Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 270
12.04.2023г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело №39 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.Е.К. *** против
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане
за животни по реда на Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за
прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020
изх.№02-260-6500/9928 от 15.11.2022г., издадено от заместник-изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен. Сочи се, че в деня на извършената в селскостопанския обект
проверка – 21.08.2020г., животните били на паша, а жалбоподателят отсъствал.
Така проверяващите установили животни, които били на бащата на оспорващия и на
трето лице. На 24.08.2020г. жалбоподателят се явил лично пред проверяващите и
помолил да отидат на място за да се уверят, че животните били налице, но му
било отказано. Предвид изложеното се счита, че проверката не била обективна. В
регистрирания животновъден обект били отглеждани животни от оспорващия и
неправилно не му била изплатена субсидия.
В съдебно заседания жалбоподателят се представлява от
пълномощник, който поддържа жалбата. Твърди, че през периода 2019-2021г. в
обекта на М.Е.К. били налични животни, само в деня на извършена проверка не
били там.
По изложените съображения се претендира отмяна на
оспорения акт и присъждане на разноски по делото.
Ответникът – Заместник-изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, в писмено становище от 04.04.2022г.
обосновава издаването на оспорения акт. В съдебно заседание чрез процесуалния
си представител, навежда доводи за неоснователност на жалбата. Представя доказателства за извършени
проверки, касаещи стопанството на Е.А.К., при извършването на които било
възникнало съмнение, че лицата Е.А.К. и М.Е.К. всъщност стопанисвали едно и
също стадо. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.04.2020г. жалбоподателят
М.Е.К. подал Общо заявление за подпомагане с УИН 26/270520/00807, с УРН:427824,
(л.12), както и Заявление за подпомагане 2020, форма за физически лица (л.30),
с дата на обработка 15.05.2020г. , като заявил за подпомагане схеми и мерки,
сред които и СМКЮ (Схема за обвързано
подпомагане за месодайни крави и/или юници), ДПЖСК (Схема за обвързано подпомагане за овце майки и/или кози
майки под селекционен контрол).
В таблица за
животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани с
производството 2020 (л.36) М.К. посочил общия брой животни, съответно по всяка
схема, а в Таблица за отглежданите животни 2020 описал индивидуализиращите
признаци на всяко животно – общо 193 бр.
Във връзка със
заявлението в ДФЗ са били представени документи за реализация на продукция
(л.83-85).
По повод
подаденото заявление са били извършени автоматични проверки на въведените
данни, резултатите от които се обективирани в „Резултати от автоматични
проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за
кампания 2020.
По Заповед за
извършване на проверка №422797/19.08.2020г., от експерт при Регионален
технически инспекторат към Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ –
Хасково е била извършена проверка на място на животновъден обект на М.Е.К. в периода 21.08.2020г. – 26.08.2020г.,
за което е бил съставен Доклад за проверка на място „НДЖ-2020 специфично
подпомагане“ (л.94 и сл.).
В доклада като
забележка е посочено, че при пристигане в стопанския двор, където според бащата
– Е. К., се отглеждали неговите и на сина му крави и овце, кандидатът бил
уведомен по телефона за стартиращата проверка. Той заявил, че е в гр.София и
поискал отлагане на проверката с три дни, когато щял да може да присъства.
Проверени били всички налични в стопанството животни, като част от овцете били
върнати от паша. От проверените животни с налични идентификатори се установило,
че животни на кандидата нямало. Установени били 160 овце както и крави на Е. К.,
и 4 овце на „Верде фуудс“ ЕООД. В стопанството били установени още 55 овце
(шилета) и 9 юници без ушни марки, които по информация на Е. К. били
собственост на сина му М.К.. На ушите на животните нямало белези от маркиране.
Извършен бил повторен разговор по телефона с кандидата за изясняване на
ситуацията относно липсата на заявените от него животни, при който заявил, че
животните били на пасище, но отказал да посочи на кое, кой се грижи за тях и не
дал контакт за връзка с пастира. Даден му бил срок в рамките на деня да доведат
животните за извършване на проверката, но той отказал. По време на цялата
проверка бащата на кандидата давал противоречиви твърдения относно
местонахождението на животните на кандидата. При това положение, проверката на
място приключила без да бъдат установени животни. На 24.08.2020г. от М.К. били
представени документи, сред които и
зоотехнически сертификати на овцете. Част тях били издадени на старите
ушни марки на животните, които не били отразени в Регистъра на животновъдните
обекти, но били проверени и проследяеми в ИС на БАБХ. На следващо място, в
доклада са въведени данни относно всяко проверено от експерта на РТИ при ОДЗ –
Хасково, животно.
