№ 15053
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря Н.М.Ш.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110132874 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, във вр. чл.
9 ЗПК, във вр. чл. 99 ЗЗД за установяване съществуването на следните
вземания: сумата от 250,74 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № .. от 26.07.2019 г. за периода от 14.02.2021 г. до
14.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 23.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
и сумата от 174,06 лв., представляваща договорна лихва за периода
14.02.2021 г. – 14.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № ..., по описа на СРС, 153 състав.
Претендират се и разноски и са навежда възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, заплатен от ответната страна.
Ищецът „Е..“ ЕООД твърди, че между ответника Е. П. Е. и „У.К.Ф.“ ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит № .. от 26.07.2019 г. Посочва, че
въз основа на договора на ответника бил предоставен кредит в размер на 3
060 лева и усвоен от него, срещу което за ответника съществувало
задължението да върне получената сума на 96 месечни вноски, ведно с
договорна /възнаградителна/ лихва. Твърди, че ответникът е правил частични
плащания по кредита, след което е преустановил да изпълнява задълженията
си.
Излагат се съображения, че на 17.02.2021 г. между „У.К.Ф.“ ЕАД и ищеца
е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който на
ищцовата страна са прехвърлени вземанията, произтичащи от процесния
1
договор потребителски кредит № .. от 26.07.2019 г. Поддържа се, че ответната
страна е уведомена за извършената цесия по надлежния ред, поради което от
последната се претендират процесните вземания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Твърди, че договорът за цесия не е произвел действие спрямо него,
тъй като не е уведомен от стария кредитор и по надлежния ред за
извършената цесия. Оспорва да е сключвал процесния договор за заем и да е
усвоявал претендираната главница по съображения, изложени в отговора.
Посочва, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.
22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 ЗПК.
Поддържа, че не дължи договорна лихва, тъй като съответната клауза е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, като излага подробни
съображения в тази насока. В евентуалност релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
От фактическа страна.
На 26.07.2019 г. между „У.К.Ф.” ЕАД и Е. П. Е. е сключен договор за
кредит № .., представен и приет по делото, по силата на който кредиторът
„У.К.Ф. ” ЕАД отпуснал на ответника потребителски кредит. Съгласно
договора заемодателят е предал на ответника заем в размер на 3 000 лв., който
последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия:
фиксиран годишен лихвен процент - 9,99%, , годишен процент на разходите -
12,99 %, брой месечни вноски - 96, всяка от които на стойност 49,33 лева.
Посочено е, че се начислява такса в размер на 60 лева и се включва
застрахователна премия в размер на 2,82 лева на месец, като общата дължима
сума по кредита е 4 736,12 лв. Договорът се сключва при приложими Общи
условия за предоставяне на паричен кредит и/или допълнителен паричен
кредит от „У.К.Ф.“ АД, представени и приети в заверен препис по делото.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно -
счетоводната експертиза се установява, че са извършени плащания по
погасяване на кредита общо в размер на 573,96 лв., с които са погасени
месечни вноски за застраховки в размер 31,02 лв., възнаградителна лихва –
287,83 лв., суми за главница в размер 247,17 лв. и лихва за просрочие в размер
7,94 лв. Непогасената главница, дължима за вноски с настъпил падеж от
14.02.2021 г. до 14.10.2021 г. е общо в размер на 225,36 лв., а договорната
лихва – 193,23 лв.
С приложение 1 от 15.06.2018 г. към договор за прехвърляне на
вземанията от 17.02.2021 г. „У.К.Ф.” ЕАД е прехвърлило на ищеца „Е..”
ЕООД процесното вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит
№ .. от 26.07.2019 г.
Представени са 2 броя уведомления от „Е..” ЕООД, в качеството му на
пълномощник на „У.К.Ф.” ЕАД по силата на изрично пълномощно,
2
съдържащи информация за извършената цесия, които са изпращани на адреса
на ответника, посочен в договора за кредит, преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, чрез куриер и по пощата, като същите са
се връщали като непотърсени.
Други относими към изясняване спора доказателства не се ангажираха по
делото.
От правна страна.
Основателността на предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 99 ЗЗД предпоставя
установяването на следните предпоставки: 1) възникването на облигационно
отношение между „У.К.Ф.” ЕАД и ответника по договор за потребителски
кредит, по силата на което банката му е предоставила сумата по кредита, като
за ответника е възникнало задължението за връщане на главницата заедно с
възнаградителната лихва на уговорените падежи; 2) настъпване на
изискуемостта на вземанията; 3) размерът на вземанията, 4) договор за цесия,
сключен между „У.К.Ф.” ЕАД (в качеството на цедент) и „Е..” ЕООД (в
качеството на цесионер), по силата на който „Е..” ЕООД е придобило
посочените по-горе вземания на банката срещу ответника; 5) съобщаване на
цесията на длъжника от страна на цедента - „У.К.Ф.” ЕАД.
