Решение по дело №2117/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………………/ 26.02.2021 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, X състав, в открито съдебно заседание на двадесети и седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:            

                                         

                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                             

            с участието на секретаря Анна Димитрова, след като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2117 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 106, ал. 2 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

            Образувано е по жалба на „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, *********, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. А.Х. *** срещу Акт за установяване на задължение № П – 03000820072669 – 135 – 001/ 09.06.2020 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Варна, отдел „Проверки“ ИРМ Силистра, потвърден с Решение № 180 от 24.07.2020 г. на Директора на ТД на НАП – гр. Варна.

            Дружеството – жалбоподател „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД моли за отмяна на обжалвания Акт за установяване на задължение, с който са му определени данъчни задължения за ДДС за периода 01.01.2020 г. – 31.01.2020 г. в размер на 3154, 80 лева, представляващи установен ДДС, както и сума в размер на 101, 66 лева лихва за периода 15.02.2020 г. – 09.06.2020 г., като навежда подробни аргументи в защита на своята позиция. Оспорва извода на главния инспектор по приходите, че дружеството е ползвало данъчен кредит по две фактури, издадени от „Ди Екс Транс“ ЕООД и ЕТ „***********“, отразени в СД по ДДС за м. 04.2020 г. и втори път в коригираща СД за ДДС за месец 01.2020 г., като също така посочва, че не са налице предпоставките за издаване на акт по чл. 106, ал. 1 от ДОПК, а твърдяното двукратно отразяване на фактури не е било коментирано като несъответствие, нито за него е била издавана покана, предхождаща акта по чл. 106 от ДОПК, поради което и според дружеството е налице порок в процедурата по издаването на акта, представляващ основание за отмяната му. Акцентира, че при условие, че дружеството притежава данъчни документи в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, не е ясно въз основа на коя точно хипотеза от изброените от главния инспектор по приходите – чл. 71, чл. 72 и чл. 124 от ЗДДС е отказано ползването на данъчен кредит. Навежда твърдения, че не е налице твърдяното двукратно упражняване на ПДК, поради което моли за отмяна на оспорвания акт за установяване на задължение, потвърден с Решение № 180 от 24.07.2020 г. на Директора на ТД на НАП – гр. Варна, както и присъждане на сторените в производството съдебно – деловодни разноски.

            В проведеното на 27.01.2021 г. открито съдебно заседание в производството по адм. дело № 2117 по описа за 2020 г. на Административен съд Варна, дружеството – жалбоподател „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД се представлява от своя процесуален представител адв. А.Х. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на процесния акт за установяване на задължение, обосновавайки се, че с данъчна декларация през месец май 2020 г. дружеството е коригирало резултата за месец април 2020 г., поради което и в случая не е налице двукратно ползване на данъчен кредит.

В проведеното на 27.01.2021 г. открито съдебно заседание в производството по адм. дело № 2117 по описа за 2020 г. на Административен съд Варна, ответната страна Директорът на ТД на НАП – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Т.  А., която моли за потвърждаване на акта за установяване на задължение, обосновавайки се с мотивите, изложени в обстоятелствената част на решението на Директора на ТД на НАП – гр. Варна, с което е потвърден самия акт, както и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

С резолюция № П – 03000820072669 – ОРП – 001/ 28.04.2020 г. на Началник на сектор при ТД на НАП – гр. Варна било определено гл. инспектор по приходите П. И. М. да извърши проверка на дружеството „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД, конкретно да установи документалната обезпеченост на отразеното в дневника за продажби на „Зърнобаза Кубрат“ ЕООД с получател „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД кредитни известия с номера № **********/ 20.01.2020 г. и № **********/ 20.01.2020 г.

В хода на проверката било установено, че кредитно известие с номер №  **********/ 20.01.2020 г., издадено от „Зърнобаза Кубрат“ ЕООД на стойност 15 774, 00 лева и 3154, 80 лева ДДС не фигурира в подадената от „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД с вх. № 08001657737/ 14.02.2020 г. СД по ЗДДС за данъчен период месец януари 2020 г., както и дружеството „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД не го е отразило в дневника си за покупки за месец 01.2020 г.

Същевременно след връчване на покана по чл. 103 от ДОПК, дружеството „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД подало коригираща СД по ЗДДС с вх. № 08001677360/ 03.06.2020 г., в която е включено кредитно известие с номер №  **********/ 20.01.2020 г., като било вписано в дневника за покупки под номер № 4. Заедно  с кредитно известие с номер №  **********/ 20.01.2020 г. в дневника за покупки за данъчен период месец януари 2020 г. в коригиращата справка – декларация по ЗДДС били вписани фактура № 6/ 27.01.2020 г. на стойност 15 030, 00 лева и 3006, 00 ДДС и фактура № 1390/ 17.01.2020 г. на стойност 300, 00 лева и 60 лева ДДС под номера съответно № 5 и № 3.

Кредитно известие с номер №  **********/ 20.01.2020 г., издадено от „Зърнобаза Кубрат“ ЕООД било осчетоводено през данъчен период месец януари 2020 г. при подаване на коригиращата СД по ЗДДС.