С дата
21.08.2020г. в ДФЗ е било заведено Уведомление вх.№02-6500-4210 (л.253), в
което М.Е.К. описал невъзможността си в същия ден да присъства на проверка на
стопанисвания от него животновъден обект, поради това че бил в гр.София. Помолил
да бъде насрочена нова проверка за следващата седмица, при която щял да може да
съдейства.
Установеното и
описано в Доклада за проверка на място е било оформено в Докладна записка
изх.№05-2-262/127#3/28.08.2020г. на ОД на ДФЗ – Хасково, адресирана до директор
на дирекция „Технически инспекторат“ в ДФЗ (л.169 гр.).
Във връзка с
Доклада за проверка на място, с Уведомително писмо изх.№01-262-6500/394 от 28.08.2020г.
(л.169) на М.К. е била дадена възможност да направи възражения и забележки в
14-срок от получаване на писмото.
На 25.09.2020г. М.К.
подал Възражение вх.№02-262-6500/394/25.09.2020г. (л.223) до
директора на „Технически инспекторат“ в ДФЗ, с което изразил несъгласието си с
констатираното при проверката на животновъдния му обект.
По делото като
част от административната преписка е представен Доклад за проверка на място
„НДЖ-2020 национален бюджет“ (л.257 и сл.). В него са описани резултатите от
проверката на животновъден обект на Е.А.К..
С оспореното Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за
преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни
по реда на Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на
схемите за директни плащания за кампания 2020 изх.№02-260-6500/9928 от 15.11.2022г.,
жалбоподателят е бил уведомен, че оторизираната субсидия по подаденото от него
заявление за подпомагане е в размер на 0 лева. Посочено е, че общата
оторизирана сума за получаване била изчислена чрез Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни
административни и/или проверки на място, данните от които били сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП.
В Таблица 1 от
писмото – „Оторизирани суми“, са отразени исканите суми, намаленията и
оторизираните суми. Намалените суми са както следва: по СМКЮ – 2407.50 лева, по
ДПЖСК – 13846 лева, общо 16 253.50
лева, съответно оторизираните суми схеми са по 0 лева.
В пояснението за колона 3 от таблица 1 –
„намаления“ е записано, че: намаления се отчитат: „ - намаления на субсидията след извършени административни
проверки спрямо данните на СИРЖ на БАБХ към референтна дата или период на
задържане и/или след извършени проверки на място; -намаления на
субсидията поради недостатъчно реализирани количества мляко и/или млечни
продукти в еквивалент мляко или недостатъчно реализирани на пазара животни,
съгласно изискванията на Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за
прилагане на схемите за директни плащания; - намаление
на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или
редакция на заявлението съгласно чл.12 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;
- наложена ставка на корекция („финансова
дисциплина“), определена съгласно чл.26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8,
пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. Посочено е на следващо място, че „ДФЗ –
РА налага санкции за бъдещ период по схемите, за които са приложими, съгласно
чл.31 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 от 11 март 2014г. (СМлК; ЕЖСК
(мляко); СМлК (пл) СМКЮ; ЕЖСК (месо); БИВОЛИ; ДПЖ (пл) и ДПЖСК) в случаите, в
които процентното съотношение между неустановените и установените животни след
административни проверки и/или проверки на място надвишава 50%“. Наложените
санкции са в размера на намаленията – по СМКЮ – 2407.50 лева, по ДПЖСК – 13846
лева
Писмото е било доставено/връчено
на адресата си 08.12.2022г., когато е било изтеглено от СЕУ.
При така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Жалбата срещу процесния акт е подадена чрез ДФЗ до
Административен съд – Хасково на 21.12.2022г., следователно се явява подадена в
рамките на преклузивния 14-днвен срок за оспорване. Оспорването е направено от
лице с правен интерес и насочено срещу годен за обжалване административен акт,
поради което е допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган – зам.
изпълнителен директор на ДФЗ В. К., на която със Заповед №03-РД/3088 от 22.08.2022г. (л.90) на основание чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а,
ал.1, 2, 4, 5 предл. първо във
вр. с ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл.10,
т.1, т.2, т.7 и т.13, и чл.11, ал.2 и чл.13, ал.1 и 4 от Устройствения
правилник на Държавен фонд „Земеделие”, Решения на Управителния съвет на ДФ
„Земеделие” по т. 2.2. и т.2.2 от Протокол №197 от 19.08.2022г., изпълнителният
директор на ДФЗ надлежно е делегирал свои правомощия, сред които и това по т.1
- да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за
директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до
кандидатите за финансово подпомагане, подали заявления по реда на Наредба №5 от
27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания.