От представения по делото договор за кредит се установява, че ответникът
в качеството му на кредитополучател е получил в заем от кредитора „У.К.Ф.”
ЕАД в размер на 3 000 лв. Усвояването на сумата се установява от приетата
по делото счетоводна експертиза и въз основа на извършените от ответника
погашения по кредита. Следователно за ответника е възникнало задължение
да върне падежиралите по договора вноски за главница и възнаградителна
лихва, съгласно приложения към него погасителен план.
Неоснователно се явява възражението на ответника за недействителност
на договора, тъй като не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
предвиждащо минимален размер на шрифта на договор за потребителски
кредит, както и поради обстоятелството, че плащанията по него са
прекомерни с оглед размера на предоставената в заем сума. Договорът за
потребителски кредит е сключен в писмена форма, съдържанието му е ясно и
разбираемо, каквото е и изискването на закона. Посочени са изискуемите от
закона параметри на отпуснатия заем, като към договора е приложен
погасителен план с посочени падежни дати на отделните вноски. По този
начин за длъжника е налице достатъчна яснота относно начина на погасяване
на задължението, предмет на договора за кредит, по отношение на всички
негови компоненти.
На основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на М. съвет на
Р. Б.. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по чл. 19, ал. 4 ЗПК размери, се считат за нищожни. Съгласно
3
договора, годишният процент на разходите е в размер на 9,99 %, който размер
не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на М. съвет на
Р. Б., поради което и клаузата по договора, предвиждаща дължимостта на
възнаградителна лихва, е валидна.
Налице е активна материална легитимация на ищеца, произтичаща от
договора за прехвърляне на вземания от 17.02.2021 г. Цесията е проявила
своето действие съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД по отношение на
длъжника/ответник с получаването на приложеното към исковата молба
уведомление, което е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение
за спорното право, с оглед на което следва да бъде съобразен при решаването
на делото съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Налице е и изрично упълномощаване
на цесионера от страна на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането. Допустимо е по силата на принципа на свободата
на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да
упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт
възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на
чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е
изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Връчване на уведомлението за
цесията в хода на исковото производство, в това число с исковата молба, има
действие спрямо длъжника /решение № 114/07.09.2016 г. по т. дело №
362/2015 г. на ВКС, II т.о./.
Заявените претенции не са погасени по давност, както счита ответникът,
тъй като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 23.11.2021 г. не е изтекла нито общата 5 годишна давност по
отношение на претендираната в исковото производство част от главницата по
кредита, нито специалната 3 годишна давност по отношение на акцесорните
претенции.
Предвид изложеното и с оглед установените от експертизата размери на
непогасените задължения за процесния период, искът за главница следва да
бъде уважен до размера 225,36 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане, а в останалата част до
пълния предявен размер от 250,74 лв. да бъде постановено отхвърлително
решение. С оглед заявения размер от 174,06 лв., искът за възнаградителна
лихва следва да бъде уважен в цялост.
По разноските.
Право на разноски имат и двете страни съобразно уважената, респективно
отхвърлената част от исковете. В полза на ищеца следва да се присъдят
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както следва - в исковото
производство в общ размер на 305,58 лв. за държавна такса и депозит за
експертиза и в заповедното производство в размер на 23,51 лв. за държавна
4
такса.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство в размер 20,91 лв. и в
заповедното – 17,92 лв. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй
като претендираните адвокатски възнаграждения са в минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, че Е. П. Е., ЕГН
********** дължи на „Е..” ЕООД, ЕИК .. по цедирано на 17.02.2021 г.
вземане по договор за кредит сумата от 225,36 лв., представляваща главница
по договор за потребителски кредит № .. от 26.07.2019 г. за периода от
14.02.2021 г. до 14.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 23.11.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането, и сумата от 174,06 лв., представляваща договорна лихва за
периода 14.02.2021 г. – 14.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № ..., по описа на СРС,
153 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над присъдената
сума 225,36 лева до пълния предявен размер 250,74 лева.
ОСЪЖДА Е. П. Е., ЕГН ********** да заплати на „Е..” ЕООД, ЕИК .. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумите 305,58 лв. за държавна такса и депозит за
експертиза в исковото производство и 23,51 лв. за държавна такса в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Е..” ЕООД, ЕИК .. да заплати на Е. П. Е., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумите 20,91 лв. за адвокатско възнаграждение в
исковото производство и 17,92 лв. – в заповедното.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5