в зоната за паркиране не е изчакал другият водач да
излезе от реда на паркираните автомобили, поради което и двамата водачи са
допринесли за настъпването на вредите. Допълва, че другият водач не е спазил
необходимата дистанция, с което е нарушил правилото на чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото
да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има
сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата иск
за платеното.
Основателността на предявения иск по чл. 411, ал. 1 КЗ е предпоставена от това
по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а
именно това са обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и увреденото
лице застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и осигуряващ
застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен
договор, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди,
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на
вредата и ответното застрахователно дружество, отправено до ответника искане за
изплащане на регресното вземане, като сумата е останала непогасена в размер,
възлизащ на претендираната с исковата молба.
В тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията си срещу
основателността на претенцията, в това число, че за настъпване на произшествието е
допринесло поведението на управлявалия застрахованото имущество по застраховка
„Каско“ водач.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът е страна по договор за
имуществена застраховка "Каско" за л.а „*****” с рег. № *****, в изпълнение на
задължение по който договор е изплатил застрахователно обезщетение на правоимащо
2
лице в размер на действителните вреди, възлизащи на сумата 1813,54 лева, че
ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по която се е задължил да застрахова отговорността на водачите на
л.а. „*****“, рег. № *****, че ищецът извънсъдебно е отправил през 2019 г. претенция
до ответника за удовлетворяване на регресното вземане, че ответникът е заплатил една
втора част от същото, както и сумата 15 лева, представляваща ликвидационните
разноски.
Единственият спорен въпрос по делото е относно механизма на настъпване на
произшествието, респ. кой водач с поведението си е причинил същото, налице ли е
съпричиняване на вредите от страна на водача на лекия автомобил, застрахован по
застраховка „Каско“ от страна на ищеца.
За установяване механизма на произшествието в производството е представен
съставен между водачите на двата автомобила двустранен констативен протокол за
ПТП от 15.03.2019 г., съгласно който произшествието е настъпило на същата дата
между следните автомобили: лек автомобил „*****“, рег. № ***** и лек автомобил
„*****“, рег. № *****. От съдържанието на протокола за произшествието става ясно,
че водачът на лекия автомобил „*****“ е излизал от паркинг, частен терен, черен път,
когато е настъпило съприкосновение с лекия автомобил „*****“, чийто водач е влизал
в паркинг, частен терен или черен път. По този автомобил увреждания са настъпили в
задна дясна част – надраскана боя на задна врата и леко хлътнал заден калник. По
лекия автомобил „*****“ уврежданията са били в областта на предна лява част -
одраскана е била предната броня. Водачът В. Д. е означен като виновен за настъпване
на произшествието, а водачът Н. – като пострадал.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля В. Д., водач на застрахования при
ответника автомобил при настъпване на процесното ПТП. Въз основа на показанията
му съдът приема за установено следното:
В деня на инцидента свидетелят е управлявал автомобил „*****“. Престоявал е
със същия в спряно състояние с работещ двигател на ***** пред клиника за очни
болести. Автомобилът не е бил паркиран на паркинг, а е престоявал на улицата
непосредствено до обособени паркоместа, които били заети. Свидетелят потеглил от
спряло състояние с посока на движение направо без подаден светлинен показател, а
другият автомобил се намирал вляво от него по посока на движението и искал да
направи десен завой. Според свидетеля другият автомобил го е изпреварвал, а когато е
потеглил, самият Д. не е възприел движението му. Свидетелят е заявил пред съда, че
ако го е видял, е нямало да потегли.
В производството пред първоинстанционния съд е изслушано и прието
заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. И. Н.. Същото съдът
кредитира, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните
по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него
специални знания от областта на авто-техническите науки. Въз основа на
заключението съдът приема за установено, че на 15.03.2019 г. лек автомобил „*****“,
модел „*****“ с ДК№ ***** се движил по улица „*****, когато лек автомобил марка
„*****“, модел „*****“ с ДК№ ***** при тръгване от спряло положение е ударил
движещия се с намерение да направи десен завой с цел паркиране, лек автомобил
„*****“. Настъпило е контактно ПТП между двете ППС с материални щети. Съгласно
заключението щетите по лек автомобил марка „*****“, модел „*****“ с ДК№ ***** се
намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото на 15.03.2019 г. около
13:05ч. произшествие в *****. Вещото лице е посочило, че водачите са имали взаимна
видимост един към друг, като липсват данни за препятствия между тях, които да я
3
ограничават. Доколкото лек автомобил „*****“, модел „*****“ е бил в спряло
състояние до положение на пълен покой, когато лек автомобил марка „*****“, модел
„*****“ го е заобикалял и подминавал, с оглед настъпилите увреждания, експертът е
посочил, че същият е бил вече подминал с една част от дължината си лекия автомобил
„*****“, модел „*****“, коагто последният е приведен в движение. Водачът му е имал
възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е изчакал да
премине движещия се успоредно автомобил „*****“, модел „*****“, като е трябвало и
да се убеди, че зоната пред и около превозното средство е свободна и позволява
безпрепятствено извършване на маневрата за движение.
Въз основа на събраните в производството писмени и гласни доказателства и
заключението на вещото лице по САТЕ съдът приема, че предявеният иск е доказан по
основание и по размер, доколкото последният не се оспорва от ответника. Причина за
настъпване на произшествието е поведението и на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника. Д. е нарушил правилата на чл. 25, ал. 1
ЗДвП, като при потегляне от спряло състояние не се е убедил, че може да извърши
маневрата безпрепятстваено. От друга страна, Д. е престоявал на платното за
движение, като съдът приема, че за извършване на предприетата маневра от водача на
лекия автомобил „*****“ същият е следвало да заобиколи престояващото на улицата
ППС, управлявано от свидетеля Д.. Освен че не се е убедил, че може да извърши
безопасно маневрата потегляне, като не е възприел движението на другия автомобил,
Д. е заявил, че не е подал и светлинен сигнал за потегляне съгласно правилото на чл.
26 ЗДвП. Лекият автомобил „*****“ се е движил в съседна пътна лента, тъй като
дясната лента за движение е била заета от автомобила със св. Д. вътре. За да продължи
движението си, е било наложително автомобилът на Д. да бъде заобиколен от ляво,
каквито са и данните по делото. Съдът отчита на следващо място, че съгласно мястото
на настъпилите увреждания по застрахованото при ищеца имущество, автомобилът
вече е подминал лекия автомобил на св. Д., като е предприел навлизане в лентата за
движение (дясната) с намередние да извърши десен завой. В този момент и преди
лекият автомобил „*****“ изцяло да напусне лявата лента и да заеме положение в
дясната, св. Д. с управлявания от него лек автомобил „*****“ е предприел движение
направо без да се убеди, че дясната лента е свободна за движение и може безаварийно
да потегли напред. Ето защо и изцяло противоправно е неговото поведение, като от
събраните по делото доказателства не се установява нито несъобразяване с правилата
за движение по пътищата от страна на другия водач, нито последният да е могъл да
предприеме маневра, за да избегне съприкосновението между автомобилите. По тези
съображения възражението на ответника за наличие на съпричиняване е
неоснователно.
С оглед изложеното, съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по
застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът,
застрахованият водач на лек автомобил „*****“ с поведението си е причинил
вредоносния резултат, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования
при ищеца по имуществена застраховка автомобил, като ищецът е платил
застрахователно обезщетение в размер, който не надхвърля действителната пазарна
стойност на вредите съгласно заключението на САТЕ.
Във връзка с горното следва да се допълни, че при имуществените застраховки
стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако
автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил
отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз) –
следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил
отремонтиран автомобилът и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във
4
връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия,
тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или
отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда се от
възстановителната стойност на имуществото (в този смисъл и формираната съдебна
практика).
В настоящия случай, от представените писмени доказателства по делото се
установява, че процесният лек автомобил към датата на настъпване на ПТП е бил в
експлоатация по-малко от 3 години, считано от датата му на първоначална
регистрация. Посоченият факт се потвърждава и от заключението на приетата по
делото автотехническа експертиза. Следователно, доколкото по делото категорично се
установява, че автомобилът е пуснат в експлоатация в срок до 3 години от настъпване
на застрахователното събитие, то следва, че в случая е приложима клаузата в
застрахователния договор "Каско", предвиждаща отстраняване на частични щети само
в официален сервиз на марката. Страните не спорят по размера на вредата, с оглед
което и искът следва да се уважи за пълния размер от 906,77 лева (остатъкът от
регресното вземане на ищеца).
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Относно мораторната лихва съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3,
т. 1 КЗ, застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да
определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на
преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата
отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. По делото е установено, че ответното дружество е
било поканено да възстанови изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение.
Ответникът не оспорва да е получил писмото, както и че е отказал да удовлетвори
извънсъдебно претенцията на ищеца, предмет на спора. Претендира се лихва за забава
за период от три години преди предявяването на иска. На основание чл. 162 ГПК и
като използва общодостъпен лихвен калкулатор, съдът намира този иск за основателен
за сумата 313,71 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 314,06 лева
същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски за
производството се следват и на двете страни.
Разноските на ищеца са в размер на сумата от 450 лева /държавна такса,
депозит за вещо лице и юрк. възнаграждение в размер на сумата от 200 лева,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП /. От същите
съобразно изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следва сумата
449,85 лева.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски,
пропорционални на отхвърлената част от исковете. Сторените от ответната страна
разноски са в размер на сумата от общо 780 лева – 300 лева депозит за вещо лице и за
свидетел и 480 лева адвокатско възнаграждение с ДДС. Следователно сума в размер на
0,22 лева следва да се възложи в тежест на ищеца.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *****, с адрес на управление: *****, да
заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата 906,77 лева, представляваща
непогасен остатък от регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 15.03.2019 г. в
***** по застраховка „Каско на МПС“, за която е съставена застрахователна полица №
*****/29.11.2018 г. за автомобил „*****“, рег. № *****, ведно със законната лихва от
предявяване на иска /24.06.2024 г./ до окончателното плащане, както и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 313,71 лева, представляваща обезщетение за забава в
изплащане на главното вземане в размер на законната лихва за периода от 24.06.2021 г.
до 23.06.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения
до пълния предявен размер от 314.06 лева.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *****, с адрес на управление: ***** да
заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата 449,85 лева –
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, да заплати на „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *****, с адрес на
управление: *****, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата 0,22 лева – разноски
за настоящото производство.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца:
IBAN: *****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6