№ 184
гр. Разград, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223300500165 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Ю. Ю. И., подадена чрез пълномощник адв. К. С.
от АК-Русе против Решение № 43/12.04.2022 г., постановено по гр.дело № 121/2022 г. по описа на
Районен съд – Кубрат, с което съдът е уважил, предявения от Гаранционен фонд – гр. София
против въззивника иск с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ за заплащане на сума в размер на
1600 лева, представляваща изплатено обезщетение от Гаранционният фонд на увреденото лице -
Д. М. А., за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, от причинени телесни
увреждания - разкъсно – контузна рана на носа и хематом на главата, вследствие на ПТП от
10.04.2017 г., причинено по вина на Ю. И., при управление от него на МПС л.а. „Фиат Стило“ с
рег. № РР 6216 ВС, за който не е била сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, ведно с законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 13.12.2021 г., до окончателното й плащане.
Решението на РС Кубрат се атакува като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.Изложени са подробни съображения, като се навежда, че
ищеца не е бил надлежно представляван пред първостепенния съд, както и, че същият не е
обследвал всички релеванти за материалното правоотношение факти.
Като процесуално нарушение се сочи оставянето на доказателствените искания на ответната
страна без уважение.
Отправя се искане към въззивната инстанция за обезсилване на решението на РС като
недопустимо, евентуално за отмяната му като неправилно и постановяване на друго по същество
1
на спора, с отхвърляне на предявения иск.
С жалбата се правят доказателствени искания - да бъде задължена въззиваемата страна да
представи в оригинал пълномощно № 608/28.01.2019 г. на нотариус, с рег. № 4 – С. С., за
доказване на факта за надлежно изплащане на обезщетение по съответната щета с пострадал Д.
А.;Разпит на пострадалото при ПТП лице Д. А. за установяване дали същата е упълномощавала
адв.Димитрова с права да получи определеното й от ГФ обезщетение и получавала ли е същата
суми по посочената щета;Прави искане за присъждане на разноски.
Съдът е намерил жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана
страна в процеса – ответник в първоинстанционното производство, против акт, подлежащ на
съдебен контрол по реда на въззивната проверка.
Въззиваемата страна – Гаранционен фонд – гр. София е депозирала отговор на въззивната
жалба, в дадения за това срок, чрез адв. К. В. от АК - Търговище. Заявява становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба.Счита първоинстанционното решение за правилно
и законосъобразно.Навежда доводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на постановеното първоинстанционно решение. Молят решението да
бъде изцяло потвърдено, като излагат подробни доводи за това, с искане за потвърждзаване на
решението на районния съд.Не прави искания за събиране на доказателства. Оспорва
доказателствените искания направени с въззивната жалба, като неоснователни и моли да не бъдат
допуснати.
Съдът е уважил доказателствените искания на въззивника, като обаче в съд.заседание по
същество е заличил като свидетел по делото пострадалата при ПТП Д. М. по съображения,
изтъкнати в протоколно определение.
За да се произнесе по жалбата, окръжният съд съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ от Гаранционен Фонд
срещу Ю. Ю. И. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1 600 лева,
представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета №
*********/08.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила НП по чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП
ответникът е бил признат за виновен за причиняване на ПТП на 10.04.2017 г. около 16, 00ч. в гр.
Кубрат на паркинг пред сградата на „Асотекс“, на улица „Цар Освободител“, управлявал л.а.“Фиат
Стило“ с ДК№ЗРР6216ВС и при движение на заден ход ударил Д. М. А., преминаваща пешеходно,
като в следствие на удара и падането пострадалата Д. А. получила разкъсноконтузна рана на носа
и подкожен хематом; при липса на данни за съпричиняване на ПТП от страна на пострадалата,
видно от образуваните административнонаказателно и досъдебно производства по описа на РУ
МВР – Кубрат.Към датата на ПТП л.а „Фиат Стило“ е управляван от ответника без сключена
задължителна застраховка Гражданска отговорност.
Пострадалата, чрез упълномощен адвокат се обърнала ГФ за изплащане на обезщетение,
при което е образувана щета № *********/08.03.2019г. С Решение № 13/ 12.04.2019 г., УС на ГФ е
одобрил на пострадалата да бъде изплатено обезщетение за причинените й с ПТП неимуществени
вреди от наранявания на носа и челото в размер на 1 600.00 лева, и е определило ликвидационните
си разноски в размер на 42.20 лева, от които за хонорар на вещо лице – 40.00 лева, и за
2
консумативи – 2.20 лева. Определеното на пострадалата при ПТП, настъпило на 10.04.2017 г. в гр.
Кубрат, по вина на ответника Ю. И., обезщетение, видно от приложените писмо и платежно
нареждане от 07.05.2019 г. е изплатено в одобрения размер на пълномощника на пострадалото
лице.На ответника е надлежно изпратена регресна покана от ищеца, за възстановяване на сумата
1 600 лева заплатена по щета № ГФ 19210117/ 08.03.2019 г
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез пълномощник, в
който е застъпено становище за недопустимост, съответно неоснователност на предявения иск,
като са изложени съображения в двете насоки, с искане по същество за отхвърляне на ищцовата
претенция.
Възражението за недопустимост на предявения иск правилно и4 законосъобразно е било
отхвърлено от районния съд, като въззивната инстанция напълно споделя изложените от същия
съображения в съдебния акт.
Окръжният съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
От представените пред КРС писмени доказателства от страна на ищеца се установява, че
на 10.04.2017 г., около 16.00 часа, в гр. Кубрат, на паркинг пред сградата на „Асотекс“, на улица
„Цар Освободител“, ответникът Ю. И., при управление на лек автомобил „Фиат Стило” с рег. №
РР6216ВС, регистриран като собственост на съпругата му Севдие Сюлейманова И.а, за който към
него момент не е била сключена задължителна застраховка „ГО”, се е движел на заден ход , без да
се убеди, че няма да създаде опасност за други участници в движението, е причинил ПТП -
блъснал със задната част на лекия автомобил Д. М. А., 79-годишна, от гр. Кубрат, преминаваща
пешеходно. РП – Кубрат, е водила разследване за извършено деяние по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, във
вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето НК, като досъдебно производство е
прекратено, предвид причинените на пострадалата телесна увреждания, представляващи лека
телесна повреда.
За извършеното адм.нарушение – ПТП с пострадал пешеходец, при извършване на
движение на лек автомобил на заден ход в нарушение разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, и
управление на лек автомобил, във връзка с чието използване няма към датата на ПТП ,
10.04.2017г. няма сключена задължителна застраховка гражданска отговорност но
автомобилистите е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника и са му
наложени административни наказания, съответни на извършените нарушения, от вида „глоба“.
С предложение вх. № 24-01-165/ 08.03.2019 г. пострадалата от процесното ПТП Д. А., чрез
пълномощника си адв. М. Димитрова, е поискала от ищеца - Гаранционният фонд, да й бъде
изплатено обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 2 500.00 лева.
Производството по образуваната щета № 19-21 01 17/ 08.03.2019 г. е приключило с Решение № 13/
12.04.2019 г. , с което на пострадалата е определено обезщетение в размер на 1 600 лева, при
сторени ликвидационни разноски в размер на 42.20 лева, от които хонорар на вещо лице – 40.00
лева, и за консумативи – 2.20 лева. Определеното обезщетение е било изплатено на пълномощника
на пострадалата, адв.Мариета Димитрова, при наличие на нотариално заверено пълномощно, рег.
№608/28.01.2019г., на нотариус С. С., което е представено в оригинал пред настоящата инстанция.
Въз основа съвкупният анализ на доказателствата, въззивният състав достига до
следните правни изводи:
3
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт и посоченото във
въззивната жалба, окръжният съд прие следното:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 558, ал. 7 от КЗ. Регресното
вземане възниква с плащането, поради което приложим е материалният закон, действал към
момента на завършването на правопораждащия фактически състав. Отношенията между страните
следва да се уредят по нормите на действащия КЗ, тъй като след изплащане на обезщетението,
Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за
определянето му, а в конкретния случай това обезщетение е платено след влизане в сила на новия
КЗ.
За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ в тежест на
ищеца, съгласно установеното в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да установи при
условията на пълно и главно доказване факта на предизвикано от виновно противоправно деяние
на ответника застрахователно събитие и плащането на обезщетение на увреденото лице, което не е
могло да бъде удовлетворено от застрахователя на причинителя на вредите, поради липсата на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
В разглеждания случай решаващият състав приема, че ангажираните по делото
доказателства от страна на ГФ са достатъчни да обусловят извод, че ответникът е осъществил
фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД., предвид и надлежно
ангажираната административно-наказателна отговорност на ответника за причиненото на
10.04.2017г. ПТП с пострадало лице.
По отношение на предприетото от ответника изрично оспорване на факта на
извършеното в полза на пострадалото третото лице плащане този съд държи да посочи, ищецът ГФ
е заплатил определената в обезщетение сума в размер на 1 600 лева на упълномощения от
пострадалата Д.М. адвокат, като без значение за настоящия правен спор е каква точно сума
адвокатът е предал на пострадалата, тъй като това е въпрос на вътрешни отношения между тях във
връзка с упълномощаването.Надлежното извършване на последното в полза на адв.Димитрова
също не беше оборено от страна на ответника, сега въззивник.
Налага се изводът, че предявеният иск следва да бъде уважен, както за претендираната
главница, така и за законната лихва върху нея, считано от завеждането на иска, поради което
решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
Разноски за тази инстанция за въззиваемата страна не се присъждат, тъй като не са
поискани.
Мотивиран от изложеното, окръжният съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43/12.04..2022 г., постановено по гр. дело № 121/2022 г. по
описа РС Кубрат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5