Заповедта за
делегиране на правомощия е основана на съответните нормативни разпоредби,
съответно компетентността на издателя на оспорения акт не подлежи на съмнение. Съгласно
чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“ е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата.
Съгласно §1, т.13 от Допълнителните разпоредби на ЗПЗП, Разплащателната агенция
е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по
правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.20а,
ал.4 от ЗПЗП (в редакция ДВ бр.51 от 2019г.) предвижда възможност
изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от
правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда.
Уведомителното
писмо е издадено в изискуемата от закона писмена форма и съдържа подпис на
издателя си. При издаването на оспорения
акт обаче не е спазено изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като
настоящия съдебен състав намира, че същият не
е надлежно мотивиран в частта на наложените по съответните схеми намаления.
Обективираното в
процесното уведомително писмо съдържанието не дава яснота за това кои са
фактическите и правните основания за намаляване на субсидията по СМКЮ и по
ДПЖСК. От пояснението, дадено за съдържанието на колона 3 - „намаления“, от
таблица 1 в уведомителното писмо е невъзможно да се установи еднозначно каква е
действителната воля на административния орган. Посочени са няколко хипотези за
намаляване на субсидията, но не е изяснено коя от тях е относима за конкретния
случай, като не е ясно и дали приложение следва да намерят всички изброени или
една част от тях и съответно точно кои. По отношение процесните схеми от
уведомителното писмо са ясни единствено размерите на исканите суми по тях,
размера на намаленията, на оторизираните и изплатените суми, и на наложените
санкции, без да са изложени каквито и да било конкретни фактически и правни
констатации. Пояснението, дадено за колона 3 е общо и бланкетно, и не дава ясна
представа защо е отказано подпомагане на жалбоподателя в описаните в писмото
размери.
Установената
съдебната практика по оспорване на актове от вида на оспорвания приема, че
мотивите на уведомително писмо се съдържат в таблиците и поясненията към него,
но посоченото в тези таблици и пояснения следва да може да бъде проверено и
потвърдено от представените по делото доказателства и административната
преписка, което в случая е невъзможно, тъй като мотиви, обосноваващи волята на
административния орган, не могат да се извлекат и от документите, предхождащи
издаването на оспорения акт. В акта
липса позоваване на правна норма, която да е относима към установената при
проверката на място фактическа обстановка, що се касае до наложените намаления.
Действително, установените факти вероятно представляват основание за
извършеното намаление на субсидията, но това в случая остава в сферата на
предположенията, с оглед липсата на позоваване в оспореното писмо на
фактическите констатации от Доклада, липсата на конкретно описани факти в
обжалвания акт, съответно липсата на посочени в този акт разпоредби конкретно
за извършените намаления, относими към установеното от фактическа страна при
проверката на място. Цитираните констатации и изводи в докладите за проверка на
място не са обект на разглеждане в оспореното уведомително писмо, съответно не
е налице както фактическо, така и правно обосноваване на същите.
Едва в хода на
настоящото съдебно производство чрез представено по делото писмено становище се
изясниха мотивите за наложените с акта намаление и санкции. Възприемането на
такъв подход за мотивиране на административен акт е недопустимо, тъй като така
се ограничава правото на защита на земеделския стопанин и се възпрепятства
съдебната проверка, а и по този начин се създава възможност за подмяна на
съображенията, мотивирали преценката на органа. За мотиви на акта в случая не
може да се приемат и поясненията под таблицата на уведомителното писмо, вкл.
резултатите от проверките на място.
Липсата на посочени
в акта относими правни норми в конкретната хипотеза и на съответните фактически
основания, не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган
относно упражненото правомощие да намали (откаже) финансиране, както и да бъде
извършена последваща проверка за условията за неговото упражняване, т. е.
проверка за материалната законосъобразност на акта. Допуснатото в случая
нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма на акта е
съществено.
Необходимо е да
се посочи, че в рамките на съдебната проверка по чл.168 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически и правни
основания, но не може да допълва мотивите в издадения административен акт.
Такова допълване е недопустимо да се прави и от самия орган едва в хода на
съдебното производството.
От друга страна,
наложените с процесното писмо санкции за бъдещ период се основават от правна
страна на член 31 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията от 11 март
2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и
контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните
санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на
селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран регламент №640/2014).
Съгласно параграф 2, буква „б“ от член 31 на Делегиран регламент №640/2014,
„ако процентът, определен съгласно параграф 3, е по-голям от 50 %, помощта или
подпомагането, на която или което бенефициерът би имал право съгласно член 30,
параграф 3, по схемата за помощ или мярката за подпомагане или вида операция по
такава мярка за подпомагане, не се отпуска за съответната референтна година.
Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция в размер, равен на
сумата, съответстваща на разликата между декларирания брой животни и
установения брой животни съгласно член 30, параграф 3.“.
Предвид
съдържанието на нормата и с оглед установеното от фактическа страна при
проверката на място, съдът приема, че в тази част оспореното уведомително писмо
е обосновано. По смисъла на цитираната по горе норма би могло да се приеме, че
установените факти дават основания за извършване на намаления в пълен размер по
заявените схеми. Това в конкретния случай обаче не е възможно тъй като, както
вече се посочи, фактите не са съотнесени към приложимата правна норма.
Дори и гореизложеното
да не се възприеме, следва да се има предвид, че обжалваният акт не отговаря на
изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК. Това е така, защото са налице
противоречиви данни за съществуването на животни в животновъдния обект на
жалбоподателя (или в общ такъв – негов и на баща му). В тази насока на първо
място следва да се отбележи, че съпоставката на идентификационните номера на
животните, описани в докладите за проверка на място на М.Е.К. и баща му Е.А.К.,
не показа идентичност, т.е. по документи (по заявл.) не са заявени са
подпомагане едни и същи животни от две лица. На второ място, няма доказателства
за това, че оспорващият не стопанисва заявените за подпомагане животни. Налице
са данни в подкрепа на обратното, а именно: приемно-предавателен протокол за
продадено овче мляко, документи за транспортиране на говеда (л.83-88), анкетни
формуляри (л.190, 206), справка за животни в обект по категории (л.218) и др.
Ето защо, ако
ответникът е приел, че М.К. реално не е отглеждал животни, а само е декларирал
това обстоятелство, и е ползвал стадото на баща си при извършваната му
проверка, то следва това обстоятелство да бъде доказано по несъмнен начин. Това
е могло да бъде направено посредством изясняване на фактите и обстоятелствата
от значение за случая и събирането на доказателства в тази връзка, което не
сторено в хода на административното производство, завършило с издаване на
обжалваното писмо.
Във връзка с
горното от съществено значение е това, че в доклада за проверка на място е
налице противоречие относно спорното обстоятелство за съществуването или не на
животни, стопанисвани от жалбоподателя. Посочено е в доклада, че не са били
установени животни на кандидата, но преди това е записано извършване на
проверка на всички животни в стопанството с
изключение на тези, които са били на паша (сочи се в доклада, че част от
овцете били върнати от паша). Следователно, ясно е, че при извършената проверка
на място по Заповед за извършване на проверка №422797/19.08.2020г., не е била
извършена проверка на всички животни – на заявените от жалбоподателя и на
заявените от баща му Е.А.К., да за може да се установи дали двете лица реално
използват едни същи животни, които заявяват пред ДФЗ под различни
идентификационни номера и ушни марки, с цел получаване на субсидии и от
двамата.
По изложените
съображения процесното уведомително писмо следва да бъде отменено, тъй като е
издадено при неспазване на установената от закона форма и при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила – отменителни основания по
чл.146, т.2 и т.3 от АПК.
Предвид факта,
че естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва
да бъде върната на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя в
частта му на заявеното подпомагане по схеми СМКЮ и ДПЖСК за кампания 2020г.,
при спазване на изискванията за мотивиране на акта и издаването му съобразно
административнопроизводствените правила по изследване на относимите факти и обстоятелства по случая.
При този изход
на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за
производството, които се претендират и доказват пред съда в общ размер на 810.00
лева, от които 10 лева – държавна такса за разглеждане на жалбата, и 800 лева –
адвокатско възнаграждение (л.183).
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за
преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни
по реда на Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на
схемите за директни плащания за кампания 2020 изх.№02-260-6500/9928 от
15.11.2022г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
ИЗПРАЩА административната
преписка на зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” за ново
произнасяне по подаденото от М.Е.К. Заявление за подпомагане с УИН 26/270520/00807
за кампания 2020г., съобразено задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие” ***, да заплати на М.Е.К., ЕГН **********,***4, разноски по делото
в размер на 810.00 ( осемстотин и десет) лева.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението му на страните.
Съдия: