Решение по дело №994/2020 на Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 02.12.2020 год.

 

   В   И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  Наказателна колегия, ХІV състав, в публично  заседание на 12.11.2020 година в състав:

                                                                      

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР  БИШУРОВ

 

при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от районен съдия  Бишуров АНД № 994/2020г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството  по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Образувано е по жалба на „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „…“ № .., ет…., представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала К.А.А. против НП № 489466-F510653 от 13.01.2020 година на Началник  отдел „Оперативни дейности” - Пловдив към ЦУ на НАП-София, с което е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/ на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС и за нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание за жалбоподателят се явява процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на НП. Иска и присъждане н аразноски.

Въззиваемата страна – АНО, чрез свой процесуален представител оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност, като иска обжалваното НП да се потвърди. На свой ред също претендира присъждане на разноски.

Съдът съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, като прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател е санкционирано след извършена оперативна проверка от служители на НАП /свидетелите Л.М. и Б.С./ на 18.09.2019 год. в 10:20 часа, на търговски обект – вендинг автомат за кафе, находящ се в с. К. М., обл.П., ул.“…“ № ... В хода на проверката било констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, е допуснало нарушение на същата, т.к. не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за ведниг автомати и системи /ФУВАС/ за регистриране на извършваните продажби от датата на започване на дейността на обекта – 01.08.2019г.

Гореописаните обстоятелства били установени, след като от страна на проверяващите, преди тяхната легитимация, била извършена контролна покупка на 1 бр. кафе от автомата, на обща стойност 0.40 лв., заплатени в брой от страна на Л.С.М. – инсп. по приходите. Вендинг машината била в работен режим, но нямала монтирано, въведено в експлоатация и регистрирана в компетентната ТД на НАП  ФУВАС.

Извършена била и справка в информационната система на НАП, като било установено, че за дружеството „Д.“ ЕООД нямало данни за регистрирано в НАП ФУВАС за гореописания обект, на което да се отчитат оборотите от извършените продажби.

Проверяващите осъществили телефонен контакт посредством обаждане по телефонния номер изписан на видно място на автомата с представители на дружеството, като не след дълго на мястото на проверката пристигнал св.К.П., който бил с брандиран автомобил и се представил като служител в дружеството. Същият в присъствието на проверяващите отворил вендинг автомата, при което се установило, че действително във вътрешността му няма монтирано ФУВАС. Пред проверяващите св.К.П. заявил, че въпросният автомат е собственост на дружеството „Д.“ ЕООД, след което им предоставил данните за същото, които били вписани в съставения на място протокол.

Констатациите от проверката първоначално били обективирани в ПИП сер. АА № 0031104 от 18.09.2019 год., към който били прикрепени и събраните доказателства. Този протокол бил подписан от двамата проверяващи, както и от кмета на селото – св.А., която присъствала по време на проверката, а накрая и от св.П., който саморъчно в протокола записал, че автоматът е монтиран на въпросното място и се експлоатира от 01.08.2019 година.

Всичко това съставлявало административно нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС и същото водело до  неотразяване на приходи.

Въз основа на всичко това против дружеството бил съставен АУАН № F510653 от 27.09.2019г., който бил надлежно предявен и връчен на управителя на дружеството К.А., а последният го подписал и приел без възражения.  Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, което било връчено на управителя на дружеството на 24.06.2020г., а жалбата против него била подадена директно в съда на 30.06.2019 година. При това положение съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, т.к. е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на свидетелите Л.М., Б.С., М.А., а частично и от тези на свидетелите К.П., Е.С. и И.С..

Още тук е мястото да се посочи, че показанията на свидетелите Е.С. и И.С. не допринасят много за изясняване на релевантните за делото факти, доколкото двамата са съпрузи и са били неформални съдружници с друго лице, което чрез свие дружеството е стопанисвало хранителен магазин, от който е бил захранван с ток вендинг автоматът. От техните показания са установява, че към моментът на проверката въпросният автомат е бил монтиран на процесното място и е бил работещ, но по тези факти спор по делото няма. Установява се още, че автоматът е бил обслужван от св.К.П., както и че той е плащал на стопанисващите хранителния магазин разходите за изразходваната ел. енергия от автомата. Горните двама свидетели обаче не установяват, т.к. очевидно не знаят, кой към инкриминираната дата е бил собственик на процесния вендинг автомат.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, както и гласни такива посредством показанията на свидетелите Л.М., Б.С. и М.А., т.к. те са непротиворечиви, взаимно допълващи и кореспондиращи с писмените доказателства, основното от които ПИП сер. АА № 0031104 от 18.09.2019 год., като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Съдът не даде пълна вяра на показанията на св.К.П., но за това съображения ще се изложат по-долу.

При така установената фактическа обстановка, жалбата против издаденото НП, разгледана по същество, е неоснователна.

Според настоящия съдебен състав, в хода на административнонаказателното производство по безспорен и категоричен начин се доказа фактът на извършеното нарушение по смисъла на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС, при което и правилно е ангажирана административнонаказателрната отговорност  на дружеството на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.

Първата правна  норма императивно предвижда, че: „Лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта”. 

Втората пък разписва, че: „Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност”. 

Същинското нарушение е по чл.7 ал.1 от цитираната вече наредба и то е привързано към нормата на чл. 118 ал.4, т.1 от ЗДДС, за да се подчертае, че е нарушен подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на законов такъв и от компетентен орган – министъра на финансите.

Предвид гореизложеното следва да се отбележи, че правилно е приложен закона и при налагането на санкция по чл.185 ал.2 от ЗДДС. Тази правна норма регламентира: „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1”. В настоящия казус е налице нарушение на нормативен акт –  чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, свързан с прилагането на чл.118 от ЗДДС.

Не се спори по делото, че на посочените в НП дата, час и място категорично е било констатирано, че процесният вендигнг автомат е бил в работен режим, но в него не е имало монтирано и въведено в експлоатация ФУВАС.

Основният спорен въпрос, от който зависи и изхода на делото е дали, към момента на проверката, респ. към момента на започване на дейността на обекта - процесният вендинг автомат, същият е бил собственост на санкционираното дружеството или не.

За съда не остана никакво съмнение, че както към момента на започване на дейността на обекта – 01.08.2019г. /посочен саморъчно от св.П. в изготвения по време на проверката ПИП/, така и към момента на проверката, вендинг автоматът е бил собственост на дружеството „Д.“ ЕООД.

Доказателствена основа за този извод са на първо място показанията на свидетелите М. и С.. Съдът напълно кредитира техните показания, независимо че те са служебно свързани с АНО. В същото време обаче тези двама свидетели нямат никакъв личен мотив да изкривяват фактите от обективната действителност и да приписват на дружеството поведение или деяние, което обективно да не е било извършено. Свидетелите М. и С. бяха категорични, че след като осъществили телефонен контакт чрез обаждане по телефонен номер изписан на автомата, на място пристигнал св.П., който се представил като служител на „Д.“ ЕООД и заявил, че въпросният автомат е собственост на дружеството. Св. С. дори си спомни и че на вендинг автомата, освен изписания телефонен номер е имало и надпис с неименованието на дружеството „Д.“. Последното напълно кореспондира пък с показанията на св.М.А., които съдът също кредитра изцяло, т.к. тя е абсолютно независим от изхода на делото свидетел. Тя също бе категорична, че на автомата е било изписано наименованието  „Д.“. Всичко това пък кореспондира с отразеното на стр.2-ра, абз.1-ви от съставения на мястото на проверката протокол, където е записано буквално: „На видно място на вендинг автомата е поставена табела на фирма ДИКАСИ-1“. Няма причина за съмнение в достоверността на отразеното в този протокол, т.к. той е бил подписан освен от проверяващите, но и от кмета на селото, като свидетел на проверката, а и от св.П., афиширал се като служител /шофьор/ в дружеството. При това положение е несъмнено, че ако дружеството не е било собственик, респ. не е стопанисвало процесния автомат, то не е имало никаква причина неговото фирмено наименование да е изписано на същия този автомат. Това всъщност е било направено, именно защото автоматът е бил търговски обект на санкционираното дружество.

В противна насока обаче показания депозира св.К.П., който твърди, че към момента на започване на дейността, респ. към момента на проверката, въпросният автомат е бил негова лична собственост, а не на дружеството. Той пояснява, че е служител в дружеството на заплата и по принцип зарежда с консумативи вендинг автомати, стопанисвани от дружеството. За процесния автомат твърди, че го бил закупил  като втора употреба от непознато лице, след което го монтирал в с.Крали Марко и започнал да го експлоатира. Целта му била да види дали автоматът ще реализира достатъчно приходи, а ако е така, то след това да го предложи на работодателя си, който да го закупи от него, а после да му дава бонус към заплатата в размер на 10 % от печалбата на автомата. Твърди, че всичко това се случило, но след проверката, когато той продал автомата на работодателя си, а последният монтирал вече в него фискално устройство. Заявява обаче, че към момента на проверката дружеството не е било собственик, респ. не е имало нищо общо с този автомат.

Съдът не даде вяра на обясненията на св.П. в горния смисъл, т.к. ги намери за необективни, житейски нелогични и несъответни на неговото поведение и изявления по време на проверката. Очевидно е, че служебната свързаност на св.П. със санкционираното дружество го мотивира да депозира показания в услуга на защитната теза на дружеството, изградена пред въззивната инстанция и целяща избягването на административнонаказателна отговорност.

Основната причина да не бъде дадена вяра на показанията на св.П. е тази, че те категорично бяха опровергани от показанията на свидетелите М. и С.. Двамата бяха категорични, че пред тях П. е заявил недвусмислено, че автоматът е собственост на дружеството. Другата причина да не се вярва на св.П. е тази, че пред проверяващите той не е заявил по никакъв начин, нито дори загатнал, че вендиг автоматът е негова лична собственост, а не на дружеството. П. твърди, че той не бил казал това на проверяващите, т.к. те не го били питали, но това е меко казано несериозно, при положение, че е бил наясно, че служителите на НАП извършват проверка, констатират нарушение, пристъпват към съставянето на протокол от проверката, в който описват констатираното нарушение, като при съставянето на протокола отправят и покана към управителя на „Д.“ ЕООД да се яви на 27.09.2019г. за съставянето на АУАН за нарушението. Този протокол е връчен на св.П. и подписан от него, при което ако наистина дружеството не е било собственик на автомата, то е било най-логично П. да заяви това и да го отрази в протокола. Той обаче не е направил нищо такова, именно защото казаното от него пред съда е защитна версия, измислена впоследствие. Нещо повече, св.С. бе категоричен по време на очната ставка между него и св.П., че по време на проверката и съставянето на ПИП, последният е заявил, че автоматът е собственост на дружеството, а след това е предоставил на проверяващите  и картонче с данните на дружеството - наименование, седалище, Булстат и т.н., които били вписани в протокола. Това за пореден път доказва, че ако действително св.П. не е бил заявил пред проверяващите, че автоматът е собственост на санкционираното дружество, то те обективно не са имали възможност да установят в момента кой е неговият собственик, още по-малко да впишат данните му в протокола от проверката.

Не убягна от вниманието на съда и това, че по време на депозирането на своите показания св.П. твърдеше убедено, че към момента на проверката вендиг автоматът е бил негова лична собственост. В същото време обаче, при очната ставка между него и св. С., когато последният за пореден път поясни, че пред тях П. е казал в прав текст, че автоматът е собственост на дружеството и предоставил данните на същото, на свой ред св.П. заяви буквално: „Нямам спомен вече как беше. Не си спомням точно този въпрос да ми е задаван кой я стопанисва“. Тази проявена колебливост у св.П. даде за поред път основание на съда да не му вярва досежно спорния по дело факт кой е бил собственикът на машината към инкриминираната дата.

Като се има предвид всичко казано до тук съдът стигна до единствено възможния извод, а именно, че дружеството „Д.“ ЕООД е било собственик на вендиг автомата, респ. то е извършило вмененото административно нарушение, респ. правилно е била ангажирана неговата обективна админстративнонаказателна отговорност.

На последно място, но не по значение, индиция, че именно дружеството е било собственик на проверения обект се извлича и от това, че при съставянето на АУАН в присъствие на управителя на дружеството, а след това при неговото предявяване и подписване, последният не е направил никакви оспорвания по посочения факт. Напротив – съгласил се е с негои, като в графата за възражения и обяснения в акта не е направил такива и най-вече в смисъл, че представляваното него дружество не е собственик на автомата.

Вярно е, че посоченият като нарушител в АУАН не е длъжен да се брани веднага с конкретни възражения и това, че не е направил такива не означава автоматично, че признава вината си или пък факта на безвиновното извършване на административното нарушение. Когато обаче е имал възможността да направи такива, но не е направил, а след това с въззивната жалба, респ. с линията на защита във въззивнато производство навежда възражения против констатациите в акта и НП, то това винаги следва да се преценява с оглед оценка на достоверността на последващите възражения. В случая горното косвено индицира, че към момента на проверката жалбоподателят е бил съгласен с фактическите констатации в АУАН, пренесени после и в НП.

С оглед на казаното до тук правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Както вече се посочи и по-горе, санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС предвижда налагане на административно наказание – „глоба” (за физическите лица, които не са търговци) и „имуществена санкция” (за юридическите лица и едноличните търговци) за лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, като размерът на предвиденото наказание глоба е в размер от 300 до 1000 лева, а на имуществената санкция -  от 3 000 до 10 000 лева, но само в случаите, когато нарушението води до неотразяване на приходи, което се извлича по аргумент от противното съобразно разписаното в чл.185 ал.2, изр.2 от ЗДДС. С атакуваното НП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер от 3 000 три хиляда лева, защото е несъмнено, че нарушението е довело до неотразяване на приходи, при положение, че вендинг автоматът е бил в работен режим и чрез него са извършване продажби на кафе и други напитки.

Предвид всичко казано до тук съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и следва да се потвърди.

  При  определяне  размера на имуществената санкция по чл.185 ал.2, изр.1 от ЗДДС, наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания и като е отчел тежестта на нарушението и обстоятелството, че е извършено  за първи път, правилно е наложил санкцията в минималния размер от 3000 лв., с  което ще бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото -  потвърждаване на обжалваното НП, който е неблагоприятен за жалбоподателя, то искането за присъждане на разнисски в негова полза не може да бъде уважено.

Пак с оглед изхода на делото, респ. потвърждаване на обжалваното НП и фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който своевременно, в последното съдебно заседание, направи искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива.  Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на Националната агенция за приходите, доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2 ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а ТД на НАП-Пловдив, чийто представител е издал обжалваното и потвърдено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата агенция. Възнаграждението следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращаштата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Съдът отчете, че настоящото производство се разгледа в три съдебни заседания, с разпит на общо шестима свидетели и провеждането на очна ставка между двама от тях. Отчетено бе и това, че делото е с фактическа сложност, доколкото се оспорваше авторството на нарушението в лицето на санкционираното дружество, което провокира събирането на множество гласни доказателства и техния анализ. Поради това съдът намери, че следва да бъде определено  и  присъдено максимално  възнаграждение от 120 лева.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,

 

Р     Е     Ш     И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА НП № 489466-F510653 от 13.01.2020 година на Началник  отдел „Оперативни дейности” - Пловдив към ЦУ на НАП-София, с което на „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Н. К.“ № …, ет…., представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала К.А.А. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/ на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС и за нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС.

 

ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Н. К.“ № …, ет…., представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала К.А.А. ДА ЗАПЛАТИ на Националната агенция за приходите разноски в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

 

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: