№ 1432
гр. Варна, 11.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500707 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от В. СТ. СТ. с ЕГН ********** чрез
пълномощник адв.К.М. срещу Определение № 1888 от 17.02.2022г.,
постановено по гр.д. № 9412 по описа за 2021г. на ВРС, В ЧАСТТА, в която е
оставена без уважение молба с вх. № 3095/18.01.2022г. на частния
жалбоподател за изменение на Решение № 1871/30.11.2021г. по гр.д. №
9412/2021г. по описа на ВРС, в частта на разноските.
Твърди се, че определението е неправилно с молба за неговата отмяна.
Настоява се, че позовавайки се на защита по чл.3 от ГПК, съдът неправилно
се е самосезирал като е дал непотърсена закрила.
Ответникът по частната жалба ЗК «Лев Инс» АД чрез пълномощник
юрк А. Г., редовно уведомен, представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на частната жалба и моли за отхвърлянето й.
Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3
от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който
подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима и следва
да бъде ръзгледана по същество.
Производството по гр.д.№ 9412/2021г. по описа на ВРС е образувано по
предявен от В. СТ. СТ. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. К.М.,
срещу ЗК «Лев Инс» АД ЕИК ********* осъдителен иск с правно основание
чл.405 от КЗ за присъждане на сумата от 2 лева, частичен иск от 493 лева,
обезщетение за настъпило застрахователно събитие по договор за
имуществена застраховка Каско на МПС.
С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на
24.11.2021г., на осн.чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на исковата
претенция чрез увеличаване размера й, като иска се счита за предявен за
1
сумата от 219 лв. в пълен размер.
С решение №1871 от 30.11.2021г., постановено по делото, съдът е приел
претенцията за основателна и доказана и е уважил иска в пълен размер. По
отношение на разноските в частта относно претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждание в заявен размер от 9600 лева, съдът е приел, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото и сторените от ищеца чрез
пълномощник процесуални действия, влиза в противоречие с принципа за
добросъвестност при упражняване на процесуални права, заложен в чл.3 от
ГПК. Мотивирал се е, че при положение, че цената на иска възлиза на 219
лева, ползването на правна защита на стойност от 9600 лева и съответно
възлагането й в цялост в тежест на ответника, само защото не се е явил в
открито съдебно заседание и не е възразил по размера й, противоречи на
морала и добрите нрави. Като краен резултат съдът е присъдил трикратния
минимален размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 (изписано неточно като т.14) от
НМРАВ в размер на 900 лева.
В срока по чл.248, ал.1 от ГПК ищецът, чрез пълномощник, е депозирал
молба за искане за изменение на постановеното решение в частта за
разноските и по-конкретно – относно размера на присъденото адвокатско
възнаграждение с искане за уважаване на пълния размер на същото, която с
определение № 1888 от 17.02.2022г. е оставена без уважение.
По същество : Съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК във всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски.
В конкретния случай приключващият делото акт се явява Решение
Решение № 1871/30.11.2021г. по гр.д. № 9412/2021г. по описа на ВРС, с което
заявеният иск е уважен в пълен размер.
Съгласно разпоредбата начл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения съобразно чл.36 от ЗАдв.
Не се спори, че по делото са налице данни за договаряне и реално
изплащане от страна на ищеца в полза на адв. М. на възнаграждение в размер
на 9600 лева, предвид представения договор за правна защита и съдействие
серия Б № ********** от 21.10.2021г. Не се спори, че до приключване на
съдебното дирене пред исковия съд, ответната страна ЗК „Лев Инс“ АД не е
заявила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца.
Така установените обстоятелства, относими към основателността при
признаване правото на страната, чийто иск е приет за доказан, съотв.уважен,
да получи репарация на сторените разноски, обаче, не изключват преценка
относно размера на претендираното възнаграждение, когато при съпоставка с
цената на иска бъде констатирано нарушение на принципа на справедливост и
съразмерност. Този принцип, както и принципа за забрана на неоснователно
обогатяване са основни принципи на правовия ред в държавата и като
правоприлагащ орган съдът е длъжен да ги следи и спазва.
2
Неоспоримо е правото на страната да ползва адвокатска защита в
съдебното производство, за което пълномощникът има право да получи
възнаграждение за своя труд, като същото (при липса на предпоставките по
чл.38, ал.1 от ЗАдв) се дължи от доверителя.
С оглед регулиране еквивалентността на престациите размерът на
адвокатското възнаграждение е определено с нормативен акт – НМРАВ - и
обвързано с размера на заявената за разглеждане осъдителна претенция.
Така, в конкрения случай съобразно материалния интерес по иска,
възлизащ на сумата от 219 лева, минималният размер на възнаграждението за
процесуално представителство, защита и съдействие по делото, съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ – при интерес до 1000 лева, възлиза
на 300 лева.
В отношенията си страните, в конкретния случай ищецът и неговият
пълномощник, могат свободно да определят съдържанието на договора за
правна помощ, вкл. и по отношение на възнаграждението за положен от
процесуалния представител труд, като съдържанието на договора е рамкирано
единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В
отношенията с трети лица, обаче, и в частност при възлагане отговорността за
разноски в процеса, правоприлагащият орган е длъжен да следи за спазване
на основните принципи на правовия ред, вкл. и без да е сезиран за това.
Затова присъждането на разноски под заявения размер от 9600 лева,
при съобразяване в съвкупност с цената на иска от 219 лева, липсата на
фактическа и правна сложност на спора, извършването на процесуални
действия, изразяващи се в подаване на ИМ и явяване на пълномощника на
ищеца в едно съдебно заседание, без изрично заявяване от ответната страна
на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е извършено
правилно и в съответствие с принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване в имуществените отношения в гражданския оборот.
Доколкото в обжалваното определение, поставено по реда на чл.248 от
ГПК, съдът е изложил идентични мотиви с тези, обективирани в решението,
като е оставил молбата за изменението му в частта за разноските, формирани
от размера на адвокатското възнаграждение, то поради съвпадане на изводите
на двете инстанции и като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Воден от изложеното, СЪДЪТ :
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1888 от 17.02.2022г., постановено
по гр.д. № 9412 по описа за 2021г. на ВРС, В ЧАСТТА, в която е оставена без
уважение молба с вх. № 3095/18.01.2022г. на В. СТ. СТ. с ЕГН ********** за
изменение на Решение № 1871/30.11.2021г. по гр.д. № 9412/2021г. по описа на
ВРС, в частта на разноските.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4