Същевременно за данъчен период месец април 2020 г. дружеството „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД подало СД по ЗДДС с вх. № 08000167934/ 14.05.2020 г., като в дневника за покупки са били отразени: кредитно известие с номер №  **********/ 20.01.2020 г.; фактура № 6/ 27.01.2020 г. на стойност 15 030, 00 лева и 3006, 00 ДДС и фактура № 1390/ 17.01.2020 г. на стойност 300, 00 лева и 60 лева ДДС под номера съответно № 2, № 3 и № 1.

На 09.06.2020 г. Главен инспектор по приходите съставил Акт за установяване на задължение № П – 03000820072669 – 135 – 001/ 09.06.2020 г.,  с който определил данъчни задължения на „Билдинг Глобъл инженеринг“ ЕООД за ДДС за периода 01.01.2020 г. – 31.01.2020 г. в размер на 3154, 80 лева, представляващи установен ДДС, както и сума в размер на 101, 66 лева лихва за периода 15.02.2020 г. – 09.06.2020 г.

Самият АУЗ бил обжалван пред Директора на ТД на НАП – гр. Варна, който приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУЗ, постановил на 24.07.2020 г. Решение № 180, с който потвърдил процесния АУЗ.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, доколкото е подадена от надлежна страна, в законоустановения 14 – дневен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК.

Спазено е и изискването Акта за установяване на задължение да бъде обжалван по административен ред, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

На първо място съдът би желал да се фокусира и съсредоточи върху изготвената от вещото лице К.К. съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение, съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.

Видно от заключението на изготвената съдебно – счетоводна експертиза, след връчване на покана по чл. 103 от ДОПК, дружеството „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД е подало коригираща СД по ЗДДС с вх. № 08001677360/ 03.06.2020 г., в която е включено кредитно известие с номер №  **********/ 20.01.2020 г., като същото е било вписано в дневника за покупки под номер № 4. Заедно  с кредитно известие с номер №  **********/ 20.01.2020 г. в дневника за покупки за данъчен период месец януари 2020 г. в коригиращата справка – декларация по ЗДДС били вписани фактура № 6/ 27.01.2020 г. на стойност 15 030, 00 лева и 3006, 00 ДДС и фактура № 1390/ 17.01.2020 г. на стойност 300, 00 лева и 60 лева ДДС под номера съответно № 5 и № 3.

Кредитно известие с номер №  **********/ 20.01.2020 г., издадено от „Зърнобаза Кубрат“ ЕООД било осчетоводено през данъчен период месец януари 2020 г. при подаване на коригиращата СД по ЗДДС. С подаването на коригиращата СД резултата за съответния данъчен период е възлизал на 88, 80 лева ДДС за внасяне.

Вещото лице пояснява и съдът приема, че в действителност е налице двукратно ползване на данъчен кредит по фактура  № 6/ 27.01.2020 г. с данъчна основа 15 030, 00 лева и 3006, 00 лева ДДС, издадена от „Ди Екс Транс“ ЕООД и по фактура № 1390/ 17.01.2020 г., издадена от ЕТ „***********“, но същевременно безспорно се установява, че дружеството – жалбоподател е имало отворен период от органите по приходите за подаване на коригираща справка – декларация по ЗДДС за данъчен период месец януари 2020 г. и не е имало обективна възможност едновременно да коригира резултатите, както за месец януари 2020 г., така и за периода, за който се установява двукратно ползване на данъчен кредит по цитираните фактури.

Вещото лице е категорично, че с подадената СД по ЗДДС за данъчен период месец май 2020 г. с вх. № 08001679406/ 10.06.2020 г. от дружеството – жалбоподател е налице корекция на резултата за елиминиране на двукратно ползване на данъчен кредит.

При това фактическо положение, вещото лице заключава, че ако дружеството „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД внесе в бюджета установената с обжалвания акт за установяване на задължения сума в размер на  3 154, 80 лева, то резултата би бил надвнесен ДДС или ДДС за възстановяване в размер на 3 154, 80 лева.

Съдът още веднъж би желал да отбележи, че напълно кредитира изготвената от вещото лице К.К. съдебно – счетоводна експертиза, поради което и намира, че Акт за установяване на задължение № П – 03000820072669 – 135 – 001/ 09.06.2020 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Варна, отдел „Проверки“ ИРМ Силистра е неправилен и незаконосъобразен, и като такъв следва да бъде отменен, доколкото се установи, че в действителност е налице двукратно ползване на данъчен кредит по фактура  № 6/ 27.01.2020 г. с данъчна основа 15 030, 00 лева и 3006, 00 лева ДДС, издадена от „Ди Екс Транс“ ЕООД и по фактура № 1390/ 17.01.2020 г., издадена от ЕТ „***********“, но същевременно е налице корекция на резултата за елиминиране на двукратно ползване на данъчен кредит.

Предвид изхода на спора, на дружеството – жалбоподател следва да бъдат присъдена парична сума в общ размер на 690 лева, която да го обезщети за сторените съдебно – деловодни разноски в производството по адм. дело № 2117 по описа за 2020 г. по описа на Административен съд Варна.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение № П – 03000820072669 – 135 – 001/ 09.06.2020 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Варна, отдел „Проверки“ ИРМ Силистра, потвърден с Решение № 180 от 24.07.2020 г. на Директора на ТД на НАП – гр. Варна.

ОСЪЖДА Директорът на ТД на НАП – гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ********* парична сума в размер на 690 лева (шестстотин и деветдесет лева), представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в производството по адм. дело № 2117 по описа за 2020 г. на Административен съд – Варна.

Решението е окончателно.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: