Р Е Ш Е Н И
Е № 260055
гр.
Пловдив, 12.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III
граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети ноември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 8811 по описа за 2020
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.45, ал. ЗЗД, предявен от В.С.Ш. против
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане“ АД – гр. София, за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 10000 лв., частично от 40000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на настъпило ПТП на дата ****г. в
гр. ***, причинено от водач на МПС с рег. № ****, по отношение на което е имало
сключена валидна застраховка ГО с полица № ****, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – ****г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата
твърди, че на ****г. около **** се придвижвала пеша по алея в междублоковото
пространство за източния тротоар на ул. „****“ в гр. ***. На 2-3 метра преди
тротоара чула шум от чупене и скършване, след което върху нея паднал клон от
дърво, а тя паднала по гръб на земята. Причината за счупването на клона било
ПТП, предизвикано от В.Р.Л., водач на МПС, марка ***, модел ***, рег. № ****,
което завивайки от ул. „****“ към ул. „****“ в гр. ***, при неспазване на
правилата за движение ударил клон на дърво с горната част на каросерията, който
се счупил и паднал върху преминаващата на тротоара ищца. На място пристигнал
екип на Спешна помощ и на Сектор „Пъна полиция“ – гр. Пловдив. Бил съставен
констативен протокол № ***за ПТП с пострадали лица от ****г., в който било
удостоверено, че МПС-то има валидна застраховка гражданска отговорност при
ответното дружество. На същата дата ищцата постъпила в УМБАЛ „Свети Георги“ –
гр. Пловдив, където била прегледана, а при извършена рентгенография били
установени следните травматично увреждания: счупване на първи поясен прешлен,
контузия на главата с кръвонасядане и оток, кръвонасядане на лицето, охлузване на лявото рамо. Ищцата
поддържа, че счупването на първи поясен прешлен е необратимо телесно уреждане,
като до края на живота си няма да може да вдига тежки предмети, както и да
извършва физическа работа, свързана с натоварване. Твърди, че първите 20 дни
след инцидента прекарала изцяло на легло; започнала физиотерапия; трябвало да
ползва специален поддържащ колан. След първите двадесет дни започнала
постепенно да се изправя, като първоначално стояла по 10 минути в изправен
стоеж, а впоследствие – по 20, 30 минути. От начало всяко движение било
свързано с болка и усилия. Ищцата прекарала 54 дни в отпуск за домашно лечение,
като през цялото време имала нужда от чужда помощ, тъй като не можела да се
обслужва сама. През това време всички грижи за домакинството били поети от
нейните близки. Два месеца след инцидента се върнала на работа, но тъй като не
можела да изпълнява обичайните си задължения като ***в ***, била трудоустроена
в ****на ***, където физическото натоварване било по-малко. Едва през месец юни
2020 г. ищцата започнала да изпълнява функциите си на ***. Ищцата твърди, че
претърпеният инцидент й се отразил в душевен и емоционален план; затворила се в
себе си, станала неспокойна и притеснителна; трудно привикнала с мисълта, че доживот всякаква физическа активност ще й бъде
противопоказна. Вследствие на претърпяното ПТП на ищцата били причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, които оценява на сумата от 40000 лв. В
началото на 2020 г. ищцата отправила до ответника писмена претенция да заплати
причинените от делинквента вреди, предвид наличието
на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. С писмо изх. № ***г.
ответното застрахователно дружество признало претенцията на ищцата, но не било
съгласно с претендирания от нея размер на вредите. Предвид изложените твърдения
предявява настоящия частичен осъдителен иск, претендира законна лихва от датата
на увреждането – ****г., моли за неговото уважаване и присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД „ОЗК Застраховане”
АД със становище за неоснователност на предявения иск. Прави възражение на
нередовност на исковата молба, поради липса на описание на механизма на
реализиране на ПТП. По същество оспорва наличието на виновно противоправно
поведение на водача на МПС, поради липса на влязла в сила присъда. Поддържа, че
водачът Л. се е движил със съобразена скорост за пътния участък, като при
разминаване с насрещно движещо се МПС е „закачил“ клон на дърво, който се е
счупил и е паднал на тротоара. Намира, че отговорна за настъпване на ПТП е
Община Пловдив, която не е изпълнила всички свои задължения във връзка със
зелената система. Процесното дърво било собственост на Община Пловдив и то е
застрашавало безопасността на движението и гражданите, поради големината на
един от клоните му. Намира, че водачът Л. не е могъл да възприеме клона на
дървото като опасност на пътя от по-голямо разстояние, надвишаващо опасната
зона за спиране на автомобила, поради което не носи отговорност за случилото
се. Ответникът оспорва твърдения в исковата молба механизъм на реализиране на
ПТП, като твърди, че не клонът е паднал върху ищцата, а тя е паднала от
собствен ръст върху тротоара. Оспорва вследствие на ПТП да са настъпили
твърдените травматични увреждания, които се дължали на възрастови и
дегенеративни изменения на костната система. Намира размера на предявения иск
за прекомерен, тъй като не съответствал на степента и характера на получените
травматични увреждания. Сочи, че на 28.07.2020 г. заплатил по банковата сметка
на ищцата сумата от 5000 лв. за неимуществени вреди и 210 лв. за имуществени
вреди – разходи за лечение. Оспорва началния момент от претендира на лихвата за
забава, като счита, че следвало да не е от датата на инцидента – ****г., от
08.04.2020 г. – изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя.
Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
С определение
на съда от 18.09.2020 г. като трето лице помагач на страната на ответника е
конституирана Община Пловдив. Постъпил е писмен отговор от подпомагащата
страна, със становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва
възраженията на ответника, че вина за настъпване на инцидента има Община
Пловдив. Твърди, че са предприети необходимите действия, за установяване на
доброто състояние и санитарна сеч на дърветата на ул. „****“ в гр. ***, поради
което общината била спазила всички изисквания на закона относно изпълнението на
задълженията си по поддържане на декоративната растителност за улично
озеленяване. Поддържа, че причината за настъпване на пътния инцидент е
поведението на водача на МПС В.Л., който е причинил травматичното увреждане, като
е нарушил нормите на чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.25, ал.1 ЗДвП. Намира, че
претендираният размер на обезщетението не е съобразен с характера и степента на
увреждането. Моли за отхвърляне на иска, евентуално за присъждане на по-нисък
от претендирания размер обезщетение.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***/ ****г., съставен от ***при
ОД на МВР – гр. Пловдив, се установява, че на ****г. около **** в гр. *****,
ул. „****“ №**, В.Р.Л. при управление на ППС с рег. № ****, марка ***, при
движението си по пътното платно удря клон на дърво, който се чупи и удря
преминаващия по тротоара пешеходец В.С.Ш..
Видно от
резултат от образно-диагностично изследване на ищцата от ****г., след
рентгенография на лумбални прешлени се установява снишение
на тялото на първи лумбален прешлен за сметка на краниалната
му дискова плочка с нееднородно уплътнение на костната структура.
Съгласно
съдебномедицинско удостоверение № ****при прегледа и представената медицинска
документация на В.С.Ш. се установява счупване на 1-ви поясен прешлен; контузия
на главата с кръвонасядане и оток; кръвонасядане на лицето; охлузване на лявото рамо.
Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е
възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава
освидетелстваната в предварителните сведения. Счупването на 1-ви поясен прешлен
е причинило трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни.
Видно от
болнични листове (л.12-14 от делото) ищцата е ползвала отпуск за временна
неработоспособност 54 календарни дни за периода от 24.09.2019 г. до 16.11.2019
г., с диагноза контузия на долната част на гърба и таза.
С
постановление от 30.12.2019 г., на Районна прокуратура Пловдив, по ДП № ****е
прекратено наказателното производство по ДП № ****, водено за престъпление по
чл.343, ал.1, б. „б“, предл.2, вр. чл.342, ал.1,
предл.3 НК.
Съгласно
писмо изх. № ЦУ***г. от ответника до ищеца, за процесното ПТП е определено
справедливо обезщетение от 5000 лв. за претендираните от ищцата неимуществени
вреди и 210 лв. за имуществени вреди. Застрахователната претенция на ищцата е
депозирана при ответника на 08.01.2020 г. – л.35 от делото.
Видно от
извлечението от банкова сметка *** – л.67 от делото, на дата 28.07.2020 г.
ищцата е получила от ответника сумата от 5210 лв., с основание застрахователно
обезщетение по щета № ****.
Видно от
справка от РЗОК – Пловдив, за периода от 01.01.2010 г. до 31.01.2021 г. ищцата
няма пролежавания в болница, на нейно име не е издавана рецептурна книжка и не
са изписвани лекарства, които да се заплащат по здравна каса.
По делото е
прието заключението на съдебномедицинската експертиза на вещо лице М.Б.. Вещото
лице установява от представената медицинска документация, че на ищцата е
причинено счупване на 1-ви поясен прешлен; контузия на главата с кръвонасядане и оток; кръвонасядане
на лицето; охлузване на лявото рамо. Счупването на 1-ви поясен прешлен е довело
до трайно затруднение на движението на снагата. Контузията на главата с кръвонасядане и оток; кръвонасядане
на лицето; охлузване на лявото рамо поотделно и съвкупно са и причинили болка и
страдание, без разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания са
причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е
напълно възможно по време и начин да са причинени така, както се посочва от
пострадалата в исковата молба, а именно при падане на дърво и удар от клоните
му в областта на главата и лявото рамо и последващо падане на седалище. Непосредствено
след инцидента ищцата е изпитвала от умерени до значителни по сила и интензитет
болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес
до неговото пълно приключване, което е траело около 2-3 месеца при благоприятен
изход на същия и липсата на усложнение в него, за каквито липсват данни по
делото. При нормално протичане на оздравителния период същият трае около 2-3
месеца. Увреждането е обратимо, като има два метода на лечение, а именно Вертебропластика, която служи само за стабилизиране на
фрактурата, без да коригира вертебралната деформация.
При балонната кифопластика преди
въвеждането на цимента се поставя катетър с балон на върха, който се раздува
под налягане. Това дава възможност за известна корекция на формата на счупения
прешлен. И двете процедури се извършват с влагането на костен цимент –
материалът е полиметилметакрилат. Те са миниинванзивни, с перкутанно (през
кожата) проникване. След провеждане на адекватно лечение, би следвало да няма последващи
промени в тялото и здравословното състояние на ищцата след оздравителния процес,
но предвид факта, че същата не се е явила на датите, посочени от специалистите
за консултации, както е записано в лист за преглед на пациент св ****, то най-вероятно има засилена болкова
симптоматика и ограничаване на пълния обем на движенията на снагата.
От
заключението на съдебната автотехническа експертиза
на вещото лице С. се установява механизмът на произшествието, а именно: На ****г.
около **** водачът В.Р.Л. е управлявал специализиран автомобил ****с рег. № ****
по платното за движение на ул. „****“ в зоната срещу номер **, в този момент се
счупва клон от дърво, намиращо се на източния тротоар, който пада и удря
пешеходката В.С.Ш. в момента, когато последната се придвижвала към източния
тротоар на ул. „****“. Произшествието е настъпило на хоризонтален равен и прав
участък от пътното платно при движение през деня, при видимост на дневна
светлина. Платното за движение в мястото на произшествието има настилка от
паваж, която по време на произшествието е била суха. Върху платното за движение
в мястото на произшествието няма намерени следи. В резултат на произшествието
ищцата е пострадала. Вещото лице е означил на снимки от образуваното досъдебно
производство разположението на автомобила, установено след инцидента и на
падналия клон. Установено е и настоящото състояние, а именно, че дървото е
премахнато, като в непосредствена близост до него на пътното платно е била и
понастоящем е налице неравност на паважната настилка. Вещото лице установява,
че при преминаване на автомобила през пътното платно в зоната на дървото,
габаритите на автомобила не са напускали платното за движение. По счупения клон се забелязва увреда на кората, а счупването на клона е ориентирано към
платното за движение, като разкъсването на кората е застанало нагоре и към
платното за движение. Разположението на разкъсването на клона и разкъсването на
ствола на дървото и увредата на кората на клона дава
основание да се определи, че местоположението на увредата
на кората на клона преди счупването на клона е било към платното за движение.
Видно е, че при настъпване на удар преди счупване на клона местоположението на
приложната сила от автомобила съвпада по направление на увредата
на кората на клона. Видно е и че в зоната на приложната сила от автомобила
върху клона, тя ще е с по-голям интензитет, отколкото в горните части на клона,
където е листната му маса. Наслоените остатъци от растение върху горния десен
ръб на товарния отсек на автомобила са по вертикална ос не повече от 10 см. Паважната
пътна настилка в зоната на дървото е с поредица от негативни издадени
неравности, отразени на снимки, част от експертизата. При преминаване на
автомобила през поредицата от отрицателни и положителни неравности при
установеното състояние на пътната настилка е възможно да започне процес на „галопиране
на автомобила“, при което се променя надлъжният му габарит и е възможно най-горната
му част да достигне до срещано препятствие, в конкретния случай клон на дърво,
излизащ на платното за движение. При челен удар на автомобила в клон на дърво с
последвало счупване на клона, счупената част под въздействието на придадената
сила ще се увлече с най-близка контактна точка от автомобила и ще последва
неговата траектория. При счупването на клон на дърво и падането му от ствола с
последвал челен контакт, удар от автомобил е възможен сходен механизъм. От
заключението се установява, че ширината на платното за движение на ул. „****“ е
6 метра. Установеното положение на ствола на дървото, записано в протокола за
оглед, в на 0,16 метра от източната граница на платното за движение. Установеното
положение на товарния автомобил, описано в протокола за оглед, е на 0,42 м с
предна дясна гума от източната граница на платното за движение, като предните
гуми са по направление на надлъжната ос на автомобила, т.е. еднозначно и
категорично може да се определи, че при контакта с клона автомобилът е бил с
габаритите си на платното за движение. Контактната зона на автомобила с клона
предвид възможното надлъжно преместване от неравностите на платното за
движение, при галопиране на автомобила, е на височина около 3,37-3,57 м. от пътната
настилка.
От
заключението на съдебната екологична дендрологична и техническа експертиза се
установява, че съгласно Наредба за развитие за поддържане и опазване на
зелената система на Община Пловдив, приложение към чл. 30 от наредбата,
нормативни изисквания за отстоянието на декоративна растителност от проводи,
съоръжения и сгради, минималното отстояние на дърветата от бордюри на тротоари
и паркови алеи е 0,70м. От приложените снимки на процесното дърво е видно, че част
от дървото, а именно У-образен клон излиза над уличното платно и е предпоставка
за ПТП. Същият клон, разклонение на стъблото е масивен и дълъг, голям. Той е
разположен в западна посока по източния тротоар на улицата. Видно е, че до
момента на инцидента, ПТП не се е случвало и е нямало затруднение с моторни
превозни средства. Процесното дърво не е картотекирано за премахване към ****г.,
видно от справка от паспортизация в специализираната
информационна система „зелена система и защитени територии“, актуална към 2016
г. Дървото е отразено със степен номер „4“, т.е. дървото е здраво, без видими
признаци на изсъхване от стъблото и короната. Няма данни ОП „Градини и паркове“
да е извършвало дейности, касаещи поддръжката на дървото.
По делото са
събрани гласни доказателствени средства. От показанията на свидетеля В.Р. Л. се
установява, че на процесната дата ****г. е управлявал
процесния камион, марка ***, с рег. № ****, като е изпълнявал
маршрут. При излизане от улицата зад училището в района и при завой, за да
излезе на ул. „****“, свидетелят видял, че дървото пада върху камиона, той го е
повлякъл, след което спрял превозното средство и видял ищцата на тротоара. Тя била
ударена с върха на клона и паднала. Свидетелят уточнява, че маршрутът му бил
познат и бил наясно, че има дърво на кръстовището. При извършване на маневрата
в насрещното платно имало коли, с които той се съобразявал. Установява, че при
извършване на маневрата не е ударил дървото. Изяснява, че три-четири дни след
инцидента дървото било изцяло изрязано. Заявява, че на улицата, по която се
движил, нямало паркирани автомобили. Атмосферните условия в деня били нормални,
слънчево време и суха настилка. Клоните на дърветата на тази улица провисвали и
над пътното платно, но до този момент е нямало проблеми. При движение
свидетелят не се изнесъл към средата на пътното платно, не е преминавал и
крайно в дясно. Движението по улицата било интензивно, както винаги, имало леки
коли и бусове. Движел се с минимална скорост около 5-10 км/час, тъй като правил
завой. При счупването на клона в другото платно се е движел лек автомобил. Свидетелят
не е усетил да е закачил клон на дърво, същият е паднал върху фургона, върху
задната част на автомобила и той го е повлякъл.
От
показанията на свидетелката С. С. Б., ****на ищцата се установява, че ищцата е
пострадала в инцидент, при който върху нея паднал клон, бутнат от камион. При
инцидента ищцата е нямало накъде да отстъпи, защото имало храсти, поради което
клонът я ударил и тя паднала. След
случилото се ищцата била откарана в бърза помощ. Първите 20 дни тя не можела да
прави нищо, само лежала. Затруднено било ходенето до тоалетна и баня, не можела
да стои изправена дълго време. Необходима и била чужда помощ, за да се справя с
ежедневните си нужди. Ищцата има три ****, две от които ****, което било
свързано с много ангажименти, които ищцата не могла да посрещне. ****на ищцата
е по специалност ****и той се заел с възстановяването на пострадалата.
Извършвали всекидневни масажи, след 20-тия ден - иглотерапия и микотерапия, а в последствие и лечебна физкултура.
Първоначално нямало подобрение в състоянието на ищцата. Вследствие на инцидента
и удара в главата, се появили синини под очите и това допълнително създавало
неприятно усещане, както за физическа болка, така и за емоционален дискомфорт.
Два месеца след случилото се състоянието на ищцата се подобрило и тя можела да
извършва нормални движения. В момента тя все още изпитва затруднения, като не
може да си позволи продължителен труд в домакинството, защото започва да я боли
гърба и трябва да прави почивка. Инцидентът се отразил емоционално зле на
ищцата, за нея възникнал голям стрес. Два месеца след случилото се тя започнала
работа, но била трудоустроена на ****на ***, в която
работи, тъй като не можела да изпълнява работата си на ***, която била свързана
с постоянно навеждане и изправяне. Извършила е консултация с неврохирург, който
потвърдил, че най-доброто лечение било почивка и рехабилитация с укрепване от
каиши, които държат гръбначния стълб неподвижен. Неврохирургът изяснил, че е
възможна процедура, която се състои в запълване на пространството на смачканите
прешлени с медицински материал – гипс, което би облекчило състоянието и, но
тази процедура да бъде извършена на по-късен етап, предвид младата възраст на
пострадалата.
От
показанията на свидетелката Б. П. Н. се установява, че се познава с ищцата от 9-10
години, като всяка събота или неделя се виждат. След инцидента ищцата се
свързала по телефона със свидетелката и
казала, че не може да се движи и е на легло, като и разказала за
случилото се. При разговорите по телефона ищцата и е споделяла, че има
непоносими болки и че не може да се движи. В този момент двете и **** - ****били
първа година в ****и тя не можела да се погрижи за ***. Свидетелката изяснява,
че повече от един месец същата била на легло. Преди инцидента свидетелката не
знае ищцата да е имала заболявания. Два месеца след случилото се тя била в
болничен, а след връщане на работа било сменено работното и място в началото за
нейно облекчение.
От
показанията на свидетеля В.Е.Ф. се установява, че е възприел инцидента, който
се случил се през месец септември 2019 г. Свидетелят изяснява, че на ул. „****“
в гр. *** на процесната дата и час видял как камион на фирма „*****-“ за
извозване на ***ударил клон на дърво, като го закачил с края на каросерията си,
защото в насрещното платно за движение имало кола, а улицата била тясна и
колите трябвало да се разминат. В деня на инцидента времето било ясно и тихо.
Свидетелят друг път не е виждал такива инциденти на това място. След като
ударил клона, същият паднал върху жената на тротоара. Свидетелят се обадил на
телефон 112, за да дойде линейка.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.432,
ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да
иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване на чл.380 КЗ. Изискването на закона е, преди
увреденият да предяви иск пред съда, да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция на основание чл.380 КЗ. В случая ищцата е изпълнила
законовото изискване, видно от застрахователна претенция (л.35-37 от делото), в
която е описала надлежно инцидента, както и е посочила банкова сметка ***,
както се изисква съгласно чл.380, ал.1 КЗ. Поради това предявеният иск е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
За уважаване на заявената искова претенция,
следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни
предпоставки (юридически факти), а именно: 1. настъпване на покрит от
застраховката гражданска отговорност застрахователен риск по твърдения от
ищцата механизъм на реализиране на ПТП; 2. претърпени от увреденото лице неимуществени
вреди; 3. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия
застрахователен риск и претърпените вреди; 4. размер на вредите. В
доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
основание чл.154, ал.1 ГПК е да установите посочените обстоятелства.
По делото не
се спори (отделено е за безспорно с доклада на съда), че по отношение на МПС,
марка ***, модел ***, рег. № ****, е налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ с полица № **** за периода от 23.07.2019 г. до 22.07.2020 г., при ответното
застрахователно дружество.
По отношение
на механизма на произшествието съдът кредитира обсъдената по-горе съдебна автотехническа експертиза, както и ангажираните писмени и
гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели очевидци. От
тяхната съвкупна преценка се налага, че на процесната
дата ****г. около **** водачът В.Р.Л., при управление на специален автомобил ***
с рег. № **** по платното за движение на ул. „****“ в зоната около №**, при
разминаване на насрещно движещо се превозно средство ударил клон на дърво с
горната част на каросерията, който вследствие на удара се счупил и паднал върху
движещата се на тротоара пешеходка – ищцата. За този фактически извод съдът
кредитира показанията на свидетеля Ф., който е бил пряк очевидец на случилото
се – намирал се е в непосредствена близост до инцидента и е възприел като
независим, неучастващ в инцидента субект фактите и обстоятелствата по случая. Същият
изяснява, че клонът на дървото се е случил от съприкосновението на автомобила ***,
управляван от Л., а не е бил счупен преди това. В този смисъл е и заключението
на комплексната автотехническа и екологично
дендрологична експертиза, която
установява, че именно вследствие на удара е настъпило счупването на клона на
дървото. По счупения клон се забелязва увреда на
кората, а счупването на клона е ориентирано към платното за движение, като
разкъсването на кората е застанало нагоре и към платното за движение. Освен
това на самия товарен автомобил са налице следи от охлузване на горния десен
ръб и остатъци от растение (дървесна маса). С така описаното поведение, водачът
на автомобила не е спазил правилата на движение по пътищата, като е нарушил нормите
на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП, а именно – създал е опасност за
живота и здравето на движещия се пешеходец, като не е съобразил скоростта си на
движение при разминаване с насрещно движещо се превозно средство. Водачът не е
съобразил, а е бил длъжен, наличието на клон на дърво, който е в неговата част
от пътното платно, с височината на управлявания от него специален автомобил и
възможността клонът да се пречупи и да падне, като застраши движещите се на
тротоара пешеходци. Същият е следвало да вземе предвид всички описани
обстоятелства, като при разминаването намали скоростта до минимум или дори
спре, за да избегне съприкосновение с клона на дървото. Не без значение е и
времевия диапазон, в който се случил инцидентът – около ****, на ****г., ****,
работен ден, когато обичайно има пешеходци по тротоарите, които се прибират в
домовете си от работните си места, както е било и в случая.
Съдът
намира, че е налице и причинна-връзка между противоправното поведение на водача
и настъпилите вреди, доколкото именно вследствие на падането на клона ищцата е
паднала и е претърпяла описаните от нея травматични увреждания – счупване на
първи поясен прешлен, контузия на главата с кръвонасядане,
кръвонасядане на лицето и охлузване на лявото рамо.
Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредата от него е
налице, когато е необходимо и закономерно условие за настъпването на
увреждането, а не е случайно свързано с последното. Така – решение № 196/
10.11.2017 г., постановено по гр.д. № 3026/ 2008 г. на ВКС, IV г.о.,
решение № 228/ 19.01.2016 г. по гр.д. № 6774/ 2014 г. на ВКС, III г.о. Процесните
вреди са настъпили именно вследствие на ПТП-то, като за това се съди от
представените от ищцата писмени доказателства – резултат от
образно-диагностично изследване, извършено непосредствено след инцидента на ****г.
в ****– л.6 от делото, съдебномедицинско удостоверение № ****г., както и фиш за
спешна медицинска помощ от датата на събитието. Възраженията на ответника, че
уврежданията на ищцата са причинени от друго събитие, както и че тя е имала
предходни заболявания останаха недоказани. Изслушаната съдебномедицинска
експертиза потвърди наличието на причинна връзка между уврежданията и
събитието, като установи, че те са причинени по механизма на удар или
притискане със или върху тъп предмет и е напълно възможно да са причинени така,
както се посочва от ищцата – при падане на дърво и удар от клоните му в
областта на главата и лявото рамо и последващо падане на седалище. Освен това
от изисканата справка от РЗОК се установява, че за периода от 10 години преди
инцидента ищцата не е посещавала специалист с областта, например невролог, физиотерапевт,
ортопед-травматолог. От това следва, че уврежданията на прешлена на гръбначния
стълб са настъпили именно вследствие на процесното ПТП и са в пряка
причинно-следствена връзка с поведението на водача на застрахованото МПС.
Като
допълнителен аргумент за наличието на противоправно поведение и причинна връзка
между него и вредите е извършеното частично извънсъдебно плащане от страна на
застрахователя в полза на ищцата в размер на 5000 лв., след отправената писмена
застрахователна претенция. Същото се цени от съда като признание от страна на
ответника за дължимостта на обезщетение за вреди в
полза на пострадалата, като единствено спорен е размера на претенцията.
По отношение
на възражението на ответната страна, че вина за настъпване на произшествието
има Община Пловдив, която не е изпълнила законовите си задължения по поддържане
и опазване на зелената система на територията на общината, следва да се има
предвид следното: Задължение за общината е да стопанисва, изгражда и поддържа
зелената система на терените общинска собственост, каквито безспорно са улиците
в населените места. В това се включва и поддържането на дървесната
растителност, граничеща с улиците, по които се движат превозни средства, като
не позволява дървесните видове да навлизат с клоните си в платното за движение
и да затрудняват движението. В случая, процесният клон от дървото е бил
У-образен, излизал е над уличното платно и е бил предпоставка за настъпване на
ПТП. От друга страна, дървото е отразено в специализираната информационна
система „Зелена система и защитени територии“ за район Централен на Община
Пловдив, със степен № 4. Това означава, че дървото е здраво, без видими
признаци на изсъхване по стъблото и короната. Въпреки факта, че дървото е
навлизало в пътното платно, това не освобождава застрахователя на гражданската
отговорност на виновния водач за обезщети пострадалата от произшествието. Това
е така, доколкото именно водачът е следвало да съобразява пътната обстановка и
препятствията на пътя при движение, като намали скоростта или спре в конкретния
случай, за да избегне съприкосновение с дървото. Затова причинените увреждания
са в пряка причинна връзка с противоправното поведение на водача и същият не би
могъл да се екскулпира само заради факта, че клонът
не е отстранен от ОП „Градини и паркове“.
Предвид така
изложените съображения, съдът приема, че се доказаха всички изискуеми материалноправни предпоставки за основателността на
предявения пряк иск от пострадалата срещу застрахователя на гражданската
отговорност. При определянето на размера на обезщетението на основание чл.52 ЗЗД
следва да се приложи общият критерий за справедливостта. Последната не е
абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при
определянето на размера на обезщетението (ППВС № 4/1968 г.). Такива обективни
обстоятелства могат да бъдат характерът и интензитетът на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата, при които е осъществено вредоносното
деяние, личността на пострадалия, неговата възраст и обществено положение,
допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалото лице,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. От значение са и
редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. Сред тези други обстоятелства практиката на гражданска
колегия на ВКС, постановена след издаване на цитираното постановление включва:
вида на увреденото благо, отражението, което увреждането е имало върху личния,
семейния, обществения и професионалния живот на пострадалото лице,
продължителността и интензитета на преживените физически, психически и
емоционални страдания, прогнозите за
бъдещо развитие на увреждането, икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата. Във всеки случай, за да отговаря на
критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на
всички релевантни по делото обстоятелства, относими
към пострадалото лице и претърпените от него увреждания, по най-пълен начин да
обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. В този изричен смисъл и решение № 33 от 4.04.2012 г.
на ВКС по т. д. № 172/2011 г., II т. о.; решение № 198 от 3.10.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о., решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. №
1650/2009 г. на III г. о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009
г. на IV г. о.; решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III
г. о.; решение № 302 от 4.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на III г. о. и др.
Предвид
изложените по-горе критерии, съдът намира за справедлив размер на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди от причинените увреждания сумата от 25000 лв.
Вследствие на инцидента ищцата е получила следните травматични увреждания счупване на
1-ви поясен прешлен; контузия на главата с кръвонасядане
и оток; кръвонасядане на лицето; охлузване на лявото
рамо. Същата не е можела да се движи около 20 дни, като е имала нужда от чужда
помощ за посрещане на ежедневните си нужди, поради което е търпяла неудобство
от обездвижването и обслужването от другиго; през това време е носила специален
поддържащ колан, който ограничавал допълнително движенията й; била е
нетрудоспособна общо 54 календарни дни, а след завръщането й на работа се е
наложило да бъде трудоустроена на друга длъжност – на рецепция на ***, а не на
упражняваната от нея – ***в ***. Ищцата е изпитвала силни болки, през целия
период на възстановяване. Травматичните увреждания да се отразили негативно на
ежедневието й, като са я лишили от възможността да бъде активна в домакинството
и работата си, както е била преди инцидента; при извършване на ежедневни
дейности повече от година след случилото се ищцата е трябвало да си почива
периодично. Не без значение за размера на обезщетението е и възрастта на
пострадалата – 42 г. към датата на произшествието, както и фактът, че същата
има три ****, за които полага грижи. Към датата на събитието две от цената на
ищцата (****) са били ****и обездвижването и за един дълъг период от време я е
лишило от възможността да се грижи за тях и е наложило да се ангажират роднини,
които да я заместят в личните и задължения. Поради това съдът приема за
справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди сумата от
25000 лв. Ответното дружество е заплатило след завеждане на делото 5000 лв.,
която сума следва да се приспадне от размера на обезщетението. Ищцата
претендира част от дължимото й според нея обезщетението, а именно 10000 лв., поради
което предявеният частичен иск следва да се уважи изцяло и ответникът да се
осъди да заплати на ищцата сумата от 10000 лв.
Като законна
последица от уважаването на иска е присъждането на законната лихва. Съгласно
разпоредбата на чл.497 КЗ застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване на застрахователя и изтичане на определения тримесечен срок по
чл.496, ал.1 КЗ. В случая, застрахователят е следвало да разгледа претенцията
на ищцата в срок до 08.04.2020 г. Поради това същият е изпаднал в забава от
09.04.2020 г., от когато се дължи законна лихва за забава.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ищцата
в размер на 660 лв. съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК (л.228 от
делото).
Така
мотивиран, съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК Застраховане” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет.5 да
заплати на В.С.Ш., ЕГН: **********, адрес: ***, по предявения иск с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата
в размер на 10000 лв. (десет хиляди лева), частично от 40000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от следните травматични
увреждания - счупване на първи поясен прешлен, контузия на главата с кръвонасядане и оток, кръвонасядане
на лицето, охлузване на лявото рамо, претърпени вследствие на настъпило ПТП на
дата ****г. около **** в гр. *****, ул. „****“ №**, причинено от виновното
противоправно поведение на водач на МПС, марка ***, модел „***“ с рег. № ****,
по отношение на което е имало сключена валидна застраховка ГО при ответника с
полица № ****, ведно със законната лихва
от 09.04.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 660
лв. (шестстотин и шестдесет лева) – разноски в производството по делото.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника –
Община Пловдив, ЕИК: *********, адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.