Решение по дело №178/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕООД Водоснабдяване и канализация - Х., против Решение №320/29.12.2023г., постановено по анд №917/2023г. по описа на РС Хасково. Твърди се, че решението e неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че съдът не изпълнил задължението си по чл.305 ал.3 от НПК при противоречия на доказателствените материали да изложи в мотивите на решението си съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, по-конкретно във връзка със становището на дружеството за липса на действително извършване на измерване, свързано с търговско плащане - по смисъла на чл.5 от ЗИ, при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана вода, отчетена по показанията на процесния водомер, като задължителен елемент от състава на твърдяното в АУАН и НП нарушение. Освен това съдът не обсъдил едно от основните възражения, че с наказателното постановление било наложено наказание за извършване на две различни твърдени от административнонаказващия орган нарушения – за липса на маркировка от първоначална проверка по чл.39, ал.1 от ЗИ и липса на маркировка от последваща проверка по чл.43, ал.1 от ЗИ. Сочи се също, че съдът пропуснал да обсъди и възражението, че не е доказана от АНО и необходимостта от извършване на първоначална проверка по смисъла на чл.39, ал.1 от ЗИ на процесния водомер. Иска се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление, като се претендират направените разноски за двете инстанции.

Ответната страна – в писмен отговор, оспорва касационната жалба и иска да се остави без уважение като неоснователна и необоснована. Решението на районния съд следвало да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на направените разноски.

Окръжна Прокуратура Хасково счита, че касационната жалба е неоснователна.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение №320 от 29.12.2023г., постановено по АНД №917/2023г., Районен съд Хасково потвърждава Наказателно постановление №МН-ЮЦБ-23-136/10.10.2023г., издадено от Началник на Регионален отдел Южна централна България на Главна Дирекция Метрологичен надзор към Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на чл.44, т.4 във вр. с чл.39, ал.1 и чл.43, ал.1 от Закона за измерванията и на основание чл.85, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИ на ЕООД Водоснабдяване и канализация е наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лева.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено описаното в АУАН и НП административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Прието е за безспорно установено, че при извършената проверка на процесния обект бил установен водомер за студена вода, който бил без знак от първоначална проверка по чл.39, ал.1 от ЗИ за пускане в действие, както и без знак за последваща проверка на средството за измерване в употреба по чл.43, ал.1 от ЗИ. Изрично се описва идентификацията на процесния водомер чрез съответния номер – ид.№98 062170, както и съдът е установил чрез събраните свидетелски показания годината на производството – 1998г., отбелязана и с идентификационния номер. След анализ на приложимите разпоредби РС Хасково е направил извод, че тъй като върху водомера нямало знак за първоначална и последваща проверка, то към датата на проверката от контролните органи било осъществено нарушение, тъй като средството за измерване било използвано. Съгласно изложеното от въззивната инстанция било без значение кога е следвало да бъде поставен знака за първоначална проверка и през коя година е следвало да бъде извършена последващата проверка, доколкото съгласно разпоредбите на закона не можело да бъде използвано за измерване средство, което нямало знак за първоначална и последваща проверка. Без значение била и първата възможна дата, на която можело да се установи бездействието, тъй като контролните органи не били длъжни и нямало как да следят изтичането на годността на проверката на всяко едно средство за измерване. Изрично е посочено, че това задължение изцяло било в тежест на дружеството, което използва тези средства за измерване. Обсъдено е възражението на жалбоподателя относно неправилна квалификация на нарушението, доколкото било посочено като нарушение липсата на удостоверяване за първоначална и последваща проверка, а според жалбоподателя не било допустимо в този случай да се налагат кумулативно наказания. В случая РС Хасково отчита, че било ненужно да се навлиза в теорията за продължено административно нарушение, тъй като дружеството било санкционирано за това, че използва средство за измерване без съответните знаци – за първоначална и последваща проверка, и към посочената дата именно това деяние било съставомерно по приложения административнонаказателен състав. Обсъдени подробно са и другите възражения - за удължаване на срока на валидност на последващата проверка, като е прието, че установеното при проверката, че проверяваните водомери не фигурирали в сайта на БИМ като такива с удължена последваща проверка не било опровергано от доказателствата по делото. Не са установени и данни от въззивната инстанция относно съображения или възражения от проверяването дружество, касаещи извършваната проверка и несъгласие от страна на проверявания да бъде извършена проверката на водомера с оглед твърдяно удължаване на срока. Другото възражение на дружеството – относно наличие на документи, удостоверяващи служебно начисляване, също е прието за неоснователно, като РС Хасково излага съображения, че в случая не може да бъде прието като извод, че средството за измерване не е ползвано за търговско измерване и плащане. РС Хасково е обсъдил и размера на наложена имуществена санкция - минимално предвидения от санкционната разпоредба размер, като е приел, че при индивидуализацията на наказанието са спазени изискванията на чл.12 и чл.27 от ЗАНН. Изложени са и съображения, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Така постановеното решение е правилно.

РС Хасково е установил фактическа обстановка, съответна на посочената в НП, като са обсъдени събраните свидетелски показания и писмените доказателства. Правилно е прието, че не се установяват нарушения при съставянето и издаването съответно на АУАН и на НП, тъй като са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а актовете са издадени от компетентни за това органи. От правна страна районният съд правилно приема, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва извършването на описаното в НП нарушение, а индивидуализацията на наказанието е справедлива. Изложените мотиви са подробни, като е отговорено на всички повдигнати възражения.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на РС Хасково, които съответстват на доказателствата по делото – писмени и гласни, събрани по предвидения процесуален ред на НПК. Решаващият извод на районния съд за неоснователност на жалбата е правно издържан и се споделя изцяло от касационната инстанция. Поради изложеното, изводите на РС по фактите и правото не следва да се преповтарят, а по аргумент от чл.221, ал.2, изр. последно от АПК се препраща към тях. Не се установява отменително основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, доколкото не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващите изводи са формирани след като са обсъдени значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. Във фазата на съдебното обжалване санкционираното дружество не е оборило фактическите установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение.

При осъществената проверка касационната инстанция установи, че РС е приложил правилно материалния закон към безспорно установените факти. По същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна страна признаците на административното нарушение, изразяващо се в неспазване на чл.44, т.4 във вр. с чл.39, ал.1 и чл.43, ал.1 от Закон за измерванията. В случая е напълно безспорно, че няма кумулативно наложени санкции, а санкционираното деяние е именно използването на средство за измерване без знаците по чл.39, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗИ – знаци за първоначална проверка и за последваща проверка.

Административнонаказващият орган приема, че на посочената в АУАН и НП дата и място ЕООД ВиК Х. използва за измервания, свързани с търговски плащания, средство за измерване – водомер за студена вода, с посочена идентификация, без знак от първоначална проверка по чл.39, ал.1 от ЗИ за пускане в действие и без знак за последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл.43, ал.1 от ЗИ. Безспорно се установява пред районния съд, че въпросното средство за измерване се ползва именно от ЕООД ВиК Х.. Разпоредбата на чл.44, т.4 от ЗИ въвежда за лицата, които използват средства за измерване, императивна забрана за използване на средства за измерване без знаците по чл.35, чл.39, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗИ. Доколкото няма спор, че към 21.06.2023г. водомерът е ползван и са отчитани по него стойности, но средството за измерване е както без знак от първоначална проверка по чл.39, ал.1 от ЗИ за пускане в действие, така и без знак за последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл.43, ал.1 от ЗИ, то водомерът е ползван в нарушение и правилно дружеството е санкционирано за това. Касационната инстанция споделя извода на районния съд, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В случая правилно районният съд е приел, че НП е съобразено с изискванията на закона, нарушението и нарушителят са установени по несъмнен начин, деянието е правилно квалифицирано, а наложената имуществена санкция, която не е при условия на кумулативност, е правилно определена и индивидуализирана в минималния предвиден в закона размер. Поради това, като е потвърдил процесното наказателното постановление, районният съд не е допуснал нарушение на материалноправните разпоредби.

РС е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила от касационната инстанция. Като е достигнал до извод за законосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление, съдът е постановил решението си при правилно приложение на закона, а при изложеното настоящата инстанция не намира основания за касиране на решението на районния съд. На ответника следва да бъдат заплатени направените по делото разноски в размер на 80,00 лева – за юрк.възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №320/29.12.2023г., постановено по анд №917/2023г. по описа на Районен съд - Хасково.

ОСЪЖДА ЕООД Водоснабдяване и канализация - Х., [ЕИК], да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор направените по делото разноски в размер на 80,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.