№ 14775
гр. София, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110138181 по описа за 2022 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Д. Д. и М. М. М.
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците Д. Д. Д. и М. М. М. да заплатят
на „Топлофикация София“ ЕАД, при условията на разделна отговорност следните
суми: сумата от 1333,16 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва
от 14.07.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 185,74 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2019г. до
27.06.2022г., сумата от 59,30 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.06.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва от
14.07.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 11,49 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 31.07.2019г. до
27.06.2022г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк.
„Разсадника - Коньовица“ бл.27, вх.А, ет.4, ап.9, аб.№ 224004.
Претенцията спрямо Д. Д. Д. е за 1/4 от задълженията: за сумата от 333,29 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 14.07.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 46,43 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 15.09.2019г. до 27.06.2022г., сумата от 14,82 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.06.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва от 14.07.2022г. до изплащане на
вземането, и сумата от 2,87 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 31.07.2019г. до 27.06.2022г.
Претенцията спрямо М. М. М. е за 3/4 от задълженията: за сумата от 999,87 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 14.07.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 139,29 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
1
върху горната главница за периода от 15.09.2019г. до 27.06.2022г., сумата от 44,46 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.06.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва от 14.07.2022г. до изплащане на
вземането, и сумата от 8,61 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 31.07.2019г. до 27.06.2022г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца процесните суми.
Претендира разноски.
Ответницата Д. Д. Д. не е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК. В хода на производството по делото, с
молба от 15.05.2023г. е заявила, че е заплатила претендираните спрямо нея суми, за
което са представени писмени доказателства.
Ответницата М. М. М. е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който представя платежни документи за
платени главници за топлинна енергия и дялово разпределение, в размерите
претендирани спрямо нея. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира сторени в
производството разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца &. не изразява становище по
основателността на исковите претенции.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че за процесния период между тях е съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
което ищецът е престирал – доставил е топлинна енергия в процесния обем, като в
тежест на ответниците е възникнало задължение за заплащане на цената в
претендирания размер.
Безспорно по делото е, а и от приетия като писмено доказателство касов бон от
15.05.2023 г. се установява, че ответницата Д. Д. Д. е заплатила по сметка на ищеца
сумата от 420,78 лв., с която е погасила изцяло претендираните от ищеца вземания за
заплащане цената на топлинна енергия в размер на 333,29 лв., потребена в
топлоснабден имот – апартамент № 9, находящ се в гр. София, жк. „Разсадника -
Коньовица“ бл.27, вх.А, ет.4, аб. № 224004 за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г.,
сумата от 46,43 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната
главница за периода от 15.09.2019г. до 27.06.2022г., сумата от 14,82 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.06.2019г. до м.04.2021г., сумата от 2,87 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане върху горната главница за периода от 31.07.2019г. до 27.06.2022г., както и
законна лихва, начислена върху главниците за топлинна енергия и за дялово
разпределение в общ размер на 23,35 лв. за периода от подаване на исковата молба до
плащането – 15.05.2023г., поради което и на основание чл. 235 ГПК съдът приема, че
вземанията на ищеца са погасени изцяло в хода на процеса, с оглед на което
предявените искове срещу ответницата Д. Д. следва да бъдат отхвърлени.
2
По отношение на ответницата М. М. М., доколкото с отговора на исковата молба
са представени писмени доказателства за плащане от 30.01.2023г., и при съобразяване
на устно изразеното от ищеца становище в о.с.з. на 08.06.2023г., в което признава
вземанията предмет на настоящото дело за главница за топлинна енергия и дялово
разпределение за изцяло погасени, съдът приема за безспорно установено, че след
завеждане на настоящото дело /с искова молба от 14.07.2022г./, ответницата М. е
погасила претендираните с исковата молба главница за топлинна енергия в размер на
999,87 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., както и сумата 44,46 лева,
представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от
м.06.2019г. до м.04.2021г., поради което и на основание чл.235 ГПК исковете следва да
бъдат отхвърлени като погасени в хода на процеса.
По отношение на акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия, съдът намира следното. За процесния период приложими към
облигационните отношения между страните са били ОУ одобрени с Решение № 0У-
01/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид това след изтичане на посочения период възниква основанието за
дължимост на обезщетение за забава. Ответницата М. в срока за отговор на исковата
молба е заплатила претендираната главница за топлинна енергия, съответно е признала
дължимостта на същата, поради което при съобразяване на приложимите ОУ, искът за
законна лихва на основание чл. 162 ГПК следва да се уважи до размера 139,29 лева.
Следва да се приеме, че ответницата М. не дължи обезщетение за забавено плащане по
отношение на главницата за извършена услуга дялово разпределение, тъй като липсват
представени доказателства, обуславящи извода, че е била поканена или че е следвало
да заплати дължимата сума в определен срок, респективно липсва основание за
отговорност за неизпълнение в срок.
На основание чл.214, ал.2 ГПК следва да се присъди в полза на ищеца и законна
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение за периода от
подаване на исковата молба до плащането – 30.01.2023г., която се равнява на сумата в
общ размер 59,54 лева, изчислена от съда на основание чл.162 ГПК.
По разноските:
При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето на
исковете, поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като отговорността за
разноски се основава на идеята за санкциониране на неоснователното възбуждане на
съдебния процес, поради което и отговорност за разноски следва да възникне всякога,
когато страната неоснователно е отричала/претендирала съдебно предявеното право. В
случая се установи бездействие на длъжниците въпреки изпадането им в забава, довело
до пренасяне на спора в съда. Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на процеса
плащане само във връзка с постановяване на решение относно дължимостта на дълга,
но не и при определяне тежестта за разноските. Доколкото ответниците са дали повод
за завеждане на делото – задълженията са били изискуеми преди подаване на исковата
молба, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сторените разноски.
Сторените от ищеца разноски са в общ размер на 503 лв., представляваща заплатена
3
държавна такса в размер на 203 лв., депозит за СТЕ в размер на 250 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., определено от съда по чл. 78, ал. 8
ГПК.
Ответницата М. М. претендира сторените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответницата има право на
разноски за исковата претенция, която съдът е отхвърлил, поради неоснователност на
същата /акцесорната претенция за лихва върху главницата за дялово разпределение/.
Същевременно видно от представен по делото Договор за правна защита и съдействие
№ 0937424/19.01.2023г., е договорен адвокатски хонорар в размер на 200 лева, по
отношение на който липсва уточнение дали същият е заплатен в брой или по банков
път /в т.ч. не са представени доказателства за реално получаване на възнаграждението
по сметка на процесуалния представител/, поради което съдът намира, че не са
доказано реално извършени разноски в претендирания от страната размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 139,29 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019г. до 27.06.2022г., както и сумата 59,54 лева,
представляваща законна лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение за периода от подаване на исковата молба – 16.07.2022г. до плащането –
30.01.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата за сумата от
999,87 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за сумата от 44,46 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2019г. до м.04.2021г.,
както и за сумата от 8,61 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019г. до 27.06.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********,
срещу Д. Д. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата за сумата от 333,29 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 14.07.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 46,43 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 15.09.2019г. до 27.06.2022г., сумата от 14,82 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.06.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва от 14.07.2022г. до изплащане на
вземането, и сумата от 2,87 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 31.07.2019г. до
4
27.06.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Д. Д., ЕГН ********** и М. М. М.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 503 лв., представляваща разноски в производство.
Решението е постановено при участието на &. като помагач на страната на
ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5